№ 38
гр. В., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320201520 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Й. Т. А.
от гр.В., ЕГН:**********, с адрес гр. В., ул. „Б., №16 чрез адв. С. С., АК – В.
със съдебен адрес: гр. В., ул. „В.“№9 против Наказателно постановление № 21
-0953 – 001802 от 23.02.2022г. на Началник сектор към ОДМВР В., сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 174,ал.1, т. 2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 1000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. Моли съда да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните и материалните правила. Сочи се, че същото е издадено при
неправилно установена фактическа обстановка. Релевират се съображения
относно допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи липсата на
задължителните реквизити както на издадения АУАН, така и на процесното
НП, а именно – липса на описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и доказателства, които да го потвърждават, липса на
нарушените законови разпоредби.
Процесуален представител на ответната страна, редовно призовани не се
явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 12.12.2021 г. в 22:55 ч. в гр. В. на ул. Ч. с посока към кръстовище с ул.
„Б.К.“ жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Пежо 807“ с рег.
номер WGM*******А, собственост на ******************. При извършена
1
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер № ARВВ – 0014, проба – 01825 в 23:44, уредът отчел
1,20 промила наличие на алкохол в издишания от водача въздух. Връчен бил
талон за изследване номер 0068789, но А. не дал кръвна проба. При
проверката водачът А. не представил свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него. След направено справка с РСОД било установено,
че същият няма издадено българско СУМПС. При извършена проверка с №
953р-179/11.01.2022г. чрез Главна дирекция „Национална полиция“бил
получен отговор с рег.№3286р-4272/27.01.2022г. с резултат, че лицето
притежава гръцко СУМПС №******** от ******г. със срок на валидност до
21.10.2036г. категория „В“. Съставен бил АУАН серия GA № 477644 за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който
го подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174,
ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните доказателства - разпита на свидетеля В. А. –
съставил АУАН. Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Показанията на
актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на неговите
показания.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДвП, за което е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
2
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и
НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Владимир Герасимов – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР В.,
който към дата 23.02.2022 г. е бил оправомощен да издава НП. Вмененото
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да
разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. Жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от
показанията на разпитания в хода на делото актосъставител и другите
писмени доказателства приложени по делото.
По отношение възраженията на жалбоподателя, Съдът намира
следното,че нарушението е безспорно установено и доказано, а именно, че на
въпросната дата жалбоподателят А. е управлявал МПС след употреба на
алкохол, чиято концентрация, измерена с техническо средство отчела 1,20
промила.
Съобразно Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата е отредено, че
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява чрез
използване съответно на: технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания. В случая
концентрацията на алкохол в кръвта на водача А. е изчислена с техническо
средство алкотест "Дрегер 7510" с фабр. № 0014. След съставянето на акта за
нарушение, извършено в 22:55 часа, в 00. 00 часа на водача А. е бил връчен
талон за медицинско изследване №0068789, като са и били предоставени 45
минути за посещение в ЦСМП при МБАЛ „Св. Петка“- за даване на кръвна
проба. Тук следва да се поясни, че предоставянето, на кръвна за изследване,
съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същата наредба, предвижда
възможност за отказ на водача да даде кръв за изследване- т. е. кръвното
изследване е една възможност, която е предоставена на самия водач, а
контролните органи са длъжни единствено да му издадат талон и да
съобразят времето, което е нужно на водача да се придвижи до мястото за
вземане на пробата. В случая на водача е било предоставено достатъчно време
от 45 минути, за да се придвижи до ЦСМП при МБАЛ „Св.Петка“.
Жалбоподателят не се е явил в ЦСМП при МБАЛ „Св. Петка“ и не е дал кръв
3
за изследване, видно от материалите по делото.
Действително, разпоредбите на Наредба № 1 дават приоритет на
резултата от химическото изследване, но при липса на такова, се приемат
показанията от техническото средство, което е направено в случая.
Установяването на употребата на алкохол от водачите на МПС, в
частност – концентрацията на алкохол, е нормативно определено в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 6, ал. 3 от тази наредба
в случаите на ал. 1 (при установена с техническо средство концентрация на
алкохол) лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема
показанията на техническото средство и ако ги приеме, не се извършва
допълнителна проверка по някой от посочените от него и то измежду изрично
визираните в ал. 4 на същия член способи. Следователно: именно защото
техническите средства за установяване употребата на алкохол могат да дадат
отклонения, т. е. показанията им да не отразяват точната концентрация на
алкохол, на водачите е предоставена възможност да оспорват техните
показания, но само по предвидения за това ред, в противен случай – ако не се
възползват от тази възможност или пък оспорят показанията на техническото
средство, но не изберат някой от нормативно определените начини за
извършване на допълнителна проверка, се приемат показанията, отчетени от
техническото средство, независимо от възможността тези показания да не
отразяват точната концентрация на алкохол с оглед на допустимата според
техническите им характеристики грешка.
Видно от свидетелските показания и приложения писмен
доказателствен материал по делото А. не се явил вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта.
Настоящият съдебен състав намира, че при вярно установени факти,
правилно е приложен материалният закон, доколкото в случая се установяват
и трите съставомерни елемента на фактическия състав: управление на МПС,
като управлението е било по пътищата, отворени за обществено ползване и е
непосредствено възприето от контролните органи; съставомерна
концентрация на алкохол; концентрацията да е установена по един от
алтернативно предвидените в чл. 174, ал. 1 способи- в случая с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух- дрегер Алкотест.
Както бе анализирано по-горе, жалбоподателят е имал възможност да
оспори показанията на дрегера, като се подложи на изследване чрез някой от
другите алтернативни способи, като даде кръв за медицинско и химическо
изследване, но не се е възползвал от тази възможност. В този смисъл за него е
приложимо правилото на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като за меродавна се възприема
стойността на дрегера.В този смисъл е и трайната съдебна практика- Решение
№ 53 от 27.05.2020 г. по н. д. № 1212/2019 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 108/27 февруари 2014, І НО, касационно дело № 2426 по описа за
4
2013, Решение № 531 от 23.01.2009 г. по нак. д. № 582/2008 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 63/31 март 2017 г. по КНД № 184 по описа за
2017 г. на ВКС, Решение № 222 от 25.04.2012 г. по нак. д. № 618/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 138 от 16.07.2018 г. по н. д. №
430/2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 425 от 20.10.2011 г. по
нак. д.№ 2120/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 36 от
10.02.2012 г. по нак. д. № 2932/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 236 от 03.05.2010 г. по к. н. д. № 158/2010 г. на Върховен касационен съд.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението
му да управлява МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за живота и здравето на останалите участници в движението, и е искал
настъпването на последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че
е пил алкохол.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за лице, което управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително - за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Визираната законова норма обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
поради което не следва да се извършва преценка относно техния размер.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
Съдът намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно
и обосновано, като размерът на наказанието етчно фиксиран от закона.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП №21 – 0953 – 001802 от 23.02.2022г. на
Началник сектор към ОДМВР В., сектор „Пътна полиция“, с което на Й. Т. А.
от гр.В., ЕГН:**********, с адрес гр. В., ул. „Б., №16 е наложено
административно наказание на основание чл. 174,ал.1, т. 2 от ЗДвП- „глоба“ в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6