Решение по дело №230/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 52
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160200230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Поморие, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно
наказателно дело № 20212160200230 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН и е образувано по жалба от община Поморие,
представлявана от кмета И.А. А., против наказателно постановление (НП) № 66/24.09.2021
г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер 2000 лв., на основание чл.166, т.3, вр. с чл.155, ал.2 от Закона
за опазване на околната среда (ЗООС), затова, че на 15.06.2021 г., в с.Бата, общ.Поморие, не
е изпълнил предписание № 1 от писмо изх. № С-69(2)/29.04.2021 г., на РИОСВ – Бургас, а
именно „Да се предприемат незабавни действия за преустановяване заустването на
непречистени води от канализационен колектор в дере при географски координати N 42 °
44`27,4“, Е 027°29` 43,2“, преминаващо през с.Бата, общ.Поморие, със срок за изпълнение
31.05.2021 г.“
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
Жалбата е подадена от субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2, като
такава е допустима.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, който поддържа жалбата.
АНО представя преписката по проведеното пред него производство. В съдебно заседание
негов редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г., служители на РИОСВ – Бургас извършили проверка на дере с географски
координати N 42 ° 44`27,4“, Е 027°29` 43,2“, преминаващо през с.Бата, общ.Поморие, при
която е установено, че по протежение на същото от прилежащите имоти са изведени PVC
колектори за отвеждане на отпадъчни води, като същите за част от къщите в населеното
място се отвеждат към канализационен колектор, положен надзевно и се заустват
непречистени във водния обект – дере. За проверката е съставен констативен протокол от
същата дата, препис от който е приложен по делото. Във връзка с констатациите при
проверката, с писмо изх. № С-69(2)/29.04.2021 г., на РИОСВ – Бургас, препис от който също
е представен по делото, на жалбоподателя е дадено предписание да се предприемат
незабавни действия за преустановяване заустването на непречистени води от
канализационен колектор в дере при географски координати N 42 ° 44`27,4“, Е 027°29`
43,2“, преминаващо през с.Бата, общ.Поморие, със срок за изпълнение 31.05.2021 г. На
15.06.2021 г., е извършена проверка за изпълнение на даденото предписание, при която е
установено, че жалбоподателят не е изпълнил същото. За тази проверка също е съставен
констативен протокол, препис от който е приложен по делото.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от посочените от съда писмени
доказателства, както и от показанията на свидетелката и актосъставител Ш.Х.-Х..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.
Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, поради следното.
Нормата на чл.166, т.3 от ЗООС, предвижда санкция за неизпълнение на задължителни
предписания, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи
по чл.155 или чр.157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или
от упълномощени от тях длъжностни лица.
В случая предписанието не е дадено с констативен протокол по чл.155 ЗООС, а както
изрично е отбелязано в обжалваното НП, с писмо. Даването на предписание с писмо, а не
със съответен административен акт – протокол по чл.155 ЗООС, който да е стабилизиран и
като такъв да е задължителен за адресата, води до незаконосъобразност на обжалваното НП,
което като такова следва да бъде отменено изцяло само на посоченото основание.
По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира следното.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. По силата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
По делото жалбоподателят е защитаван от юрисконсулт, който е направил искане за
2
присъждане на разноски.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 ЗПП.
По силата на чл.27 е от НЗПП, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80
до 120 лв.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер
на конкретното възнаграждение се явява минималният такъв от 80 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 66/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ – Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ – Бургас да заплати на община Поморие сума в размер 80 лв. (осемдесет
лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН и е образувано по жалба от община Поморие,
представлявана от кмета И.А. А., против наказателно постановление (НП) № 66/24.09.2021
г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер 2000 лв., на основание чл.166, т.3, вр. с чл.155, ал.2 от Закона
за опазване на околната среда (ЗООС), затова, че на 15.06.2021 г., в с.Бата, общ.Поморие, не
е изпълнил предписание № 1 от писмо изх. № С-69(2)/29.04.2021 г., на РИОСВ – Бургас, а
именно „Да се предприемат незабавни действия за преустановяване заустването на
непречистени води от канализационен колектор в дере при географски координати N 42 °
44`27,4“, Е 027°29` 43,2“, преминаващо през с.Бата, общ.Поморие, със срок за изпълнение
31.05.2021 г.“
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
Жалбата е подадена от субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2, като
такава е допустима.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, който поддържа жалбата.
АНО представя преписката по проведеното пред него производство. В съдебно заседание
негов редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г., служители на РИОСВ – Бургас извършили проверка на дере с географски
координати N 42 ° 44`27,4“, Е 027°29` 43,2“, преминаващо през с.Бата, общ.Поморие, при
която е установено, че по протежение на същото от прилежащите имоти са изведени PVC
колектори за отвеждане на отпадъчни води, като същите за част от къщите в населеното
място се отвеждат към канализационен колектор, положен надзевно и се заустват
непречистени във водния обект – дере. За проверката е съставен констативен протокол от
същата дата, препис от който е приложен по делото. Във връзка с констатациите при
проверката, с писмо изх. № С-69(2)/29.04.2021 г., на РИОСВ – Бургас, препис от който също
е представен по делото, на жалбоподателя е дадено предписание да се предприемат
незабавни действия за преустановяване заустването на непречистени води от
канализационен колектор в дере при географски координати N 42 ° 44`27,4“, Е 027°29`
43,2“, преминаващо през с.Бата, общ.Поморие, със срок за изпълнение 31.05.2021 г. На
15.06.2021 г., е извършена проверка за изпълнение на даденото предписание, при която е
установено, че жалбоподателят не е изпълнил същото. За тази проверка също е съставен
констативен протокол, препис от който е приложен по делото.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от посочените от съда писмени
доказателства, както и от показанията на свидетелката и актосъставител Ш.Х.-Хюсеинали.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.
Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, поради следното.
Нормата на чл. 166, т. 3 от ЗООС, предвижда санкция за неизпълнение на задължителни
предписания, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи
по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или
от упълномощени от тях длъжностни лица.
В случая предписанието не е дадено с констативен протокол по чл.155 ЗООС, а както
изрично е отбелязано в обжалваното НП, с писмо. Даването на предписание с писмо, а не
със съответен административен акт – протокол по чл. 155 , който да е стабилизиран и като
1
такъв да е задължителен за адресата, води до незаконосъобразност на обжалваното НП,
което като такова следва да бъде отменено изцяло само на посоченото основание.
По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира следното.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. По силата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
По делото жалбоподателят е защитаван от юрисконсулт, който е направил искане за
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По силата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер
на конкретното възнаграждение се явява минималният такъв от 80 лв.
2