Решение по дело №743/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Я.Х.Г. *** срещу Решение №84 от 16.05.2023г., постановено по анд №210 по описа за 2023г. на Районен съд Харманли. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Противоречало на доказателствата по делото и на установеното с тях действително положение, като бил нарушен и материалният закон. Съдът не извършил пълна служебна проверка на обжалвания Електронен фиш за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, което било основание за отмяна на съдебното решение, постановено и в противоречие с практиката на касационната инстанция. Не обсъдил всички твърдения, възражения и доводи в жалбата и в писменото допълнение към нея, и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приел. Неправилно и необосновано приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Основният съществен момент се явявал авторството на деянието, по който изводите на съда били в пълно противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и с практиката на касационната инстанция по идентични случаи. Наказано с потвърдения от съда ЕФ било физическо лице, а собственик било юридическо – Порше Лизинг БГ ЕООД. ЕФ можело да бъде издаден само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото било предоставено. Последното обстоятелство можело да се установява единствено с декларация по реда на чл.189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП, каквато в конкретния случай не била подавана. Нямало данни наказаното лице да било законен представител на Порше Лизинг БГ ЕООД и данни за предоставяне на автомобила от страна на дружеството на това лице. Не били взети предвид направените с жалбата възражения против ЕФ относно неправилна квалификация на нарушението и неправилното приложение на закона, като в тази връзка съдът извлякъл волята на административнонаказващия орган по тълкувателен път, което било недопустимо. Налице била липса на предвиден конкретен издател на ЕФ, което се дължало на законова празнота, но доколкото чл.39, ал.4 от ЗАНН изисквал този вид актове да бъдат издавани от компетентните органи в случая не можело да се прецени ЕФ отговаря на това изискване. Това водило до извод за наличие на съществено процесуално нарушение, което винаги имало за последица незаконосъобразност на акта и като такъв той подлежал на отмяна. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР не бил попълнен изцяло, което правило действията и издадения във основа на същите ЕФ нищожни и недействителни, а с оглед липсата на подпис липсвало и волеизявление, съответно съставен документ. Съществувала неяснота относно способа на въвеждане на ограничението на скоростта. От снимковия материал не ставало ясно къде било разположено АТС. В нарушение на чл.16 от Наредбата, в протокола не били посочени номера на първо и последно изображение, както и броят на статичните изображения и номерата на изготвените снимки. В протокола липсвали номера на изготвените снимки, съответстващи с тази, приложена по делото и послужила за издаването на ЕФ, което обстоятелство въвеждало основателно съмнение относно извършването на нарушението. Съответно, нарушението по чл.21 от ЗДвП не било безспорно доказано, така както било индивидуализирано в ЕФ, поради което последният се явявал незаконосъобразно издаден и следвало да се отмени. В ЕФ не били описани пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението. В приложената снимка от система за видеоконтрол били вписани координати, от които не се установявало по общодостъпен начин къде точно било мястото на констатиране на деянието, а в ЕФ липсвало отбелязване, от което да можело да се приеме, че вписаните в клипа координати и описаното местоположение, касаели едно и също място. Нарушението било установено с помощта на мобилно АТС, което можело да бъде поставено навсякъде и да заснема от разстояние, и което можело да се манипулира от оператора. Това означавало, че ако например установката била разположена на разстояние или с ъгъл на излъчване, различен от записания в техническите характеристики на устройството, това щяло да доведе до некоректно измерване на скоростта. Спазването на тези обстоятелства не било доказано от наказващия орган. Липсвала и пълна индивидуализация в ЕФ на мобилното АТС. Видно било, че посоченото в ЕФ и другите документи техническо средство не било идентично с посоченото в протокола за последваща проверка, в който АТС било индивидуализирано по друг начин, с други обозначения. В разпечатката от изготвения клип имало дописване, че това била снимка към посочения ЕФ, което било в нарушение на Наредбата. Без доказателствена стойност била приложената таблица, наименована снимка към посочения ЕФ, в която нямало никакво означение кога и от кого била съставена, като посочването в нея на идентификационен номер на АТС било напълно произволно, тъй като такива данни липсвали в протокола за използване на техническото средство. По делото не било установено, че скоростта на управляваното от наказаното лице МПС била измерена с технически изправно АТС и отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, поради което не можело да се направи безспорен извод, че отразената при работата на устройството скорост на движение била вярна. Нямало доказателства, че АТС преминало първоначална проверка, а и одобрението за това изтекло, като нямало и заповед на министъра на вътрешните работи, че техническото средство било одобрено за използване. Също така в ЕФ не било посочено пред кого и какъв срок можело да бъде обжалван, което представлявало съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което също съставлявало основание за отмяна на ЕФ. Иска се съдът да постанови отмяна на решението и на ЕФ, и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.18, ал.1 и 2 от Наредба №1/2004г. се претендира адвокатско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не изразяват становище по касационната жалба.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че решението на РС Харманли следва да бъде отменено, като се отмени и ЕФ.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Харманли е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, сер. К №7017538, издаден от ОД на МВР Хасково, с който на Я.Х.Г. *** за извършено на 27.01.2023г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. Въззивният съд приел, че обжалваният пред него електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Използваното в конкретния случай техническото средство преминало задължителна техническа проверка, като съответствало на одобрения тип средство за измерване, което било видно от Протокол за проверка № 85-СГ-ИСИС/29.06.2022г. В преписката се съдържал и задължителният протокол за използване на АТСС за дата на използване 27.01.2023г., на която било извършено нарушението. Използваното АТС законосъобразно било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател била законосъобразно ангажирана. Не било налице нарушение и на изискването за съставянето на протокола за използване на АТСС, като данните от него, ведно със статичните изображения били свалени от служител на РУ Харманли на 27.01.2023г., което било удостоверено с подписа на контролния орган в качеството му на проверяващ. Макар и в протокола да не били посочени номера на първото и последното статично изображение, това процесуално нарушение не било съществено, тъй като били посочени часовете за начало и край на работа на АТС, и от същия можело да се установи надлежно дали техническото средство, с което било заснето процесното МПС било използвано именно в този интервал, а и коментираната липса не отричала наличието на представената снимка към ЕФ. От статичното изображение на превозното средство било видно, че били отразени дата и час на заснемане и скорост на движение, които отговаряли на посочения в протокола времеви интервал. Отбелязал, че приложеният снимков материал не бил оспорен със заявено доказателствено искане от жалбоподателя, а и освен това данните за начало и край на работа на АТС показвали, че нарушението било заснето в този период. Въз основа на изложеното съдът приел за доказано извършването на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на наказаното лице, тъй като на 27.01.2023г. в 16.46 часа в гр.Х. по бул.***, до завода за бившите релета в посока от гр.Л.към гр.Х., при ограничение за населено място от 50 км./ч, било извършено засичане на скоростта и заснемане с АТС ARH-CAM-S1 120CD43, на МПС Ауди КУ 5 с рег. № ********, движещо се със скорост от 66 км./ч. Съдът установил, че регистриран като собственост на посоченото превозно средство бил ЕООД Порше Лизинг БГ клон Стара Загора, както и Я.Х. Т., поради което правилно била ангажирана отговорността на физическото лице в качеството му на собственик. Не били налице данни МПС да било управлявано от друго лице, нямало данни за проведена процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Предвид влезлия в сила на 14.02.2022г. ЕФ серия К №5346176, противно на възраженията на жалбоподателя, процесното нарушение се явява повторно. От доказателствата по делото безспорно се установявало разположението на АТС и мястото на извършване на нарушението. Отразените в ЕФ обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение на скоростта и превозното средство, съответствали на обективната действителност, съответно квалифицирането на нарушението съответствало на изложените факти и било законосъобразно извършено. Безспорно било доказано е, че Я.Х.Г. бил субект на установеното административно нарушение и следвало да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила. Законосъобразно нарушението било правно квалифицирано с прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, която предвиждала наказание за повторно извършено нарушение по чл.182, ал. 1 от ЗДвП. Наложеното наказание било прецизирано съобразно правилата на ЗАНН и НПК, като била направена и необходимата привръзка със съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно с тази на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Така постановеното решение е неправилно.

За да постанови решението си районният съд приел, че съставеният електронен фиш формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е приел, че в конкретния случай се установява безсъмнено извършването на описаното в електронния фиш административно нарушение, няма допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е предвидената процедура, като подробно е мотивирал съображенията си. Но в настоящия случай районният съд е достигнал до неправилни изводи за законосъобразно издаване на електронния фиш спрямо касатора.

Обжалваният пред районния съд електронен фиш е издаден спрямо Я.Х.Г., докато от приетата от районния съд като доказателство справка за собственици на ПС, представена като част от АНП, се установява, че Г. е вписан не като собственик, а като ползвател на процесното МПС. Собственик на процесното МПС е юридическо лице – Порше Лизинг ЕООД, клон С..З., а при извършена справка в Търговския регистър не се установява Г. да е негов законен представител. Няма и данни Г. да е лице, посочено от законния представител на юридическото лице, на което е предоставено от собственика управлението на моторното превозно средство.

В този смисъл въззивният съд неправилно приема, че жалбоподателят, като посочен ползвател в справката, може да бъде адресат на електронния фиш на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП. В случая на основание чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което превозното средство е предоставено. Но последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация, която е предоставена по реда на чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП, и в която собственикът е декларирал изрично кое е лицето, на което в съответния ден и час е бил предоставил собственото си МПС. В настоящия случай не само, че в представената от административнонаказващия орган преписка липсват доказателства, но и не се твърди от ответника, че преди издаването на електронния фиш е била предприета процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДП и от собственика, който е юридическо лице, са изискани данни за това кое е лицето, управлявало МПС, както и съответно – има подадена декларация от законния представител на собственика, че именно на Г. е предоставен за управление към съответния момент автомобила. Така с издаването на електронния фиш е ангажирана незаконосъобразно отговорността на лице, което не е собственик, не е законен представител на юридическо лице – собственик, или лице, посочено от последния, по реда на чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП.

В настоящото производство не се установява по предвидения в закона ред, че на посочените в електронния фиш дата и място именно касационният жалбоподател е управлявал описаното в санкционният акт моторно превозно средство, както и не се установява от представената от касационният ответник справка за собственост да е собственик на автомобила. При неправилно възприемане на жалбоподателя за субект на нарушението, то издаденият спрямо него санкционен акт е незаконосъобразен.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо електронния фиш, като следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател да бъдат заплатени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – общо 800 лева за адв. възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв, съобразно полагащия се минимален размер на възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №84 от 16.05.2023г., постановено по анд №210 по описа за 2023г. на Районен съд Харманли, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №7017538 на ОД МВР Хасково, с който на Я.Х.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба от 100,00 лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на адв.Д.А. от Хасковска адвокатска колегия направените на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв разноски пред въззивната и касационна инстанции – общо 800,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: