№ 127
гр. Плевен , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Нанка Тодорова Рачева (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Кристина Ант. Лалева Частно наказателно
дело № 20214400200324 по описа за 2021 година
Постъпила е Европейска заповед № 22/2021 за арест на П.И.Ч. ЕГН
********** издадена на 22.03.2021 година от заместник апелативен прокурор
при Апелативна прокуратура – Тракия Република Гърция.
Представителят на Плевенската окръжна прокуратура изразява
становище, че са налице условията за предаване на исканото лице.
Исканото лице изразява становище, че не желае да бъде предадено на
Гръцките власти, тъй като няма никакво отношение към твърдяното
престъпление.
Защитникът на исканото лице изразява становище, че заповедта макар и
формално да отговаря на изискванията на Закона не следва да бъде уважавана,
тъй като пред българският съд се събират безспорни доказателства, че
исканото лице не е пребивавало на територията на Република Гърция, което
води до обективна невъзможност на нейна територия да е извършило
престъплението, както и че се събират доказателства относно това, че
1
посоченото моторно превозно средство в Заповедта не се е намирало във
фактическа власт на исканото лице от период предхождащ престъплението.
Съдът, след като обсъди постъпилата заповед, становището на страните
и доказателствата по делото, намира за установено следното:
В Окръжна прокуратура Плевен е постъпила чрез Дирекция „
международно оперативно издирване при МВР Европейска заповед №
22/2021 за арест на П.И.Ч. ЕГН ********** издадена на 22.03.2021 година от
заместник апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – Тракия
Република Гърция по обвинение в оказване на помощ при незаконно влизане
и пребиваване на граждани от трети страни на гръцка територия.
Европейската заповед за арест е получена чрез ШИС/ Шенгенската
информационна система/ от гръцките власти .
В раздел В „информация за срока на присъдата” е посочено, че Плавен
Ч. има заповед за арест 33/2020 за провеждане на наказателното
производство в Република Гърция във връзка с извършени
престъплениячл.1,2,26,27,45,47,51,52,57,94 пар.1 НК, 30 ПАР.1 на Закон №
********* – лишаване от свобода за осем години; Формата и съдържанието
на Европейската заповед за арест е спазена, тъй като същата е в писмена
форма, включително и с превод на български и съдържа реквизитите по чл.37
ал.1 от ЗЕЕЗА.
Съгласно чл.37 ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА в европейската заповед за арест
следва да има информация относно самоличността и гражданство на исканото
лице. За гражданството изрично е посочено, че е българско. Относно
самоличността е посочено че лицето е П.И.Ч. с местожителство гр.Левски ,
обл.Плевен, ул. Александър Стамболийски. Тази информация е достатъчна в
случая, за да може да се извърши проверка по НАРЕДБА № 14 от 18.11.2009
г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
Регистъра на населението – Национална база данни "Население", издадена въз
основа на чл. 385, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл.22 от
Закона за гражданската регистрация регистърът на населението се поддържа
в електронен вид. Направена е справка от оправомощено лице по смисъла на
чл.5 от НАРЕДБА № 14 от 18.11.2009г. и от нея и изготвения доклад от
извършилия справката е видно, че в Регистъра на населението – Национална
2
база данни "Население това е исканото лице - П.И.Ч. с ЕГН ********** .
Съгласно чл.37 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА следва да бъдат посочени
обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време,
място и степен на участие на исканото лице. Настоящия състав приема, че в
тази насока заповедта не е достатъчно изчерпателна. Въпреки направените
искания от страна на българския съд не беше предоставена никакви
конкретна информация относно основния факт по обвинението, а именно, че
Ч. на територията на Република Гърция е предал автомобила, за да бъде
извършено престъпление с него. От посоченото в Заповедта за арест се
установява, че нелегално пребиваващите са дали обяснения, че са ползвали
автомобила с цел незаконно преминаване, но няма никаква конкретика
относно прякото участие на Ч. в осигуряването и предаването на автомобила
за извършване на тези противозаконни действия.
По чл.36 от ЗЕЕЗА.
Видно от посочените престъпления, за които се издирва Ч. в раздел
„д” в ЕЗА той е търсен за престъпления, за които не се изисква двойна
наказуемост посочени в разпоредбата на чл.36 ал.3 т.1 и т.5 от ЗЕЕЗА. Налице
са условията за размера на наказуемостта по чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА защото за
всички престъпления се предвижда максимално наказание лишаване от
свобода не по-малко от три години. Налице са и условията на чл.36 ал.1 от
ЗЕЕЗА в този аспект. Освен това налице са и условията на чл.36 ал.2 от
ЗЕЕЗА защото в чл.321 от НК на Република България оказване на помощ при
незаконно влизане и пребиваване на граждани от трети страни на българска
територия също е престъпление . Налице са и условията на чл.36 ал.2 от
ЗЕЕЗА .
По чл.39 от ЗЕЕЗА.
Не са налице основанията за отказ да се изпълни Европейска заповед за
арест по чл.39 от ЗЕЕЗА защото исканото лице е пълнолетно, съгласно
българското законодателство, престъплението, за което е издадена заповедта,
не е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна
юрисдикция. Освен това не е налице уведомяване за налични обстоятелства
по чл.39 т.2 от ЗЕЕЗА.
3
По чл.41 от ЗЕЕЗА.
Видно от горните наказания по НК на издаващата държава не се
предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно
задържане. Във връзка с разпоредбата на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА издаващата
държава е представила гаранция по смисъла на същия текст, че лицето ще
бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.
По чл.40 от ЗЕЕЗА.
Не са налице данни да са налице условията на чл.40 ал.1 т.1 и 1а от
ЗЕЕЗА. Давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл съгласно
българското законодателство и престъплението не е подсъдно на българския
съд. Не е налице уведомление по т.3 от чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА и не са налице
обстоятелствата по т.4 и 5 от същия текст. Не са налице и условията на чл.40
ал.2 от ЗЕЕЗА защото искането е не за изпълнение на наказание лишаване от
свобода или на мярка, изискваща задържане, а за провеждане на наказателен
процес с участието на лицето.
В хода на производството пред Плевенския окръжен съд от искащата
държава са изискани Заповед за арест на Следователя на Кавала / л.74 / и
съдебната санкция за одобрението й, от която е видно, че Ч. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 10.07.2020 година в гр.Солун
предоставил за ползване автомобил на чужденци – нелегални имигранти за
предвижване от границата към вътрешността на Република Гърция, което
съставлява криминално деяние по Законите на искащата държава.
От приложената по делото Преписка №3348/2021 година на Районна
прокуратура Плевен е видно, че прокуратурата на РБългария е била сезирана
със жалба от Ч. във връзка със предоставен от него същия лек автомобил на
трети лица, за които узнал, че са го използвали за осъществяване на
престъпление в Република Гърция. От Постановлението за отказ за
образуване на наказателно производство пред българската прокуратура е
видно, че по преписката е установен факта, че на 23.06.2020 година Ч. е
упълномощил св.А.със всичките права на собственик на автомобила включая
и правото да го прехвърля сам на себе си. Горното обстоятелство се
4
установява и от Справка-удостоверение изх.№ 1817/14.05.2021 година на
Нотариус Х.К. с район на действие Районен съд Левски. От събраните
обяснения по преписката може да се направи извод, че на 23.06.2020 година
Ч. физически е предал владението на автомобила на А.
От друга страна от приобщената по делото Справка на МВР – Областна
дирекция Плевен се установява, че през периода от 2013-2019 година Ч. е
напускал пределите на РБългария, но няма регистрирани влизания на
територията на РГърция. След 28.03.2019 година няма данни Ч. да е напускал
пределите на РБългария.
Въпреки опитите на българският съд, гръцките власти не предоставиха
никакви достоверни доказателства относно това, че Ч. е пребивавал на
територията на РГърция и именно той е предоставил автомобила за
извършване на престъплението. Единствено в Заповедта за арест
декларативно се сочи, че лицето е било на територията на искащата държава
и я е напуснало след извършване на твърдяното деяние. Посочените лица в
Заповедта не се сочи въобще да са имали контакт с Ч., а единствено са дали
обяснения, че са се намирали в автомобила и целта им е била незаконно
предвижване на територията на Гърция. Иначе казано от предоставените
данни от гръцка страна могат да се направят само предположения, които се
оборват напълно от събраните пред българският съд доказателства относно
местонахождението на Ч. и физическата власт върху автомобила след
23.06.2020 година.
От друга страна са налице и самостоятелно предпоставките по чл.40
ал.2 от ЗЕЕЗА, като безспорно се установява, че лицето не се е явило лично и
не е участвало в наказателното производство пред компетентните органи на
Република Гърция.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, е налице
отрицателната предпоставка по чл.40 ал.1 т.5 и ал.2 от ЗЕЕЗА и на това
основание следва да се постанови отказ от изпълнение на ЕЗА, предвид
следното :
След щателно установяване на обстоятелствата във връзка с твърдяното
престъпление извършено от Ч. на територията на Република Гърция на
5
10.07.2020 година, българския съд установи с категоричност, че
инкриминирания автомобил не се е намирал във фактическо владение на Ч. от
23.06.2020 година, както и че исканото лице не е напускало пределите на
Република България от 28.03.2019 година. В този смисъл ако въобще е
извършено някакво престъпление от страна на Ч., а именно предоставяне на
автомобил, за да бъде използвана веща за нелегално предвижване на бежанци
на територията на Република Гърция, то това деяние е могло да бъде
осъществено от Ч. единствено на територията на Република България, където
лицето се е намирало и където е предало автомобила на А. за което се събират
безспорни и категорични доказателства.
Воден от горното съдът, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА на основание чл.40 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА предаване на исканото
лице по Европейската заповед за арест № 22/2021 издадена на 22.03.2021
година от заместник апелативен прокурор при Апелативна прокуратура –
Тракия Република Гърция по отношение на българския гражданин П.И.Ч.
ЕГН **********.
ОТМЕНЯ взетата на основание чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА по отношение на
П.И.Ч. ЕГН ********** мярка за неотклонение „ домашен арест”.
Да се уведоми незабавно издаващият орган за настоящото решение, а
заверен препис от влязлото в сила решение по Европейската заповед за арест
да се изпрати незабавно на Върховната касационна прокуратура и на
Министерството на правосъдието.
Решението може да се обжалва или протестира в 5-дневен срок от днес
пред ВТАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7