Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД І ГО, 9 ти
състав, в публичното съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10648 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.557 ал.1,т.2,б.“б“ КЗ.
Ищeцът твърди,
че е пострадал при описаното в ИМ ПТП, причинено от виновното поведение на
водача К.А., който е управлявал л.а „Кия“ с рег. №*******. Заявява, че в резултат на процесното ПТП са му причинени следните телесни повреди:
загуба на съзнание, контузия на главата, контузия на мозъка, мозъчно
сътресение, разкъсна рана на долната челюст, атипична лицева болка. От посочените увреждания той търпял
неимуществени вреди-болки и страдания, направил е й разходи за лечение. Сочи,
че към момента на ПТП-то водачът на лекия автомобил не е притежавал сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и се е
установило от НББАЗ, че МПС-то е неидентифицирано. На 10.01.2017г. е подал пред
ответника молба за изплащане на обезщетение, която е била отказана. Моли съда
да се осъди ответника да му заплати обезщетение за понесените неимуществени
вреди в посочения в ИМ размер, ведно със законната лихва от 10.01.2017г.
Претендира разноски по делото.
Ответникът в отговора на ИМ, оспорва изцяло предявения иск и механизма на
ПТП-то. Заявява, че не са представени доказателства относно механизма,
причините и обстоятелствата, при които е възникнало ПТП-то. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва
размера на обезщетението като прекомерен. На основание чл.219, ал.1 ГПК, с оглед реализиране на регресен иск по чл.558, ал.7 КЗ, прави искане за
конституиране на трето лице- помагач - виновния за процесното
ПТП водач К.А..
Третото
лице-помагач на страната на ответника, не излага становище
по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
На
18.11.2015 г., около 23:20 ч. ищецът на 15 - годишна възраст е пострадал при
ПТП като пътник в самокатастрофирал и преобърнал се
вдясно извън пътното платно л.а „Киа“. Спешна помощ му е била оказана в МБАЛ „
Св. Пантелеймон“- гр.Ямбол поради загуба на съзнание
и болки в долната челюст.
Поради
оплаквания от главоболие, настъпващо при
физическа умора следобед и привечер и световъртеж за периода 01.04. - 06.04.2016г.
на ищеца е проведено лечение в МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“ и
поставена окончателна диагноза: атипична лицева
болка, Главоболие от тензионен тип Състояние след
мозъчно сътресение при травма на главата. Видно от приложената медицинска
документация на ищеца са били извършени прегледи и изследвания за установяване
на психичния,неврологичния му статус
За процесното
ПТП е образувано НОХД № 832/2018г. по описа на РС-гр. Ямбол, НО, 6-ти с/в, по
което е било одобрено споразумение между
подсъдимия К. *** на основание чл.382, ал.7 НПК. Водачът на л.а. „Киа“
се е признал за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата, като
при движение извън населено място със скорост 112км/ч., е изгубил контрол над
управлението на автомобила, напуснал дясното платно за движение, навлязъл в
крайпътните площи, предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице - Николай Н. и Георги Василев,като
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от
1,57 на хиляда и водачът е неправоспособен.
Безспорно
е по делото че към 18.11.2015г. за л.а „Киа“ с рег. № *********** няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че в НББАЗ е установено, че същото МПС е и
неидентифицирано.
Съгласно СМЕ на в.л. д-р М.,ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата; разкъсно-контузна
рана на долната челюст; мозъчно сътресение(анамнестични
данни). Черепно-мозъчната травма е протекла
с краткотрайна загуба на съзнание с характер
на мозъчно сътресение, протекло
без пълна загуба на съзнание и
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Раната на
долната челюст е причинила болки и страдания за срок до 15-20 дни. В
заключението си в.л. сочи, че в резултат на ПТП-то ищецът е развил посттравматично стресово разстройство изразяващо се в
главоболие,страх от коли, страх от движение по улиците, нарушен сън, страх от
тъмнина с вегетативна симптоматика, продължило около 6 месеци. По отношение на
това разстройство поради липса на извършен преглед и/или други медицински
документи в.л. не е в състояние да даде
становище към момента и прогнози за в бъдеще. Според в.л. не са налице
данни за свободно инерционно движение, след като не са описани други
травматични увреждания по тялото извън локацията
на травмите в областта на главата,поради
което счита,че пострадалият е бил с поставен колан.
От показания на свид.Ш.
- баща на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че пострадалият се оплаквал от болки в главата,
световъртеж, страхове след катастрофата, нощно време се стряска и започва да
вика, които продължават и понастоящем. Към момента на инцидента синът му е бил
6ти клас, не е успял да го завърши и се е наложило да повтаря годината.Посещава
и психолог.
Съгласно показанията на свид.Н., пострадал при
процесното ПТП, той и ищеца пътували на задните
седалки и преди да тръгнат с колата ищецът си е поставил колана.Колата се
преобърнала и след удар в главата той е
изпаднал в безсъзнание.
По иска
по чл. 557, ал.1,т.2, б“б“ КЗ:
Съгласно
нормата на чл. 557,
ал.1 ,т.2 б“б“ КЗ ответникът изплаща обезщетения по задължителна застраховка“Гражданска
отговорност“ (ГО) на автомобилистите за ПТП, причинено от виновен водач,който
няма сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Отговорността е обективна.
Ищецът е отправил писмена
претенция до ответника за изплащане застрахователно обезщетение с оглед наличните си доказателства към
момента на отправянето й и че е получил изричен отказ от плащане на 10.04.2017
г.
Безспорно се установи, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на
л.а. „Киа“, загубил контрол над управлявания автомобил, който е излязал от платното за движение и се е преобърнал.
Виновният водач е бил с концентрация на
алкохол - 1,57 на хиляда в кръвта, бил неправоспособен и управлявания от него
л.а. е бил без валидна застраховка“ГО“ и без регистрация. Относно деянието, дееца,
вината и противоправността съдът зачете влязлото в
сила споразумение по НОХД № 832/2018г. по описа на ЯРС съгласно
чл. 300 ГПК. С
По делото е установено също, че в резултат на ПТП-то
ищеца е претърпял увреждания,довели до болки, страдания и неудобства в
ежедневието.
Поради изложеното съдът намира
иска за основателен.
Относно
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията,
дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС №
17/63г. и отчитайки силата и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе, продължителността на лечебния и възстановителен период;
възрастта му към датата на ПТП – 15 г.; социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията и
ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 12 000 лева.
По
възражението за съпричиняване.
Ответникът не ангажира доказателства
подкрепящи твърденията за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващи се в пътуване без
поставен обезопасителен колан, както й че ищецът е
знаел, че водачът на л.а К.А. е неправоспособен и е бил в пияно състояние. Ето
защо съдът приема за неоснователни и недоказани
възраженията на ответника за съпричиняване
вредоносния резултат от страна на
ищеца.
По
претенцията за лихви
Съгласно
чл. 497,ал.4 КЗ при пряко предявената
претенция по чл. 380 КЗ на 10.01.2017 г. и постановения отказ на 10.04.2017 г.
съдът намира,че законната лихва следва да се присъди считано от 10.04.2017 г. - по арг.
на чл.496,ал.1 КЗ.
По
разноските.
С
оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е бил освободен от ДТ и разноски и такива не му се дължат.
Адвокат
Р.М. има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
което с оглед предявения иск е в размер на 1730 лв, от които
съразмерно уважения размер на иска се следват - 572 лева и с оглед чл.36,ал.2
ЗА дължимото възнаграждение е 890 лева,
които ответникът да заплати.
Ответникът претендира съгласно приложения
списък по чл. 80 ГПК : 175лв. за СМЕ, по отношение на АТЕ, същата бе заличена и
разноски не се дължат и на осн. чл. 78, ал. ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска,
следва да бъдат присъдени 105 лева и
възнаграждение по чл. 78 ал 8 ГПК , което съдът определя на 150 лева, или общо сумата 265 лева, които ищецът да заплати.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78,ал. 6 ГПК 275 лева
–разноски по делото и 480 лева ДТ по
см. СГС, или общо 755 лева.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Г. Ф.“ АД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Г.Ш., ЕГН **********,***
съд.адрес *** на основание чл. 557, ал.1,т.2,
б“б“ КЗ сумата от 12 000 лева –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП настъпило на 18.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата над 12 000 лева
до сумата от 30 000 лева.
ОСЪЖДА В.Г.Ш. ЕГН **********,***
съд.адрес *** да заплати на
„Г. Ф.“ АД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:***,на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 ГПК сумата 265 лева.
ОСЪЖДА „Г. Ф.“ АД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
Р.М. *** на основание чл. 38 ал.2вр.с
чл.36,ал.2 ЗАдв. сумата от 890 лева , адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА „Г. Ф.“ АД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78 ал. 6 ГПК сумата- 755 лева- ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето-лице помагач К.И.А..
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: