№ 7755
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110148774 по описа за 2022 година
Предявен е от З.Б.В.И.Г.” срещу З.О.З.“ установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 9 128,81
лева, представляваща регресно вземане по щета № 470421222204266, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
28.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 26.01.2022 г. ПТП в ***“ в района на
бензиностанция „Петрол“ между МПС „Киа Сийд“ с ДК № *** застрахован при ищеца и
МПС „Мерцедес“, модел С250 с рег. №*** застрахован при ответника, е изплатил
процесната сума в размер на 9103,81 лв. на доверен сервиз, като се претендират и
обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение. Заявява, че е
отправена покана до ответника, но процесната сума не е заплатена. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Мерцедес“, модел С250 с рег. №В 0059 1
ВА, както и обстоятелството, че „Киа Сийд“ с ДК № *** е застрахован при ищеца, че е
изплатена процесната сума в полза на доверен сервиз, както и че до тях е отправена покана.
Оспорва се вината на шофьора на МПС „Мерцедес“, модел С250 с рег. №*** механизма на
ПТП, както и размера на вредата. Твърди се, че вина за процесното ПТП има водачът на л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № В 9731 НХ. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения
1
и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП
между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото не е спорно, че З.О.З.“ е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС „Мерцедес“, модел С250 с рег. №*** че З.Б.В.И.Г.“ е застраховател по
застраховка Каско на „Киа Сийд“ с ДК № *** , че процесната сума е изплатена от ищеца,
както и че до ответното дружество е отправена покана за плащане. Тези обстоятелства са
отделени за безспорни с доклада по делото.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на процесното ПТП, наличието
на виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС „Мерцедес“, модел
С250 с рег. №*** както и размерът на претендираните вреди, за които е възникнало
регресното вземане.
От събраните по делото доказателства – представен протокол за ПТП № 1800836 от
26.01.2022 г., както и от изслушаната експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвена се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм:
на 26.01.2022 г. около 11:00 ч. в ***“, в района на бензиностанция Петрол, е настъпило
ПТП, между МПС Мерцедес С250, с рег. № ***, управлявано от Д. Д. Д., МПС Фолксваген
Поло с рег. № *** и МПС Киа Сийд, с рег. № ***, управлявано от А. А. Й., при което МПС
Мерцедес С250, с рег. № ***, в процес на застигане реализирал удар в движещия се пред
него МПС Фолксваген Поло с рег. № ***, който вследствие удара и поетата кинетична
енергия се изместил в посока напред и реализирал удар в задната част на движещия се пред
него и предприел спиране МПС Киа Сийд, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение
ПТП-то би било предотвратимо за водача на МПС Мерцедес С250, с рег. № ***, при
условие, че същият е управлявал автомобила с по-голямо внимание и концентрация, и при
съобразяване скоростта си на движение и отстоянието спрямо останалите участници в
движението. Вещото лице е посочило, че за водачите на МПС Фолксваген Поло и Киа Сийд,
ударът е бил непредотвратим, доколкото същите са се намирали в колона от автомобили и за
тях ударът настъпил в процес на застигане от друго превозно средство в задната част на
автомобилите. В заключението е изложено също, че за останалите двама водачи ударът би
бил предотвратим при условие, че отчитайки движението на МПС Мерцедес, са имали
възможност и място, съобразно останалите участници в движението, с маневра на
отклоняване на автомобилите да се изместят в ляво или в дясно и по този начин да се
отстранят от траекторията на движение на МПС Мерцедес. Посочено е също и, че няма
данни за технически неправилни действия от страна на водача на МПС Фолксваген Поло.
По делото са изслушани показанията на А. А. Й. – водач на МПС Киа Сийд, с рег. № ***,
които съдът намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и им дава вяра.
Свидетелката разказва, че е участвала в процесното ПТП, реализирано на светофара на
изхода от гр. Варна. Времето било хубаво и сухо, движела се от гр. Варна към магистралата,
намирала се в лентата за направо, били две ленти, тя била в дясната. Не си спомня каква е
била пътната маркировка и пътните знаци на мястото на ПТП. При настъпване на ПТП
била в движение, около 30 км/ч. Сочи, че в ПТП-то са участвали още две превозни средства,
но не помни какви, и двете били зад нея. Разказва, че МПС-то зад нея я е блъснал, което
МПС било блъснато от друго зад него. Не знае с каква скорост са се движели останалите
участници. По време на ПТП, всички участници се движели, щетите по нейния автомобил
били по задна броня, задна врата и задна лява врата. Сигнализирали органите на МВР за
настъпилото ПТП. На свидетелката Й. е предявен протокол за ПТП, като същата е
потвърдила, че подписът в графа „участник 2“ е неин. Когато я ударили, веднага натиснала
спирачката, до момента на удара спирала плавно. Изслушани са и показанията на П. И. К. –
водач на МПС Фолксваген Поло с рег. № ***, които съдът също намира за логични,
2
последователни, вътрешно непротиворечиви и им дава вяра. Свидетелят разказва, че си
спомня за процесното ПТП, реализирано до двете кули. Трафикът бил интензивен, а времето
сухо. Движел се в посока Метро, намирал се във втората лента от дясно наляво, пътната
маркировка и пътните знаци били нормални. По време на ПТП бил почти в спряло
положение, него го ударил Мерцедес, а самият той ударил друга кола, която не помни каква
е. Бил на два метра от предния автомобил, задният не знае на колко метра е бил от него.
Предният автомобил бил спрял, видял в огледалото, че задният ще го удари и се изнесъл
малко, след което задният го ударил. Описва и какви са били щетите по автомобила му. Той
се обадил на органите на МВР.
От така обсъдената фактическа обстановка, подкрепена с доказателства, съдът
достига до извода, че вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС „Мерцедес“, модел
С250 с рег. №***. Последният е нарушил разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, съгласно който „(1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ В тази насока вещото лице по допуснатата експертиза е посочило, че ПТП-то
би било предотвратимо за водача на МПС Мерцедес С250, с рег. № ***, при условие, че
същият е управлявал автомобила с по-голямо внимание и концентрация, и при съобразяване
скоростта си на движение и отстоянието спрямо останалите участници в движението.
Ответникът, чиято беше доказателствената тежест, не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване, с поведението си останалите двама водачи на МПС да са
допринесли за настъпване на ПТП. В тази връзка и за пълнота съдът намира за необходимо
да посочи, че експертът е посочил, че хипотетично останалите двама водачи отчитайки
движението на МПС Мерцедес и в случай, че са имали възможност и място, съобразно
останалите участници в движението, с маневра на отклоняване на автомобилите да се
изместят в ляво или в дясно и по този начин да се отстранят от траекторията на движение на
МПС Мерцедес, т.е. да предотвратят ПТП. Доказателства в подкрепа на последното обаче не
са ангажирани по делото. Поради което и съдът намира възраженията на ответника в тази
насока за неоснователни. От експертното заключение се установява, че настъпилите щети по
МПС „Киа Сийд“, с рег. № ***, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, както и че размерът им възлиза на сума от 9 103,19 лева, а с включени ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева – 9 128,19 лева, поради което и искът следва да бъде уважен
до този размер, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
Като законна последица от частичното уважаване на иска и доколкото това изрично е
поискано от ищцовото дружество, върху сумата 9 128,19 лева следва да бъде присъдена
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 182,58 лева за
заплатена държавна такса и 943,73 лева адвокатски хонорар; за исковото производство –
182,58 лева за заплатена държавна такса; 250 лева депозит за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза; 50 лева депозит за свидетел. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
доколкото претендираното такова е в минимален размер съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. Съобразно уважената част от иска
на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи сумата от 482,55 лева разноски в
3
исковото производство и сумата от 1126,23 лева – разноски в заповедното.
Ответникът претендира разноски за исковото производство, от които - 200 лева
депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза; 50 лева депозит за свидетел и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния нормативно
предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта
действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се дължат разноски в размер на 0,02 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от З.Б.В.И.Г.” ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, че
З.О.З.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Л.Р. Д.
дължи на З.Б.В.И.Г.“, сумата от 9 128,19 лева, представляваща регресно вземане по щета
№ 470421222204266, ведно със законната лихва върху претендирана сума от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК 28.06.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 34674/2022 г. по описа на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 9 128,19 лева до пълния претендиран размер от 9 128,81 лева.
ОСЪЖДА З.О.З.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Л.Р. Д., да заплати на З.Б.В.И.Г.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н.Д.Ч. И. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1126,23 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 482,55 лева, разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.Д.Ч. И. И., да заплати на З.О.З.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.Л.Р. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 0,02
лева – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4