ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 955
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501015 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на “Лено”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район “Младост”,
бул. “Цариградско шосе” № 96, ет.7, представлявано и управлявано от изп. директор –
Александър Тонков, чрез юрк. Мариела Щерева, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.
“Марица” № 154, ет.11, против Разпореждане № 129 от 29.04.2021г. по ч.гр.д. № 413/2021г.
на РС – Карнобат.
Постановеното от РС – Карнобат разпореждане се обжалва като неправилно. Навеждат
се доводи, че договорът за заем, въз основа на което се претендират вземанията по
депозираното от жалбоподателя заявление е търговска сделка и към него следва да се
прилагат разпоредбите на ТЗ.
Релевира се оплакване, че съдът не е мотивирал отказа си да издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист досежно претендираната възнаградителна лихва. В тази
връзка се сочи, че сделката е търговска като и двете страни са търговци и размерът на
същата е 27 % и същата не противоречи на повелителните норми на закона или добрите
нрави.
Оспорва се като неправилен извода на съда, че уговорената неустойка за забава излиза
извън законово установените си функции и противоречи на добрите нрави. Изтъква се, че
съда неправилно е взел предвид сумата за претендираната неустойка за забава само и
единствено като абсолютен размер, като в обжалвания акт не присъства конкретика и не е
взета предвид реалната фактическа обстановка. Сочи се, че размерът на неустойката се
намира в пряка зависимост от периода на забавата – зависи от поведението на самия
длъжник и макар този размер да е висок, то последното не води до нарушаване на добрите
нрави. Излага, че основната цел на въпросната неустойка е превантивната – да мотивира и
стимулира длъжника към точно изпълнение на облигационните си задължения, а в случай,
че е налице неизпълнение, се превръща в средство за предварително обезвреждане като
претендираният и отнапред уговорен размер не е необходимо да се доказва. Изразява
несъгласие с доводите на районния съд, че претендираното вземане за неустойка не е
определяемо по размер като излага подробни съображения в тази насока. На следващо
място се твърди, че претендираните такси и разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост също са валидно уговорени между страните и са определяеми. Доводи за
1
законосъобразност се излагат и по отношение вземането за такса за предсрочно погасяване.
Ангажира доказателства.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът, след като прецени направените доводи и материалите по делото, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. № 413/2021г. по описа на РС - Карнобат е образувано по
заявление, депозирано от “Лено” АД, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. “Марица” № 154,
ет.11, представлявано от Александър Георгиев Тонков, чрез пълномощник юрк. М.ариела
Христова Щерева за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК против
длъжиниците: ЕТ “Глория – Г.Д.”, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул.
“Люлин” № 32, вх.А, представлявано от Г. Б. Д., длъжника Г. Б. Д. от гр. Карнобат, ул.
“Люлин” № 32А, длъжника В. ГР. Д. от гр. К., ул. “Л.” № * и длъжника С. В. Д. от гр. К., ул.
“Л.” № *, за следните суми: 10 200, 00 евро – главница, 4 235, 05 евро – падежирала
договорна лихва за периода от 09.07.2019г. до 20.02.2021г., неустойка за забава в размер на
сумата 5948, 64 евро, дължима за периода от 09.08.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 6995, 16
евро – неустойка за забава за периода от 14.07.20г. до 25.03.2021г., такса за предсрочно
погасяване на заема по договора за бизнес кредит в размер на сумата от 3190, 55 евро,
сумата от 72 лв., представляваща разходи и разноски за изпращане на покани или
нотариални покани за предсрочно изискуемост и сумата от 41, 01 лв., представляваща
разноски по договор за Заем Бизнес кредит клиентски № 6381 от 08.07.2019г., както и
направените по делото разноски – д.т. в размер на 1 198, 02 лв. и юрк. възнаграждение в
размер на 150, 00 лв.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за Заем Бизнес Кредит
с Клиентки № 6381 от 08.07.2019г. с нотариална заверка на подписите, с рег. № 2498 по
описа на нотариус Нели Стоянова, с рег. № 570 в Нотариалната камара и района на действие
РС – Карнобат и Анекс № 1 към Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № 6381 от
08.07.2019г., нотариална заверка на подписите, с рег. № 2525 по описа на Нотариус Нели
Стоянова, с рег. № 570 в Нотариалната камара и района на действие РС – Карнобат,
сключен между заявителя “Лено” АД, в качеството му на заемодател от една страна и ЕТ
“Глория – Г.Д.”, в качеството й на заемополучател, Г. Б. Д., в качеството й на солидарен
длъжник, В. ГР. Д., в качеството си на солидарен и ипотекарен длъжник и С. В. Д., в
качеството му на солидарен и ипотекарен длъжник. Посочено било също, че договорът е
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
151, том II, рег. № 2505, дело № 199 от 2019г., по описа на нотариус Нели Тодорова
Стоянова, с рег. № 570 в Нотариалната камара и район на действие РС – Карнобат и вписан
в Агенция по вписванията с вх. Рег. № 2231 от 08.07.2019г., Акт 32, том I, дело № 967/19г.,
като ипотекираният имот е предоставен като обезпечение за изпълнение на задължението за
връщане на предоставения лихвоносен заем. Изложени са били съображения и относно
основанията, на които се претендира неустойката за забава, както и останалите такси и
разноски по заем с изрични препращания към постигнатите между страните договорки.
Към заявлението са представени следните документи: Договор за Заем Бизнес кредит с
Клиентски № 6381 от 08.07.2019г. – оригинал; Заверено копие на Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 151, том II, рег. № 2505, дело №
199 от 2019г. по описа на нотариус Нели тодорова Стоянова с рег. № 570 в Нотариалната
камара и район на действие Районен съд – Карнобат и вписан в Агенцията по вписванията с
вх. Рег. № 2231 от 08.07.2019г., Акт 32, том I, дело № 967/19г., заверени копия на платежни
2
нареждания, удостоверяващи направени плащания по чл.2.1 и чл.2.2 от Договора за заем от
08.07.2019г.
Така депозираното заявление било уважено частично и на 29.04.2021г., РС – Карнобат
издал заповед за изпълнение против длъжниците, с която постановил същите да заплатят
солидарно претендираната главница в размер на 10 200, 00 евро, ведно със законната лихва
от 26.03.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 588, 28 лв. д.т. и 73, 50 лв.
юрк. възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, РС – Карнобат отхвърлил заявлението на “Лено” АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжиниците, в частта досежно
претендираната лихва в размер на 4235, 05 евро дължима за периода от 09.07.2019г. до
20.02.2021г., неустойка за забава в размер на сумата 5948, 64 евро, дължима за периода от
09.08.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 6995, 16 евро – неустойка за забава за периода от
14.07.20г. до 25.03.2021г., такса за предсрочно погасяване на заема по договора за бизнес
кредит в размер на сумата от 3190, 55 евро, сумата от 72 лв., представляваща разходи и
разноски за изпращане на покани или нотариални покани за предсрочна изискуемост и
сумата от 41, 01 лв., представляваща разноски по договор за заем Бизнес Кредит клиентски
№ 6381 от 08.07.2019г., както и искането за разноски над присъдената сума от 588, 28 лв. д.т.
и сумата от 73, 50 лв. юрк. възнаграждение до претендираните такива в размер на 1 198, 02
лв. и 150, 00 лв.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
На основание чл. 417, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт,
спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в
тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и
задължения за предаване на определени вещи.
На основание чл. 418, ал. 3 от ГПК, когато според представения документ
изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от
настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на
обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника
документ.
В заповедното производство по чл. 417 и чл. 418 ГПК както районният, така и
въззивният съд извършват формална проверка на съответния документ от външна страна и
правят преценка за годността му, въз основа на която да може да се удовлетвори искането на
заявителя.
При запознаване със събраните по делото материали се налага извода, че обжалвания
акт е произнесен по редовно заявление, тъй като претендираните вземания за договорна
лихва, мораторна неустойка, както и за такси и разноски са напълно индивидуализирани в т.
9 и 12 от същото. Претенцията на заявителя се основава на неизпълнени задължения по
договор за паричен заем, обезпечен с ипотека. Заявителят е представил всички документи,
на които основава претенцията си, в т.ч. и погасителен план към договора за заем, както и
покани, връчени на всеки един от длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, поради което няма съмнение, че изискуемостта на начислените до този момент
вземания за лихви и неустойка за забава върху непогасената част от главницата е настъпила.
