№ 10
гр. Кърджали, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140201205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001476 от 21.09.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 лв. на Е.М.К. от гр.****, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят Е.М.К. намира наказателното постановление за незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение. В производството по
установяване на нарушението и издаване на акта и наказателното постановление били
допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушили правото му на защита.
Моли съдът да отмени изцяло атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление, както
и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото. Представя писмена
защита, в която излага доводите си за незаконосъобразност на атакуваното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 07.09.2021 г. Т.У. и С.С. – мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали, били на
работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 20.45 часа те се намирали на ул.
„Първи май“ в гр.Кърджали, до бензиностанция „Елит“, където спрели за проверка лек
автомобил „***” с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя Е.М.К.. При проверката
полицейските служители установили, че нямало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство,
като същото било собственост на фирма „***“ ЕООД гр.Кърджали. По този повод на
07.09.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, който той подписал без възражения. Въз основа на така
съставения акт, на 21.09.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на Е.М.К. на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, а именно за това, че като едноличен търговец или юридическо лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Р.България и не е
спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Горната фактическа обстановка се установява от Акт за установяване на
административно нарушение от 07.09.2021 г.; Справка за собственост на МПС с рег.№ ***;
Справка за регистрация на МПС с рег.№ ***; Данни от Търговски регистър на фирма „***“
ЕООД; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 292з-245/18.02.2016 г. на
Директора на ОД МВР-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
При изложената по-горе фактология и на базата на събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 07.09.2021 г. Е.М.К. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег.№ ***, което не е било
негова собственост и за което не е имало надлежно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Независимо от това, според
настоящата инстанция неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, тъй като същият не може да бъде субект на вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава определен кръг лица да сключат договор
за застраховка „Гражданска отговорност” и това са собствениците на моторни превозни
2
средства, които са регистрирани на територията на Р.България и не са спрени от движение.
В акта и наказателното постановление неправилно е посочена нарушената правна норма и
независимо от установено още в хода на проверката обстоятелство, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя е чужда собственост, на него е било вменено нарушение на
задължение, отнасящо се само до собствениците на моторни превозни средства. Ето защо,
наказателното постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон.
Установеното управление на моторно превозно средство от Е.М.К., без за същото да е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е следвало да се
квалифицира не по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а по чл.638, ал.3 от КЗ, която норма дава
възможност за ангажиране отговорността на всяко лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Отделно от това, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“, каквато в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ не е предвидена. Посоченият текст
повелява да се наказва с „имуществена санкция“ от 2 000 лв. юридическо лице или
едноличен търговец, който не изпълни задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо, в
случая наказващият орган незаконосъобразно е наложил наказание „глоба“ от 2 000 лв.
спрямо Е.М.К. на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. По същество, съдът приема, че на
инкриминираната дата е извършено административно нарушение от жалбоподателя,
изразяващо се в управление на чуждо МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Независимо от това, наказателното постановление следва да бъде
отменено, предвид допуснатите в хода на административнонаказателното производство
нарушения на материалния и процесуалния закон.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Макар и
да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение от 300 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва
3
да понесе разноските по делото.
При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-001476 от 21.09.2021 г., издадено
от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2 000 лв. на Е.М.К. от гр.****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Е.М.К. от гр.****, с
ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4