Р Е
Ш Е Н
И Е № 1419
гр.
Пловдив,20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
седми септември,през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Иван Бекяров
при секретар Валентина Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 1415 по
описа на ПОС за 2018г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.
Постъпила е жалба от И.К.К.,ЕГН-********** ***
против изпълнителни действия на ЧСИ М.О.,рег.№ ***,район на действие-ПдОС,изразяващи
се в опис на
недвижим имот,обективиран в протокол за опис на недимот от 16.04.18г.по изп.д.№
242/11г.върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.254.2.39,находящ се в гр.П.,по КККР на гр.*********,представляващ
гараж Г11,които са посочени
като собствени на длъжника по изп.дело К.А.У..
В жалбата се посочва,че
описа касае имот,който се владее от жалбоподателя към момента на възбраната му.Твърди се също,че ½ ид.ч.от проц.гараж е собствен на жалбоподателя К. и извършените от ЧСИ действия са незаконни и следва да се отменят
по изложените в жалбата съображения.Претендира разноски.
Взискателят
Г.К.Щ. изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена по съображения,изложени в
съдебно заседание.Не претендира разноски.
Длъжникът К.А.У. счита жалбата за основателна,а
извършените от ЧСИ действия-за незаконосъобразни по аргументи,изложени в писмено становище.
ЧСИ в мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК
посочва,че жалбата е процесуално допустима,но неоснователна, за което също излага съображения.
Съдът,като взе предвид оплакванията в
жалбата и становищата на страните,приема за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на К.Г.Щ.,починал в хода
на изп.производство и заместен от
наследника си Г.К.Щ.,въз основа на изпълнителен лист от 15.02.11г. на
ПдОС,за посочените в изпълнителния лист суми,представляващи обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Жалбата е допустима-подадена е в срок
от трето лице,което твърди,че към момента на възбраната недв.имот,към който е
насочено изпълнението,е в негово владение.
Разгледана по същество,жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнително дело № 242/11г.е образувано по молба на К.Г.Щ. въз основа на
изпълнителен лист от 15.02.11г. на ПдОС.Взискателят е починал в хода на
изп.производство и с разпореждане на ЧСИ
от 30.01.13г.на негово място е конституиран
наследника му Г.К.Щ..
На 05.02.18г.е вписано постановление за
възбрана на ½ ид.ч. от описания
по-горе недв.имот,представляващ гараж и по искане на взискателя върху същия е
насрочен и извършен на 16.04.18г.атакувания с жалбата опис.Преди извършването
на описа третото за изпълнението лице И.К.К. е депозирал възражение пред ЧСИ,в
което твърди, (както и в жалбата до съда),че съгласно влязло в сила решение от
01.06.11г.,постановено по гр.д.№ 20836/10г. е собственик на процесния гараж,тъй като с решението е
прогласен за окончателен сключеният между него и длъжникът К.У. предварителен
договор за продажба на процесния гараж.По искане на кредитора по
изп.дело Г.Щ. било образувано гр.д.№ 75/16г.на ПдРС по предявен от Щ. против
длъжника У. и жалбоподателя К. иск на осн.чл.135 от ЗЗД за обявяване
относителна недействителност по отношение на Щ. на договора за покупко-продажба
на гаража за ½ ид.част от него.Районният съд отхвърлил иска като
недоказан и неоснователен,но след подадена въззивна жалба на Г.Щ., ПдОС се
произнесъл с решение № 1669/22.12.17г.по образуваното в.гр.д.№ 2660/17г.,с
което отменил първоинстанционното решение и вместо това обявил относителна недействителност на осн.чл.135 от ЗЗД по отношение на Щ. в
качеството му на кредитор на договора за покупко-продажба на проц.гараж за ½ ид.част от същия.Тъй
като в решението било отбелязано,че то е
окончателно,въз основа на него кредиторът Щ. предприел изпълнителни действия
върху гаража.Във възражението си И.К. твърди,че решението на ПдОС не е влязло в
сила,като против него била подадена касационна жалба в процес на администриране
и е поискал от ЧСИ отмяна на насрочения опис върху гаража като преждевременно
предприет.
С разпореждане от 19.03.18г.ЧСИ е оставил
без уважение възражението на К.,като е приел,че съгл.разпоредбата на чл.296,т.1
от ГПК в сила влизат решения,които не подлежат на обжалване,а представеното от
взискателя решение е влязло в законна сила на 22.12.17г.,тъй като е окончателно
и не подлежи на обжалване.
С жалбата е представено съдебно
удостоверение от ВКС от 19.04.18г.,а впоследствие и определение от ВКС № 596/28.06.18г.,от което е видно,че то е
постановено по
гр.д.№1384/18г.,образувано по касационна жалба против решение №
1669/22.12.17г.,постановено по в.гр.д.№ 2660/17г.на ПдОС,за което е спорно в
случая дали е окончателно или подлежи на обжалване.От определението се установява,че ВКС е приел,че
въззивното решение подлежи на касационно обжалване и е допуснал касационното му обжалване.
От изложеното се налага извод,че към
момента на извършване на описа на
процесния недв.имот-гараж правилно ЧСИ е приел,че решението на ПдОС е
влязло в сила като окончателно и неподлежащо
на обжалване и правилно не е уважил възражението на К.,тъй като действително не
е в неговата компетентност да определя доколко съдът законосъобразно или не е
приел,че то е окончателно.Както правилно е отбелязано в мотивите на
ЧСИ,съдебният изпълнител е изпълнителен орган,на когото не могат да се вменят
контролни функции на съдебни решения.Ето защо и действията му по извършване на
описа на гаража към онзи момент са
напълно законосъобразни.
В случая обаче следва да се отчете,че е
налице ново обстоятелство,а именно-атакуване на
приетото за окончателно решение на ПдОС с касационна жалба пред ВКС и
приемане от страна на ВКС,че това решение е обжалваемо,с което настоящата
инстанция следва да се съобрази при
постановяване на съдебния си акт.При това положение следва да се приеме,че решение
№ 1669/22.12.17г.,постановено по образуваното в.гр.д.№ 2660/17г.по описа на
ПдОС,не е влязло в законна сила и следователно не може да се счита,че
процесният гараж е собственост на
длъжника У. и върху него не може да се
осъществи принудително изпълнение,докато не се установи с влязъл в сила съдебен акт кой е
собственик на недв.имот,предмет на
атакувания опис.Този влязъл в сила съдебен акт би бил вече изпълнителен
титул,евентуално позволяващ, (в зависимост от
изхода на делото),насочването на изпълнителни действия върху проц.имот.
Гореизложеното налага отмяната на описа на недвижим имот,обективиран в протокол за опис
на недв.имот от 16.04.18г.като незаконосъобразен.
Разноски са претендирани от жалбоподателя и с оглед изхода на делото
следва да се осъди взискателят да ги
заплати.Същите са в размер на 300лв.за адв.възнаграждение,като са платени в
брой,видно от представения с жалбата
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията на ЧСИ М.О., рег.№ ***,район на действие-ПдОС,изразяващи се в опис на недвижим имот,обективиран в протокол за опис
на недимот от 16.04.18г.по изп.д.№ 242/11г.върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.254.2.39,находящ се в гр.П.,по КККР на
гр.П.,адм.адрес **********,представляващ
гараж Г 11,които не са собствени
на длъжника по изп.дело при
налагането на възбраната.
ОСЪЖДА Г.К.Щ.,ЕГН-**********
да заплати на И.К.К.,ЕГН-********** сумата от 300
(триста)лв.разноски за адв.възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: