Р Е Ш
Е Н И Е
№
260153
гр. Кюстендил,03.10.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 814 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЮБЦ“ ООД, ЕИК: *********, съдебен адрес ***,
чрез адв. В. Г. – САК, е предявило против С.К.Д., ЕГН: ********** искове да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че има против него
изискуемо вземане в размер на 69.11 лв. (шестдесет и девет лева и единадесет
стотинки), представляващо главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор с клиентски номер 16875031001, предоставена на длъжника от
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са
издадени фактури № **********/08.05.2018 г., № **********/08.06.2018 г.; №
**********/08.07.2018 г., № **********/09.08.2018 г. за периода 08.04.2018 г.
до 08.08.2018 г.
В срока за отговор на исковата молба особеният
представител на ответника оспорва иска.
В съдебно заседание исковата претенция се
поддържа /посредством предварително депозирана в този смисъл молба- становище
от ищцовата страна/, а ответникът оспорва иска по съображенията, изложени в
отговора.
КРС, след като
обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК,
приема за установено следното:
Видно от приетия като доказателство,
съдържащо се в кориците на ч.гр.д. № 15/2021г. от описа на РС – Кърджали,
договор между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД от
15.04.2018г., ведно с приложимите към него общи условия, е че страните
постигнали уговорка помежду си за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
страна на мобилния оператор за мобилен номер ********* при условията на
избрания тарифен план Smart L с
дължим от ответника месечен абонамент от 23.99 лв.
В изпълнение на договора операторът издал
месечни сметки за клинетски номер 16875031001, ведно с приложение към всяка от
тях, както следва: № **********/08.05.2018г. за отчетен период 27.12.2017г. –
07.05.2018г. за сума в общ размер на 49,74 лв., платима до 25.05.2018г.; №
**********/08.06.2018г. за отчетен период 08.05.2018г. – 07.06.2018г. с
формирана веч обща сума за плащане от 75.24 лв., платима до 25.06.2018г.; №
**********/08.07.2018г. за отчетен период 08.06.2018г. – 07.07.2018г. с обща
сума за плащане от 100,68 лв., платима до 25.07.2018г.; №
**********/09.08.2018г. за отчетен период
08.07.2018г. – 07.08.2018г. с обща сума от 84,11 лв., платима до
25.08.2018г. и № **********/08.09.2018г. за отчетен период 08.08.2018г. –
07.09.2018г. с обща сума за плащане 170,94 лв., платима до 25.09.2018г.
С Договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК“
ЕАД, като цедент, прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД – като цесионер, „вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към този Договор…“.
Посоченото Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018г. не е приложено
като доказателство по делото. По така сключения договор цедентът упълномощил
цесионера, последният да уведомява длъжниците за станалото прехвърляне на
вземанията – спр. л. 18 от делото. Представено е и потвърждение на цесията от
16.10.2018г. по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД от страна на „БТК“ ЕАД – л. 21 от
делото.
На 01.10.2019г. на свой ред „С.Г. Груп“
ООД, вече в качеството си на цедент, прехвърлило на ищеца в настоящото „ЮБЦ“
ЕООД, като цесионер“ „вземания от трети физически лица и/или юридически лица в
общ размер на 70 000 418,53 лева /седемдесет милиона четиристотин и
осемнадесет лева и 53 стотинки/“, които вземания били индивидуализирани в
Приложения № 1 към договора – „Списък на вземанията“. Представено е извлечение
от така посоченото Приложение № 1, в което фигурира вземане към длъжника и
ответник в настоящото в размер на 69.11 лв.
Представеното на л. 19 от делото писмено
доказателство, именувано „Уведомление за цесия“, сочи на изготвено такова от
„БТК“ ЕАД, дйстващо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД, последното
представлявано от С. Ц. досежно съобщаването на цесията от 16.10.2018г. И от „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Юлиян Цампаров, „в
качеството си на цедент по договора за цесия от 01.10.2019г.“.
