Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. Б. П.” гр.В., с жалбата си до съда оспорва Решение №/02.03.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№4863 по описа на съда за 2011 г., с което е прието за установено по предявения от Н. А. М., с ЕГН * иск против „Е. Б. П.” гр.В., че ищецът не дължи на ответника сумата от 1245,29 лв,представляваща коригирана сметка за ел. енергия по чл.38,ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕ за периода от 22.04.2011 г. до 18.10.2011 г.Счита, че мотивите на съда относно съществуването на трайна съдебна практика за липсата на законово основание на доставчика едностранно да коригира сметките на потребителя за доставена за минал период ел. енергия са неправилни.Също така неправилни са мотивите и по отношение клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, обосноваващи правото на доставчика да извършва едностранна корекция на сметка на потребителя за минал период, които съдът е приел за нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 от ЗЗД, като нарушаващи общите принципи за равнопоставеност на договарящите.Неправилно според жалбоподателя съдът е приел, че коригирането на сметки за вече доставена ел. енергия е недопустимо поради противоречие с нормата на чл.82 от ЗЗД,предполагаща наличието на виновно поведение у длъжника.Законът за енергетиката определя електроразпределителните дружества като енергийни предприятия с дейност сходна на другите такива оператои на енергийни мрежи като топлопреносната и газопреносната, като В и К операторите и транспортните инфраструктури. Законодателят, в подкрепа на осъществяваната от тях обществено значима дейност, предвижда определени привилегии за гарантиране на финансовата им стабилност във връзка с възложените им функции.Така В и К операторите имат правото да извършват корекции на сметки на своите абонати за минал период, съгласно цитираната нормативна уредба, топлоснабдяването- също. Газоразпределителните дружества, които нямат тази възможност, имат правото свободно да определят къде да монтират собствените си СТИ и така да ги защитят, нещо което за електроразпределителните дружества не е предвидено като възможност.Жалбоподателят счита, че липсата на изрична регулация в гражданското право на възможността за корекция не е равнозначно на липса на правна възможност.Цитираната практика на търговско отделение е в явно противоречие според него както с императивната норма на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, така и със съдебната практика, установена от гражданско отделение на ВКС по отношение на правоприлагането в случаите на празнота в правото.Жалбоподателят счита, че при съществуването на законов текст-чл.44 от Закона за измерванията, задължаващ всички ползватели на средства за измерване да следят за тяхната изправност, а такъв е и абонатът –ползвател на СТИ, това именно е законовото основание за съществуването на чл.37 и следващите от ОУ на ДПЕЕЕМ,поради което те не могат да бъдат неравноправна клауза.Жалбоподателят счита, че чл.37 и сл. от ОУ нямат санкционен характер спрямо потребителя, тъй като задължението на абоната да заплати коригираната сума произтича пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на ел. енергия.То не е обезщетение за вреди от неизпълнен договор, нито е обезщетение извън регламентацията на договора. То е договорено едновременно в интерес на доставчика и абоната и когато СТИ не измерва точно потребяваната енергия, стойността на неотчетената/отчетената в повече, следва да бъде разпределена между двете страни в някакво съотношение.Хипотезите на чл.38 от ОУ уреждат случаите на измерена в повече от потребената от абоната ел. енергия.Също така счита, че по делото не са събрани доказателства, че ответникът не е изпълнил задълженията си с грижата на „добър стопанин”.Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. А. М., чрез пълномощника му адвокат С. П.-ВТАК.В отговора се оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана.Твърди се, че районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка и е приложил материалния закон.Според ответника обективната отговорност е винаги изключение и нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. В случая следва да се приеме, че корекционното право, визирано в чл.38 от ОУ, възниква вследствие неизпълнение на договорно задължение и извършената корекция представлява обезщетение за вреди поради неизпълнение. В този смисъл корекцията на сметки за вече доставена ел. енергия, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно измерване, противоречи на регламентирания в чл.81 и 82 от ЗЗД принцип за виновна отговорност и тя е недопустима ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.Цитира съдебна практика на ВКС в този смисъл.Съгласно тази практика, липсва законово основание за доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя за доставена през изминал период ел. енергия.Според ответника съставеният и приет по делото като доказателство констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, неносещ подписа на ищцовата страна и като такъв не може да му се противопостави. Доставчикът не е доказал по делото от коя точно дата е започнало неточното отчитане.Неоснователно според ответната страна е възражението на жалбоподателя, че цитираната съдебна практика е преди приемането на разпоредбата на чл.45, ал.1 от Правила за измерване на количеството ел. енергия / приети с Решение на ДКЕВР №11-1 от 10.04.2007 г. ДВ бр.38 от 11.05.2007 г./.Цитираната разпоредба по своето съдържание не е нововъведена с приемането на тези правила.Съдържанието е буквално възпроизведено в действащите преди това Правила за измерване на количеството ел.енергия, приети с Решение от 04.06.2004 г. ДВ бр.67/2004 г./. и по-конкретно в чл.64, ал.2 от тези Правила.В констативния протокол липсва констатация за нарушеност на пломбите за защита, дори напротив, изрично отразено е, че са налице държавни пломби и два броя пломби на капака.