Р Е Ш Е Н И Е
№ / 08.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав в открито съдебно заседание, проведено на девети юли
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова,
в. гр. дело №497/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно, образувано след като с решение №65/11.03.2019г., постановено по гр.д.
№ 3165/2018г. на ВКС на РБ, четвърто граждански отделение е отменено решение от
27.04.2018г., постановено по гр.д. №261/2018г. по описа на ВОС и делото е
върнато за ново разглеждане.
С решение № 4926/27.11.2017г., постановено по гр.д. №
8416/2016г., по описа на ВРС, е прието за установено на основание чл.422,
че С.Ц.Т. и В.Р.П. дължат на Р.К. М., В.М.П.,
М.Д.М., С.Д.М., П.М.М., М.Д.М., Д.Х.Н. сумата от 3500 евро, равняващи се на
6 845,51лв., представляващи неизплатена част от продажна цена на ап.№273,
описан в НА № 81/2013г.,, рег.№ 2823, дело76/2013г. На нотариус Я.Н., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 11.04.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, 540,91лв.-лихва за периода
02.07.2015г.-10.04.2016г., за които е издадена заповед №1939/12.04.2016г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Решението е обжалвано с
въззивна жалба, подадена от С.Ц.Т. и В.Р.П., в която се твърди, че същото е
недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Твърди се, че са
предявени множество субективно съединени искове от множество ищци, като с оглед
изложените фактически твърдения, претендираните суми се дължат на всеки един от
ищците поотделно, а не общо. Излага се също, че не са налице и предпоставките
за насочване на претенцията общо спрямо двамата ответници. Изложени са и
съображения, че са непонятни мотивите на първоинстанционния съд, с които е
отхвърлено възражението им за прихващане поради неизпълнение на договор и
липсват мотиви по направеното възражение за неустойка. Претендира се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което искът за установяване на съществуване на вземане, по
начина, формулиран от ищеца и безкритично възприет от първоинстанционният съд,
да бъде отхвърлен.
Излагат съображения, че уточнената пред въззивния съд претенция, която
според тях е правилната, е недопустима,
защото е за вземане, различно като стойности и длъжници спрямо заявеното в
заповедното производство. Твърдят,
че е правилно сумите да се претендират поотделно, но в това
производството за установяване съществуването на вземането не може да заяви новия, правилен петитум, тъй като петитумът на иска по чл. 422 ГПК не може да е различен от заявлението в заповедното производство. Считат, че
е правилно да се приеме, че всеки от ищците има право на съответна част от
претендираната сума поотделно от всеки един от ответниците - защото както
ищците като наследници, така и ответниците, които не са съпрузи са обикновени
другари, но без да изложи мотиви защо, и явно необосновано първоинстанционният
съд приема, че сумата може да се претендира общо от ищците, което прави
постановеният акт порочен. Излагат също, че процесният имот е бил придобит не само за сметка на стойността на
отчуждения имот, но и чрез заплащането на допълнителни парични средства от
паричен влог на продавача им, по време, когато паричните влогове са съпружеска
имуществена общност, поради което според тях 9427,75/19 958 идеални части от
имота са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. В този смисъл
считат, че първоинстанционното решение
противоречи на Постановление 5/72 година на Пленума на ВС, според която когато
срещу отстъпения /при отчуждаване по ЗПНИМ, но приложим и при ЗТСУ/ имот следва
да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на
тази разлика част от собствеността на отстъпения имот / жилище/ се включва в
СИО.
Ответната
по жалбата страна е депозирала писмен отговор, в който излага становище за
нейната неоснователност. Въззиваемите считат, че решението е правилно,
законосъобразно.
В
изпълнение на дадените от касационната инстанция, задължителни за настоящата
указания и предвид констатираните нередовности на исковата молба по която е
ообразувано производството пред ВРС и за привеждане на същата в съответствие с
изискванията на чл.127 от ГПК, с определение №1052 от 28.03.2019г. въззивният
съд е дали указания на ищците, въззиваеми пред ВОС, да уточнят твърденията си в
исковата молба и отстранят противоречията между обстоятелствeната й част и заявения петитум; да уточнят
дали всеки от ищците претендира сума, съответна на наследствената си квота и
каква е квотата му от наследството на общия наследодател; да посочат цена на
отделните искове за главница и лихви и конкретизират отделната претенция на
всеки ищец, спрямо всеки един от ответниците.
Ищците са изпълнили в срок
указанията на ВОС, и са посочили, че всеки от ищците претендира вземане,
съразмерно на наследствената му квота, а именно: Р. М. – 1/5 ид.ч., съответно
претенция за главница в размер на 1369,08лв. и 108,22лв. лихва; В.П.-1/15
ид.ч./ 456,36лв.- главница и 36,07лв. лихви/; М.Д.М.- 1/15 ид.ч. /456,36лв.
главница и 36,07лв. лихви/; Б.Д.М.- 1/15 ид.ч./456,36лв. главница и лихва –
36.07лв./; П.М. – 1/5 ид.ч., съответно претендира вземане в размер на
1369,08лв. главница и 108,22лв. лихва; М.Д.М. 1/5 ид.ч./ 1369,08лв. главница и
108,22лв. лихви за забава/; Д.Х.Н. – 1/5 ид.ч./ 1369,08лв. главница и 108,22лв.
лихва/. Ищците претендират С. Ц.Т. да им заплати сумите както, следва: на Р. М.,
П.М.М., М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от 684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв.
лихва за забава; на В.М.П., М.Д.М. и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи
главница и сумата от по 228,18лв., лихва за забава. Ответникът В.Р. П. дължи на
ищците суми както следва: на Р. М., П.М.М.,
М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от 684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв. лихва
за забава; на В.М.П., М.Д.М. и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи главница и
сумата от по 228,18лв., лихва за забава. Претендираните от ответниците суми
представляват неизплатена част от продажна цена на апартамент №273, описан в НА
№81/2013г., ведно със законната лихва за забава за периода 02.07.2015г.
-10.04.2016г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба.
С писмен отговор, ответниците, въззивници в
настоящото производство са изразили становище, че предявените искове са
недопустими, предвид начина на съединяване на претенциите спрямо ответниците,
тъй като по заповедната производство те са осъдени да заплатят сумата общо, а
основанието на тяхната отговорност не предполага солидарност. Навеждат се и
доводи, че пред въззивната инстанция е недопустимо да се променят
обстоятелствата, на които се основава иска и на заявения петитум. Твърдят, че
чрез уточнението на исковата молба и първоначалната си претенция, ищците
предявяват множество нови искове, основани на нови твърдения и обстоятелства,
които е недопустимо да се разглeждат в
настоящото производство. Освен това е налице разлика между обстоятелствата, въз
основа на които се претендират сумите и за вземания, които са различни като
стойност и длъжници спрямо заявените в заповедното производство.
Навеждат
възражение, че исковете са погасени по давност.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Производството
пред ВРС е образувано по иск на Р.К. М., В.М.П., М.Д.М., Б.Д.М., П.М.М., М.Д.М. и Д.Х.Н., срещу С.Ц.Т., ЕГН **********
и В.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за
приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищците сумата,
за която е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно
3 500 евро, равняваща се на 6845.41 лева и представляваща неизплатена част
от продажна цена на апартамент №273, описан в нотариален акт №81, том І, рег.
№2823, дело №76/2013г. и вписана законна ипотека в нотариален акт №56, том
XLVIII, дело
№9943/13.08.2013г. на АВ – Варна, сумата от 541.11 лева, представляваща лихва
за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 11.04.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 847,73
лева.
С
писмена молба и след изпълнение на указанията на съда за отстраняване на
нередовности на исковата молба, ищците са уточнили претенцията си като са посочили,
че претендират вземането си съразмерно на наследствените квоти на всеки от тях
и по отделно от всеки от двамата ответници. Конкретизирана е претенцията на
всеки от ищците срещу всеки от ответниците.
Ответниците
са оспорили исковете като неоснователни и са посочили, че е налице разминаване на претенцията /претенциите/ за която в предявен иска по чл. 422 ГПК, и
вземането, за което е издадена заповедта по чл. 417 ГПК.
По
отношение на уточненията на претенцията в рамките на въззивното производство,
считат че със същите, на практика се предявяват нови искове – множество искове от
всеки ищец срещу всеки от ответниците, съобразно наследствената квота на всеки
ищец, които е недопустимо да бъдат разгледани от въззивната инстанция. С
уточненията на исковата молба се изменя и
начина на съединяване на претенциите спрямо ответниците.
Варненският
окръжен съд, след преценка на приложените и относими към правния спор
доказателства, приема за установено от правна страна следното:
Производството
е по реда на чл.422 ГПК.
Между
страните не се спори, а и от приложените по делото доказателства се установява,
че по частно гр. дело №4042/16 г. на ВРС е издадена Заповед №1939 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено С.Ц.Т., ЕГН **********
и В.Р.П., ЕГН **********, да заплатят на Р.К. М., В.М.П., М.Д.М., Б.Д.М., П.М.М., Д. Л. М. и
Д.Х.Н. СУМАТА от 3 500 евро, равняваща се на 6845.41 лева и
представляваща неизплатена част от продажна цена на апартамент №273, описан в
нотариален акт №81, том І, рег. №2823, дело №76/2013г. и вписана законна
ипотека в нотариален акт №56, том XLVIII, дело №9943/13.08.2013г. на АВ –
Варна, сумата от 541.11 лева, представляваща лихва за периода от 02.07.2015г.
до 10.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебно – деловодни разноски в размер на
847.73 лева, от които – 147.73 лева – заплатена държавна такса и 700 лева –
адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжниците са възразили срещу заповедта, като са
посочили, че не дължат плащане, тъй като продавачът не е бил собственик на
целия продаден имот.
Заявителите
са депозирали искова молба в срока по чл. 415 ГПК.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, като
постановено по нередовна искова молба и непредявен иск.
По делото е
представено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №81,
том І, рег.№2823, дело №76 от 2013г., от който е видно, че на 13.08.2013г., С.Н.С.
продава на С.Ц.Т. и В.Р.П. собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент №273, находящ се в гр. Варна, ул. Христо Ботев №18,във вход 11, на
девети етаж на сградата за сумата от 48 000евро. В самия НА е посочено, че
сумата от 4800 евро са изплатени като капаро по банков път, останалата част от
продажната цена в размер на 39700 евро ще бъде преведена по банкова сметка ***и
вписването му в АВ, неизплатената част
от 3500 евро ще бъде изплатена от купувачите в срок до 01.07.2015г.
Представен
е и предварителен договор между страните сключен на 12.07.2013г.
От
представените удостоверения за наследници, се установява, че С.Н.С. ЕГН **********,
починал на 12.01.2015г. е оставил като наследници Д. Л. М., Р.К. М., П.М.М. , Д.Х.Н. и В.М.П.-съпруга, Б.Д.М.-син и М.Д.М.-син
/последн. Трима- наследници на Д.М.М. ЕГН **********, починал на 10.06.2015г./.
С покана
изх.№13 адв. К. от името на Р. М. е поканила В.П. да заплати сумата от
3 500 евро, за която има вписана договорна ипотека, в 7-дневен срок.
Поканата е връчена лично с обратна разписка на В. Р. П. на 12.02.2016г.
Ответниците,
са посочили, че не са съпрузи, което не се оспорва от ищците.
Производството
по иска за установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 ГПК, се
характеризира със свои специфики. Производството по този установителен иск
се развива в предметните и субективни
предели на издадената заповед за изпълнение, като исковият съд дължи служебна
проверка за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта
на производството с правно основание чл. 422 ГПК- дали заявеното в исковата
молба вземане съответства на това, за което на ищеца е издадено изпълнително
основание, налице ли е съвпадение на страните в заповедното и исковото
производства, спазен ли се срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и
този за предявяване на установителен иск.
Безспорно
е, че производството, развиващо се по реда на чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното, в хода на което е била издаден оспорената заповед. Също така обаче
следва да се отбележи, че в това производството, съдът съобразно разпоредбата
на чл. 129 ГПК следва да провери редовността на предявения установителен иск,
като в хода на производството,
претенцията за която е издадена заповедта може да бъде конкретизирана,
съобразно конкретните обстоятелства.
В случая в исковата
и уточнителната молба, подадена в изпълнение на указанията на въззивния съд за
отстраняване нередовностите на иска, съгласно разпореденото с отменителното
решение на ВКС, ищците са изложили твърдения, че вземането им произтича от
качеството им на наследници на С.С., починал на 12.01.2015г., който е сключил с
ответниците договор за покупко-продажба на имот, обективиран в НА от
13.08.2013г., и съобразно който ответниците са останали задължени да заплатят
последната част от продажната цена, а именно сумата 3500 евро, за която е
вписана законна ипотека. Вземането се претендира съразмерно на наследственото
квота на всеки един от ищците и поотделно от всеки един от ответниците. Изрично
е посочено и е формулиран петитум, че се предявяват претенции за приемане за
установено между страните, че С. Ц.Т. дължи сумите, както, следва: на Р. М., П.М.М.,
М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от по 684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв.
лихва за забава; на В.М.П., М.Д.М. и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи
главница и сумата от по 228,18лв., лихва за забава, както и разноски в размер
на 211,94лв.; В.Р. П. дължи на ищците сумите, както следва: на Р. М., П.М.М., М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от
684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв. лихва за забава; на В.М.П., М.Д.М.
и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи главница и сумата от по 228,18лв.,
лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2016г., както и
разноски в размер на 211,94лв. Претендираните от ответниците суми представляват
неизплатена част от продажна цена на апартамент №273, описан в НА №81/2013г.,
ведно със законната лихва за забава за периода 02.07.2015г. -10.04.2016г.
Настоящият
състав на съда намира, че в изпълнение на указанията на ВОС с молбата от
08.04.2019г. ищците са отстранили нередовностите на исковата молба, като са
конкретизирали претенциите си съобразно
конкретните обстоятелства, посочили са размер на вземането на всеки от щците и
са формулирали точен и ясен петитум на предявените искове по чл.422 ГПК.
Посочените уточнения и конкретизация са допустими, тъй като в подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не е уточнено по
какъв начин се претендира заплащането на
сумата от ответниците, но още в исковата молба е посочено, че всички ищци са
наследници на първоначалния кредитор С.С.. Независимо от това, че имат качество
на наследници на първоначалния кредитор, всеки един от ищците има самостоятелно
вземане към ответниците, само за част от сумата, съответстваща на
наследствената им квота, срещу всеки от ответниците.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда намира, че така уточнените претенции за
установяване на съществуване на самостоятелно вземане на всеки от ищците срещу
всеки от ответниците в рамките на производството по чл.422 ГПК не представляват
недопустимо изменение на иск или предявяване на нов иск пред въззивната
инстанция. Още от изложените в исковата молба твърдения е видно, че ищците
претендират вземане като наследници на починалия кредитор срещу двама ответника,
по отношение на които не твърдят наличие на основание за солидарна отговорност.
Без да констатира противоречие на тези твърдения, факти и обстоятелства със
заявения петитум, първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова
молба и в нарушение на съдопроизводствените правила, е приел че е допустим иск,
с който се претендира общо цялата сума от всички ищци,срещу двамата ответника.
Независимо от многократните изменения, уточнения на претенцията от страна на
ищците, съдът е следвало да даде точни и еднозначни указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба и несъответствието на фактическите твърдения
със заявения петитум. С
направените пред въззивната инстанция уточнения, на практика се предявяват
множество претенции от всеки ищец, съобразно наследствената му квота срещу
всеки от ответниците с конкретно посочен размер. С уточнението на исковата
молба се изменя и начина на съединяване на претенциите спрямо ответниците.
Разглеждането на уточнените претенции за пръв пат от въззивната инстанция е недопустимо,
тъй като това би довело до нарушаване на правото на защита на страните в
процеса.
Предвид
посоченото и съобразно уточнението на
претенцията, извършено пред въззивната инстанция, съгласно указанията на ВКС,
следва да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по
непредявен иск. Същото съгласно даденото разрешение по т.8 от ТР № 182013г. на
ОСГК на ВКС следва да се обезсили и делото да се върне на ВРС за разглеждане на
предявените искове за приемане за установено, че С. Ц.Т. дължи на Р.К. М., П.М.М.,
М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от по 684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв.
лихва за забава; на В.М.П., М.Д.М. и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи
главница и сумата от по 228,18лв., лихва за забава, както и разноски в размер
на 211,94лв.; В.Р. П. дължи на Р. М., П.М.М., М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от
684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв. лихва за забава; на В.М.П., М.Д.М.
и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи главница и сумата от по 228,18лв.,
лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2016г., както и
разноски в размер на 211,94лв., претендирани като неизплатена част от продажна
цена на апартамент №273, описан в НА №81/2013г., ведно със законната лихва за
забава за периода 02.07.2015г. -10.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба – 11.04.2016г. до
окончателното изплащане, както и разноски в размер на 211,94лв.
Водим от горното и на осн. чл. 270, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение №4926/27.11.2017г., постановено по гр. дело №8416/2016г.
по описа на Варненския районен
съд, 48- ми състав и
ВРЪЩА
делото на ВРС за произнасяне по предявените от Р.К. М., П.М.М., М.Д.М., Д.Х.Н.В.М.П., М.Д.М. и
Б.Д.М. срещу С.Ц.Т. и В.Р.П., искове
с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено между страните, че С.
Ц.Т. дължи сумите, както, следва: на Р. М., П.М.М., М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от по
684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв. лихва за забава; на В.М.П., М.Д.М.
и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи главница и сумата от по 228,18лв.,
лихва за забава, както и разноски в размер на 211,94лв.; В.Р. П. дължи на
ищците сумите, както следва: на Р. М., П.М.М., М.Д.М., Д.Х.Н. сумите от
684,54лв. главница за всеки един и по 54,11лв. лихва за забава; на В.М.П., М.Д.М.
и Б.Д.М. – по 228,18лв., представляващи главница и сумата от по 228,18лв.,
лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2016г., както и
разноски в размер на 211,94лв., ведно със законната лихва за забава за периода
02.07.2015г. -10.04.2016г.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: