№ 3538
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100510438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20135061/09.06.2021г. по гр.д. № 35160 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 82-ри състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ вр. с
чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД че Агенция „П.И.” Булстат *******9, с адрес:
гр.София, бул. „******* дължи на ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ******* заплащане на сумата
от 202,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.06.2020г, до изплащането й, представляващи изплатено по застраховка
„Каско” по щета № 470419191965659, образувана за вреди по МПС „Jaguar
XF” рег. № ******* настъпили при ПТП на 05.12.2019г. по пътя гр. Самоков
- гр. София в района на местност „Стената” , за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 23082/2020г. по описа на СРС, като
Агенция „П.И.” Булстат *******9 е осъдена да заплати на ЗАД”Б.В.
И.Г.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 680лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
1
25107536/24.06.2021г.. от ответника Агенция „П.И.” Булстат *******9 в
частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и
на материалния закон, необосновано. Не били представени ОУ към договора
действащи към 05.12.2019г., приети по делото били от други дати, а и не
съдържали подпис и дата на страна. Имало във времето и други ОУ. По
делото не бил представен протокол за ПТП , който да съдържа
задължителните реквизити по чл. 179 от ЗДвП, Заявлението за щетата не
сочело конкретно място на ПТП, не описвал размер на препятствие и
местонахождението му. Длъжностно лице не направило снимки, данни били
от водач, който бил заинтересован. Документи, съставени от ищеца били
частни свидетелстващи за изгодни за него обстоятелства , били оспорени и не
следвало да се кредитират. Препятствието ако било предвидимо, не ставало
ясно как е повлияло за настъпване на ПТП, а не за обратното. Показанията на
св. В. сочели, че той се движел със скорост, която не му позволила да
възприеме препятствието , евентуално да спре или да го заобиколи, така той
бил допринесъл за настъпването на ПТП. Заключението по съдебно-
автотехническата експертиза не било категорично доказателство за
механизъм и причинно-следствената връзка, то било изготвено по
заявленията на водача и не следвало да се кредитира, то било на база
предположения. Показанията на свидетеля противоречали на част от
документите., вещото лице посочило, че е възможно вредата да е настъпила
по други причини. Застрахователят не бил изяснил механизъм на ПТП,
полицата не съдържала задължителни реквизити , опис на претенцията не бил
подписан от застрахования. Не било доказано че вредите са настъпил
застрахователен риск, че не е налице изключен такъв – че водач не е бил под
въздействие на алкохол или упойващи средства, че не е отказал алкохолна
проба, че не е извършил умишлени действия, не било установено проведена
процедура по ОУ, че не са налице изключенията по раздел І, част ІХ и част Х
от ОУ – че МПС не се е движело по обичайни пътища, по наводнени такива,
затворени, забранени за движение и сигнализирани за същото; че не са
нарушени грубо технически и технологични правила за експлоатация;
овехтяване, конструктивен дефект, скрита неизправност, че МПС е ползвано
за обучение, състезание или тренировки за него, че вреди се дължат на
овехтяването на материала Евентуално водачът допринесъл за вредите.
2
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за
разноски на насрещна страна за горницата над минималния размер по
Наредба №1/2004г. В о.с.з. е посочил, че не оспорва размер от 300лв. за
разноски за адвокат.
Въззиваемият-ищец по главните искове ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК
******* е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението било
правилно. Посочило е, че по делото събраните доказателства установявали
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
настъпване на застрахователен риск и изплащане на обезщетение за вреди, че
ПТП е настъпило на място, което е следвало да се поддържа от ответника
Свидетелските показания, заключение по автотехническа експертиза
установявали причинно-следствена връзка между попадането в дупка на пътя
и процесните вреди, размера на работите по отстраняването им.
Доказателства в подкрепа на възражението за съпричиняване не били
ангажирани. т.2, стр. 5 от ОУ сочели процесното събитие като покрит риск.
Претендирало е разноски от 300лв. за възнаграждение за адвокат.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2014810/03.08.2020г. на ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК ******* срещу Агенция
„П.И.” Булстат *******9, с която е поискал съдът да осъди ответника на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от КЗ да
признае за установено, че Агенция „П.И.” Булстат *******9, с адрес:
гр.София, бул. „******* дължи на ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ******* заплащане на сумата
от 202,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.06.2020г, до изплащането й, представляващи изплатено по застраховка
„Каско” полица № 4704190330000144/26.11.2019г. по щета №
470419191965659 застрахователно обезщетение за вреди по МПС „Jaguar XF”
рег. № *******, настъпили при ПТП на 05.12.2019г. по пътя гр. Самоков -гр.
София в района на местност „Стената” от попадане в необезопасена и
необозначена дупка на пътно платно , за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 23082/2020г. по описа на СРС, като му се
присядат разноски. Навело е твърдения, че към 05.12.2019г. . бил обвързан
3
от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Jaguar XF”
рег. № *******, който тогава бил управляван от Георги В. и на пътя от гр.
