Решение по дело №1312/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1395
Дата: 13 август 2021 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20213100501312
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1395
гр. Варна , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501312 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
ОГН. В. В., действащ чрез адв.М.Д., срещу решение № 260921/15.03.21г.,
постановено по гр.д.№2601/20г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от
ОГН. В. В., с адрес гр.Варна, ул.„Родина“ бл.23, вх.А, ап.10, срещу ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.София, кв.„Малинова долина“, ул.„Рачо Петков-Казанджията“ №6, сграда
Матрикс Тауър, етаж 4-6, иск с правно основание чл.439 от ГПК да бъде
признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми, предмет на изпълнително дело №20187110400235 на ЧСИ Д.
П. Я., с район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на
заповед за незабавно изпълнение №8699/02.11.2012г. и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д.№15883/2012г. на Районен съд – гр.Варна, а именно:
сумата от 18152,39лв., представляваща главница по договор за банков
ипотечен кредит, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020г. до
заплащането изцяло; сумата от 4785,17лв., представляваща законна лихва за
периода от 23.03.2018г. – 27.10.2020г. и сумата от 8371,86 лв. ,
1
представляваща неолихвяеми вземания – законни лихви от 03.08.2013г. до
23.03.2018г., поради погасяване по давност на вземането.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Навежда твърдение за допуснати от съда
процесуални нарушения, изразяващи се в непълно описание на изложената от
ищеца факт.обстановка в доклада и решението, като съдът не коментирал
неговите мотиви за предявяване на иска и не се произнесъл по аргументите
им за твърдяното погасяване по давност на претенцията на ответника. Счита,
че решението противоречало на фактите по делото и неотговаряло на
установената факт.обстановка, като неправилно ВРС изследвал кога е
последното валидно изпълн.действие след като това вече било изследвано във
влязло в сила решение на ВОС. Счита, че ответникът не е доказал прекъсване
на давността, като изп.дело било образувано на 18.06.18г., което е след
изтичане на погас.давност, за което е възразил. Намира за неотносима
практиката на ВКС, на която се е позовал ВРС. Моли да бъде отменено
решението и да бъде уважен иска.
Въззиваемата страна ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК **********,
със седалище гр.София, е депозирала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ОГН. В. В.
срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД, иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД
следните вземания по изп.д.№235/18г. на ЧСИ Я. – сумата от 18152,39лв,
представляваща главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека, сумата
от 8371,86лв, представляваща законна лихва от 03.08.13г. до 23.03.18г. и
сумата от 4785,17лв, представляваща законна лихва от 23.03.18г. до
27.10.20г., както и законната лихва от 27.10.20г. до оконч. заплащане, поради
погасяване по давност.
В исковата молба твърди, че въз основа на издаден изпълн.лист по
2
ч.гр.д.№15883/12г. на ВРС в полза на Банка Пиреос България АД е
образувано изп.д.№1158/12г. на ЧСИ Д.Я.. Излага, че взискателят по изп.дело
е прехвърлил вземането си на ЕОС МАТРИКС ЕООД, без да е уведомил
длъжника за това, поради което и това прехвърляне не е произвело действие
спрямо него. Твърди още, че ЧСИ е конституирал новия взискател след
настъпила перемпция на изп.д.№1158/12г., поради което този взискател не
бил активно легитимиран. Твърди, че с Решение от 17.04.19г. по в.гр.д.
№682/19г. на ВОС е отменен отказа на ЧСИ да прекрати изп.дело №1158/12г,
като съдът посочил в мотивите си, че последното изпълн.действие било на
20.11.12г. Твърди, че отв. ЕОС МАТРИКС ЕООД е изтеглил изпълн.лист по
изп.д.№1158/12г, като образувал ново изп.дело №235/18г., по което дело
ищецът се позовал на изтекла погас.давност, като счита, че искът му бил
предявен не с исковата молба, а с жалбата му до ЧСИ от 15.02.18г. Счита, че
не дължи процесните суми, тъй като вземането по изп.лист е погасено по
давност към 21.11.17г.
В отговор на исковата молба ответникът ЕОС МАТРИКС ЕООД
оспорва предявения иск. Обосновава легитимацията си на кредитор с
твърдения, че на 30.06.16г. по силата на сключен между него като цесионер и
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД като цедент договор за продажба и
прехвърляне на вземания е придобил вземанията на банката, произтичащи от
договор за кредит, сключен с ищеца. Счита, че фактът за извършената цесия
бил достигнал до знанието на ищеца, поради което и цесията била породила
действие, а в евентуалност намира, че ищецът следва да се счита за уведомен
с връчване на препис от отговора. Счита, че в случая приложим е
петгодишния давностен срок, като давността била прекъсвана с регулярни
искания на кредитора за прилагане на изп.способи. Твърди, че след като
взискателят е установил основание за прекратяване на изп.д.№1158/12г. е
изтеглил изп.лист и е образувал ново изп.дело №235/18г., което е станало
преди изтичане на петгодишния давностен срок. Счита, че ТР №2/13г.
поражда действие от датата на обявяването му, като до приемането му е
действало Постановление №3/80г. Счита, че давността е била прекъсната с
образуване на изп.д.№1158/12г. и по силата на постановлението е била
спряна, като след прекратяването му е започнала да тече отново и тя би
изтекла на 20.11.19г., а с образуването на изп.дело №235/18г. давността
3
отново е прекъсната. В евентуалност счита иска за неоснователен, тъй като
погас.давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността
да бъде принуд.изпълнено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Относно наведените в жалбата оплаквания за допуснати от ВРС
процесуални нарушения при воденето на делото, настоящият състав намира,
че същите не касаят съдопроизводствени действия, които са от значение за
правилното решаване на спора, нито са такива, нарушаващи правото на
защита на страната, след като същата се е явила в с.з., пледирала е по
съществото на спора, както и й е предоставена възможност за писмена
защита, каквато е депозирана по делото.
По делото не е налице спор, че въз основа на заповед №8699 от
02.11.12г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№15883/12г. на ВРС е издаден изпълнителен лист в
полза на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, срещу ОГН. В. В. и ИНТЕРПАК
ЕООД, за солидарно заплащане на сумата от 35528,66 евро-главница по
договор за кредит, обезпечен с ипотека, сключен на 26.04.07г., ведно със
законната лихва от 01.11.12г.; сумата от 558,89 евро-възнагр.лихва за периода
07.09.12г. до 31.10.12г.; сумата от 5,17 евро-наказ.лихва за периода 07.10.11г.-
31.10.12г. и 1411,88лв- разноски.
Няма спор още, че въз основа на така издадения изп.лист
4
кредиторът БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е поискал с молба от 20.11.12г.
образуване на изп.дело срещу горепосочените длъжници, като е образувано
изп.д.№20127110401158 по описа на ЧСИ Д.Я., рег.№711 при ВОС. Видно от
преписката по така посоченото изп.дело с молбата за образуването му
взискателят е поискал както налагането на запори върху банкови сметки,
дялове и тр.възнаграждения, така и налагането на възбрана върху недв.имоти.
Няма спор, че на длъжникът О.В. е връчена покана за доброволно изпълнение
на 01.12.12г. Със съобщение изх.№20563/20.11.12г. е наложен запор върху
притежаваните от ищеца дружествени дялове в ИНТЕРПАК ЕООД, а с
искане изх.№20561/20.11.12г. е наложена възбрана върху собствен на ищеца
недв.имот- апартамент №10, находящ се в гр.Варна, кв.И.Рилски, бл.23, вх.А,
т.2, вписана под вх.№972/23.01.13г. Впоследствие с изпратени до множество
банки съобщения от 11.01.13г., връчени на 23.01.13г., 25.01.13г. и 28.01.13г. е
наложен запор на банкови сметки на ищеца. С протокол от 20.02.13г. е
извършен опис на гореописания недв.имот, като с протокол от 27.02.13г. е
насрочена публична продан на имота. В резултат на проведена публ.продан
на 09.05.13г. е издадено постановление за възлагане на недв.имот, влязло в
законна сила на 12.06.13г. Последващата молба за извършване на
изп.действия е подадена на 11.09.15г. от кредитора Банка Пиреос България
АД, с която е отправено искане за налагане на запор върху притежаваните от
длъжниците банкови сметки в Булбанк АД.
С молба вх.№29866/01.08.16г. отв.ЕОС МАТРИКС ЕООД е
поискал да бъде конституиран като взискател по делото в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 30.06.16г., сключен между него и Банка
Пиреос България АД, като с Постановление от 08.08.16г. ЕОС МАТРИКС
ЕООД е конституиран като взискател по изп.д.№20127110401158.
С молба вх.№40506/24.10.16г. взискателят ЕОС МАТРИКС ЕООД
е отправил искане за налагане на възбрана върху недв.имот, собствен на О.В.,
като на 12.07.17г. е издадено постановление за налагането й и е вписана на
30.11.17г.
С молба вх.№8586/30.03.18г. взискателят ЕОС МАТРИКС ЕООД
е отправил искане за връщане на изп.лист и с постановление от 20.04.18г. е
прекратено изп.д.№20127110401158 на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
5
С влязло в сила Решение №485/17.04.19г. по в.гр.д.№682/19г. на
ВОС е отменен на осн. чл.437 вр. чл.435, ал.2, т.6, пр.2 от ГПК отказ на ЧСИ
от 02.02.17г. по изп.д.№20127110401158 по описа на ЧСИ Д.Я. да прекрати
изп.производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК , като е върнато делото с
указание да съобрази вече настъпилото прекратяване на изп.дело. Предвид
това с постановление от 22.04.19г. е добавено в постановлението за
прекратяване от 20.04.18г. основанието чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Впоследствие кредиторът ЕОС МАТРИКС ЕООД е поискал с
молба от 18.06.18г. образуване на изп.дело срещу длъжниците ОГН. В. В. и
ИНТЕРПАК ЕООД, като е образувано изп.д.№20187110400235 по описа на
ЧСИ Д.Я., рег.№711 при ВОС. С молбата взискателят е поискал както
налагането на запори върху банкови сметки, така и налагането на възбрана
върху недв.имоти. С искане от 20.06.18г. е поискано вписването на възбрана
върху недв.имот на длъжника В., вписана на 25.06.18г., а със запорно
съобщение от 20.06.18г. е наложен запор на сметки на последния.
Видно от гореизложеното изп.дело №20127110401158 е
образувано на 20.11.12г., като с оглед искането на взискателя ЧСИ е наложил
възбрана на недв.имот и е предприел действия по извършване на публична
продан на имота, приключила с издаването на постановление за възлагане,
влязло в законна сила на 12.06.13г. Именно от този момент, в който е
приключило осъществяването на изпълнителния способ и не се осъществява
вече изпълнение, е започнал да тече двугодишния срок за перемпция по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и същият е изтекъл на 12.06.15г. Следователно,
считано от 12.06.15г. изпълнителното производство по изп.дело
№20127110401158 се явява прекратено по силата на закона, независимо, че
съдебният изпълнител не е издал своевременно нарочно постановление в този
смисъл. Оплакванията на въззивника, че не е съобразено постановеното по
в.гр.д.№682/19г. на ВОС решение не се споделят, доколкото мотивите на
последното нямат задължителен характер. Доколкото изпълн.производство е
прекратено към дата, която предхожда приемането на Тълкувателно решение
№2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ВКС на ОСГТК, то
приложение следва да намерят разрешенията, дадени с ППВС №3/80г.
Съгласно последното образуването на изпълн.производство прекъсва
давността, като по време на изп.производство давност не тече, като началото
6
на новата погасителна давност се свързва с момента на прекратяване на
изпълнителното производство. Следователно в разглеждания случай новата
погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на
прекратяване на изпълн.дело, а именно 12.06.15г. По делото нито се твърди
от ищеца, нито се представят доказателства, същият да е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение, като с изтичане срока за възражение, което
в случая е станало на 17.12.2012г. /предвид извършеното връчване на
01.12.12г.-събота/ заповедта за изпълнение е влязла в сила. Влязлата в сила
заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила
съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално- и процесуалноправно действие и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение, поради което и приложение намира разпоредбата
на чл.117, ал.2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Видно от
изложеното 5-годишната давност за процесните вземания, започнала да тече
на 12.06.15г., е прекъсната с предприемането на изп.действия по налагане на
запор и възбрана по новообразуваното изп.дело №20187110400235, поради
което и към момента същата не е изтекла.
Доколкото приложение в конкр.случай намират тълкуванията,
дадени с ППВС №3/80г., то изложените в жалбата доводи касателно
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ВКС на
ОСГТК и формираната практика по неговото приложение, се явяват
ирелевантни за спора.
Следва да се отбележи за пълнота, че дори и да се приеме
твърдението на жалбоподателя, че изп.д.№1158/12г. е перемирано на
20.11.14г., то с оглед постановките на действащото към този момент ППВС
№3/80г., петгодишната погас.давност за вземанията по стабилизираната
заповед за изпълнение не е изтекла към момента предвид прекъсването й с
предприетите изп.действия по налагане на запор и възбрана по изп.дело
№20187110400235.
Що се касае до довода, че жалбата на жалбоподателя от
15.02.18г., депозирана по изп.д.№1158/12г, съставлявала искане по чл.439
ГПК, то същият не се споделя, тъй като жалбата няма характера на искова
7
молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и сл. от ГПК.
Ето защо предявеният иск за недължимостта на вземанията по
изп.д.№235/18г. на ЧСИ Я., образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№15883/2012г. на ВРС на предявеното от длъжника
основание се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по различни от
изложените мотиви, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен
и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора в тежест на въззивника на осн. чл.78, ал.3
ГПК следва да бъдат възложени сторените от възз.страна за въззивно
производство разноски, възлизащи в размер на 100лв-ю.к.възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260921/15.03.21г., постановено по
гр.д. № 2601/20г. на ВРС.
ОСЪЖДА ОГН. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.Родина бл.23, вх.А, ап.10 да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.„Малинова
долина“, ул.„Рачо Петков-Казанджията“ №6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6,
сумата от 100лв./сто лева/, представляваща сторени във въззивното
производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9