Видно от материалите по
приложеното ч.гр.д. № 231/2021 г. на КРС, в полза на
заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260119/05.02.2021 г., връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен иск.
Останалите събрани по делото
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи.
По
допустимостта:
Предявени са установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано
ч.гр.д. № 231/2021 г.
на КРС.
При извършената служебна
проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, част от което е предмет на настоящата
искова молба. Досежно претенцията за мораторна лихва производството по
делото е прекратено в посочената част с влязло в сила определние на съда №
260018/18.01.2022г. (л. 49 от делото), НО не е обезсилена процесната издадена в
заповедното производство заповед за изпълнение в посочената част, поради което
и съдът ще постанови нарочен диспозитив в изложения смисъл в съответствие с
постановеното в т. 13 от ТР 4/2014г. по тълк. Д. 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Заповедта е била връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на
установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По
основателността:
Досежно
наличието на облигационна обвързаност между ответника и „БТК“
ЕАД, по сключен между същите на 15.04.2018г. договор, приложен като
доказателство по ч.гр.д. № 15/2021г. от описа на РС – Кърджали, ответната
страна е навела изрично оспорване за липса на договорна връзка, без обаче да
излага каквито и да е доводи досежно това си съждение.
В последния смисъл съдът, с оглед представения договор
от 15.04.2018г., подписан от насрещните контрагенти по него, намира да е
възникнала облигационна обвързаност между страните по него при условията на
договора с оглед избрания за приложим тарифен план Smart L. Договорът, както се посочи,
е подписан от ответника (без наведено оспорване досежно авторството на
волеизявлението на клиента на далекосъобщителните услуги), поради което са и
съвпаднали насрещните волеизявления на страните, формиращи съгласието си да се
породят правата и задълженията, произтичащи от облигационния източник. Въпреки
направеното от процесуалния представител на ответника възражение в изложения
контекст, същото не беше подкрепено с доказателства, съотв. доказателствени
искания, за установяване соченото обстоятелство.
При посочните доводи, съдът намира, че страните са
обвързани от процесния източник на облигационни отношения от 15.04.2018г., имащ
за предмет предоставяне от страна на оператора на далекосъобщителни услуги на
клиента и ответник в настоящото, при уговорена насрещна престация от страна на
последния за възмездяване на предоставените услуги.
Досежно
наведените доводи, относими към надлежното
съобщаване на процесните цесии на длъжника, съдът намира следното:
Трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията,
по смисъла на чл. 99, ал. 3 пр.
1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай за първата по време
процесна цесия, цедентът да упълномощи цесионера
да съобщи извършената цесия на
длъжника /в т. см. решение № 137 от 02.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и
др. /.
Следва да се посочи, че
настоящият състав споделя и формирана практика на съдилищата, че връчването на
уведомлението за цесия в хода на делото на особения представител на ответника,
поражда присъщите му правни последици, с оглед възможността на последния да
приема материалноправни изявления – арг. от решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС което приема, че
"връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици".
Въпреки горното обаче, в конкретиката на настоящия случай, не може
да се приеме, че двете процесни цесии са надлежно съобщени на длъжника (та дори
и чрез назначения му по делото особен представител), поради следното: за да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор.
В случая
по делото, на л. 19, е представено уведомление за цесия, изходящо едновременно от „БТК“ ЕАД, чрез
надлежно упълномощения цесионер – „С.Г.Груп“ ООД (релевантно за съобщаването на
първата цесия от 16.10.2018г.) и от друга – от „ЮБЦ“ ЕООД, посочено като цедент
по договора за цесия от 01.10.2019 г. В действителност обаче „ЮБЦ“ ЕООД по втория договор
за цесия има качеството на цесионер, а не на цедент, както е посочено в
титулната част на уведомлението. И именно в това свое качество (на цесионер),
за да бъде надлежно съобщаването на прехвърлянето на вземането на ответника по
делото за втората по време цесия, то следва ищцовото дружество да е надлежно
упълномощено от цедента по договора от 01.10.2019г. - „С.Г.Груп“
ООД. Данни за подобно упълномощаване по делото липсват (такива са налице
единствено досежно упълномощаването на цесионера по първата цесия –
„С.Г.Груп“ООД, който се явява цедент по втората цесия и е трябвало в лично
качество, посредством органния си представител, или чрез надлежно
упълномощаване на цесионера – ищец в настоящото, да доведе до знанието на Д.
станалото второ по ред прехвърляне на процесното вземане).
Отделно от това, както стана дума, представеното уведомление изхожда
едновременно от „БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД, последното
представлявано от Султанка Цампарова и от „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Юлиян
Цампаров, като положеният в уведомлението подпис е само един. Така не става
ясно чия воля е меродавна, доколкото не се установява чий е положеният подпис.
Титулната част на уведомлението сочи на това представители на „С.Г.Груп“ ООД,
като пълномощник на БТК“ ЕАД, да е лицето Султанка Цампарова, а на „ЮБЦ“ ЕООД –
Юлиян Цампаров. Като се стига до абсудрното положение да е налице
волеизявление за съобщаване на цесия, изходящо от две лица, но с положен в
документа само един подпис, без знание чий е той. Поради това не може да се
направи извод за надлежно съобщаване на коя да е от двете процесни цесии на
длъжника.
Не на последно място съществен порок
представлява и липсата на представено Потвърждение по см. на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за втората по време извършена цесия, извършено от цедента „С.Г.Груп“
ООД. За извършването му законодателят предвижда форма за действителност –
писмена такава, а по делото не са ангажирани доказателства в този смисъл, което
е абсолютно необходимо, за да бъдат защитени правата на задълженото лице.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, така както е формулирана, предпоставя
наличието на всички визирани в нея предпоставки, вкл. писменото потвърждение на
цесията от стария кредитор, за да се счете, че е налице валидно цесионно
правоотношение, респ. че същото е произвело действие и спрямо длъжника, чрез
съобщаването му.
Изложеното
води настоящият състав до извод за това, че ищецът в настоящото не успя да
обоснове активната си легитимация по така предявените искове, поради
недоказване досежно това, че процесните цесии са били надлежно съобщени на
длъжника, поради което и породили действие спрямо него.
Посоченото
обосновава неоснователност на заявената претенция само на това основание и без
да се изследват останалите наведени от особения представител на ответната
страна възражения.
При този изход на делото и
отхвърляне на претенцията, издадената в производството по ч.гр.д. № 231/2021г.
от описа на КРС заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване (изключая частта
за мораторна лихва, в която производствтоо по делото е било прекратено с влязло
в сила определение на съда), но въз основа на нея не следва да се издава
изпълнителен лист.
По разноските:
При този
изход на делото, разноски на ищцовата страна не се следват. Такива се дължат на
ответника, но поради липса на данни за сторени такива не следва да му се
присъждат. В
производството по делото ответната страна е представлявана от особен
представител, дейността на който е винаги възмездна, като съдът с протоколно
определение от 14.09.2022 г. е постановил сума в
размер на 300,00 лв. да бъде изплатена на адв. П..
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК разноски се следват само на
ответника, но поради липсата на
данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, със сегашно
наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, съдебен адрес ***, чрез адв. В. Г. – САК против С.К.Д., ЕГН: **********,*** иск да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има против
него изискуемо вземане в размер на 69.11 лв. (шестдесет и девет лева и единадесет
стотинки), представляващо главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор с клиентски номер 16875031001, предоставена на длъжника от
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са
издадени фактури № **********/08.05.2018г., № **********/08.06.2018г.; №
**********/08.07.2018г., № **********/09.08.2018г. за периода 08.04.2018г. до
08.08.2018г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 260119/05.02.2021г., издадена в производството по ч.гр.д. №
231/2021г. на КРС в частта, касателно сумата от 16,03 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 25.08.2018г. до
30.11.2020г., начислена върху фактура № **********/09.08.2018г. В останалата
част заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, но въз основа на нея не
следва да се издава изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в двуседмичен срок от получаване на
препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: