П Р
И С Ъ
Д А
Номер: 260016, 10.12.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На десети
декември през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Съдебни заседатели: Б.А.
Д.Р.
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор: Пенчо
Минков,
като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 1 по описа за 2021 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата С.Я.К.,
родена на ***г***, българска гражданка, живуща ***, с основно образование, разведена,
ЕГН-**********, неосъждана, за ВИНОВНА
в това, че през периода от 01.07.2017г. до 19.10.2017г. в с.П. и с.Я., обл.Р.,
в гр.И., обл.Р., в с.К. РГ. и в гр.А., РТ., при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала
заблуждение у Й.П., гражданин на РТ., че ще отиде при него в РТ., за да
заживеят на семейни начала, като за това поискала от него парични средства за
издаване на задграничен паспорт, за плащане на заеми и осигуровки, които той й
изпратил, и с това му причинила имотна вреда в големи размери – 24 301.00 евро,
равняващи се на 47 528.62 (четиридесет и седем хиляди петстотин двадесет и
осем лева и 62 ст) лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание я
ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 45 (четиридесет и
пет) месеца, което при условията на чл.373, ал.2 във вр. с
чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и й НАЛАГА НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 2
(две) години и 6 (шест) месеца, изпълнението на което
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 (четири) години
и 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата С.Я.К., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- в полза на Държавата по сметка на
Министерство на вътрешните работи (МВР) сумата от 3 738.62 (три
хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 62 ст) лева – направени разноски на досъдебното производство и
- по сметка на РС-гр.И. сумата от 262.00 (двеста шестдесет и два) лева – направени разноски
в съдебното производство (разноски за възнаграждения на преводач и писмени
преводи).
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
Мотиви към Присъда № 260016/10.12.2021г.
по НОХД № 1/2021г. по описа на РС-Исперих
Повдигнато е обвинение срещу
подсъдимата С.Я.К., ЕГН-********** ***, за това, че през
периода от 01.07.2017г. до 19.10.2017г. в с.П. и с.Я., обл.Р., в гр.И., обл.Р.,
в с.К., РГ. и в гр.А., РТ., при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Й.П.,
гражданин на РТ., че ще отиде при него в РТ., за да заживеят на семейни начала,
като за това поискала от него парични средства за издаване на задграничен
паспорт, за плащане на заеми и осигуровки, които той й изпратил, с което му причинила
имотна вреда в големи размери – 24 301.00 евро, равняващи се на 47 528.62 (четиридесет
и седем хиляди петстотин двадесет и осем лева и 62 ст) лева – престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата
С.Я.К., ЕГН-********** ***, в производство за предварително изслушване на
страните по реда на чл.370 във вр. с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти при водене на съкратено
съдебно следствие. Съжалява за постъпката си. Твърди, че е трудоустроена,
самотна майка и сама се грижи за детето си, което е на 13г.
Представителят на Районна
прокуратура-Р., ТО-И., поддържа обвинението от фактическа и правна страна.
Отчитайки големия размер на вредите, произтичащи от престъплението, пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три)
три години, редуцирано с 1/3 при прилагане на чл.58а от НК, или за срок от 2
(две) години, изпълнението на което да бъде отложено при прилагане на чл.66 от НК за най-дългия изпитателен срок от 5 (пет) години. По отношение на
приложимото наказание „Конфикация“ предоставя на преценката на съда.
Защитата на подсъдимата не
оспорва фактическата и правна страна на обвинението, както и наличието на основания
за произнасяне на осъдителна присъда. По отношение на наказанието, изразява
несъгласие с предложения от прокурора размер, който счита за необосновано
завишен, като изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства, заявени от
подсъдимата – недоброто й здравословно състояние като трудоустроена с решение
на ТЕЛК при 75 % ТНР, безработна и нискоквалифицирана, което стеснява
възможностите й за намиране на работа в тежката социално-икономическа
обстановка в страната, самотна майка, която се грижи за детето си. В тази
връзка пледира за по-леко по размер наказание и без прилагане на наказанието
„Конфискация,“ тъй като подсъдимата не притежавала имущество, което да й бъде
отнето.
При водено съкратено съдебно
следствие, в условията на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът
ползвайки самопризнанията на подсъдимата, които се подкрепят от
доказателствата, събрани на досъдебното производство и без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, изцяло възприема същите.
Изложената фактическа обстановка
се очертава и подкрепя изцяло от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от заключенията на извършените съдебно-графическа, съдебна компютърно-техническа
и съдебно-икономически експертизи. За изясняване на обективната истина
допринасят самопризнанията на подсъдимата, които кореспондират изцяло със
събрания доказателствен материал, вкл. и показанията на пострадалия свидетел. В
своята съвкупност доказателствата установяват фактическата обстановка досежно
събитията, предшестващи, съпътстващи и последващи извършването на деянието,
установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото
осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, предмета на посегателство
и неговото авторство.
