№ 75
гр. Горна Оряховица, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101616 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от С. Д. П., чрез
адв. И. М. от АК – В. Търново, срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
- град София иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 439
ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2010 година,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2134 от 11.12.2009 г. по ч. гр.
д. № 1931/2009 година на РС – Г. Оряховица, ищецът е осъден да заплати на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД сумата в размер на 768,30 лева –
главница, представляваща, непогасено задължение по Договор за покупка на
стоки или услуги № PLUS-01099112 от 02.10.2007 година; сумата от 176,74
лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2008 година до 20.04.2009
година; сумата от 123,07 лева - лихва за забава върху главницата за периода
от 19.09.2008 година до 07.12.2009 година, в едно със законна лихва от
депозиране на заявлението - 07.12.2009 година до окончателното изплащане,
както и сумата от 125. 00 лева - разноски по делото. На следващо място
оспорва вземания, обективирани в изпълнителен лист от 25.06.2010 г. за
сумата от 1089, 19 лв., представляващи, непогасено задължение по Договор за
кредит за покупка на стоки и услуги № № PLUS-01158386 от 05.02.2008
1
година, сума в размер на 319,24 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 19.09.2008 г. до 20.08.2009 г., сума в размер на 191,76 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 20.10.2008 г. до
30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда до 09.04.2010 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 132 лв. разноски. Посочва, че въз основа на подадена на
24.09.2010 година молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
образувано изпълнително дело № 608 / 2010 г. по описа на ЧСИ – В. Г., а
успоредно с това била подадена и втора молба въз основа на изпълнителния
лист от 25.06.2010 г., с която било образувано изпълнително дело № 908/2010
г. по описа на ЧСИ – В. Г.. С резолюция от 06.12.2010 г. съдебният
изпълнител присъединил изпълнително дело № 908 към вече образуваното
изпълнително дело № 608/2010 г. Твърди, че в периода между 24.09.2010 г.-
06.10.2010 г. до 03.04.2014 г. взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като
цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който последното купува
задължението на ищеца по горепосочените изпълнителни листи. Навежда
доводи, че след издаване на изпълнителния лист в хода на изпълнително дело
№ 608/2010 г. и изпълнително дело № 908/2010 г. двете на ЧСИ В. Г., след
наложения запор на длъжника върху трудовото му възнаграждение на
03.04.2014 г. до 03.04.2019 г. не е извършено нито едно валидно изпълнително
действие, поради което за вземанията, признати с изпълнителния лист е
започнала да тече погасителна давност от датата на издаване на заповедта за
изпълнение и същата е изтекла на 03.04.2019 г., респективно – сумите,
признати с горепосочените изпълнителни листи, издаден въз основа на
Заповед за изпълнение № 2134 от 11.12.2009 по ч. гр. д. № 1931/2009 г. на
ГОРС и Заповед за изпълнение № 1035/13.04.2010 г. по ч. гр. д. № 852/2010 г.
на ГОРС са погасени по давност. Направено е искане да бъде постановено
решение, с което да прието за установено, че С. Д. П. не дължи на ответното
дружество сумите по изпълнителен лист от 15.02.2010 година, и
изпълнителен лист от 25.06.2010 г. Претендира да му бъдат присъдени
направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото,
2
който в писмения си отговор развива съображения, че предявеният по делото
иск е процесуално допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че в
хода на изпълнително дело № 608/2010 година са били предприети редица
изпълнителни действия, всяко от които прекъсва погасителната давност –
молба за образуването му, с която са възложени правомощията по чл. 18
ЗЧСИ; молба за конституиране на нов взискател, отново с възлагане на
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, изпратени са призовки за принудително
изпълнение и молба за насрочване на дата за извършване на опис на движими
вещи на длъжника. Навежда доводи, че следва да бъде направено
разграничение между перемпционния и давностния срок. Направено е искане
предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в
приложеното изпълнително дело № 20107250400608 по описа на ЧСИ Виктор
Г., рег. № 720 на КЧСИ, с район на действие ВТОС, по ч. гр. д. № 1931/2009
година на ГОРС са издадени Заповед за изпълнение № 2134 от 11.12.2009
година и изпълнителен лист от 15.02.2010 година и по ч. гр. д. №852/2010
година на ГОРС са издадени Заповед за изпълнение № 1035 от 13.04.2010 г. и
изпълнителен лист от 25.06.2010 г., в полза на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД – град София срещу С. Д. П. за сумата в размер на 768,30 лева
– главница, представляваща, непогасено задължение по Договор за покупка
на стоки или услуги № PLUS-01099112 от 02.10.2007 година; сумата от
176,74 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2008 година до
20.04.2009 година; сумата от 123,07 лева - лихва за забава върху главницата
за периода от 19.09.2008 година до 07.12.2009 година, в едно със законна
лихва от депозиране на заявлението - 07.12.2009 година до окончателното
изплащане, както и сумата от 125. 00 лева - разноски по делото, както и
вземания, обективирани в изпълнителен лист от 25.06.2010 г. за сумата от
1089, 19 лв. представляващи неиздължена главница, представляваща,
непогасено задължение по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №
№ PLUS-01158386 от 05.02.2008 година, сума в размер на 319,24 лв.,
предсавляваща договорна лихва за периода от 19.09.2008 г. до 20.08.2009 г.,
3
сума в размер на 191,76 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 20.10.2008 г. до 30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до 09.04.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 132 лв. разноски.
Въз основа на подадена молба, вх. № 8130 от 24.09.2010 година и молба
вх. № 010621 от 16.12.2010 г. от кредитора "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД – град София до ЧСИ – В. Г., е образувано изпълнително дело №
20107250400608, съответно № 20107250400908 за събиране на сумите по
посочените по-горе заповеди за изпълнение и издадените въз основа на тях
изпълнителни листи. С молбата за образуване на изпълнителното дело
дружеството е възложило на съдебния изпълнител извършването на всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ. На длъжника е изпратена призовка за принудително
изпълнение, като видно от обратната разписка към нея, получателят не е
намерен, с отбелязване, че се е преместил на друг адрес. Въз основа на
подадена по изпълнителното дело молба, с постановление от 04.08.2015
година по изпълнителното дело е конституиран на мястото на досегашния
взискател неговия частен правоприемник "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД - град София. С молбата за конституиране новият взискател е поискал от
съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия за нормалния
ход на изпълнителното производство. На 24.04.2017 г. е извършена справка в
ел. регистър на БНБ за наличието на банкови сметки на длъжник. На 10. 04.
2018 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице –
работодател на длъжника – „Пан сървиз“ ЕООД, което е върнато на 14. 04.
2018 г. с отбелязване, че „няма такава фирма“ на адреса. На 09.11.2018 г. са
изпратени запорни съобщения до „Банка Пиреос България“ АД и на
12.11.2018 г. до „Банка ДСК“ ЕАД. На 04.11.2019 г. ответникът депозирал
молба до ЧСИ за опис на движимите вещи на длъжника. На 22.01.2020 г., 28.
01. 2020 г. и 29. 01. 2020 г. са изпращани запорни съобщения до банкови
институции. На 02. 03. 2020 г. до ищеца е изпратена показа на принудително
изпълнение относно насрочен опис на движимите му вещи. На 29.03.2022 г.
до работодателя на длъжника съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до „Кентавър ресурси“ ЕООД.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
4
Предмет на разглеждане по делото е предявен от ищеца срещу "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното
изпълнение на вземания за главница и лихви по договор за кредит, за които е
издадена заповед за изпълнение в полза на ответника. Разпоредбата на чл. 439
ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков
ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като
влизат в сила, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда.
С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на
пълно и главно доказване, е да установи настъпилия след съдебното
установяване на вземанията юридически факт - изтичане на предвидения в
закона давностен срок по отношение на съдебно признатите вземания. В
тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта
на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им,
са осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за
спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов
давностен срок.
В случая по делото следва да се имат предвид задължителните
разяснения дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело №
2/2013 година. В т. 10 ОСГТК приема, че давността за вземането се прекъсва
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
5
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Наред с това в ТР изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират като
изпълнителни. В този смисъл при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това
следва да бъде съобразено и че за разлика от исковия процес, в който не е
нужно ищецът да поддържа висящността му, в изпълнителното производство
взискателят със своите действия следва да поддържа висящността му, като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да
иска повтаряне на неуспешно извършените изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай заповедите за изпълнение, въз основа на които са
издадени изпълнителни листи, последвалото налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника 03.04.2014 г. е започнал да тече давностният
срок за погасяване на задължението по него. От приложените по делото
материали от изпълнително дело № 20107250400608 на ЧСИ В. Г. се
установява, че в периода от налагане на запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника до 03.04.2019 г., единствените действия, които е
извършил кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД – град София,
респективно – ответникът по делото, на когото първоначалния кредитор е
прехвърлил вземането си срещу ищеца, е подаването на молба за
конституиране, с които кредиторът е възложили на съдебния изпълнител
6
извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Всички останали действия,
извършени в този период /03.04.2014 г. – 03.04.2019 г. / от съдебния
изпълнител са свързани с проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Именно поради това настоящият съдебен състав приема, че с така подадените
молби давността на е прекъсната по смисъла на чл. 116 б. "в" ЗЗД, тъй като
нито с тях, нито въз основа на тях в продължение на повече от 5 години не са
извършени каквито и да е същински изпълнителни действия. Това е така тъй
като, за да бъде прекъсната давността е необходимо наличието на конкретно
изпълнително действие от съдебния изпълнител в рамките на реализирането
на конкретен изпълнителен способ. Вярно е, че давността се прекъсва с
искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие, независимо
дали е по изпълнително дело, което е било перемирано или в
новообразуваното такова, въз основа на искането му, но едва след
предприемането му от съдебния изпълнител. Двете действия имат
изключителна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо
действие без наличие на другото. Само в хипотезата на възлагане на действия
по реда на чл. 18 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, не е необходимо
изрично искане от взискателя, за да бъде валидно предприето
изпълнителното действие, като давността се прекъсва със самото му
предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ, но във всички
случаи следва да е предприето същинско изпълнително действие. Изрично
в Решение № 37 от 24.02.2021 година по гр. д. № 1747/2020 година на IV г. о.
ВКС приема, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД "давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се
счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е
изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането
7
в сила на постановлението за възлагане. " В същото решение ВКС допълва, че
действително образуването на изпълнително дело /респективно - молбата на
новия кредитор за възлагане на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ/ не е
предприемане на принудително изпълнение, а "канцеларско действие, което
следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата
за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение", а такива биха били същинските изпълнителни действия,
извършени въз основа на молбите, които биха прекъснали давността, но с
ефект от поискването им, "освен ако осъществяването им е забавено по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане". Настоящият съдебен състав приема, че случаят е именно
такъв. Както бе посочено по-горе единствените действия, извършени от
кредитора по изпълнителното дело за период от повече от 5 години е
подаването на бланкетни молби, с които се възлагат действия по чл. 18 ЗЧСИ,
т. е. взискателят през целият период от време е бездействал. В този смисъл
недопустимо е взискателят по делото да черпи изгодни за себе си правни
последици от собственото си недобросъвестно поведение. Така след изтичане
на срок от 5 години от последното валидно извършено изпълнително
действие 03.04.2014 г. до 03.04.2019 г., вземането по двата изпълнителни
листа е погасено по давност, доколкото не е извършено нито едно действие за
принудително изпълнение.
В този смисъл установените с влязлите в сила заповеди за изпълнение
вземания на ответното дружество към ищеца се явяват погасени по давност,
поради което и не се дължат от последния.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 124, ал. 1 ГПК, за недължимост, поради изтекла погасителна давност на
вземанията, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски се явява основателна. Същият е доказал извършването на деловодни
8
разноски в размер общо на 430 лева, от които 130 лева - внесена държавна
такса 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
възложени на ответното дружество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София,
с ЕИК *********, на основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК,
че С. Д. П., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата в размер
на 768,30 лева – главница, представляваща, непогасено задължение по
Договор за покупка на стоки или услуги № PLUS-01099112 от 02.10.2007
година; сумата от 176,74 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.08.2008 година до 20.04.2009 година; сумата от 123,07 лева - лихва за
забава върху главницата за периода от 19.09.2008 година до 07.12.2009
година, в едно със законна лихва от депозиране на заявлението - 07.12.2009
година до окончателното изплащане, както и сумата от 125. 00 лева -
разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2134
от 11.12.2009 г. по ч. гр. д. № 1931/2009 година на РС – Г. Оряховица, КАКТО
И сумата от 1089, 19 лв. представляващи неиздължена главница,
представляваща, непогасено задължение по Договор за кредит за покупка на
стоки и услуги № № PLUS-01158386 от 05.02.2008 година, сума в размер на
319,24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2008 г. до
20.08.2009 г., сума в размер на 191,76 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода 20.10.2008 г. до 30.03.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до 09.04.2010 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 132 лв. разноски, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 1035 от 13.04.2010 г. по ч. гр. д. №
852/2010 г. по описа на РС – Г. Оряховица, за които е образувано
изпълнително дело № 20107250400608 на ЧСИ В. Г., с рег. № 725 от КЧСИ,
поради изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление град София, район Люлин, бул. "Панчо
Владигеров" № 21, Бизнес център "Люлин 6", ет. 2, с ЕИК ********* ДА
9
ЗАПЛАТИ на С. Д. П., с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 430 лева
/четиристотин и тридесет лева/ представляваща направени от него разноски
по делото, от които 130 лева - заплатена държавна такса и 300 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10