Р Е
Ш Е Н
И Е № 541
05.08.2019година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Галя А.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3045 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от М.М.А. с ЕГН:********** *** Табак” АД – в ликвидация, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4, представляван от ликвидатора Б.
А. М., със съдебен адрес ***, офис „Булгартабак-Холдинг“ АД, адв.С. М., иск с
правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/.
Ищцата
твърди, че работила в ответното дружество като „помощник машинист” на агрегат
около пет години. Поради неблагоприятните условия на труд заболяла от
професионално заболяване „Бронхиална астма, инфекциозно-алергична с полиалергия
ХДН Іст.”. С акт за трудова злополука от 18.01.2000г. на „Хасково БТ”АД била
призната причинната връзка между заболяването и работата в ответното дружество.
С него и с експертно решение на ТЕЛК-Стара Загора от 19.12.2003г.;
20.03.2007г.; 19.04.2010г. и 19.04.2013г. се установил професионалния характер
на заболяването на ищцата. От 16.11.1999г. до сега ищцата получавала лична
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
Вследствие на влошеното здравословно състояние ищцата понасяла всекидневни
болки и страдания с висока степен на интензивност, за което се налагало да
купува скъпоструващи лекарства за поддържане на живота и здравето. Счита, че
ответното дружество следва да я възмезди. За претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би
получавала като здрава на длъжност „помощник машинист на агрегат” и пенсията по
болест, но тъй като в момента такава длъжност не съществувала при ответника,
претендира разликата между средната работна заплата за страната в размер на
800лв. и размера на пенсията от 176,41лв. месечно за периода от 15.02.2017г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от м.02.2014г. до окончателното
изплащане с главница 6000лв. За имуществени вреди, представляващи стойността на
закупените от ищцата животоподдържащи лекарства, за периода от 15.02.2017г. до
31.12.2018г. общо в размер на 600лв. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което на основание чл.200 от КТ да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата общо от 6600лв., представляваща
имуществени вреди за периода от 15.02.2017г. до 31.12.2018г., от която 6000лв.
– разлика между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност и 600лв. –
разходи за закупуване на лекарства, ведно със законната лихва от 15.02.2017г.
до окончателното изплащане и разноските по делото.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, като неоснователен. Счита, че е налице съпричиняване от страна
на ищцата, тъй като е следвало да положи усилия да постъпи на работа, която не
е противопоказна за здравословното й състояние. Изцяло неоснователно и
недоказано било искането на ищцата обезщетението за имуществени вреди да бъде
начислявано на база средна работна заплата за страната. Неоснователно било
искането на ищцата претенцията да бъде изчислявана върху размер от 800лв.
Според ответника, за основа при определяне на дължимото обезщетение по чл.200
от КТ следвало да се вземат предвид получените за исковия период трудови
възнаграждения за сходна длъжност на територията на гр.Хасково. Неоснователно
било искането за присъждане на законна лихва от м.02.2014г. Претенцията на
ищцата за имуществени вреди, представляващи стойността на закупувани лекарства
била недоказана и неоснователна. Не се представяли никакви доказателства за
направени допълнителни разходи, които са задължителни, но не се реимбурсират от
НЗОК. Липсвали амбулаторни листи за извършени прегледи, издадени рецепти,
касови бележки, както и доказателства за провеждано лечение и непокрито от
НЗОК. Счита, че следва да се отхвърли иска и да се присъдят на ответника
направените разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила
решение, постановено по гр.д.№437/2017г. по описа на РС-Хасково, ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата сумите от 4000лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващо разликата между трудовото възнаграждение,
което ищцата би получавала през периода 02.03.2015г.-15.02.2017г. и получената
от нея пенсия през същия период; 400лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващо разходваните от ищцата средства през периода 02.03.2015г.-15.02.2017г.
за медикаменти поради професионалното й заболяване. От приложеното разпореждане
от 07.08.2018г., издадено от ТП на НОИ-Хасково, се установява, че размера на
получавана от ищцата пенсия за инвалидност възлиза на 215,88лв. Представено е и
експертно решение на ТЕЛК от 26.06.2018г.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В заключението на медицинската експертиза се сочи, че
заболяването на ищцата представлява хроничен алергичен възпалителен процес на
лигавицата на бронхите и алвеолите и се проявява под формата на пристъпи от
задух, кашлица, стягане в гърдите, обща отпадналост и ремисии в междупристъпния
период. Вещото лице сочи, че заболяването при ищцата е в средно тежка степен, с
прогресивен ход, с умерена честота на пристъпите. Ищцата имала непрекъсната
нужда от контролираща терапия. Според експертизата, заболяването на ищцата е
професионално и е в причинна връзка с условията на труд в ответното дружество.
При изследване на ищцата била доказана кожна сенсибилизация към тютюни. Тя била
диспансеризирана за това заболяване, наблюдавана и лекувана от лекар –
специалист по белодробни болести и личния лекар. Ищцата се нуждаела от
контролиращо, комплексно променящо се и индивидуално медикаментозно лечение.