Данните относно личността на
подсъдимата установяват, че подсъдимата С.Я.К.,
ЕГН-**********,***. Има завършено
основно образование. Разведена е, майка на едно дете. Пенсионер по болест. Няма
постоянна работа. Не разполага с постоянни доходи, нито с движимо и недвижимо
имущество, от което да се издържа. Не е осъждана.
Въз
основа на гореиизложеното, от правна страна съдът приема обвинението срещу подсъдимата
С.Я.К., ЕГН-**********, за безспорно ДОКАЗАНО. От обективна и субективна
страна, е осъществила състав на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с
чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК - измама, като през периода от
01.07.2017г. до 19.10.2017г. в с.П. и с.Я., обл.Р., в гр.И., обл.Р., в с.К., РГ.
и в гр.А., РТ., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Й.П., гражданин на РТ., че ще отиде при него в РТ., за
да заживеят на семейни начала, като за това поискала от него парични средства
за издаване на задграничен паспорт, за плащане на заеми и осигуровки, които той
й изпратил, с което му причинила имотна вреда в големи размери – 24 301.00 евро,
равняващи се на 47 528.62 (четиридесет и седем хиляди петстотин двадесет и
осем лева и 62 ст) лева.
От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява във възбуждане и
поддържане на заблуждение у другиго, в случая у пострадалия Й.П., гражданин на РТ., като
с действията си подсъдимата е формирала неверни представи у чуждестранния
гражданин относно условията, които са го мотивирали да извърши акт на
разпореждане със собственото си имущество. Съобщила му неверни данни за семейното
си положение, за своето социално положение и имотно състояние, за да го предразположи
и да получи симпатиите на своя събеседник, провокирайки желание от негова
страна да се срещне с нея и да заживеят на семейни начала. С течение на времето неговите погрешни представи
били засилвани с нови факти и обстоятелства относно органазирането на
пътуването й до РТ. като в един продължителен период е поддържала това
заблуждение, като е твърдяла различни причини, препятстващи отпътуването й –
недостиг на парични средства да изплати налични заеми, да заплати осигуровки,
да се снабди със задграничен паспорт. За преодоляването тези пречки винаги
изтъквала необходимост от парични средства, осигурявани й безрезервно от
пострадалия чрез парични преводи от чужбина. В действителност подсъдимата С.Я.К.
изобщо не е имала намерение да предприема пътуване и да се среща с чужденеца, а
единствено да се възползвала от заблуждението му, за да получи изпратените й от
него парични суми. Разговорите с него е провеждала в различни населени места в
Б. и в чужбина. Не е подготвяла каквито и да било документи за пътуване в
чужбина, разигравала е пред пострадалия неслучили се събития, препятстващи
пътуването, твърдяла е несъществуващи задължения, които трябвало да погасява.
Същевременно е получавала лично парите, изпратени от Й.П. от
различни обменно-валутни бюра в Б. и в Г., с което е причинила съставомерния
престъпен резултат – имотната вреда за измаменото лице.
Налице е типичният предмет
на престъплението – измаменото лице и ощетеното имущество. С извършеното, подсъдимата
засяга личната собственост на пострадалия Й.П., като с
користна цел, а именно да създаде облага за себе си, е възбудила и поддържала у
него неправилна, погрешна представа относно личността си, действителните си
занимания и намерения относно реализиране на уговорената среща с пострадалия
мъж, причините, които са възпрепятствали отпътуването й за срещата с него.
Измамливите действия са повлияли на волята на пострадалия, поставяйки го в
заблуждение, така че от своя страна да извърши действия, които са му причинили
имотна вреда, разпореждайки се в полза на подсъдимата с лични негови парични
средства и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен. Проявил
съпричастност към проблемите, които твърдяла подсъдимата, неколкократно й
превеждал парични суми с право да се разпорежда с тях, което разпореждане
фактически било осъществявано. По този начин за пострадалия Й.П. е настъпила
реална имотна вреда, като елемент от обективната страна на престъплението,
представляваща стойността на преведената и невъзстановена парична сума в левовата
равностойност от 47 528.62
(четиридесет и седем хиляди петстотин двадесет и осем лева и 62 ст) лева.
Безспорно доказан е и квалифициращия измамата признак
по чл.210, ал.1, т.5 от НК, а имeнно,
че вредата
от престъплението е в големи размери. Критерият за „големи размери“ е
определен в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС по тълк. н. д. №
1/98 г., ОСНК, т.1 и това е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля 70 (седемдесет) пъти установената в страната
минимална работна заплата. Отнесено към обстоятелствата, установени в
настоящото производство и периода на извършване на процесното престъпление,
стойността на минималната месечна работна заплата на страната към този момент,
съгласно ПМС № 372 от 22.12.2016г., считано от 01.01.2017г. е била в размер на 460.00
лева. Респ. стойността на причинената от процесното деяние имуществена вреда
възлизаща на 47 528.62
(четиридесет и седем хиляди петстотин двадесет и осем лева и 62 ст) лева,
отнесена към горния размер на МРЗ, включва в себе си над 103 МРЗ за страната в
посочения горе размер, т.е. покрива възприетия критерий за „големи размери”.
Заблуждението
е възбудено и поддържано по идентичен начин, чрез различни действия на подсъдимата,
извършвани през непродължителен период от време, които поотделно осъществяват
състава на едно и също престъпление. Същите са извършени при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът
приема, че деянието е осъществено в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна, съдът приема, че подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване, с оглед на което
възприема виновно нейно поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е действала с присъщата за състава на
престъплението користна цел. Субективният елемент на престъплението се
обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и
последващите същата събития и действия на подсъдимата. Тя е съзнавала, че
въвежда в заблуждение и поддържа същото у чуждестранния гражданин. Предвиждала
е, че вследствие на това въздействие върху измамения, у него ще възникнат
неправилни представи, които ще го мотивират да се разпореди със собственото си
имущество, както и че в резултат на този акт имуществото му ще бъде увредено –
прибирала за себе си изпращаните от пострадалия парични средства без да има
намерение за изпълнение на обещаваното отпътуване с цел съвместен живот с
пострадалия. По този начин тя е съзнавала имуществените вреди, които
пострадалият търпи от нейните действия и е искала настъпването на тези вреди.
Подсъдимата е целяла имотна облага за себе си, съзнавайки неизбежността на
настъпилата имотна вреда за пострадалия Й.П..
Действайки
по описания по-горе начин, с оглед на осъщественото от нея престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, подсъдимата
С.Я.К., ЕГН-**********, ангажира наказателна отговорност по посочения
законов текст и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на
деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказание. В тази
връзка, по отношение на подсъдимата, съдът обсъди подбудите й за извършване на
престъпното деяние, както и наличието на отегчаващи и смекчаващи вината и
отговорността й обстоятелства. Като подбуди и причини за извършване на
престъплението съдът възприе стремежът й за обогатяване по нетрудов път и чрез
измамливи действия. Към обсъждания период
е била безработна и е решила по един съзнаван престъпен начин да спечели пари
за себе си. От една страна недоброто й материално положение я е мотивирало по
лесен начин – чрез измама да осигури благополучие за себе си, но е действала в
разрез със закона, поради което подбудите не оправдават действията й.
Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата обществена опасност
на деянието като престъпление против собствеността и зачестилите прояви на този
вид престъпна дейност. Налице са множество квалифициращи обстоятелства – продължителност
в извършване на деянието, както и наличие на реално причинена имуществена вреда
и то в големи размери. Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, самопризнанието, което прави,
съдействайки за разкриване на обективната истина по случая, критичното й
отношение към проявата, показвайки пред съда правосъзнание за поправяне. Така
изброени тези обстоятелства не са нито изключителни по своята същност и
характер, нито многобройни, поради което съдът прецени, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на
наказание под най-ниския, предвиден от закона размер.
За извършеното престъпление измама по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, законът предвижда наказание “Лишаване от
свобода” от 1 (една) до 8 (осем) години. Съдът определи наказание към средния,
определен от закона размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
години и 9 (девет) месеца, равняващи се общо на 45 месеца, което по реда на
чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК и при задължително приложение на
чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и наложи на подсъдимата наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца. Съдът отчете, че са налице материалните и формални предпоставки за
прилагане института на условното осъждане, поради което, отложи изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца, на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще
бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК, както с оглед на индивидуалната превенция - да се въздейства предупредително и възпитателно върху
дееца, да се поправи и превъзпита към спазване на законите, но ще изпълни и
изискванията на генералната превенция за възпитателно и възпиращо въздействие
върху другите членове на обществото за извършване на деяния от
този вид, предвид
негативния обществен отзвук и неблагоприятните общественоопасни последици от
този вид престъпни деяния.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата С.Я.К., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- в полза на Държавата по сметка на Министерство
на вътрешните работи (МВР) сумата от
3 738.62 (три хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 62 ст) лева – направени
разноски на досъдебното производство и
- по сметка на РС-И. сумата от 262.00 (двеста шестдесет и два) лева – направени разноски
в съдебното производство (разноски за възнаграждения на преводач и писмени
преводи).
По
изложените съображeния, възприемайки по този начин обективната истина по
случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: