№ 15
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100901399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „А.И. 1“ ООД твърди, че е кредитор на „В.С. 2016“ ООД,
спрямо когото има непогасени изискуеми парични вземания, произтичащи от
търговски сделки:
1. по договор за банков кредит 081/ 26.05.2017 г., сключен с „Б.П.Б.“ АД,
чийто универсален правоприемник е „Ю.Б.“ АД, като кредитор и „В.С.
2016“ ООД, като кредитополучател и договор за цесия от 29.04.2022 г. с
цесионер „А.А. М.“ АД, както и договор за цесия от 17.03.2023 г., с
който „А.А. М.“ АД прехвърля на цесионера „А.И. 1“ ООД вземанията
по договора, обявен за предсрочно изискуем на 01.04.2022 г. Твърди, че
вземанията по този договор е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 14.12.2022 г. по ч.гр.д. № 20221110156332/2022 г. по описа на
СРС, за сумите както следва: 1708669,30 лева – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.10.2022 г. до
окончателното плащане; сумата от 7681,76 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода 30.12.2021 г. – 30.03.2022 г.; 87 078,91
лева – неустойка за забава за периода 30.01.2022 г. – 04.08.2022 г.; 66,80
лева – разноски по договора, дължими за периода 01.01.2022 г. –
6.07.2022 г. 36 073,54 лева – държавна такса и 23 411,68 лева –
1
адвокатско възнаграждение.
2. по договор за банков кредит 764/ 21.09.2018 г. сключен с „Б.П.Б.“ АД,
чийто универсален правоприемник е „Ю.Б.“ АД, като кредитор и „В.С.
2016“ ООД, като кредитополучател и договор за цесия от 29.04.2022 г. с
цесионер „А.А. М.“ АД, както и договор за цесия от 17.03.2023 г., който
„А.А. М.“ АД прехвърля на цесионера „А.И. 1“ ООД вземанията по
договора, обявен за предсрочно изискуем на 01.04.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.11.2022
г. по ч.гр.д. № 42985/2022 г. по описа на СРС, за сумите както следва:
614575,62 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата от 6341,96
лева – договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.2021 г. –
30.03.2022 г.; 31218,25 лева – неустойка за забава за периода 30.01.2022
г. – 04.08.2022 г.; 13 042,72 лева – държавна такса и 9637,01 лева –
адвокатско възнаграждение.
Поддържа, че длъжникът не е в състояние да престира, като
последното плащане е през м. декември 2021 г., като моли съда да постанови
решение, с което да обяви неплатежоспособността му към дата 01.04.2022 г.,
евентуално свръхзадължеността му към тази дата и да открие за него
производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
На 11.09.2023 г. като присъединен кредитор е конституиран
молителят „Т.“ ООД съгласно молба от 04.09.2023 г., в която се твърди, че
ответникът има изискуеми и непогасени парични задължения към него по
изпълнителен лист от 05.08.2021 г., издаден по гр.д. № 22263/2021 г. по описа
на СРС, 174 състав.
Ответникът „В.С. 2016“ ООД не взима становище по молбата
/депозираното становище изхожда само от един от двамата управители на
дружеството, действащи само заедно/.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
От представените писмени доказателства се установява сключването
на договор за банков кредит 081/ 26.05.2017 г. и договор за банков кредит
764/ 21.09.2018 г. между „Б.П.Б.“ АД, чийто универсален правоприемник е
„Ю.Б.“ АД, като кредитор и „В.С. 2016“ ООД, като кредитополучател,
вземанията по които договори с договор за цесия от 29.04.2022 г. са
прехвърлени на цесионера „А.А. М.“ АД, както и с договор за цесия от
17.03.2023 г., са прехвърлени на цесионера „А.И. 1“ ООД, за което длъжникът
„В.С. 2016“ ООД е уведомен на 02.05.2023 г.
2
С влязло в сила решение по т.д. № 264/2023 г. на СГС, ТО, VI-1
състав е признато за установено по исковете по чл. 422 ГПК, предявени от
„А.А. М.“ АД, че „В.С. 2016“ ООД дължи на ищеца „А.А. М.“ АД на
основание чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД сумата в размер на
614 575,62 лева – главница по договор за инвестиционен кредит № 674/2018,
ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от
6251,92 лева – договорна лихва за периода 30.12.2021 г. – 30.03.2022 г. и на
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 31 2180,25 лева – неустойка за
забава за периода 30.01.2022 г. – 04.08.2022 г. Решението е постановено във
връзка с издадена в полза на „А.А. М.“ АД заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 22.11.2022 г. по ч.гр.д. № 42985/2022 г. по описа на СРС. В мотивите
на решението е прието, че към датата на подаване на заявлението, кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем, въз основа на връчено уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на длъжника „В.С. 2016“ ООД при
условията на чл. 47 ГПК на 17.03.2022 г.
На основание чл. 297, вр. с чл. 298, ал.1, ал. 2 и ал. 4 ГПК съдът е
длъжен да зачете силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
общият размер на вземанията на „А.И. 1“ ООД към „В.С. 2016“ ООД по двата
договора за банков кредит е в размер на 2 323 244,93 лева.
От страна на ответника не се твърди и доказва погасяване на
задълженията по двата договора за кредит, поради което съдът приема, че
молителят „А.И. 1“ ООД се явява кредитор на изискуемо парично
задължение, възникнало от абсолютна търговска сделка, и съответно е
активно легитимиран да иска откриване спрямо длъжника си на производство
по несъстоятелност.
Установява се от представения изпълнителен лист в полза на
присъединения кредитор „Т.“ ООД, че в негова полза са съществували
парични вземания от ответника „В.С. 2016“ ООД по изпълнителен лист от
05.08.2021 г., издаден по гр.д. № 22263/2021 г. по описа на СРС, 174 състав за
сумата от 15307,20 лева – вземане по договор за търговска продажба, ведно
със законната лихва от 19.04.2021 г. до окончателното плащане, лихва в
размер на 3696,78 лева за периода 01.12.2018 – 15.04.2021 г. и 1451,88 лева –
разноски.
От страна на ответника не се твърди и доказва погасяване на
задълженията на молителя „Т.“ ООД, които са изискуеми и произтичат от
абсолютна търговска сделка, поради което същият е активно легитимиран да
иска откриване спрямо длъжника си на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това
състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в
причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Установява се от вписванията/обявяванията в търговския регистър по
3
партида на дружество „В.С. 2016“ ООД, че годишните финансови отчети на
дружеството за 2020, 2021 и 2022 г. /доколкото молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е от 27.07.2023 г./ са заявявани за
публикуване в регистъра. Презумпцията на чл. 608, ал.2 ТЗ, че търговецът не
е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 е свързана с това той
да не е заявил за обявяване в търговския регистър на годишните финансови
отчети за последните три години, като самият факт на тяхното публикуване е
без значение за приложението й. Това законово предположение е основано на
житейското такова, че когато търговецът не заявява за обявяване годишните
си финансови отчети за три последователни отчетни периода, той цели да
избегне даването на публичност на негово влошено финансово–икономическо
състояние, данни за което ще се съдържат в ГФО. В случая, предвид
формалния факт на подаване на заявления с приложени ГФО за публикуване,
разпоредбата на чл. 608, ал.2 ТЗ се явява неприложима.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид, което предвид посоченото по-горе е установено в
настоящия процес.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза в
периода към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г., преди подаване на
коригираните годишни финансови отчети /ГФО/ към 31.12.2021 г. и към
31.12.2022 г., преобладаващ дял в активите на дружеството имат
дълготрайните материални активи, докато след подаване на коригираните
ГФО преобладаващ дял в активите на дружеството имат краткотрайните
материални запаси, както и в периода към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и
31.12.2022 г., преди подаване на коригираните годишни финансови отчети
/ГФО/ към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г., преобладаващ дял в
задълженията на дружеството имат краткосрочните задължения, а след
подаване на коригираните ГФО преобладаващ дял имат дългосрочните
задължения. Тази промяна се отразява и на коефициентите за ликвидност,
поради което от знание за правилото решаване на делото е отговорът на
въпроса счетоводните записвания от кои годишни финансови отчети за 2021
и 2022 г. следва да бъдат взети предвид при анализ на финансовото състояние
на длъжника. В тази връзка съдът намира следното.
Според отговорите на вещото лице Д. в о.с.з., проведено на 08.12.2023
г., коригираните отчети за 2021 и 2022 г. са подадени ответника в НАП и в
Националния статистически институт на 29.09.2023 г. чрез електронна форма.
Вещото лице сочи, че с оглед дейността на дружеството – придобиване на
недвижими имоти с цел продажба, би се явила обоснована корекцията на
дълготрайните материални активи, извършена чрез прехвърлянето им като
материални запаси. Същевременно обаче не е налице счетоводна
обоснованост на извършеното в коригираните отчети прехвърляне на
краткосрочни задължения в дългосрочни. Също така в открито съдебно
заседание вещото лице сочи, че извършената корекция за края на 2022 г. на
приходите от обичайна дейност от 0, които след корекцията са 162 000,00
лева посочени като „други приходи“ представлява коректно счетоводно
записване на отписани задължения, за които е изтекла погасителната давност,
като фактически последните приходи, които дружеството е реализирало от
дейността си са от 2020 г.
Предвид датата на подаване на коригираните финансови отчети,
4
която следва датата, на която ответникът е получил съобщението с молбата на
кредитора „А.И. 1“ ООД и определението за насрочване на делото в о.с.з.,
посочения от вещото лице извод, че корекцията е извършена с цел
подобряване показателите за финансовото състояние на дружеството, както и
предвид посочената липса на обоснованост на част от извършените корекции,
съдът намира, че следва да вземе предвид изводите в заключението основани
на изготвените първоначално ГФО за 2021 и 2022 г. Съобразно тях
коефициантът за обща ликвидност на дружеството към 31.12.2022 г. е 0,0388,
към 31.12.2021 г. – 0,0419, към 31.12.2020г. – 0,0681, при референтна
стойност 1. Коефициентът за финансова автономност към 31.12.2022 г. е -
0,1073, към 31.12.2021 г. - 0,0910, към 31.12.2020 г. - 0,0572, при референтна
стойност 0,33.
Според заключението най-старото декларирано и незаплатено от
„В.С. 2016“ ООД задължение за данъци върху възнаграждения е с падеж
25.11.2020 г., най-старото неплатено задължение за начислен ДДС – по РА
22220222000403-091-001/11.01.2023 г. – с падеж 14.10.2017 г., което вземане е
предмет на започнало производство по принудително изпълнение пред
публичен изпълнител. През 2021 г. дружеството е извършвало плащания по
договорите за кредит, по които „А.И. 1“ ООД към настоящия момент се
легитимира като кредитор, както и е извършено на 31.12.2022 г. плащане на
лихви по двата кредита в размер на 11 262,19 лева, на банкови такси в размер
на 3 922,95 лева, както и на главница – в размер на 4189,92 лева, а последно
плащане по кредитите е от м. 02.2023 г. на сумата в размер на 19 000,00 лева,
платена от ЧСИ Р.М.. Според заключението дружеството последно е отчело
приходи от продажба на продукция към 31.12.2020 г. като за целия
проверяван период общата балансова стойност на притежаваните активи не е
била достатъчна за покриване на всички негови задължения.