Лечението се осъществявало както във фаза на пристъп, така и във фаза на
ремисия, като често се налагало и стационарно лечение. Според направените от
вещото лице изчисления, стойността на лекарствата, необходими на ищцата през
исковия период възлизат на около 26,63лв. средно на месец. Вещото лице не взема
предвид другите медикаменти, отразени в рецептурната книжка, които били за
лечение на наличната при ищцата „Артериална хипертония“ и „Стенокардия“ и
съответно нямат отношения към „Бронхиалната астма“.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не може да се
определи разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищцата като
здрав работник на длъжността „помощник машинист на агрегат” и пенсията за
инвалидност, която получава за процесния период, тъй като дружеството е в
ликвидация и не съществува такава длъжност. Експертизата сочи, че разликата
между брутната средна за страната работна заплата в размер на 800лв. и
получавана от ищцата пенсия за периода 15.02.2017г. – 31.12.2018г. възлиза на
сумата от 13273,05лв. Разликата между средната за страната работна заплата в
размер на 800лв. след приспадане на удръжките и размера на пенсията на ищцата
за същия период е 9273,89лв. Разликата между средната брутна работна заплата за
страната съгласно статистически данни и размера на пенсията на ищцата за
процесния период възлиза на 17204,05лв., според изчисленията на вещото лице.
Разликата между средната работна заплата за страната съгласно данни от НСИ след приспадане на
удръжките и размера на получаваната от ищцата пенсия за периода 15.02.2017г. –
31.12.2018г. е 12329,84лв. Разликата между средната брутна работна заплата в
район Хасково и размера на получаваната от ищцата пенсия за исковия период
възлиза на 12659,05лв. Разликата между последните две величини след приспадане
на удръжките е в размер на 8795,18лв. Посочена е и разлика с минималната за страната
работна заплата.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
За
да бъде уважен предявения от ищцата иск с правно основание чл.200 от КТ следва
да са налице кумулативно следните предпоставки, а именно: съществувало трудово
правоотношение между страните, професионално заболяване у работника, установено
по надлежния ред, претърпени от него вреди и причинна връзка между тях и
работата му при ответника. Отговорността на работодателя е обективна, т.е. не е
необходима вина, а е достатъчно да се установи наличието на посочените по-горе
предпоставки.
В
настоящия случай от данните по делото се установява, че ищцата е работила в
ответното дружество в цех „подготвителен” на длъжност „помощник машинист на
агрегат” и вследствие вредните условия на труд е заболяла от „бронхиална астма”,
което е признато за професионално заболяване по съответния ред. По отношение на
тези обстоятелства е формирана сила на пресъдено нещо с предходни съдебни
решения, с последното от които изцяло са били уважени предявените от ищцата
против ответника искове по чл.200 от КТ, касаещи предходен на процесния период.
Ето защо, съдът счита, че предявения от ищцата иск е доказан по своето
основание. Същевременно наличието на професионалното заболяване на ищцата и
причинно следствената му връзка с изпълняваната от нея работа в ответното
дружество се доказват от депозираното по делото експертно заключение на
назначената съдебномедицинска експертиза. Наличието на заболяването и причинно
следствената връзка с изпълняваната от ищцата трудова дейност в ответното
дружество, както и настъпилите вследствие на това заболяване имуществени вреди
са установени по основание с влезлите в законна сила съдебни решения,
постановени за предходни периоди между същите страни и на същото основание. Ето
защо, съдът счита, че предявените от ищцата искове за репариране на настъпилите
за нея имуществени вреди вследствие на установеното професионално заболяване са
основателни и следва да се уважат. Страните не спорят, а и от доказателствата
по делото се установява, че ответното дружество се намира в ликвидация от
2006г. Данните по делото сочат също така, че длъжността, заемана от ищцата
преди установяване на заболяването й, е вече съкратена и производството е
закрито. Тези обстоятелства обаче не сочат на извод за неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.200 от КТ. Съдът счита, че тези
обстоятелства се явяват ирелевантни по отношение на настоящия спор, тъй като не
представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, репариране на
настъпилите от което вреди се търси в настоящия случай от работодателя. Ето
защо, настъпилите в дружеството структурни промени не могат да се вземат предвид
при преценка на основателността на иска. Безспорно се установи от събраните по
делото доказателства, че за процесния период ищцата реализира единствено като
доход получения от нея размер на пенсията за инвалидност. Съдът счита, че при
определяне размера на дължимото обезщетение по чл.200 ал.3 от КТ следва да се
вземе за база размера на трудовото възнаграждение, което работникът би
получавал, ако увреждането не беше настъпило, т.е. следва да се вземе предвид
трудовото възнаграждение, което към момента на изискуемостта на претенцията
получава работник, заемащ същата длъжност при работодателя. Тъй като ищцата е в
невъзможност да заема съответната длъжност от датата на увреждането, то
съответно за основа следва да се вземе предвид реално получаваното за исковия период
трудово възнаграждение за същата длъжност от други работници на ответното
дружество. Доколкото обаче от 2006г. дружеството се намира в ликвидация и са
съкратени по-голямата част от работниците и служителите, като изобщо е закрито
производството, където се намира изпълняваната от ищцата длъжност, то не може
да се установи конкретната заплата към момента на изискуемостта. В този случай
съдът счита, че следва да се приеме за база размера на средната работна заплата
за сходна длъжност /съответстваща на тази, на която ищцата е работила преди
прекратяване на трудовото
правоотношение/ в същия район на страната и размера на получаваната
пенсия за процесния период. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че
следва да се уважи иска с правно основание чл.200 ал.3 от КТ по дадения от
вещото лице вариант в т.4 от заключението, сочещо разликата между размера на
средната работна заплата за сходна длъжност /съответстваща на тази, на която
ищцата е работила преди прекратяване на трудовото правоотношение/ в същия район на страната и
размера на получаваната пенсия за процесния период. Доколкото според заключението
на вещото лице тази разлика възлиза на сумата от 3789,24лв., а с исковата молба
се претендира заплащане на сумата от 6000лв., съдът счита, че така предявения
иск следва да се уважи до размера на 3789,24лв., а в останалата част до пълния
предявен размер от следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради
гореизложените съображения съдът намира за основателен и доказан и предявения
иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ. Досежно размера на същия съдът
кредитира изцяло депозираното от съдебномедицинската експертиза заключение. В
своето заключение вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси, като
детайлно е посочило кои медикаменти следва да приема ищцата за лечение на
професионалното си заболяване и кои от изписаните й по рецептурната книжка не
касаят това заболяване, а друго. Съответно вещото лице е посочило кои от тези
медикаменти са напълно реимбурсирани от здравната каса, кои от тях частично и
кои като стойност се поемат изцяло от болната. В тази връзка съдът намира
възраженията на ответника по отношение размера на това обезщетение за
неоснователни. Доколкото в експертизата се сочи, че заболяването на ищцата има
хроничен характер и тя се нуждае от непрекъснато поддържащо лечение, то
несъмнено следва извод, че ответникът й дължи търсеното обезщетение за
репариране на вредите, настъпили вследствие на изразходваните средства за
медикаменти. Като се вземе за база посочения от вещото лице размер от 26,63лв.
за лекарства, необходими на ищцата средно месечно през исковия период, следва
да й се присъди обезщетение в размер на 599,18лв. Доколкото с исковата молба се
претендира обезщетение в размер на 600лв., за разликата до пълния предявен
размер следва да се отхвърли иска като неоснователен. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна за съпричиняване от страна на
ищцата, както и за липсата на доказателства за закупувани лекарства именно
поради гореизложените съображения за хроничния характер на заболяването и
категоричния извод на съдебномедицинската експертиза за задължително приемане
на визираните в експертното заключение медикаменти, с оглед поддържане на
задоволително здравословно състояние от страна на ищцата.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в размер на 664,91лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции. Същевременно
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски в
размер на 83,77лв. за възнаграждения за вещи лица, съобразно отхвърлената част
от исковите претенции. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд–Хасково държавна такса върху
уважения размер на иска, а именно сумата от 175,54лв., както и 250лв. възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хасково Табак” АД – в ликвидация,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4,
представляван от ликвидатора Б. А. М., със съдебен адрес ***, офис
„Булгартабак-Холдинг“ АД, адв.С. М., да заплати на М.М.А. с ЕГН:********** ***,
сумата от 599,18лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално
заболяване „бронхиална астма”, изразяващи се в разходи за лекарствени средства
за периода от 15.02.2017г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 600лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Хасково Табак” АД – в ликвидация,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4,
представляван от ликвидатора Б. А. М., със съдебен адрес ***, офис
„Булгартабак-Холдинг“ АД, адв.С. М., да заплати на М.М.А. с ЕГН:********** ***,
сумата от 3789,24лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално
заболяване „бронхиална астма”, изразяващи се в разликата между пенсията, която
получава и трудовото възнаграждение, което би получавала за периода от 15.02.2017г.
до 31.12.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 15.02.2017г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 6000лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Хасково Табак” АД – в ликвидация,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4,
представляван от ликвидатора Б. А. М., да заплати на М.М.А. с ЕГН:********** ***,
направените деловодни разноски в
размер на 664,91лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции, а по сметка на
Районен съд-Хасково държавна такса в
размер на 175,54лв. и разноски за
вещи лица в размер на 250лв.
ОСЪЖДА на М.М.А. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „Хасково Табак” АД – в ликвидация, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4, представляван от ликвидатора Б. А.
М., направените деловодни разноски в
размер на 83,77лв. за вещи лица,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.