РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 29692
гр. София, 04.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110115995 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С ш“ ООД, ЕИК срещу Ф. АР. К., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумите от: 700 лв. – главница до погасяване на задължение по договор за
паричен заем с № 453274, сключен на 23.09.2020 г. между заявителя и длъжника;
сумата от 96,53 лв. – договорна лихва за периода от 23.09.2020 г. до 23.07.2021 г.,
сумата от 358,47 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
23.09.2020 г. до 23.07.2021 г.; сумата от 102,46 лв. – законна лихва за забава за периода
от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.; сумата от 175,00 лв. – неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 28,65 лв. –
държавна такса и сумата от 260,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК е приложен договорът за паричен
заем и общите условия към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Относно искането за присъждане на сума, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение:
В процесното правоотношение, между страните в чл. 8 от договора е уговорено
задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя при непредставяне на
обезпечение на вземането на кредитора. От сключения процесен договор се установява,
че заемателят е поел задължение в тридневен срок, считано от датата на сключване на
договора, да предостави на заемодателя едно от двете посочени в чл. 6 от договора
обезпечения – едно или две физически лица, които да поръчителстват, като всяко от
тях да отговаря на подробно поставени изисквания, или да бъде учредена банкова
гаранция с бенефициер заемодателят за сумата, включваща два пъти сумата за плащане
по договора /главница и лихва/. В чл. 8 от договора е уговорено, че при неизпълнение
1
на задължението на заемателя да предостави обезпечение в договорения срок, той
дължи на заемодателя неустойка в размер на 783,39 лв. Посочено е още, че
неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с погасителните вноски.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът, в частта на уговорената
неустойка, противоречи на добрите нрави и клаузата от същия представлява
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща
задължение за заемателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това негово
договорно задължение, е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, поради
което не пораждат задължения за длъжника.
Предвиденото за заемателя задължение в чл. 8 от договора за представяне на
обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави обезпечението по т. 2 заемателят
следва да осигури един или двама поръчители, всеки от които да отговаря на много на
брой поставени от заемодателя изисквания /служебна бележка от работодател за
размера на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния доход да е
поне 4 пъти над минималната работна заплата; да не е заемател или поръчител по друг
паричен заем, сключен със заемодателя; да няма други задължения към други банкови
и финансови институции и др./. Следва да се посочи, че за заемателя е обективно
невъзможно в предвидения тридневен срок да се снабди с тази информация за всекиго
от поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което
заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази
информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни
договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората
алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от
заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер
на два пъти дължимата главница и лихва /чл. 9 от ОУ/. Видно от данните по договора,
същият е сключен за заемна сума в размер на 700 лв., която следва да бъде погасена за
срок от 10 вноски, като се заплати и договорна лихва. Не може да се очаква от
длъжника, че в тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума,
равна на два пъти сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на
договора, която да предостави като банкова гаранция.
Не на последно място, видно от разпоредбата на чл. 8 от договора, още със
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно
с всяка погасителна вноска. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 8, поради
което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване
неизпълнението на договорно задължение излиза извън законовите функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
заемната сума и нарушава принципа за справедливост.
По искането за присъждане на неустойка за забава:
Заявителят сочи, че претендира сумата от 175 лева – еднократно начислена
неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, като се позовава на чл. 21, ал. 7 от
Общите условия по договор за потребителски кредит в сила от 01.10.2020 г. Съгласно
посочената разпоредба, потребителят се задължава да заплаща таксите, определена
съгласно Тарифата за таксите на „Сити Кеш“ ООД, както и съответните неустойки, ако
такива са дължими. Видно от представената Тарифа за таксите, начислява се
допълнително 25 % такса за разходи за събиране на просрочено вземане. Налага се
2
извод, че претендираната сума не представлява неустойка за забава, доколкото не е
предвидена такава между страните, а такса за събиране на просроченото вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната сума, представляваща по същество
такса за извънсъдебно събиране, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради
противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания
за неустойка, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания
на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално
на уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 59671/25.03.2022 г., подадено от „С К“ ООД,
ЕИК ********* против Ф. АР. К., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 358,47 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение за периода от
23.09.2020 г. до 23.07.2021 г. и за сумата от 175,00 лв. – неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.09.2021 г., претендирани по договор за паричен заем № 453274,
сключен на 23.09.2020 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД и Ф. АНДР. К..
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3