Относно претендираната договорна лихва в размер на 4235, 05 евро, дължима за
периода от 09.07.2019г. до 20.02.2021г. по сключения между страните договор,
3
първоинстанционния съд не е изложил каквито и да било мотиви. В чл 2.3. от процесния
договор е уговорено, че заемополучателят дължи на заемодателя фиксирана лихва в размер
на 27 % на година върху усвоената и непогасената част от главницата на предоставения
заем. Посочено е, че същата се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по
заема, за периода от деня следващ датата на получаване на заема, до датата на пълното
изплащане на главницата по заем и се изплаща по реда предвиден в чл.2.4 и погасителния
план, приложен като Приложения 1 към договора. Възнаградителната лихва не се свързва с
виновно поведение на длъжника, а представлява еквивалент на ползването на паричната
сума.
Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго. Налице е проявление на общия за търговското право принцип на възмездни
правоотношения. В тази връзка следва да се има предвид, че след януари 1991 г. МС не е
ограничавал размера на договорната възнаградителна лихва и страните са свободни при
уговарянето му. Вярно е, че съгласно чл. 288 ТЗ за неуредени положения, за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското право, но последните не следва да са в
противоречие с основните принципи и духа на търговското право. В този смисъл защитима е
тезата, че когато и двете страни по един договор за заем са търговци, то уговорената между
тях възнаградителна лихва не може да бъде ограничавана дори ако МС определи таван на
договорната лихва съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на начислената и претендирана със заявлението падежирала договорна
лихва е надлежно индивидуализирана в т.9 от депозираното пред РС – Карнобат заявление.
Същата се претендира до датата на настъпване предсрочната изискуемост на кредита,
поради което липсва основание да се отрече дължимостта на вземането. Обжалваното
разпореждане в тази му част следва да бъде отменено като неправилно, а заявлението в
частта на претендираната договорна лихва уважено като основателно.
Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първостепенния съд за
нищожност на клаузата за неустойка, но по различни съображения.
Районния съд е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради
противоречие с добрите нрави, като е посочил, че същата има единствено обезпечителна
функция, но не и обезщетителна такава, както и че от неизпълнение на поетото от
длъжниците задължение не са настъпили вреди за кредитора. Посочил е още, че договорната
неустойка е уговорена в изключително завишен размер, което поражда условия за
неоснователно обогатяване на кредитора.
По въпроса относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори
поради противоречие с добрите нрави/чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/ има задължително
тълкуване, дадено в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което е
възприето, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без
краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възприето е, че преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към
4
момента на сключване на договора. В случая, изложеното от заповедния съд становище е в
противоречие с горепосоченото задължително тълкуване. Въпреки това, решаващия извод
на заповедния съд е правилен, макар и по други съображения.
От представения по делото договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6381 от
08.07.2019г. се установява, че е отпуснат заем в размер на 10 200 евро, при договорена лихва
в размер на 27 % на година, срок за погасяване 180 месеца/ , съгласно изготвения към
договора погасителен план.
Текста на чл. 2. 3. б /с/ от договора, изменен със сключен между страните Анекс №
1 от 09.07.2019г. визира, че в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е
задължение по договора /имуществено или неимуществено/ на съответния падеж, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,
27 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента
договорна лихва за всеки ден, считано от датата на падежа на съответното плащане до
момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница,
лихва, неустойка, такси и разноски. С цел избягване на съмнение неустойката по тази точка
да се изчислява върху цялата непогасена сума на заема, независимо дали заемът е усвоен
изцяло и се дължи независимо от издаване на счетоводни или други документи за
начисляването.
Преди да издаде заповед за изпълнение,заповедният съд следва да направи преценка
за съответствието на договора ,от който произлиза задължението,със закона и добрите
нрави.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни
своите задължения, като противно на изложените от първоинстанционния съд мотиви, не е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е
винаги форма на договорна отговорност.
Изхождайки от естеството на постигнатите между страните договорки, настоящия
състав намира, че спорната неустоечна клауза се характеризира не само с присъщата й
обезщетителна и санкционна, но и обезпечителна функция, като същата е въведена с цел да
се стимулира длъжника към спазване на окончателния срок за връщане на заетата главница
по договора.
Не може да се приеме и че липсата на уговорен краен срок на начисляване на
неустойката изключва присъщите й функции. Този извод се налага от действието на чл.92 от
ЗЗД, предвиждащ, че страните могат да уговорят неустойка за неизпълнение на
задължението с цел да репарират вредите и да стимулират изпълнението. В този смисъл,
уговорката за неустойка без краен предел, не нарушава изискването за справедливост.
Неизпълнението, осъществявано от длъжника в уговорения срок е довело начисляване на
неустойка в претендирания размер. Липсата на краен срок на начисляване сам по себе си не
означава придаване на неустойката на различни от предвидените в закона цели.
Нарастването на уговорената между страните неустойка без краен предел на срока и
5
размера, до който може да нараства, не е обстоятелство, което само по себе си обуславя
нищожността й, тъй като е поставено в зависимост от волята и отговорността на
неизправната страна /в случая заемополучателят / и е в съгласие с признатата на
съконтрахентите договорна свобода по чл.9 от ЗЗД, вкл. да дадат превес на санкционната
функция на неустоечната клауза.
Съгласно Решение № 234 от 17.11.2016г. по гр.д. № 1856/2016г. по описа на ВКС, за
достигане извод, че договорната неустойка надхвърля присъщите й функции, следва да
бъдат съобразявани конкретни факти по всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора, като размера на задължението, изпълнението на което се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи –
поръчителство, залог, ипотека и др.; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
Настоящия съдебен състав намира, че така формулираната в договора неустойка не е
съобразена с обема на забавеното изпълнение като при забава за една вноска от 233, 76
евро евро/видно от погасителния план/ се дължи неустойка от 0, 27 % върху цялата
непогасена главница и върху натрупаните договорни лихви, което на годишна база/0,27 %
по 360 дни/ се равнява на 97,20 %,като по този начин се стига до крайно несъответствие
между неизпълнението и предвидената за него санкционна последица, до прекомерност на
неустойката и обогатяване на кредитора.
В същото време, от приложения по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека е видно, че като предварително условие за отпускане на заема,
заемополучателят заедно със солидарните длъжници, в изпълнение на чл.4.1, б. “а” от
Договора за заем, са учредили първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот,
представляващ масивна жилищна сграда в гр. К.. В чл.4.1., б. “b” от договора за заем е
посочено, че така учредената и вписана в полза на кредитора ипотека обезпечава в пълен
размер задълженията за погасяване на заема и начислената лихва, заедно с всички останали
суми, дължими по този договор и анексите към него.
Задължението, чието изпълнение е обезпечено с процесната мораторна неустойка е
парично, в размер на 10 200 евро; освен с договорната мораторна неустойка, то е обезпечено
с договорената солидарна отговорност на други задължени лица, извън заемополучателя –
солидарен и двама ипотекарни длъжници и към момента на сключване на договора за заем,
размерът на неустойката от 0, 27 % върху сбора от цялата непогасена част от заема и
натрупаната договорна лихва, надхвърля многократно очакваните от неизпълнението вреди,
съизмеряващи се със законната лихва за забава върху главница от 10 200 евро.
Съобразявайки присъщите за процесното договорно правоотношение обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че процесната договорна мораторна неустойка в
уговорения размер, надвишаващ многократно предвидимите вреди при забавено изпълнение
на главното парично задължение в размер на законната лихва за забава и при снабдяване на
кредитора с други длъжници, освен заемополучателя, излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, като още към момента на сключване
на процесния договор за заем създава възможност за несправедливо обогатяване на
6
кредитора, накърняваща добрите нрави и обуславяща нищожност на неустоечната клауза на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Неоснователно районния съд е отхвърлил заявлението в частта, в която се
претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в
размер на 72 лв. – разноски направени във връзка със заема и дължими на осн. чл.4.4, б. (b),
т. (i) от процесния договор.