Това изключва твърдяното от ответното дружество неправомерно въздействие върху електромера от страна на потребителя.Той не би могъл лично, или чрез друго лице, което не е служител на „Е.”, да въздейства върху СТИ,защото въздействието не би могло практически да бъде осъществено без нарушаването на всички пломби и отварянето на капака на СТИ.От друга страна, вещото лице не изключва възможността развиването на моста да се дължи на вибрации, породени от въртенето на механичния диск на електромера.Ответникът моли да бъде потвърден атакувания съдебен акт .Не претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение, постановено в отговор на предявения от Н. А. М., с ЕГН * от гр.В.Т. против „Е. Б. П.” гр.В., отрицателен установителен иск, Великотърновският районен съд е приел за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1245,29 лв, представляваща коригирана сума на основание Констативен протокол №/18.10.2011 г. за ползвана електрическа енергия за периода от 22.04.2011 г. до 18.10.2011 г. по партида с клиентски № * за обект №*, намиращ се в гр.В.Т.,ул.”М. М.”, №13, ,А.3. За да постанови решението си съдът е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства-писмени гласни и експертиза, в резултат на което е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на иска в пълния му размер.По делото е прието за безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия, за което има открита партида на свое име на адрес гр.В.Т., ул.”М. М.”, №13,А.3 с клиентски № * и абонатен № *.В качеството си на такъв е следвало да заплаща ел. енергията на ответното дружество „Е. Б. П. „ гр.В..Също така безспорно е ,че на 18.10.2011 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване / СТИ/ от служители на „Е. Б. МРЕЖИ” ,Съставен е Констативен протокол № със същата дата, подписан от извършилите проверката и свидетеля Иван Симеонов.Констатацията е, че на дисплея на СТИ липсва символа L1. След снемането на капачката на клемния блок се оказало, че мостчето между токова и напреженова бобина на първа система е вдигнато нагоре, поради което на тази система няма измерване и съответно заплащане на консумираната електроенергия.Възстановено е правилното свързване на електромера, след което СТИ е пломбирано.Констатациите в протокола се потвърждават от показанията на разпитания свидетел Л. Ш.При тази констатация и на основание чл.24 от ОУ на ДПЕЕ на „Е. Б. П. „ е извършена корекция на сметката на абоната за периода от 22.04.2011 г. до 18.10.2011 г. и е издадено Дебитно известие № */21.10.2011 г. за сумата 1245,29 лв с покана ищецът да го заплати в срок до 11.11.2011 г. По делото е изслушано заключението на вещото лице инж.Н. Н. по допуснатата съдебно-техническа експертиза.В заключението се посочва, че конкретното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2006 г.,съгласно метрологичната пломба със знак за първоначална проверка.Срокът за последваща проверка на този вид електромери е четири години, следователно последващата проверка е трябвало да бъде през 2010 г.Такава не е извършвана и от 2011 г. СТИ е метрологично негодно за търговско измерване.При това състояние на СТИ налице е неотчитане от измервателната схема на СТИ /първа система/ на преминалата от захранващия кабел към абоната енергия съответно от втора и трета фаза.Този начин на свързване, описан в констативния протокол, води до прекъсване на напреженовата верига на съответната фаза L1 на електромера.Това прекъсва работата на измервателната схема и така не се измерва тока от тази фаза, съответно не се измерва консумираната ел. енергия от тази фаза.Вещото лице установява, че не са извършвани проверки 180 дни назад от процесната. Не може да се установи от кога електромерът мери неточно.Невъзможно е да се установи кога точно е извършена манипулацията на СТИ.При това положение е извършена корекцията по реда на чл.38,ал.3, т.2 от ОУ. Дължимото количество за доплащане ел. енергия в справката за корекция е изчислено математически вярно, съгласно чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и левовата му равностойност възлиза за периода на сумата 1245,29 лв. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правните си изводи, съобразявайки ги с цитираната в решението и задължителната според разясненията на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика, в която обобщено казано е даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Съдържащите се в Общите условия и обвързващи потребителя клаузи са приети от самия доставчик и имат неравноправен характер, поради което по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 от ЗЗД те са нищожни поради нарушаването на основни принципи за равнопоставеност на страните при договарянето.Едностранната корекция на сметки противоречи и на друг основен принцип в гражданското право-принципа за виновна отговорност, регламентиран в чл.82 от ЗЗД.В случая няма доказано виновно поведение на потребителя, обуславящо неточното измерване.Така първоинстанционният съд е стигнал до извода за липса на основание да бъде извършена корекция на сметка, респ. до основателност на отрицателния установителен иск. Въззивната инстанция споделя изводите на съда, като намира, че цитираната задължителна практика на ВКС е приложима към правния спор.Договорната клауза на чл.38 от Общите условия поставя страните в неравноправно положение.Доставчикът едностранно определя ОУ, а потребителят е поставен в положението или да се присъедини към електроразпределителната мрежа като ги приеме, или не.Поддържането, използването и проверките на изправността на СТИ са в правомощията и задълженията на електроразпределителното дружество.Достъп до тях потребителят няма.В този смисъл не може да се говори за равнопоставеност на отношенията.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предвид това,съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № от 02.03.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |