Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 9317 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника В.Д.П. срещу
разпореждане от 15.04.2019 г., постановено по изп. д. № 20199210400285 по описа
на ЧСИ С.П., рег. № 921, с което й е наложена глоба в размер на 200 лв. по реда
на чл.528 ГПК. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като същото не е мотивирано. По този начин не може да се
установи нито кога, нито какво разпореждане на ЧСИ не е изпълнила, както и при
какви обстоятелства. Счита, че липсата на описание на нарушението и изложени
мотиви от ЧСИ С.П. съставлява съществено процесуално нарушение. Твърди, че не й
е връчен препис от обжалваното разпореждане, а единствено е уведомена за
постановяването му. Моли съда отмени обжалваното разпореждане, като й присъди
сторените по делото разноски.
Постъпило е възражение от С.В.Б. – взискател в
изпълнителното производство, с което оспорва жалбата на длъжника. Счита, че
обжалваното разпореждане е мотивирано, тъй като ЧСИ е посочил, че глобата се
налага за системно неизпълнение на съдебното решение на СРС относно режима на
личните контакти с детето С.С.Б.на 12 г. От самото разпореждане счита, че се
установява в какво се изразява неизпълнението на длъжника – не е предадено
детето, не е осигурен личен контакт на взискателя с него. Твърди, че и към
момента е налице неизпълнение от страна на длъжника. Моли съда да потвърди
обжалваното разпореждане и да не присъжда на жалбоподателката сторените в
настоящото производство разноски.
ЧСИ С.П. е депозирала по реда на чл.436, ал.3 ГПК
мотиви по обжалваното изпълнително действие. Счита, че депозирана жалба е
недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на установения едноседмичен
срок. Също така жалбата е и неоснователна, тъй като обжалваното изпълнително
действие е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Твърди, че на
13.03.2019 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, който
следва да се яви на 16.03.2019 г., в 09.00 ч. на посочен в поканата адрес –
кантората на ЧСИ, за предаване на детето С.С.Б.съобразно установения режим на
лични контакти, постановен с влязлото в сила съдебно решение. Предаването не е
извършено на датата, посочена в поканата, за което е съставен протокол. Твърди,
че са изпращани съобщения до Отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално
подпомагане от 15.04.2019 г. и от 15.05.2019 г., с които на основание чл.528,
ал.4 ГПК е поискал да му окажат съдействие за отстраняване на пречките за
своевременното изпълнение на задължението на длъжника и предаване на детето на
неговия баща. Взискателят многократно е отправял искания за налагане на глоба в
максимален размер.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбите и писмените
възражения съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се
в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано пред ДСИ, 4
отделение, 27 участък, по молба на С.В.Б. срещу В.Д.П., въз основа на издаден
на 26.09.2013 г. изпълнителен лист във връзка с правото му да вижда и взема
детето С.С.Б.всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч.,
както и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката В.Д.П..
Въз основа на заявление от взискателя изпълнителното
дело, образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист – изп. д. №
30305/2013 г., 4 отделение, 27 участък, е прекратено и същото е изпратено на ЧСИ С.П., рег. № 921,
на основание чл.427, ал.5 ГПК вр. с § 3, ал.1 ЗЧСИ.
С молба от 05.03.2019 г. взискателят е уведомил ЧСИ С.П.,
че на 02.03.2019 г. длъжникът по изпълнителното дело за пореден път не е
предала детето С.С.Б.. Претендира налагане на глоба на длъжника.
На 12.03.2019 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до В.Д.П., с която на основание чл.528, ал.1 ГПК е поканена на
16.03.2019 г., в 09.00 ч. да се яви в кантората на ЧСИ С.П., с посочен точен
адрес, да предаде детето С.С.Б.. Определен е 3 – дневен срок от връчване на
поканата длъжникът за заяви дали е готов да предаде детето в определеното време
и място; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват
и в кое място и време е готов да предаде детето. На длъжника е указано, че ако
не изпълни това задължение, ще бъде наложена глоба по чл.527, ал.2 ГПК в размер
на до 400 лв. Поканата за доброволно изпълнение
е надлежно връчена на длъжника на 13.03.2019 г.
На 16.03.2019 г. ЧСИ С.П. е съставил протокол за
предаване на дете, в който е удостоверил, че предаването не е извършено, тъй
като детето категорично е отказало да тръгне с баща си.
В рамките на определения срок, изчислен по реда на
чл.60, ал.6 ГПК, длъжникът е депозирал отговор вх. № 06181/18.03.2019 г., с
който взема отношение по отправените към нея въпроси. Заявява, че предава
детето и е готова да го предава както досега в определеното време в съдебното
решение – първа и трета събота на месеца от 09.00 до 17.00 ч., като никога не е
нарушавала съдебното решение относно режима на лични контакти на детето с
бащата. Твърди, че не е имало пречки за изпълнението на режима на контакти.
Посочено, че предаването на детето се осъществява във фоайето на 09 РУП – София
с приемо – предавателен протокол срещу подпис относно предаване и вземане на
детето, дата и час на предаване.
С молба от 18.03.2019 г. длъжникът е отправил искане
до ЧСИ с оглед осигуряване на тяхната сигурност и безопасност да не променя начина
на предаване на детето на бащата. Уведомил е ЧСИ, че от съображения за сигурност за майката
и детето, моли да се съобрази с молбата и начина на предаване на детето да не
се променя и то да бъде предавано както до сега – във фоайето на 09 РУХ –
София, съгласно съдебното решение, което се изпълнява принудително по
изпълнителното дело. В молбата е посочен електронен адрес за кореспонденция.
С молба от 02.04.2019 г. взискателят е уведомил ЧСИ,
че на 16.03.2019 г. детето не е предадено.
На 06.04.2019 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ С.П.,
с която го уведомява, че на 06.04.2019 г. длъжникът не е предал детето. Отново
е отправил искане за налагане на глоба.
С обжалваното разпореждане, на основание чл.528, ал.3 ГПК на длъжника В.Д.П. е наложена глоба в размер на 200 лв., поради установено
неизпълнение за задълженията по чл.528 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбоподателката е надлежно уведомена за
разпореждането от 15.04.2019 г. на 17.05.2019 г. Установеният в нормата на
чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок, изчислен съобразно изискванията на чл.60,
ал.6 ГПК, изтича на 27.05.2019 г. – понеделник, първият следващ присъствен ден,
доколкото 24.05.2019 г. е неприсъствен ден. Ето защо жалбата е своевременно
депозирана. Също така в нормата на чл.435, ал.2, т.1 ГПК регламентира длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба.
Ето защо следва да се приеме, че депозираната жалба е процесуално
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Жалбоподателката релевира довод, че обжалваното
разпореждане е немотивирано, поради което не става ясно в какво се изразява
нарушението, за което е глобата е наложена. Действително ЧСИ С.П. не е
мотивирал обжалваното разпореждане, като не е очертал неизпълнението на кое
задължение на длъжника е санкционирано посредством наложената глоба. Този
пропуск не може да се санира при обжалване на изпълнителното действие
посредством депозиране на мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, доколкото още към
момента на налагане на глобата на длъжника следва да е ясно кое негово
нарушение се санкционира. Следва да се отбележи обаче, че ЧСИ С.П. е посочил,
че глобата е наложена на основание чл.528, ал.3 ГПК вр. с чл.527, ал.3 ГПК,
което въпреки липсата на изложени фактически обстоятелства, дава възможност да
се извърши преценка дали е осъществен фактически състав на посоченото от ЧСИ
основание.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т.3 изпълнителният
способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда
режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл.528, ал 5 ГПК, като
в този случай глобата по чл.527, ал.3 ГПК представлява санкция за неизпълнението
на задължението по чл.528, ал.2 ГПК от страна на длъжника, а не изпълнителен
способ, чрез който се реализира изпълнението. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по
отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без
съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което
представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него
принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова
действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо
място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл.528,
ал.4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението
от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз
основа на предоставените от длъжника по реда на чл.528, ал.2 ГПК данни. Затова
в чл.528, ал.3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи
на длъжника глоба по чл.527, ал.3 ГПК и при необходимост да постанови
принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява
санкция за неизпълнението на задължението по чл.528, ал.2 ГПК от страна на
длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
В нормата на чл.528, ал.2 ГПК е предвидено задължение
за длъжника в 3-невен срок от връчването на поканата да съобщи на съдебния
изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви
пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и
време е готов да предаде детето. В случая поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 13.03.2019 г., като в рамките на определения 3 – дневен
срок същият е депозирал отговор на посочените въпроси. По този начин длъжникът
е предприел действия за оказване на необходимото съдействие за точно изпълнение
на задължението му, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение относно
режима на личните контакти на детето с неговия баща. Ето защо в случая не е
налице неизпълнение на задължението на длъжника, регламентирано в нормата на
чл.528, ал.2 ГПК. Същевременно в ал.3 на същата норма е предвидена възможност за
неизпълнение в срок на задължението по ал.2 съдебният изпълнител да наложи на
длъжника глоба по чл.527, ал.3 ГПК. След като не е налице неизпълнение на
задължението, произтичащо от чл.528, ал.2 ГПК от страна на длъжника, то не е
възникнало и право в полза на съдия – изпълнителя, регламентирано в чл.528,
ал.2 ГПК вр. с чл.527, ал.3 ГПК, да наложи глоба на длъжника.
Следва да се
отбележи също така, че в нормата на чл.528, ал.1 ГПК е предвидено, че когато
пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на
задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани
длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време, като поканата за
доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две
седмици, но не по - късно от една седмица преди определеното време за
предаване на детето. В случая ЧСИ С.П. е нарушил изискването на посочената
норма, тъй като поканата за доброволно изпълнение е връчена на 13.03.2019 г., а
определеното време за предаване на детето е на 16.03.2019 г., към който момент
не е изтекла една седмица.
Отделно от това, с оглед спецификата на принудтелното
изпълнение при предаване на дете, съдебният изпълнител трябва да положи
допълнителни условия, наред с връчването на книжа и налагането на глоби. Именно
затова в нормата на чл.528, ал.4 ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител може
да поиска от дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на
пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на
длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното
изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение.
Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция „Социално подпомагане“ да
предприеме подходящи мерки по чл.23 от Закона за закрила на детето, а при
необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл.65 от Закона
за Министерството на вътрешните работи. В ал.5 на същата норма е предвидено, че
ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага
глоба по чл.527, ал.3 ГПК за всяко неизпълнение, както и със съдействието на
полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето
принудително и да го предаде на взискателя. Доколкото обаче глобата е наложена
на основание чл.528, ал.3 ГПК вр. с чл.527, ал.3 ГПК, не следва да се обсъжда
дали са налице предпоставките на чл.528,
ал.5 ГПК вр. с чл.527, ал.3 ГПК.
Изпращането на съобщения и писма до Агенция за
социално подпомагане – Сердика, извършени съответно на 15.04.2019 г. и на
13.05.2019 г., нямат отношение към законосъобразността на наложената на
длъжника глоба, тъй като следват по време обжалваното разпореждане. Ето защо не
следва да се обсъждат.
По изложените съображения и доколкото не е налице
неизпълнение на установеното в нормата на чл.528, ал. ГПК задължение от страна
на длъжника, следва да се приеме, че не са налице предпоставщките на чл.528,
ал.3 ГПК вр. с чл.527, ал.3 ГПК за налагане на глоба на длъжника. Ето защо
обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.81 ГПК в тежест на взискателя следва да се възложат сторените от
жалбоподателката разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – внесена държавна
такса за обжалване на изпълнителното действие.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 15.04.2019 г., постановено по изп. д. № 20199210400285 по описа на ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ, с което на длъжника В.Д.П., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер на 200 (двеста) лв.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*****, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.81 ГПК, представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.