Самоков към гр. София в района на местност „Стената” попаднал в
необезопасена и несигинализирана дупка на пътно платно и понесъл вреди,
ищецът огледал автомобила и определил обезщетението на сумата от
202,10лв. и я платил на застрахования на 27.12.2019г, поканил ответника да
му заплати сумата , но ответникът не го направил.
Ответникът - Агенция „П.И.” Булстат *******9, в предоставения му срок
е оспорил исковете. Заявил е, че не били представени ОУ към договора
действащи към 05.12.2019г., приети по делото били от други дати, а и не
съдържали подпис и дата на страна. Имало във времето и други ОУ. По
делото не бил представен протокол за ПТП , който да съдържа
задължителните реквизити по чл. 179 от ЗДвП, Заявлението за щетата не
сочело конкретно място на ПТП, не описвало размер на препятствие и
местонахождението му. Длъжностно лице не направило снимки, данни били
от водач, който бил заинтересован. Документи, съставени от ищеца били
частни свидетелстващи за изгодни за него обстоятелства, не следвало да се
кредитират. Препятствието ако било предвидимо, не ставало ясно как е
повлияло за настъпване на ПТП, а не за обратното. Застрахователят не бил
изяснил механизъм на ПТП, полицата не съдържала задължителни реквизити
, опис на претенцията не бил подписан от застрахования. Не било доказано че
вредите са настъпил застрахователен риск, че не е налице изключен такъв – че
водач не е бил под въздействие на алкохол или упойващи средства, че не е
отказал алкохолна проба, че не е извършил умишлени действия, не било
установено проведена процедура по ОУ, че не са налице изключенията по
раздел І, част ІХ и част Х от ОУ – че МПС не се е движело по обичайни
пътища, по наводнени такива, затворени, забранени за движение и
сигнализирани за същото; че не са нарушени грубо технически и
технологични правила за експлоатация; овехтяване, конструктивен дефект,
скрита неизправност, че МПС е ползвано за обучение, състезание или
тренировки за него, че вреди се дължат на овехтяването на материала . Опис
на претенции не бил подписан от застрахования. Застрахователна полица не
съдържала задължителните реквизити. Евентуално водачът допринесъл за
вредите, не било установено да се е движел със съобразена скорост.
Претендирало е разноски.
4
По делото е приложено заповедно дело № 23082/2020г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх. № 3026576/09.06.2020г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца процесните суми на основанието, на което е предявен иска, както и
съдебни разноски от 325лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен
на 26.06.2020г., на 03.07.2020г. длъжникът е подал възражение срещу
заповедта, на 28.07.2020г. заявителят е уведомен за необходимост да
представи доказателства че в едномесечен срок от съобщението е предявил
иск за установяване на вземането по заповедта и такива са представени на
06.08.2020г.
По делото са приети застрахователна полица по застраховка „Каско ” №
4704190330000144/26.11.2019г носеща подпис за страните по нея, Общи
условия , преписка по щета № 470419191965659 , съгласно които ЗАД Б.В.
И.Г.” АД на 26.11.2019г. е сключило с Г.П.В. договор за застраховка „Каско-
Стандарт-Пълно каско“ с клауза за ремонт на щети в доверен сервиз” и
„помощ на пътя” за период от 27.11.2019г. до 26.11.2020г. за територия на
Република България за МПС Jaguar XF” рег. № ******* при застрахователна
сума от 11 000лв., по искане на застрахования 06.12.2019г. е образувана
щета за обезщетяване на вреди по това МПС по дясна гума, настъпили на
05.12.2019г. по пътя гр. Самоков - гр. София в района на местност „Стената”
при попадане в необезопасена дупка на пътно платно, застраховател огледал
автомобил и приел е че разходите за отстраняване на вредите са 202,10лв.,
която сума платил на застрахования на 27.12.2019г., , на 30.10.2020г.
ответникът е получил покана от ищеца за плащане на сумата. В полицата е
посочена премията, начина на плащането й, както и че се сключва при ОУ, с
които застрахован е съгласен и екземпляр от които е получил.
Съгласно приети по делото ОУ, приети от застрахователя на 05.12.2011г. и
изменяни в последствие многократно, за последно на 17.09.2018г., клаузата
„Пълно каско“ покрива рискове от вреди, настъпили при ПТП, което
представлява събитие, възникнало при движение на МПС и предизвикало
увреждане на пътното транспортно средство.
Разпитан по делото св. Г.В. е заявил, че на 05.12.2019г. управлявал
автомобил „Ягуар ХФ”, пътувал от гр. Самоков към гр. София и в района на
„Стената” попаднал в необозначена дупка на пътно платно, имало много
5
такива на пътя. Дупката била доста дълбока и голяма и в следствие на
попадането в нея се спукала гумата на автомобила, не било възможно да
продължи движението. Тогава се движел със скорост не по-голяма от 60 км/ч,
валяло сняг, пътят бил хлъзгав, било сутринта около 4,30ч., нямало
автомобили пред и след него, но не забелязал дупката, иначе щял да я
заобиколи, самата гума се скъсала от удара и била негодна. Дупката била в
дясната част на платното, където минавали гумите на автомобилите,
диаметърът й бил около 50 см. дълбочина поне 15-20 см.
С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-
техническата експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е
посочило, че процесните вреди могат да настъпят от ПТП с механизъм по
заявлението за образуване на щетата и по показанията на свидетеля В.,
стойността на работи за отстраняването на уврежданията на автомобила
били 250,76лв. Посочило е, че ако дупката е била в дясна част на платно, тя
не може да се заобиколи отдясно, заобикалянето отляво щяло да доведе до
навлизане в насрещно платно за движение. Доколкото свидетелят посочил, че
не бил видял дупката, то не било възможно да не премине през нея. Посочило
е, че увреждането на гумата можело да се получи при различни механизми
при съприкосновението й с твърд предмет, при което налягането на гумата се
увеличава значително и се получава скъсване на нишките, които държат
гуменото покритие.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени съобразно фактите на които е основан иска и
търсената защита. Правната квалификация на исковете в случая не се
отразява на допустимостта на решението.
По правилността на решението в обжалваната част:
6
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г. съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените главни искове са с правно основание чл . 422 вр. чл. 415, ал.2
и чл. 124 от ГПК вр. с 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 и чл.
45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. чл. 30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за пътищата-
неизпълнение на задължението й по закон, да поддържа републикански
пътища, в следствие на който деликт - причиняване на застрахователно
събитие, са настъпили вреди, последвало е плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение
в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу
причинителят на вредата до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за пътищата
Агенция П.И. осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, като от бюджета на агенцията се
финансират разходи за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските
пътища.
Републикански път съгласно чл. 3, ал.1 от ЗПътищата са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са
включени в трансевропейската пътна мрежа.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
след плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право, а
встъпването в правата на застрахования срещу третото лице е суброгационно
право, поради което съдът приема, че в случая се касае за особен
самостоятелен регресен иск на застрахователя, произтичащ по силата на
закона, като основанието му е плащането на сумите на правоимащите лица по
7
силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес
– чл. 410 от КЗ, като именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва
в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования,
застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има
застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички
възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.
За да възникне право по чл. 410 от КЗ на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, чл. 49 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие, както и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в размер на пазарната им стойност към настъпване на
събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, заключение по експертиза и гласни доказателства, които съдът
кредитира като логични, последователни, резултат от лични впечатления на
свидетеля, неопровергани от другите събрани доказателства, по делото са
установени онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за
ангажиране отговорността на ответника – деликт, извършен от лица, на които
ответник е възложил поддръжка и обезопасяване на пътя от гр. Самоков към
гр. София в района на местността „Стената”, представляващ неизпълнение на
задължението й да поддържа в безопасно състояние пътя, в следствие на
който деликт , представляващ и застрахователно събитие, на 05.12.2019г.
застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка, е претърпяло
имуществени вреди, за обезщетяването на които ищец е заплатил
обезщетение в размер на процесната сума, която не надхвърля пазарната им
стойност към дата на увреждане, ищец е поканил ответника да ги заплати, но
това не е направено. По делото не се спори, че участъка на пътя от гр.
Самоков до гр. София , местност „Стената” е републикански път, който
следва да се поддържа от Агенция П.И.. В случая при ПТП не е имало
увредени лица, участвал е само застрахования при ищеца автомобил, поради
което и съставянето на протокол за ПТП не е било необходимо, за да се
установи настъпването му. Показанията на свидетелят В. установяват по
делото начина, по който е настъпило ПТП и вредите от същото, тези
8
показания не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства,
съответства на заявлението за щетата. Вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза е установило, че процесните вреди могат да
настъпят от попадане в дупка на пътя, както и стойност на необходими
работи и материали за отстраняването на вредите, заключението не е
оспорено от страните и съдът изцяло го кредитира. Действително вещото
лице е посочило че такова увреждането на гумата може да се получи при удар
с твърд предмет , като това е възможно не само при попадане в дупка на пътя.
По делото не са ангажирани доказателства от въззивника, че такъв удар с тъп
предмет, различен от попадане в дупка на пътя, е понесен от гумата на
автомобила на 05.12.2019г., поради което и доводите на въззивника основани
на такава възможност са неоснователни.
Неоснователни са доводите на въззивника, че полицата по застраховката
не съдържа задължителните реквизити. Приетият по делото договор за
застраховка съдържа задължителните елементи по чл. 345 от КЗ. В полицата е
посочено, че застрхованият е съгласен и приема Общите условия, препис от
които му е предоставен. Полицата е сключена на 26.11.2019г., поради което и
съдът приема, че приетите по делото ОУ, последните изменения на които са
от 2018г., са тези, които са част от договора между ищеца и собственика на
МПС Jaguar XF” рег. № *******, за който е сключен договора за застраховка.
По делото не е установено твърдението на въззивника, че към сключване на
договора за застраховка, съответно към дата на ПТП страните са били
обвързани от Общи условия, различни от приетите по делото и доводи на
въззивника в този смисъл са неоснователни.
Неоснователни са доводите на въззивника, че процесното събитие не е
застрахователен риск по договора. Клаузата „Пълно каско” съгласно приетите
по делото ОУ включва застрахователния риск – вреди от ПТП, което е
обяснено като събитие възникнало при движение на МПС, при което същото
е увредено, какъвто е процесния случай..
По делото ответникът не е ангажирал доказателства , че водач на
автомобил е провел противоправно поведение, допринесло за настъпването
на вредите, а в негова тежест е било да го направи, поради което и
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Не е било в доказателствена тежест на ищеца да доказва, че не е налице
9
изключен застрахователен риск по направените във въззивната жалба
оплаквания, поради което и недоказване на липсата на изключения от ищеца
не води до извод за неоснователност на иска.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено, че причината
за настъпването на вредите е неизпълнение на задължението на ІІІ-ти лица,
възложеното им от ответника, да поддържат в безопасно състояние платно на
по пътя от гр. Самоков към гр. София.
По размера на обезщетението:
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно
на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на
имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
По делото се установи, че съглашението по договора за застраховка е било
да се отстранят вредите в доверен сервиз, че това е направено в случая и
стойността на ремонта е в размер на 250,76лв., поради което и съдът приема,
че платената от ищеца сума от 202,10лв. не надхвърля дължимото
обезщетение. Съдът кредитира заключението като неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните.
При така възприето съдът приема, че иск е основателен за сумата от
202,10лв.
Доколкото районният съд е уважил исковете, но на основание на чл. 411 от
КЗ, то решението на СРС следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
вместо него следва да се постанови решение по исковете по чл. 410 от КЗ.
Неправилната правна квалификация води до неправилност на решението и
съобразно чл. 271 от ГПК това решение следва да бъде отменено. Правната
квалификация на исковете е уредена в императивни материално-правни
норми и за правилното о им прилагане съдът следи служебно.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за възнаграждение за адвокат в
10
размер на 300лв. , каквото е претендирано със списъка с разноски, представен
с молба от 20.10.2022г. и срещу което в о.с.з. юрисконсулт на въззивника е
посочил че не възразява по размера му.
За производство пред СРС на ищеца следва да се присъди сумата от
680лв., каквато сума е присъдена и от СРС, няма оплаквания от ищеца в
частта за разноските.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20135061/09.06.2021г. по гр.д. № 35160 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 82-ри състав, с което е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411
от КЗ вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, че Агенция „П.И.” Булстат *******9, с
адрес: гр.София, бул. „******* дължи на ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ******* заплащане на
сумата от 202,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.06.2020г, до изплащането й, представляващи изплатено по застраховка
„Каско” по щета № 470419191965659, образувана за вреди по МПС „Jaguar
XF” рег. № ******* настъпили при ПТП на 05.12.2019г. по пътя гр. Самоков
- гр. София в района на местност „Стената” , за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 23082/2020г. по описа на СРС, като
Агенция „П.И.” Булстат *******9 е осъдена да заплати на ЗАД”Б.В.
И.Г.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 680лв.и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен с искова молба вх.№
2014810/03.08.2020г. на ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК ******* срещу Агенция
„П.И.” Булстат *******9 положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от КЗ, че
Агенция „П.И.” Булстат *******9, с адрес: гр.София, бул. „******* дължи
на ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. ******* заплащане на сумата от 202,10лв. /двеста и два лева и
010лв/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.06.2020г,
до изплащането й, представляващи изплатено по застраховка „Каско” полица
№ 4704190330000144/26.11.2019г. по щета № 470419191965659
11
застрахователно обезщетение за вреди по МПС „Jaguar XF” рег. № *******,
настъпили при ПТП на 05.12.2019г. по пътя гр. Самоков -гр. София в района
на местност „Стената” от попадане в необезопасена и необозначена дупка на
пътно платно, за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
23082/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” Булстат *******9, с адрес: гр.София, бул.
„******* да заплати на ЗАД”Б.В. И.Г.”АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. ******* на основание на чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от общо 980лв. (деветстотин и осемдесет лева), представляващи
направени съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12