Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 03.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 66/2022г.
по описа на АС
Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №37 от 14.03.2022г., постановено по НАХД № 782/2021г.,
Ловешки районен съд, първи наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № Р-0049122 от 13.08.2021г. на Директора на Регионална
дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД
„Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите (КЗП) – Русе, с
което на основание чл.214 от Закона за туризма (ЗТ) на „АМ АМ - БГ” ЕООД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, бл.320, вх.Д, ет.2,
ап.4, представлявано от управителя Р.Т.К., е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл.132,
ал.1 от ЗТ.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „АМ АМ - БГ” ЕООД гр. Ловеч,
страна по НАХД №782/2021г. по описа на Ловешки РС, чрез упълномощен адвокат.
В касационната жалба се излага, че районният съд е
постановил
неправилно съдебно решение при нарушения
на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в мотивите си районния съд е обсъдил
само част от посочените в жалбата процесуални нарушения при съставянето на акта
и издаването на НП, като се поддържа и възражението за липса на материална
компетентност на наказващия орган. Излагат се доводи, че липсват мотиви в
съдебното решение по отношение на обстоятелството, че описанието на нарушението
е неточно и неясно и че липсва точна правна квалификация, като нормата на чл.132,
ал.1 от ЗТ, която е посочена за нарушена съдържа множество различни хипотези, и
не е уточнено кое нейно предложение е било нарушено. Като довод за
незаконосъобразност на решението се твърди и неправилна преценка на решаващия
състав за маловажност на случая, в която връзка се обосновава възможността за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на РС Ловеч и на
НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез
упълномощен адвокат поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и
моли да се отмени първоинстанционното решение и НП, като излага подробни
съображения.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище чрез упълномощен
юрисконсулт се ангажира становище за правилност и законосъобразност на
решението на първоинстанционния съд, като се иска оставянето му в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че е налице
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на
08.06.2021г. при извършена по план-програма на КЗП за месец юни
2021г. проверка
от служители на РД Русе към КЗП било установено, че в стопанисваното от „АМ АМ - БГ” ЕООД гр. Ловеч, ЕИК ********* заведение
за бързо обслужване в гр. Ловеч, пл. „Автогара”, търговецът не е поставил на
видно място валидно удостоверение за категоризация. При
извършената проверка било установено, че на видно място в обекта е поставено Удостоверение
за категоризация №00032/17.02.2015г. валидно до 17.02.2020г., утвърдена
категория „една звезда”, капацитет 9 места на открито и 9 места в зала. Не е
било представено временно удостоверение или валидно удостоверение за
категоризация на обекта.
При
документалната проверка на 14.06.2021г. управителят на търговеца представил Удостоверение
за категоризация №00186/27.05.2020г., валидно до 27.05.2025г., утвърдена
категория „една звезда”, капацитет 20 места, вид и наименование на обекта:
Заведение за бързо обслужване и лице извършващо дейност „АМ АМ – БГ” ЕООД. На
14.06.2021г. срещу „АМ АМ – БГ” ЕООД гр. Ловеч бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 0049122 за това, че при извършена
проверка на 08.06.2021г. в заведение за хранене и развлечения в гр.Ловеч,
пл.”Автогара”, стопанисвано от търговеца, лицето извършващо ресторантьорство не
е поставило на видно място в обекта удостоверение за категоризация, прието за
извършено нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма. По акта търговецът направил
писмени възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта. За да приеме
законосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че нарушението е безспорно
доказано от събраните доказателства, правилно е подведено към относимата
законова норма, безспорно е установен и нарушителят. Съдът приел неприложимост
в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за което изложил съответни доводи. С
горните мотиви РС потвърдил оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон.
Като е стигнал до
цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
аргументирани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. В решението са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспореното НП, които се споделят от настоящия състав.
Касационният съд намира първоинстанционното решение за
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че решението на
районният съд е
постановено в съответствие с материалния закон. При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилния извод за
законосъобразност на оспореното пред него НП.
Според настоящата съдебна инстанция възраженията на
касатора правилно са били приети от РС като неоснователни.
НП е издадено от компетентен орган – директор РД при
КЗП, при спазване на изискванията на чл.232, ал.1 от ЗТ и съгласно приложената
по делото Заповед № 674 от 21.08.2019г. на председателя на КЗП за определяне на
длъжностно лице, което има правомощието да налага наказания и да издава
наказателни постановления за нарушения на този нормативен акт.
Неоснователно е възражението
на касатора, че не е посочено имало ли е в проверения обект поставена табела,
като част от категорийната символика. От събраните писмени доказателства и по-точно
приложения към преписката КП № 2713753/08.06.2021г. безспорно се установява, че
в близост до входа на обекта е била поставена табела по чл.132, ал.1 от ЗТ.
В процесното НП е направено ясно и непротиворечиво
описание на нарушение – липса в търговския обект на валидно удостоверение за
категоризация. Според сочената като нарушена разпоредба на чл.132, ал.1 от ЗТ,
на категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за
хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения,
туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и
прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в
зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които
се поставят на видно място в обекта. В КП от 08.06.2021г. изрично е посочено,
че в посочения търговски обект, стопанисван от касатора, на датата на
проверката не е било поставено валидно удостоверение за категоризация на обекта
на видно място, което е нарушение на така посочената правна норма. След като в
текстовата част на АУАН и НП ясно е описано какво е неизпълнението на
законовите изисквания – непоставено на видно място валидно удостоверение като
част от категорийната символика в заведение за хранене, непосочването на
конкретната хипотеза на нарушената норма на чл.132, ал.1 от ЗТ не е съществено
процесуално нарушение, водещо до невъзможност търговецът да разбере какво именно
нарушение му е вменено.
Правилно е определена от АНО и санкционната разпоредба
на чл.214, ал.1 от ЗТ, според която на лице, което не постави временното
удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика
за туристическия обект по чл.3, ал.2, т.1-3 на видно място в, съответно на
територията на обекта, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., като в случая е наложена
минимална санкция от 1000 лв. на дружеството.
Жалбоподателят е имал издадено удостоверение, същото е
приложено по делото и е с № 00186/27.05.2020г. издадено от Община Ловеч с
валидност 27.05.2025 г., според него заведението за бързо обслужване е с категория от една звезда и документът е
бил валиден на процесната дата, но същото е получено от касатора на 09.06.2021г.,
ден след извършената проверка. Следователно настоящият състав приема за
безспорно, че на 08.06.2021г. в търговския обект не е имало поставено на видно
място валидно удостоверение за категоризация на обекта за бързо хранене, с
което е изпълнена хипотезата на нарушената правна норма на чл.132, ал.1 от ЗТ.
Последната предвижда не само търговецът да има издадено такова удостоверение,
но и да го е поставил на видно място в обекта с цел информираност на клиентите.
Правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че
случаят не е маловажен, т.к. той е типично за вида си нарушение, такова на
просто извършване, и не съдържа във фактическия си състав изискване за
настъпили вреди. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, с оглед
конкретните обективни и субективни условия. Както бе изложено, задължение на
търговеца е не само да има издадено удостоверение, но и да го е поставил на
видно място в обекта, а последното безспорно не е било направено от него.
Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Цитираната разпоредба,
която е в сила от 23.12.2021 г., дава легална дефиниция за „маловажен случай“,
която не се различава от легалната дефиниция, прилагана в практиката на
съдилищата до изменението на ЗАНН (ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.),
когато в практиката се ползваше чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11
от ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че първоинстанционният
съд правилно е събрал и обсъдил всички факти и обстоятелства, като е приел, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, т.е. доказаното
нарушение не представлява маловажен случай.
Именно поради представяне от
страна на жалбоподателя при документалната проверка на валидно удостоверение за
категоризация, от което е видно, че осъществява дейност в категоризиран обект,
нарушението е квалифицирано по чл.132, ал.1 от ЗТ, в противен случай
жалбоподателят би бил санкциониран за това, че извършва туристическа дейност в категоризиран
обект. Предвид сочените по-горе
съображения в мотивите на РС за приложението на чл.28 от ЗАНН, към които
касационната инстанция препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК, правилно е
прието, че чл.28 от ЗАНН не намира приложение. Поведението на жалбоподателя относно
извършеното нарушение и обстоятелството, че повече от една година работи без да
е получел от общинската администрация издаденото му удостоверение за
категоризация, съответно без да е поставил същото на видно място в обекта, при
липсата на основателни причини за това свое бездействие, не обосновават
смекчаващи обстоятелства спрямо нарушенията от същия вид, поради което няма
основания за прилагане на института на маловажен случай.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 14.03.2022г., постановено по НАХД № 782/2021г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: