Определение по дело №38/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260047

 

 гр. Пловдив, 27.01. 2021 година

 

          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание на първи наказателен състав:

                                                                        

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН  РАНЧЕВ                                          

                                              ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия И. Ранчев, ЧНД № 38 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 68, ал.7, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подадена частна жалба от адв. И. *** като защитник на осъдения И.А.Б. против Протоколно определение № 260051 от 13.01.2021 г. по НОХД № 804/2013 г. на  Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на подзащитния му за отмяна на наложената му по реда на чл.68, ал.7, вр. ал.1 от НПК с протоколно определение от 18.12.2013г. по същото дело мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. България“.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като се набляга на това, че производството по делото е приключило с влязла в сила присъда срещу Б. с наложено наказание „лишаване от свобода“, за остатъка от което е условно предсрочно освободен с наложена пробационна мярка. И в този смисъл същият към момента няма качеството на обвиняем или подсъдим, каквото е основното изискване на разпоредбата на чл.68 от НПК. Затова се счита, че забраната за напускане пределите на страната се явява ненужна намеса в личната сфера на молителя, която превръща по-нататъшното й изпълнение в неоправдана репресия и излишно ограничаване на правата му, което не е необходимо за нуждите на правосъдието. Затова предлага да се отмени атакуваното определение и да се отмени наложената мярка за процесуална принуда, свързана със забрана за напускане пределите на страната.

ОП – Пловдив не е взела отношение по постъпилата жалба.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилата жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, защото е подадена в законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като по съществото си е основателна.

Производството по настоящото дело е образувано по искане на осъдения И.А.Б. за отмяна на наложената му, по реда на чл. 68 от НПК, мярка за процесуална принуда в съдебното производство по НОХД № 804/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С протоколно определение от 18.12.2013 г. след изменение на взетата спрямо подсъдимия И.Б. мярка за неотклонение от досъдебното производство „Задържане под стража“ в по-лека – „Гаранция“ в пари от 20 000 лева, на основание чл. 68, ал. 6 вр. ал. 1 от НПК съдът му е наложил ограничителна мярка „Забрана за напускане на пределите на страната“.

          С присъда № 33/11.04.2014 г. на Окръжен съд – Пловдив И.А.Б. е бил осъден на 10 години лишаване от свобода с приспадане на периода на предварителното му задържане от 1 година и 16 дни, влязла в законна сила на 03.02.2017 г., поради което от този момент отпада необходимостта от прилагане на мерки за процесуална принуда, включително и тази по чл. 68 от НПК, с оглед обезпечаване на своевременното приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт.

С протоколно определение № 417/27.04.2020 г., влязло в законна сила на 05.05.2020 г., на основание чл. 70 от НК, осъденият И.Б. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка в размер на 1 година, 9 месеца и 2 дни от наложеното му наказание от 10 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 70, ал. 6, пр. посл. от НК му е определена пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване два пъти седмично. 

Безспорно, разпоредбата на чл.75, ал.1, т.3 от ЗБЛД е категорична по отношение на това, че не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода до момента на изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите на чл.66 и чл.70 от НК, т.е. и при условното им, предсрочно освобождаване. Вярно е и също така, че нормата на чл.76, т.1 от ЗБЛД визира възможност да не се разреши напускане на пределите на страната на лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до 5 години, както и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание.

Но в конкретния случай, наложената преди повече от 7 години мярка за процесуална принуда, очевидно е изпълнила генералните си цели по смисъла на чл.57 от НПК в отдавна приключилото наказателно производство, като нормите на чл.75, ал.1, т.3 и чл.76, т.1 от ЗБЛД касаят по-скоро, налаганите от органите на изпълнителната власт принудителни административни мерки във връзка с гарантиране изтърпяването на наложените наказания лишаване от свобода от осъдените лица. В този смисъл, макар и фактически да е не е приключило напълно изтърпяването на наказанието, с наложената пробационна мярка в рамките на изпитателния срок на УПО, спрямо осъдения Б. се създават достатъчно условия за контрол и въздействие на неговото поведение от страна на съответната пробационна служба. В противен случай при извършването на ново престъпление или неизпълнение на наложената му пробационна мярка пред него стои угрозата по чл. 70, ал.7 от НК - да изтърпи отделно, неизтърпяната част от наложеното му наказание. По делото няма данни, видно от постъпилото писмо от началника на ОС „ИН“ – Пловдив с приложения отчетен картон по повод на наложената пробационна мярка за регистрирани отклонения от страна на Б. при изпълнение на задълженията му за регистрация по настоящ адрес.

В този ред на мисли настоящият състав намира, че не би следвало, само с оглед гарантиране на изпълнението на наложената пробационна мярка в рамките на определения изпитателен срок, след отдавна приключилото спрямо осъдения И.Б. наказателно производство да се продължава действието на наложената му мярка за процесуална принуда, тъй като това би довело до осъществяването на една неоправдана репресия с излишно ограничаване на правата му.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира че частната жалба на осъдения И.А.Б. е основателна, като следва да се отмени постановеното определение на окръжния съд, с което е оставена без уважение неговата молба за отмяна на наложената му мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. България“, като вместо това същата да се отмени, поради което и

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

         

ОТМЕНЯ Протоколно определение № 260051 от 13.01.2021 г. по НОХД № 804/2013 г. на  Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И.А.Б. за отмяна на наложената му по същото дело мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. България“, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената спрямо осъдения И.А.Б. по реда на чл.68, ал.7, вр. ал.1 от НПК с протоколно определение от 18.12.2013г. по НОХД № 804/2013 г. на  Пловдивския окръжен съд мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. България“, за което следва да се уведомят съответните структури на МВР.

         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  

                                                                ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

               

                 2.