Неправилни са изложените от районния съд съображения, че претендираните
разходи и разноски за изпращане на покани или нотариални покани за предсрочна
изискуемост представляват вноски по договора за заем и по отношение на същите не
съществува възможност за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги свързани с договора, както и че не са представени доказателства за
тяхната дължимост от горепосочените длъжници. Така твърдяната нищожност на клаузата
съдът извлича от разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗПК, но същият не е съобразил, че
процесния договор представлява двустранна търговска сделка и по отношение на него не са
приложими разпоредбите на ЗПК. Освен това следва да се спомене, че чл.309а от ТЗ
изрично предвижда правото на търговеца на обезщетение за разноски за събиране на
вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Според
съдебната практика разноските по чл. 309а от ТЗ се дължат между търговци, каквито са
страните в настоящото производство, при наличието на две кумулативни предпоставки: 1)
длъжникът да не е изпълнил задълженията си към кредитора и 2) длъжникът да е изпаднал в
забава за плащане, поради което да е наличие основание за начисляване на законна лихва за
настъпилото просрочие. Съгласно цитираната разпоредба разноските за събиране на
просрочените задължения се дължат независимо от факта, дали е била изпратена покана за
доброволно изпълнение. Въвежда се един минимален размер на разноски от 80, 00 лева като
дори позволява на кредитора да търси направените от него разноски, когато същите
надвишават определения минимум. Извън това в редица съдебни решения по идентични
казуси, съдилищата посочват, че за присъждането на минимален размер на разноски по чл.
309а от ТЗ, не се изисква доказването им. Във връзка с претендираното вземане за
направени разноски в размер на 72 лв., към депозираното заявление по чл.417 от ГПК са
приложени изпратените до длъжниците нотариални покани, които удостоверяват
настъпването на събитията, представляващи основанието за дължимостта на предвидените в
договора такси, а към жалбата е представена и фактура, издадена от ЧСИ Станимира
Николова удостоверяваща извършването на тези разноски. Следователно, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено и в тази му част като претендираните разноски в
размер на 72, 00 лв. бъдат присъдени.
Неоснователно районния съд е отхвърлил заявлението в частта, в която се
претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
41, 01 лв. – застрахователна премия, дължима на осн. чл.4.1., б. (к) от сключения между
страните договор за заем. В цитираната клауза е предвидено, че заемополучателят се
задължава да заплата дължимите застрахователни премии в срок и в пълен размер, като в
случай, че обезпечението по този член остане без имуществена застраховка в полза на
7
заемодателят, последният има право да сключи такава застраховка от името на
заемополучателя и да обяви заема за предсрочно изискуем. С жалбата са представени
доказателства за сключена застрахователна полица със ЗК “Уника” и платена еднократна
застрахователна премия в размер на 41, 01 лв., която сума се явява дължима на цитираното
по-горе договорно основание. С оглед горното, обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено и в тази му част като неправилно, а заявлението уважено за сумата от 41, 01 лв.
Разпореждането е правилно в частта, в която заявлението е отхвърлено досежно
претендираната сума от 3190, 55 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на
заема. Заявителят е посочил, че същата черпи правното си основание от инкорпорираната в
договора клауза на чл.5.2., б. “а”. Съгласно цитираната договорна клауза, уреждаща
последствията от неизпълнението на длъжника, при обявяване на заема за предсрочно и
незабавно изискуем, срокът за плащане, предвиден в чл.2.4., б. “а” не се прилага, а
заемополучателят се задължава да изплати на заемодателя усвоената сума по заема и всички
други дължими суми по договора, вкл. такса за предсрочно погасяване по чл.2.4, т. “е”,
подточка (ii), в срок от 7 дни от датата, на която са станали изискуеми. В същото време, в
т.2.4., б. “е”, т. (ii) е предвидено правото на заемополучателят да погаси предсрочно заема,
при условие, че плати такса за предсрочно погасяване в размер на 8, 5 % от всички вноски,
които заемополучателят би дължал според погасителния план, приложен към договора, ако
заема не бе изцяло или частично погасен предсрочно. Липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договора да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на
която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето
от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. №
1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. В разглеждания случай обаче е предвидено таксата за
предсрочно погасяване да се дължи не само при предсрочно погасяване на главницата по
заема, но и при забава на длъжника и обявяване на договора за предсрочно изискуем, което
според настоящия състав създава условия за неоснователно разместване на имуществени
блага, тъй като освен дължимите и изискуеми вноски до края на договора, включващи
главница и договорна лихва, кредиторът би получил имуществена облага от насрещната
страна в същия размер, какъвто би получил, ако договорът беше предсрочно прекратен по
инициатива на длъжника и за него действително биха настъпили вреди. По тези
съображения, съдът намира, че предвидената в чл.5.2., б. “а” към момента на сключване на
процесния договор, неустоечна клауза излиза извън присъщите й обезщетителна функции и
е нищожна, поради накърняване на добрите нрави на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Обжалваното разпореждане в тази му част следва да бъде потвърдено.
Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено и в частта за разноските,
тъй като съразмерно на уважената част на заявлението, дължимите разноски за д.т. (14 548,
8
06 лв. /30 682, 35лв. x 1198, 02 лв.) се изчисляват от съда в размер на 568, 04 лв., а
претендираното юрк. възнаграждение (14 548, 06 лв. /30 682, 35лв. x 150 лв.) в размер на 71,
12 лв. Видно от издадената заповед за изпълнение, районния съд е присъдил суми,
надхвърлящи дължимите, а именно разноски за д.т. в размер на 588, 28 лв. и за юрк.
възнаграждение в размер на 73, 50 лв., поради което в тази му част, обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 129 от 29.04.2021г., постановено по ч. гр. д. № 413 по
описа на РС – Карнобат, в ЧАСТТА , в която е отхвърляно заявлението на Лено” АД, ЕИК
2-3217465, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Оборище”, бул. “Мария
Луиза” №2, ет.5, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. “Марица” № 154, ет.11,
представлявано от Александър Георгиев Тонков, чрез пълномощник юрк. М. ХР. Щ., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците: ЕТ “Глория – Г.Д.”, със седалище и адрес
на управление гр. Карнобат, ул. “Люлин” № 32, вх.А, представлявано от Г. Б. Д., длъжника
Г. Б. Д. от гр. Карнобат, ул. “Люлин” № 32 А, длъжника В. ГР. Д. от гр. К., ул. “Л.” № * и
длъжника С. В. Д. от гр. К., ул. “Л.” № *, за сумата от 4235, 05 евро – претендирана лихва
дължима за периода от 09.07.2019г. до 20.02.2021г., сумата от 72 лв., представляваща
разходи и разноски за изпращане на покани или нотариални покани за предсрочна
изискуемост и сумата от 41, 01 лв., представляващи разноски по договор за заем “Бизнес
кредит” с кл. № 6381 от 08.07.2019г., обезпечен с договор за ипотека от същата дата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на “Лено” АД, ЕИК 2-3217465, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Оборище”, бул. “Мария Луиза” №2, ет.5, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, бул. “Марица” № 154, ет.11, представлявано от Александър Георгиев Тонков, чрез
пълномощник юрк. Мариела Христова Щерева, заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против
длъжниците: ЕТ “Глория – Г.Д.”, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул.
“Люлин” № 32, вх.А, представлявано от Г. Б. Д., длъжника Г. Б. Д. от гр. К., ул. “Л.” № *,
длъжника В. ГР. Д. от гр. К., ул. “Л.” № * и длъжника С. В. Д. от гр. К., ул. “Л.” № * за
следните суми, дължими по договор за заем “Бизнес кредит” с кл. № 6381 от 08.07.2019г.,
обезпечен с договор за ипотека от същата дата: сумата от 4235, 05 евро – претендирана
лихва дължима за периода от 09.07.2019г. до 20.02.2021г., сумата от 72 лв., представляваща
разходи и разноски за изпращане на покани или нотариални покани за предсрочна
изискуемост и сумата от 41, 01 лв., представляващи разноски по договор за заем “Бизнес
кредит” с кл. № 6381 от 08.07.2019г., обезпечен с договор за ипотека от същата дата.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 129 от 29.04.2021г., постановено по ч. гр. д. № 413
по описа на РС – Карнобат, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на “Лено” АД, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците: ЕТ “Глория – Г.Д.”, със седалище и адрес
на управление гр. Карнобат, ул. “Люлин” № 32, вх.А, представлявано от Г. Б. Д., длъжника
Г. Б. Д. от гр. К. ул. “Л.” № *, длъжника В. ГР. Д. от гр. К., ул. “Л.” № * и длъжника С. В. Д.
от гр. К., ул. “Л.” № *, за сумата от 5948, 64 евро, представляваща неустойка за забава,
дължима за периода от 09.08.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 6995, 16 евро – неустойка за
забава за периода от 14.07.2020г. до 25.03.2021г., както и такса за предсрочно погасяване на
заема по договор за заем “Бизнес кредит” с кл. № 6381 от 08.07.2019г. в размер на сумата от
3190, 55 евро, както и в частта, в която е отхвърлено искането за разноски над присъдената
9
сума от 588, 28 лв. държавна такса и сумата от 73, 50 лв. юрк. възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Карнобатския районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10