РЕШЕНИЕ
№ 18433
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110171230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И. Н. А., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че И. Н. А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1989,46 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за битови нужди за имот в гр.София, ж.к. „Левски Г”, бл. 34, вх. Г, ет. 2,
ап. 93, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.06.2022 г.
до изплащане на вземането, и сумата 236,05 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020
г. до 27.05.2022 г.; сумата 57,93 лева -главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна лихва от
30.06.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,86 лева - мораторна лихва за периода
от 01.07.2019 г. до 27.05.2022 г за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 35541/2022г. по описа на СРС. Твърденията на
ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на
чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято
стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на
топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от
ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и възразява да е
уведомен за претендираните задължения.
Трето лице-помагач „Д.“ ООД на страната на ищеца не взима становище; представя
писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Ищецът представя Нотариален акт за продажба на недвижим имот №148, т. III, рег.
№7091/, дело №555/06.07.2000 г. на Нотариус с рег. №263 на НК, от който се установява, че
отв. И. А. е придобила правото на собственост върху процесния имот. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Качеството потребител /клиент/ на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота, а с оглед събраните писмени доказателства, вкл. молба-декларация за откриване на
партида от ответника, съдът приема, че ответникът отговаря за неплатените суми към
ищеца. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е
упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали
ответник фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 1989,44
лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Следва да се отбележи, че
съгласно Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на ВАС съдебно решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. Също така,
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са разясненията,
дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. При това положение искът за главница за цена на доставка на топлинна енергия
съдът приема за доказан по основание и размер. От съдебна счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и преценена по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че няма
извършени плащания за предявените парични вземания.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства - главни и индивидуални
отчети от трето лице-помагач, се установява, че са предоставени услуги за дялово
разпределение в претендирания размер за главница.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
2
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница
за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия за сумата 236,05
лв., съобразно изчисленията на вещо лице по ССчЕ. Подлежи на отхвърляне акцесорния иск
за лихва, начислена върху цена на главница за извършена услуга дялово разпределение, вкл.
по арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ, доколкото не се установява уреден ред и начин за заплащане
на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в
темпорален аспект. Не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото
на парично вземане съдът приема, че не е възникнало. Търсеното парично задължение за
главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -30.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, а именно за сумата общо 1365,26 лв. за платени държавни такси,
възнаграждения на вещи лица, адвокат – особен представител на ответника и юрисконсулт,
последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено е от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Н. А., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:************, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата 1989,44 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за битови
нужди за имот в ***********, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 236,05
лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 27.05.2022 г.; сумата 57,93 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 31.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците от 30.06.2022 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 35541/2022г. по описа на СРС; като иска за
главница над уважения размер от 1989,44 лева до пълния предявен размер от 1989,46 лева; и
иска за сумата 10,86 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 27.05.2022 г.,
начислена върху 57,93 лева -главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Н. А., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1365,26 лева – съдебни
разноски по ч.гр.дело №35541/2022 г. и гр. дело №71230/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ООД на страната
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3