Налице е отчетливо изразена, посредством коефициентите на
ликвидност и финансова автономност, необлагоприятна тенденция в
имущественото състояние на търговеца през целия изследван период от 2020
г. насам, поради което и неплатежоспособност като икономическо понятие. С
оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че
затрудненията на ответника не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ
сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо молбите за откриване на производство по несъстоятелност
на основание неплатежоспособност следва да бъдат уважени. Състоянието на
свръхзадълженост, установимо чрез коефициента на задлъжнялост, не следва
да бъде обсъждано, тъй като е въведено като евентуално основание на
молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната
дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
5
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
Установява се от заключението на приетата експертиза, както и
събраните по делото писмени доказателства и от влязлото в сила решение по
т.д. № № 264/2023 г. на СГС, ТО, VI-1 състав, че ответникът е обслужвал
редовно процесните договори за кредит до вноска с падеж 30.12.2021 г. След
тази дата ответникът е спрял плащанията по тези два договора, формиращи
основната част от краткосрочните задължения на дружеството. Извършените
плащания на 31.12.2022 г. и през м. февруари 2023 г. имат инцидентен
характер и се дължат на получени суми от разпределение в хода на
образувано изпълнително производство пред ЧСИ Р.М. и са в размер
незначителен, спрямо общия размер на изискуемите задължения, поради
което не следва да бъдат вземани предвид. Установява се, с оглед връченото
на 17.03.2022 г. уведомление за предсрочна изискуемост, че двата кредита, по
които молителят „А.И. 1“ ООД се считат за предсрочно изискуеми считано от
01.04.2022 г.
Следва да се установи дали към възприетата дата на последно
плащане ответникът е бил във влошено финансово състояние, т.е. дали
спирането на плащанията е в причинна връзка с финансовата невъзможност
да се погасяват задълженията.
Съдът отчита, че към 31.12.2021 г. дружеството е във влошено
финансово състояние предвид показателите за обща ликвидност и финансова
автономност, като и че считано от 01.04.2022 г. е обявена предсрочната
изискуемост на задълженията на ответното дружество към молителя „А.И. 1“
ООД на значителна стойност.
Ето защо най-ранната доказана дата, на която едновременно са били
налице и непогасени задължения в голям размер, и влошено състояние, следва
да се определи датата 01.04.2022 г.
Относно наличието на средства за покриване на началните
разноски:
Установява се от приетата счетоводна експертиза, че ответникът е
осчетоводил касова наличност към 31.12.2022 г. – последният момент, за
който по делото са налице счетоводни данни за ответното дружество, в
размер на 44 944,17 лв., поради това следва да се приеме, че са налице
достатъчно средства за покриване на началните разноски.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя „А.И. 1“ ООД сумата от
1250,00 лв. разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
До края на устните състезания молителят „Т.“ ООД не е направил
искане да му бъдат присъдени разноски по делото. Такова е извършено
несвоевременно - едва в депозираните на 29.12.2023 г. писмени бележки, за
което срок на този молител не е предоставян. Ето защо, поради преклудиране
на искането, на този молител на следва да се присъждат разноски по делото.
Предвид измененията, приети с ДВ бр.66/2023 г., в разпоредбата на
чл. 629, ал.4 ТЗ, към настоящия момент не е предвидена възможност
временният синдик да бъде посочван от молителя или длъжника, а същият се
определя служебно от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
6
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.С. 2016“ ООД, ЕИК
*******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.04.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.С.
2016“ ООД, ЕИК *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ
Е.Т., адрес гр. София, ул.*******, ет. партер, тел. *******, при месечно
възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
ДАВА възможност на синдика в двуседмичен срок да представи
писмено съгласие и нотариално заверена декларация по чл. 656 ТЗ.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „В.С. 2016“ ООД, ЕИК *******.
УКАЗВА на кредиторите на „В.С. 2016“ ООД, ЕИК *******, че
следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността
в срок до един месец от вписване на решението в търговския регистър.
ОСЪЖДА „В.С. 2016“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „А.И. 1“
ООД, ЕИК: *******, разноски в размер на 1250,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може
да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за публикуване в регистъра по
несъстоятелност към Министерство на правосъдието.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7