Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7250
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7250/2020 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение
№74799 от 22.04.2020
г постановено по гр.д.№50396/19 г на СРС , 163 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Ю.Г.С. ЕГН ********** *** дължи разликата над 3912,37 лева до предявения размер от
4438,20 лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г –
м.04.2018г ; за апартамент №49 в
гр.София ж.к.******, ведно със законната лихва от 15.02.2019 г до окончателното
заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 10.06.2019 г по ч.гр.д.№9325/2019 г на СРС , 127 състав
;
- и по въззивна жалба на Ю.Г.С. ЕГН **********
*** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД *** срещу С. , че същата дължи сумата от 3912,37
лева –цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018г ;
за апартамент №49 в гр.София ж.к.******, ведно със законната лихва от
15.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 595,63 лева лихви
за забава върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 05.02.2019 г ;
сумата от 56,99 лева цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2015
г – м.04.2018г; и сумата от 11,12 лева лихви за забава върху посоченото
дялово разпределение за периода 01.03.2016 г – 05.02.2019 г; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 10.06.2019 г по
ч.гр.д.№9325/2019 г на СРС , 127 състав .
Въззивникът
„Т.С. “ ЕАД *** излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като е издадена обща фактура от 07.2015 г ,
вземанията стават изискуеми м.08.2015 г и не е изтекла 3-годишна давност . По
чл.33 ОУ /2008 г/ ежемесечните задължение се заплащат в 30-дневен срок след
изтичане на периода , за който се отнасят , а по ОУ /2014 г / в 30-дневен срок
от публикуване на интернет страницата .
Въззивникът Ю.Г.С. излага доводи за недопустимост
и неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ . Следва да се
обезсили решението на СРС по отношение на главницата за дялово разпределение и
за лихви върху него , защото вземането принадлежи на третото лице-помагач . Не
е доказано , че С. е потребител на топлинна енергия . Не следва да се
кредитират ССЕ и СТЕ , защото те не са работили по документи представени по
делото . Общият топломер не е преминал метрологична проверка . Не е ясно как е
определена таксата за дялово разпределение . Не се дължат лихви за забава , защото няма
данни за публикуване на месечните сметки на интернет страницата на ищеца , а и
това е неравноправна клауза . Не е доказана доставка на топлинна енергия в
претендирания размер .
Ю.Г.С. е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба на „Т.С. “ ЕАД . Издаването на обща фактура няма
отношение към погасяване по давност на процесните вземания
„Т.С. “ ЕАД е подала писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба на С. . Изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците
„Т.С. “ ЕАД и С. съответно на 22.04.2020 г и 07.05.2020 г , поради което въззивните
жалби от 13.05.2020 г и от 26.05.2020 г са подадени в срок .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Исковете за
дялово разпределение и лихви върху тях са допустими , защото ищецът твърди , че
има такива вземания . Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По въззивната жалба на Т.С.
“ ЕАД .
За да отхвърли частично иска за
главница за топлинна енергия СРС е приел , че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 15.02.2019 г , поради което вземанията за
периода м.05.2015 г – м.12.2015 г са погасени по давност .
Въззивната жалба е неоснователна . За част
от процесния периода са в сила ОУ /2014
г/ , като според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се
заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на ищеца . В случая ищецът е представил данни за публикуване на сметките на
15-то или 16-то число на следващия месец след месеца на доставка , като
сметката на м.12.2015 г е публикувана в интернет на 15.01.2016 г . 3-дневния
срок за плащане е изтекъл на 15.02.2016 г . Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение от 15.02.2019 г и последващото подаване на искова молба по
чл.422 ГПК прекъснала давността за вземанията за периода до м.12.2015 г т.е. на
ищеца е присъдено дори в повече от реално дължимото при липса на
относими доводи на ответника . Впоследствие са влезли в сила ОУ/2016 г / , като
приложението им няма отношение към погасителната давност и жалбата на ищеца , а
по тези ОУ не е необходимо публикуване на сметките в интернет.
Издаването на обща фактура няма
отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна
енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във
вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.
По въззивната жалба на Ю.С.
Правилно
СРС е приел , че ответникът е потребител на
топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153
ЗЕ . Този факт е доказан от документ за
собственост на стр.30 от делото пред СРС . Подадена е и молба за откриване на
партида .С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от
2009 г., Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че:
"Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители
и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване
на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите
имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но
те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част.
Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната
инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна
енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от
потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда
в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на
подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен
договор с ответниците . Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по
тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая доставената топлинна енергия
е доказана със заключението на СТЕ .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и
начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и отопляемия
обем на жилището и общите части . От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за
сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
СТЕ е работила „по данни на ищеца“ ,
защото такава е нормативната уредба за отчитане и начисляване на стойността на
топлинната енергия .
СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово разпределение ,
което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника.
Възраженията
на ответника , че не му е доставена топлинна енергия остават
недоказани . Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост - чл.140 ал.3 от ЗЕ и
представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни
линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т.З от
ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни
сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние .
Според СТЕ общият топломер е преминал
периодичен метрологичен контрол , както и е извършвано дялово разпределение на
стойност претендирания размер .
Налице са
данни за публикуване на сметките за топлинна енергия на интернет страницата
на ищеца . Този начин на покана до ответника не представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП , защото не е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца-ищец и на
ответника-потребител . Последният може да се запознае с дължимите суми както в
интернет , така и чрез устна справка от ищеца или в дружествата за платежни
услуги , които приемат плащания от името на ищеца . Евентуално изискване в ОУ
ищецът да отправя писмени покани за плащания до всеки потребител би оскъпило
допълнително услугата , а и се предполага , че мнозинството от потребителите
добросъвестно ще заплащат задълженията си .
Неправилно
СРС е уважил в цялост иска за лихви за забава върху главницата за топлинна
енергия . След като искът за главница е уважен частично , искът за лихви за
забава също може да се уважи само частично - -чл.119 ЗЗД . Доказаните от
ССЕ лихви за забава са в размер на 606,75 лева и неправилно СРС е счел , че
тези лихви принципно са в размер на 951 лева .
По реда на
чл.162 ГПК настоящият съд счита , че искът за лихви за забава върху главницата
за топлинна енергия е основателен за размера от 520,46 лева , а не за
размера от 595,63 лева . В тази част решението на СРС трябва да се
отмени и искът да се отхвърли частично , като се измени решението на СРС в
частта за разноските / на ответника се дължат допълнително разноски , а на
ищеца се дължат по-малко разноски пред СРС/ . В останалата част решението на
СРС трябва да се потвърди . Съобразно уважената част от жалбата на С. ищецът
дължи на СГС 1,50 лева държавна такса , от която лицето е било
освободено . Пред СГС разноски се дължат от С. в размер на 110,27 лева .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с
оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева по всеки от исковете
настоящото решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №74799 от 22.04.2020 г постановено
по гр.д.№50396/19 г на СРС , 163 състав , в частта , с която по иск на “Т.С.” ЕАД *** на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено ,
че Ю.Г.С. ЕГН ********** *** дължи разликата над 520,46 лева до
предявения размер от 595,63 лева – лихви за забава за периода 14.09.2016 г
– 05.02.2019 г върху главница-незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015
г – м.04.2018г за апартамент №49 в гр.София ж.к.******; за която сума
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 10.06.2019 г по
ч.гр.д.№9325/2019 г на СРС , 127 състав ; както и в частта , в която Ю.Г.С.
ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД *** разликата над 687,98 лева до
присъдения от СРС размер от общо 699,44 лева разноски пред
СРС и в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ частично
иска на “Т.С.” ЕАД *** , който
иск е с правно чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД , да се признае за установено
, че Ю.Г.С. ЕГН ********** *** дължи разликата над 520,46 лева до
предявения размер от 595,63 лева – лихви за забава за периода 14.09.2016 г
– 05.02.2019 г върху главница-незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015
г – м.04.2018г за апартамент №49 в гр.София ж.к.******; за която сума
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 10.06.2019 г по
ч.гр.д.№9325/2019 г на СРС , 127 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №74799 от 22.04.2020 г постановено
по гр.д.№50396/19 г на СРС , 163 състав
, в частта , в която е признато
за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на
“Т.С.” ЕАД *** , че Ю.Г.С. ЕГН ********** *** дължи сумата от 3912,37 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г – м.04.2018г ; за
апартамент №49 в гр.София ж.к.******, ведно със законната лихва от 15.02.2019 г
до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 520,46 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 05.02.2019 г ;
сумата от 56,99 лева цена на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2015 г – м.04.2018г; и сумата от 11,12 лева лихви за забава върху
посоченото дялово разпределение за периода 01.03.2016 г – 05.02.2019 г ; както
и искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен
за разликата над 3912,37 лева до предявения размер от 4438,20 лева ; за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
10.06.2019 г по ч.гр.д.№9325/2019 г на СРС , 127 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** , да заплати на Ю.Г.С. ЕГН ********** *** допълнително още
2,94 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; както и да заплати
по сметка на СГС 1,50 лева държавна такса .
ОСЪЖДА Ю.Г.С. ЕГН
********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 110,27 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
Решението е постановено при участието
на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.