№ 1398
гр. Плевен, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430102276 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД, против
М. В. Т., от гр. Плевен и Д. В. Б. от ***, с която се твърди, че въз основа на
Договор банков кредит „Експресо“ от 18.02.2016г, на ответника М. В. Т.- като
кредитополучател, е предоставен потребителски кредит в размер на 15100лв, с
краен срок за погасяване от 60 месеца, при фиксиран лихвен процент от
8,49%; месечна вноска от 318,19лв. Твърди се, че кредитът е обезпечен с
поръчителството на отв. Д. В. Б.. Твърди се, че кредита е изцяло усвоен
еднократно от кредитополучателя по банкова сметка. Твърди се, че е до датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, неплатени са 26 месечни
вноски, за периода 20.02.2018г- до настъпване на изискуемостта. Твърди се, че
е Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради настъпване на
основанията за това- поради неплащане на вноските над 90 дни, като до
длъжника е изпратена нарочна покана, връчена от ЧСИ, чрез залепяне. Твърди
се, че предсрочната изискуемост е настъпила на 09.03.2020г. Твърди се, че
ответниците не са погасили дължимите суми по кредита, както следва: сумата
от 10246,68лв.– главница, сумата от 439,04лв- договорна лихва, за периода от
20.01.2018-08.03.2020г. сумата от 1225,08лв.- лихвена надбавка за забава за
периода 20.01.2018-08.03.2020г, сумата от 415,56лв.- обезщетение за забава
след изискуемост, за периода 09.03.2020-04.10.2020г. и сумата от 78лв.
1
разноски, които са предмет на настоящия иск. Твърди се, че преди
образуването на заповедното производство, отв. Т. е направила две плащания-
от общо 460лв., които са приспаднати при изготвяне на извлечението от
сметка. Твърди се, че след образуване на изп. д. №413/2020г на ЧСИ П.Д., отв.
Т. е заплатила сумата от 2051,30лв., с която е погасявана главницата по дълга.
Посочва, че към 25.04.2023г, главницата е в размер на 8291,99лв, а законната
лихва- 3454,44лв; лихва в размер на 2079,68лв и такси и разноски от 739,19лв.
Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.422, вр.чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
да признавае за установено, че ответниците М. В. Т. и Д. В. Б., дължат
солидарно сумата от 10246,68лв.– главница, сумата от 439,04лв- договорна
лихва, за периода от 20.01.2018-08.03.2020г., сумата от 1225,08лв.- лихвена
надбавка за забава за периода 20.01.2018-08.03.2020г, сумата от 415,56лв.-
обезщетение за забава след изискуемост, за периода 09.03.2020-04.10.2020г. и
сумата от 78лв- разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, дължими въз основа на
Договор за банков кредит „Експресо“ от 18.02.2016г, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение №260337/15.10.2020г по ч.гр.д.№5090/2020г.
на ПлРС. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Ответникът М. В. Т., в срока на чл.131 от ГПК, чрез адв. Р. И., изразява
становище за неоснователност на предявеният иск, като се прави възражение
за изтекла давност спрямо сумата от 1225,08лв.- лихвена надбавка за забава за
периода 20.01.2018-08.03.2020г. Признава се размерът на главницата от
10246,68лв. Твърди се, че не й е връчвано уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита; оспорва се факта на настъпване на предсрочна
изискуемост.
Ответникът Д. В. Б., в срока на чл.131 от ГПК, ред. ув., не изразява
становище по предявеният иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
незабавно изпълнение №260337/15.10.2020г. и ИЛ по ч. гр.д.№5090/2020г. на
ПлРС, против отв. М. В. Т. и Д. В. Б.- солидарно. Установява се, че взъ основа
на издадения ИЛ е образувано изп. дело№413/2020г. по описа на ЧСИ П.Д..
2
Съдът констатира, че ЗИ е ред. връчена на длъжниците, при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК, като са представени надлежни доказателства за това. В
указаният едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск,
поради което, същият е допустим.
По делото се установява факта на сключване на Договор за банков
кредит „Експресо“ №284054345150 от 18.02.2016г, между ищеца БАНКА
ДСК АД- като кредитодател и отв. М. В. Т. - като кредитополучател, за сумата
от 15000лв. и срок на договора- до 20.02.2021 година /60месеца/. Установява
се, че страните са уговорили кредита да бъде върнат на 60 месечни
анюитентни вноски, всяка от 318,19лв, включващи главница и лихва, платима
на 20- то число на месеца, при номинален фиксиран лихвен процент от 8,49%
годишно; ГПР от 11,61%.. Посочено е, че при забава се дължат наказателни
надбавки, в размер на 14,49%. По делото е представен и погасителен план
към Договора, подписа от страните по него.
Установява се също, че задължението по кредита е обезпечено с
поръчителството на едно лице- отв. Д. В. Б..
По делото се установява също, че до ответника- кредитополучател, чрез
ЧСИ П.Д., е изпратена покана- уведомление с която ответникът е уведомен, че
кредитът е в просрочие, даден е 7- мо дневен срок за доброволно изпълнение,
и е посочено, че при неизпълнение в указаният срок, задължението по кредите
се счита за предсрочно изискуемо. Съобщението е ред. връчено на отв. Д. Б.
на 24.02.2020г. Съдът констатира, че поканата, изпратена до отв. М. Т.,
редовно връчена, чрез залепяне на уведомление- на 23.02.2020г.; от страна на
ЧСИ са направени отбелязвания за три посещения на адреса – на 23.01., на
07.02. и на 23.02.2020г. Съдът приема, че кредитът е надлежно обявен за
предсрочно изискуем спрямо кредитополучателя, с изгичане на
двуседмичния срок от залепянето- или на 09.03.2020г.
По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението на която се
установява следното: ВЛ е установило, че между страните по делото е
сключен Договор за потребителски кредит Експресо, за сумата от 15000лв. и
срок на договора- 20.02.2021г. ВЛ е установило, че сумата по кредита е
преведена по банкова сметка на ответника М. Т., в Експрес Банк на
18.02.2016г. ВЛ е установило, че кредитът е уговорено да се върне на 60
месечни анюитентни вноски от 318,19лв., включващи главница, договорна
3
лихва и застраховка, при фиксиран лихвен процент от 8,49%; при забава
договорната лихва се увеличава на 14,49%. ВЛ е установило, че забавата е
възникнала на 20.01.2018г., като непогасени са били вноски с настъпил падеж
20.01.2018-20.01.2020г.; след обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
са постъпили плащания от 843,74лв, с което е погасена част от договорната
лихва.
ВЛ е установило, че по процесния договор е заплатена сумата от общо
11177,10лв.- преди и след заповедното производство. ВЛ е посочило, че с
плащанията до датата на образуване на заповедното производство, от общо
9122,41лв, са погасени главница от 4753,32лв, договорна лихва от 2923,32лв.,
застраховка от 518,99лв и лихва за забава от 926,78лв. ВЛ е посочило, че към
датата на образуване на заповедното производство-05.10.2020г, непогасени
суми по кредита са: 10246,68лв за главница, 439,04лв.- договорна лихва, за
периода 20.03.2019-08.03.2020г, и 1225,08лв.- лихва за забава, за периода
20.01.2018-08.03.2020г. и сумата от 415,56лв.- обезщетение за забава, след
обявяване на предсрочната изискуемост. ВЛ е посочило, че сумата от
518,99лв.- за застраховка, не се претендира. ВЛ изрично е посочило, че спрямо
лихвата за забава е изключен периода на извънредното положение- 13.03.-
13.05.2020г. ВЛ е посочило също, че периодът на договорната лихва, която е
дължима /в размер от 439,04лв./ е за периода 20.03.2019-08.03.2020г., а не
както е посочено в ИМ- 20.01.2018-08.03.2020г.
ВЛ е установило, че след 05.10.2020г, от страна на отв. М. Т. е заплатена
сума от 2054,69лв, с която сума са погасени: главница от 1954,69лв. и
разноски от 100лв.
ВЛ е установило, че към датата на ИМ, както и към датата на изготвяне
на заключението, задължението по договора за кредита е: 8291,99лв.-
главница, 439,04лв.- договорна лихва, за периода 20.03.2019-08.03.2020г.,
1225,08лв.- обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода
20.01.2018-08.03.2020г, 415,56лв.- обезщетение за забава след изискуемостта –
за периода 09.03.2020-04.10.2020г.
При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Процесния договор за банков кредит е сключен в писмена форма- като
форма за действителност, по арг. чл. 430, ал.3 от ТЗ и с подписването му са
4
възникнали права и задължения за страните по него. Безспорно по делото се
установява и учредяването на валидно поръчителство- от страна на
поръчителя- отв. Д.Б., за изпълнението на задълженията по договора.
Безспорно по делото се установява и факта, че отв. М. Т., е усвоил сумата по
кредита, по банкова сметка, открита в ЕкспресБанк, както и факта на частично
изпълнение на задълженията му по кредита и заплащане на сумата от общо
11177,10лв.- както преди, така и след образуване на заповедното производство
/05.10.2020г/. Съдът намира за установен и факта на настъпване на забавата на
ответника- с падеж на първата неплатена вноска 20.01.2018г. Съдът намира за
установен и факта на изпращане на уведомление до длъжника-
кредитополучател Т., за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
редовно връчено при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК- чрез залепяне на
уведомление от страна на ЧСИ П.Д.. Действията на ЧСИ по залепяне на
уведомлението, са подробно описани по – горе, като съда приема, че същите
напълно отговорят на законовите изисквания. В този смисъл, възражението на
процесуалният представител на ответника са неоснователни. Съдът приема
също, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем-
09.03.2020г., са били налице предпоставките за това.
По отношение на размера на претенцията, съдът, като съобрази
заключението на ВЛ, което кредитира изцяло с доверие, намира за установено
следното: безспорно е по делото, че от страна на отв. Т., са извършвани
плащания, след датата на образуване на заповедното производство и преди
датата на образуване на настоящето исково производство, сума от 2054,69лв,,
което плащане е отразено счетоводно от страна на ищеца и са погасени:
главница от 1954,69лв. и разноски от 100лв. Съдът намира, че неправилно от
страна на ищеца е извършено погасяване на съдебно непризнато вземане-
разноски от 100лв., поради което, сумата следва също да бъде отнесена също
към главницата и същата се явява дължима в размер от 8191,99лв.
Действително, в случая е налице признание на размер на главницата от страна
на ответника, но съда не е обвързан с признанието на размера на иска, а го
преценява с всички събрани по делото доказателства. Следва да се посочи
също, че въпреки плащането преди датата на ИМ / съобразно заключението
на ВЛ/, от страна на ищеца няма съобразяване на това.
С оглед на установената основателност на претенцията, по същество
следва да бъде разгледано възражението за изтекла погасителна давност,
5
спрямо претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка
за забава/ в размер от 1225,08лв, претендирана за периода 20.01.2018г.-
08.03.2020г. В случая е приложима кратката, тригодишна давност, доколкото
се касае до вземане за лихва. Към датата на депозиране на заявлението по чл.
417 от ГПК- 05.10.2020г.- като меродавна дата, спрямо която се преценява
давността, по арг. чл. 422, ал..1 от ГПК, то и давността спрямо това вземане не
е била изтекла. С оглед изложеното, съдът приема, че възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ,
вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е частично основателен и следва да бъде
уважен, като бъде съобразен установеният от ВЛ размер на главницата, след
извършените плащания. Следва да бъде признато за установено спрямо
ответниците, че дължат солидарно сумата в размер на 8191,99лв.- главница,
439,04лв.- договорна лихва, за периода 20.03.2019-08.03.2020г., 1225,08лв.-
обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода 20.01.2018-
08.03.2020г, 415,56лв.- обезщетение за забава след изискуемостта – за периода
09.03.2020-04.10.2020г., както и сумата от 78лв.- разноски за връчване на
уведомление, доказателства за което са приложени по заповедното
производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.10.2020г, до изплащане на вземането, дължими въз основа на Договор за
кредит Експресо №284054345150 от 18.02.2016г, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение №260337/15.10.2020г. и ИЛ по ч. гр.д.
№5090/2020г. на ПлРС, като за разликата до пълния предявен размер от
10246,68лв.– главница, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът приема, че макар плащането да е след образуване на заповедното
производство, то е преди датата на ИМ, поради което искът следва- в тази му
част- да бъде отхвърлен като неоснователен, а не като погасен чрез плащане.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца
направените от него в настоящето производство разноски, съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 669,14лв, при претендирани разноски от
общо 808,08лв.
Следва ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
6
ищеца направените от него разноски в рамките на ч.гр.№5090/2020г на ПлРС,
в размер на 246,84лв. съразмерно на уважената част от иска,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ЧЕ М. В. Т., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***. и Д. В. Б.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, общ. ***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО НА „БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул.”Московска”, №19,
представлявана от С.Л.С. и Д.Н.И., сумата от 8191,99лв.- главница, сумата
от 439,04лв.- договорна лихва, за периода 20.03.2019-08.03.2020г., сумата от
1225,08лв.- обезщетение за забава, за периода 20.01.2018-08.03.2020г. и
сумата от 415,56лв.- обезщетение за забава, за периода 09.03.2020-
04.10.2020г., както и сумата от 78лв.- разноски за връчване на уведомление,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2020г, до
изплащане на вземането, дължими въз основа на Договор за кредит Експресо
№284054345150 от 18.02.2016г, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение №260337/15.10.2020г. и ИЛ по ч. гр.д.№5090/2020г. на ПлРС, като
ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 10246,68лв.– главница,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. В. Т., ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес *** и Д. В. Б., ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес ***, общ. ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА “БАНКА
ДСК”АД, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Оборище, ул.”Московска”, №19, сумата от на 669,14лв.- разноски в
настоящето производство и сумата от 246,84лв - разноски по ч. гр.д.№
5090/2020г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението
до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7