Решение по дело №366/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260285
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100900366
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.02.2021 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. N 366/2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   СГС е сезиран с искова молба от „Ю.“ ЕООД, с която са предявени срещу  „К.0.“ ЕООД искове с правно основание чл.327 ТЗ за сумата от 27 938,08 лв. и чл.86 ЗЗД за сумата от 2552,51 лв. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника договор за продажба на стоки – дизелово гориво и в изпълнение на поетите задължения е доставил на ответника горива, а за доставките са издадени 7 бр.фактури. Сочи се от ищеца, че ответникът е платил частично, поради което остава да дължи сумата от 27 938,08 лв., за която е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 27 938,08 лв. – главница, както и сумата от 2552,51 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от издаване на всяка фактура до 19.02.2020 г.

    Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че твърденията на ищеца не са подкрепени от представените с исковата молба писмени доказателства.

    Представена е фактура N 051/28.02.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на 16 830,57 лв.

    Представена е фактура N 055/31.03.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на 21 238,23 лв.

    Представена е фактура N 060/30.04.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на 3030,60 лв.

     Представена е фактура N 067/31.05.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на 794,54 лв.

    Представена е фактура N 074/30.06.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на 404,98 лв.

    Представена е фактура N 078/31.07.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на 270,02 лв.

    Представена е фактура N 203/31.08.2019 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на 67,50 лв.

     Представено е платежно нареждане от 23.01.2020 г., в което се сочи, че ответникът е платил на ищеца сумата от 500 лв. – по фактури.

      Представено е платежно нареждане от 14.02.2020 г., в което се сочи, че ответникът е платил на ищеца сумата от 500 лв. – по фактури.

       Установява се от заключението на ССЕ, че за процесните книги са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно, както и че фактурите са записани в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

 

      Не се спори, че между страните е съществувало търговско правоотношение, по което ищецът в качеството на продавач е поел задължението да продава горива на ответника, който в качеството на купувач поел задължението да плаща цена.

     В подкрепа на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е изпълнил задължението си и е предал на ответника договореното количество гориво, са представени фактури с N-ра: 051/28.02.2019 г., 055/31.03.2019 г., 060/30.04.2019 г., 067/31.05.2019 г.,  074/30.06.2019 г., 078/31.07.2019 г., 203/31.08.2019 г., в които се сочи, че ищецът е продал на ответника горива при цена в размер на общо 28 938,08 лв.

    Доколкото всяка една от процесните фактури носи подписа на ответника и не е оспорена по реда на чл.193 ГПК, съдът намира за установено въз основа на фактурите, че посоченото в тях количество гориво е получено от ответника. Фактурите носят подписа на ответника, поради което притежават материална доказателствена сила за факта, че ответникът в качеството на купувач е получил фактурираните стоки, предадени от ищеца продавач.

    Фактурата в качеството на частен документ, който носи подписа на купувача, притежава доказателствена стойност не само за факта на възникнало между страните договорно правоотношение по договор за продажба, но и за факта на изпълнение на задължението на продавача да предаде договорените стоки, защото се съдържа описание на стоката по вид, цена, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, както и удостоверява реалното получаване на стоките. Подписаните от ответника фактури удостоверяват направеното от него признание на неизгоден факт – получаване на стоките, поради което могат да служат за доказването на този факт.  В чисто счетоводните  функции на фактурата, основната е по удостоверяване на факта на изпълнение на дължимата престация, какъвто изричен реквизит се съдържа в подписаните от ответника фактури. Фактурата, която носи подписа на купувача, притежава качеството на валидно доказателствено средство за изпълнението на задължението на продавача да предаде стоките, защото удостоверява писменото признание на получателя на престацията /купувача/, имащо характер на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, издадена да служи на престиращия /продавач/ за доказване на факта, че стоките са предадени / в този смисъл са решения на ВКС - 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. , № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 20 от 25.03.2013 г. по т.д. № 206/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 53 от 10.08.2010 г. по т.д. № 121/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

    В подкрепа на доказателствения извод, че фактурираните стоки са били реално предадени на ответника в качеството на купувач, е констатацията на в.лице по заключението на ССЕ, че в за процесните фактурите са направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Със записването на фактурите в търговските си книги ответникът е признал не само за сключването на търговските продажбени сделки, но е направил и признание, че дължи договорената цена, т.е. признал е, че е получил стоките  / в подобен смисъл са решение N 23/07.02.2011 г. по т.д.N 588/2010 г.на ВКС, ІІ т. о. , решение N 96/26.11.2009 г. по т.д. N 380/2009 г. на ВКС, І т. о., решение N 42/19.04.2010 г. по т.д. N 593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. , решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение N 46/27.03.2009 г., по т.д.N 454/2008 г. на ВКС, ІІ т.о./.

     Нормата на чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС предвижда, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Подаването от ответника на справка декларация по ЗДДС и ползването от него на данъчен кредит не оставя място за друг доказателствен извод освен за този, че ответникът е получил фактурираните стоки / в този смисъл решение № 211 от 30.01.2012 г.по т.д.№ 1120/2010 г.., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение N 92/07.09.2011 г. по т.д. N 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение N 109/07.09.2011 г. по т.д. N 465/2010 г.. на ВКС, ІІ Т. О./.

      Ищецът признава, че е получил плащане на сумата от 1000 лв., поради което неизпълненият от ответника дълг за продажна цена възлиза на 27 938,08 лв. От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е платил дължимата сума от 27 938,08 лв., поради което съдът намира, че искът по чл.327 ТЗ е доказан по основание и размер.

     Тъй като ответникът не е платил дължимата продажна цена в деня на предаване на стоките, е изпаднал в забава, поради което на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на 2631,48 лв., но съобразно диспозитивното начало в гражданския процес на ищеца следва да се присъди претендираната сума от 2 552,51 лв.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

    ОСЪЖДА  „К.0.“ ЕООД, ***, да заплати на „Ю.“ ЕООД, *** **, на основание чл.327 ТЗ сумата от  27 938,08 лв. – цена на гориво по фактури с N-ра: 051/28.02.2019 г., 055/31.03.2019 г., 060/30.04.2019 г., 067/31.05.2019 г.,  074/30.06.2019 г., 078/31.07.2019 г., 203/31.08.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 2 552,51 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня, следващ издаване на всяка една от фактурите, до 19.02.2020 г., както и съдебни разноски от 3113,62 лв.    

 

    Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: