Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
Гр. Пловдив, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, XVIII граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 7 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.72 ал.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по подадена жалба от С.С.А., ЕГН: **********, чрез адв. И., срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** от
26.05.20189 на п.о. при ****, р.С.К., с
която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за
срок от 24 часа".
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност
липса на посочени фактически основания за задържане на жалбоподателя. Посочва
се, че липсва и акт за извършено нарушение, като А. не е наясно и в какво се
състои нарушението, за което е задържан. Според жалбоподателя не е посочено в
какво се изразява неговото непристойно поведение. Възразява се, че е лишен и от
право да гласува, тъй като денят на задържането му е изборен ден. Моли
заповедта да бъде отменена.
В
проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен, явява
се лично и с упълномощения си а.И.. По същество процесуалният представител на
жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
тъй като към момента на нейното издаване не е съставен Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство. Изразяват се съображения, че извършеното
нарушение не е изисквало задържане, което следва от размера на наложената
санкция – глоба от 100 лева. Поради липса на фактически и правни основания,
моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът
- п.о. при ****, р. К., редовно
уведомен, явява се лично. По същество моли за постановяване на решение, с което
да се приеме издадената заповед за законосъобразна. Посочва се, че същата е
издадена с цел осигуряване предаване лицето на съда. Възразява се, че правото
на глас на лицето не е било ограничено, доколкото задържането е осъществено в
14:30 часа, а преписката е била внесена в съда около 18:30 часа. По отношение
на самата заповед се посочва, че са посочени датата, мястото и действията,
представляващи нарушение по смисъла на УБДХ.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално
легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това следните:
При осъществяване на проверка
на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен
контрол досежно неговата законосъобразност, като
съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. №
13768/2017 на Върховния административен съд/.
При налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично
качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура
административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на
полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив, следва да се
приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на
полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния
териториален обхват.
Заповедта е издадена в
съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.74 ал. 2 ЗМВР.
Съдът намира, че при
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно
фактическо основание за задържането, съгл. изискването на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР,
е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни,
обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма - чл.72 ал.1 т.7 ЗМВР. В
тази връзка неоснователно се явява възражението за на жалбоподателя, че
издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са
посочени фактическите и правни основания за задържането. Като фактически
основания е посочено: „извършване на непристойна проява по смисъла на УБДХ“.
Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването
по чл. 74 ал.2 т.2 ЗМВР, доколкото процесната заповед
е издадена съобразно съставен по отношение на лицето Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство, в който подробно е описано поведението на
нарушителя, представляваща непристойна проява по смисъла на УБДХ. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е определено и правното основание на
задържането, а именно: чл. 72 ал.1 т.7 ЗМВР, съгласно който полицейските органи
могат да задържат лице в случаите, определи в закон. Такъв именно се явява чл.
3 ал.2 УБДХ.
Досежно съорбазяването
на оспорения акт с материалноправните норми, то съдът
намира, че видно от приобщените по делото писмени доказателства: Решение №
989/26.05.2019 г., постановено по АНД № 3217/2019 г., ведно с постановените
мотиви към него, и Решение № 132/29.05.2019 г., постановено по ВНАХД №
1034/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, отговорността на жалбоподателя за
осъществена от него проява на дребно хулиганство е решена с влязъл в сила
съдебен акт. Така съобразно посоченото решение, влязло в сила на 29.05.2019 г.,
жалбоподателят С.А. на 26.05.2019 г. около 11:50 часа в гр. П., на ул. ****, е
извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред и спокойствието на
гражданите, изразяваща се в употреба на неприлични изрази на публично място,
пред повече хора, като е нарекъл М.М. М.- с. при
ОДМВР П., сектор „О. п.“, „смешник и палячо“, което представлява проява на
дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал.2 УБДХ. С оглед на последно
посоченото, а именно, че по отношение на жалбоподателя е налице влязъл в сила
съдебен акт, с който е решен въпроса за отговорността му за извършеното от него
деяние, заради което е задържан за
срок от 24 часа, то настоящият състав на съда намира, че следва да се приеме за
установено наличието на "друг случай, определен със закон" по смисъла
на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР.
На последно място следва да
бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона.
Според принципа на законността, нормативен израз на който е нормата на чл.4 ал.2 от АПК,
административни актове се издават за целите, на основанията и по реда,
установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като същият е
задържан от полицейски органи на 26.05.2019 г. от 14:30ч. – видно както от
оспорената заповед, така и от приложеното копие на книга за задържаните лица,
като е бил отведен в съда още на същия ден, няколко часа по-късно. Съобразно
конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а
съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането
правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че правото му да упражни
своя глас в изборен ден е било неправомерно ограничено. Съдът намира, че в
настоящия случай, предвид извършената проява на дребно хулиганство с оглед
преустановяване на нарушението и последващи такива, е
била наложена ПАМ по отношение на жалбоподателя досежно
свободата на неговото предвиждане. Същата сама по себе си влече и други
ограничения, но всички те произтичат от проявеното поведение от лицето и
неговата обществена опасност. Ако липсваше противоправно
поведение от страна на лицето, то същото би имало пълната възможност да се предвижи свободно и да упражни правото си на глас във всеки
един момент от изборния ден.
Поради всичко изложено,
доколко оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на С.С.А., ЕГН: **********, чрез адв. И., срещу Заповед за задържане на лице рег. № **** от
26.05.2019 г. на п.о. при ****, р. С.К.,
с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане
за срок от 24 часа".
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне
пред Административен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