№ 6
гр. Раднево , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Ц. Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело №
20205520100502 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България”
ЕАД срещу М. Д. К.. Ищцовото дружество твърди, че с ответника имали
сключен договор за мобилни услуги от 13.01.2018 г. с клиентски номер
********* и с предпочетен номер +359********* с избрана програма Тотал
18,99 и уговорен срок на действие от 1 година до 13.01.2019 г. Твърди, че
предоставили на ответника услуги в периода от 13.01.2018 г. до 24.01.2018 г.
на стойност 111,11 лв., за което е издадена фактура № ********** от
25.01.2018 г., включваща абонамент от 21,94 лв. без ДДС, потребление на
стойност 51,33 лв. без ДДС към други оператори и на стойност 22,59 лв. към
Теленор, платима до 09.02.2018 г. Твърди, че предоставили на ответника
услуги в периода от 25.01.2018 г. до 24.02.2018 г. на стойност 18,98 лв., за
което е издадена фактура № ********** от 25.02.2018 г., включваща
абонамент от 18,98 лв. без ДДС, платима до 12.03.2018 г. Твърди, че
ответникът не заплатил посочените суми, което е породило ангажиране на
договорната му отговорност на основание т.11 от договора за прекратяване на
договора едностранно поради неизпълнение от страна на потребителя, като
била начислена неустойка за предсрочното прекратяване в размер на 47,46 лв.
1
по фактура № ********** от 25.04.2018 г., представляваща 3 месечни
абонаментни такси. Развива съображения за основанието за начисляване на
неустойката. За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 252/2020 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на адресите,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявил иска за вземането
си. Поради което иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва
от датата на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Д. К., чрез
особения представител адв. С., в който взема становище за допустимост и
основателност на исковете. Твърди, че не оспорва твърденията на ищеца за
сключения договор при посочените условия, както и че ответникът е спрял
плащанията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 11.03.2021 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
2/07.01.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства досежно
валидно сключено облигационно отношение с ответника по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 13.01.2018 г. с клиентски номер
********* и с предпочетен номер +359********* с избрана програма Тотал
18,99 и уговорен срок на действие от 1 година до 13.01.2019 г.;
предоставените услуги в процесния период и дължими суми за тях в
претендираните размери.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно
сключена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и
нейния размер.
От приетите по делото писмени доказателства /договор за мобилни
услуги № ********* от 13.01.2018 г. и приложения към него на л.7-10;
2
фактура № **********/25.01.2018 г. на л.11, издадена за сумата от 115,18 лв.,
платима до 09.02.2018 г.; фактура № **********/25.02.2018 г. на л.12,
издадена за сумата от 18,98 лв., платима до 12.03.2018 г.; фактура №
**********/25.04.2018 г. на л.13, издадена за сумата от 47,46 лв., платима до
10.05.2018 г./ се установява, че въз основа на сключен договор за ползване на
мобилни услуги, ответникът има начислени услуги към ищцовото дружество
в размер на 130,09 лв. и неустойка за прекратяване на договора в размер на
47,46 лв. Поради признаване на тези обстоятелства от ответника, то следва
извод, че ответникът има падежирали непогасени задължения по въпросните
фактури в общ размер на 130,09 лв. за ползвани мобилни услуги по договора,
които дължи.
Няма спор, че ответникът е спрял плащанията по договора и по
издадените фактури няма плащане, поради което ищцовото дружество е
прекратило договора за мобилни услуги.
Ищецът е издал фактура № **********/25.04.2018 г., с настъпил падеж
на 10.05.2018 г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 47,46 лв.
В тази неустойка същият е начислил такава в размер на 47,46 лв.,
представляваща сбор от 3 месечни вноски по 15,82 лв. без ДДС всяка.
В чл. 11 на договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г.
/виж края на гърба на л.7 и началото на л.8/ е посочено, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, посочен в него, по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти
за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, но не повече от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Договорът е бил с
действие от 13.01.2018 г. до 13.01.2019 г. за срок от 12 месеца.
Следва да се разгледат по служебен почин на съда, с оглед
задължението да се следи за защита правата на потребителя, дали тази клауза
за неустойка е нищожна.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
3
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните да уговарят свободно вида и размера
на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ТК на ВКС преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Затова преценката следва да се извърши
към разпоредбите за неустойка каквито са уговорени, а не каквито се
претендират в исковата молба. Това е така, защото те са уговорени по един
начин в разпоредбите, от които се претендират /както е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба/, а се претендират като неустойки в
размер на 3 месечни абонамента с добавени размери на отстъпки, което се
различава от уговорения размер в основанията, на които се претендират.
На първо място неустойката може да се претендира по начина, по който
е уговорена. В чл. 11 на договора е уговорена неустойката като остатък от
всички дължими месечни вноски до края на договора, но не повече от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, тоест е с фиксиран
краен предел. Договорът за мобилни услуги е договор за периодично
изпълнение и развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл.
88, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива вреди, т.е.
само резулаторна неустойка. В случая уговорената неустойка е именно
резулаторна и поради това не се явява нищожна клауза като противоречаща
на добрите нрави, тъй като не би излизала извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Както приема и ОС-Стара Загора в
свое определение № 260112 от 08.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г.
Посочените от особения представител възражения, че ответникът
4
вероятно си е дал личната карта някому и така се е стигнало до сключване на
договора, не са доказани и не се отразяват на горните изводи.
Поради изложените съображения съдът намира, че исковите претенции
са доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло в
претендираните размери.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е сторил общо разноски в размер на 760 лв., от
които за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното
производство и в размер на 75 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 180 лв. /договор за
правна защита и съдействие № 78721 от 26.09.2019 г., приложен към
заявлението по чл. 410 ГПК/ и 180 лв. за исковото производство /договор за
правна защита и съдействие от 10.09.2020 г. на л.25 от делото/, както и
депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв., които
са база за определяне на разноските на ищеца. Същите следва да се уважат
изцяло с оглед уважените искови претенции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. К., ЕГН **********, с адрес
с. Сърнево, община Раднево, ул. „Русалка“ № 2, дължи на „Теленор България”
ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от
130,09 лв. /сто и тридесет лева и 09 ст./, представляваща незаплатени
абонаментни такси и далекосъобщителни услуги, дължими по договор за
мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г., посочени във фактура №
**********/25.01.2018 г. и фактура № **********/25.02.2018 г., и сумата от
47,46 лв. /четиридесет и седем лева и 46 ст./, представляваща неустойка по чл.
11 от договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г. в размер на 3
стандартни месечни абонаменти, ведно със законната лихва върху главницата
от 09.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
143/24.06.2020 г. по ч.гр.д. № 252/2020 г. по описа на РС-Раднево.
5
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, община
Раднево, ул. „Русалка“ № 2, да заплати на „Теленор България” ЕАД, вписано
в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за
заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6