№ 242
гр. Варна, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900687 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 534,ал.1 ТЗ от “Есетере България“ ЕООД
срещу Д. АТ. Д..
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени
доказателства.
С определение № 1315/08.10.2021 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата,
ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на
основание чл. 367 ГПК.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения
иск, представяйки писмени доказателства.
С депозирана допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявения иск.
С депозиран допълнителен отговор, се поддържат от ответника направените
оспорвания.
С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на прескрибиран
поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск менителничен
ефект и неоснователно обогатяване на издателя по него.
Сезиран е компетентен съд. При липса на основания за противния извод, съдът
приема искът за допустим.
По предварителните въпроси:
1
Доколкото предявеният иск е с предмет последици от неизпълнение на задължение по
абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за
търговски спорове.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира, че доколкото представените от ищеца писмени доказателства са за
установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на неизпълнено
изискуемо задължение на ответника, същите са относими и допустими, поради което следва
да бъдат допуснати.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат допуснати до събиране и представените от
ответника писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на
основание чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад
на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от “Есетере България“ ЕООД срещу Д.
АТ. Д. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, заявена като
частична от сума в общ размер от 80 500 лева, представляваща сумата, с която се е обогатил
ответникът във вреда на ищеца, поради изгубване исковете по Запис на заповед от
23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год. поради давност, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 534 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск с правно основание чл. 534 ТЗ.
Ищецът твърди, че ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 80 500
лева по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год. Сочи, че поради
2
непредприемане на действия по реализиране на правата си записа на заповед, поемателят е
загубил прекия си иск по давност, поради което твърди, че е налице неоснователно
обогатяване от страна на издателя и сезира съда с искане за осъждане на заплати част от
сумата по записа в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението. Моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на извършените в производствата разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д. АТ. Д. депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че процесният запис на
заповед е издаден като обезпечение на договор за производство и продажба на етерично
масло от бял равнец от 22.03.2017 год., сключен между ищеца и „Ванхил“ ЕООД, чийто
управител е той Излага, че в чл.11 от договора, страните са се договорили ищецът, в три
дневен срок от подписване на договора, да извърши авансово плащане в размер на 80 500
лева срещу насрещно издадена фактура и запис на заповед за цялата фактурирана стойност
на авансовото плащане във форма, по приложение 3 към договора, като след ефективно
приспадане на аванса до окончателното задължение на ищеца по договора „Ванхил“ ЕООД,
нар. Земеделски производител, има право да получи обратно записа на заповед. Горното
сочи, че е подписал записа на заповед не в качеството си на физическо лице, а като органен
представител на посоченото дружеството и с оглед липса на поето от него в договора
солидарно задължение следва дас е приеме, че липсва валидно поето менителнично
задължение.
Излага също така, че елемент от фактическия състав на чл.534 ТЗ е наличието на
обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка на обедняването на приносителя на
ефекта, каквото обедняване не би могло да е налице предвид възможността да претендира
плащане на паричния дълг на основание каузалното правоотношение, който иск предвид
падежа му 31.10.2021 год. не е погасен по давност.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва наведените твърдения. Поддържа, че записът на заповед е подписан от ответника, в
качеството му на физическо лице, за което свидетелства собственоръчното изписване на
личните му данни, вкл. документ за самоличност и мястото на плащане собствения си личен
адрес, а не данните на представляваното от него дружество и адрес на управление. Позовава
се и на разминаването на датите на договора и записа на заповед.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който поддържа вече
изразеното становище. Позовава се, че в договора търговското дружество е посочено като
земеделски производител, което индицира подписването на записа от името на дружеството,
а не от физическото лице – негов управител. Твърди, че този извод се следва и от
обстоятелството, че издадената въз основа на договора фактура е на датата, на която е
издаден записа на заповед, а вписването на неговите лични данни не е аргумент да
противното. Настоява за отхвърляне на иска.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
3
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване
на факта наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява
поемател, а ответникът – издател и прескрибирането на ефекта.
В тежест на ответника е да докаже, че твърденията си за наличие на конкретно
каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект и/ или други
правопогасяващи възражения.
УКАЗВА на страните, че са ангажирали допустими доказателства за фактите, за
които носи доказателствена тежест.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към писмени
отговор писмени доказателства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.3 ГПК и чл.11 ал.3 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.** .
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
4
медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 19.04.2022 год.
от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5