РЕШЕНИЕ
№ 1434
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430100941 по описа за 2021 година
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ЗК „Лев инс“ АД, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че на
04,09,2015 г. в ***, Т.М., управляващ собствен л.а***, предприемайки
маневра – ляв завой по ***, при зелен сигнал на светофарната уредба, е
ударен от велосипедиста Д. Г. ИВ.. В съставения протокол за ПТП
№1540324/04,09,2015 г. е отразено, че велосипедиста е навлязъл на
кръстовището на червен светофар. Твърди се, че към датата на МПС
отговорността на водача на л.а. е застрахована по застраховка КАСКО по
полица №93001510021945, със срок на валидност 09,04,2015 г. – 08,04,2016 г.
След ПТП, за увредения автомобил е заведена щета №0000-1261-15-253220,
като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1013,50 лева с
РКО №2050/23,09,2015 г. Твърди се, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на
регресен иск. Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, било образувано ч.гр.д.№3439/2020 г. на ПлРС и издадена такава
заповед, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение
1
моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата от 1033,50 лева главница /1013,50 лева
застр.обезщетение и 20,00 лева ликвидационни разноски/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
№0000-1261-15-253220 и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство. В с.з. ищецът не
изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен
представител – адв.Е.А. от ПАК, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Сочи се, че е налице
разминаване в датата, на която е извършено ПТП. В с.з. особения
представител на ответника поддържа становище си, че всички събрани
доказателства касаят дата, различна от посочената в ИМ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.213, ал.1 от КЗ. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3439/2020 г. по
описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д.№3439/2020 г. по описа на РС Плевен е, че
ищеца е депозирал на 27,07,2020 г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 1033,50 лева
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№0000-1261-15-253220. За претендираното вземане е издадена заповед за
изпълнение №1853 от 27,07,2020 г. Поради връчване на издадената заповед по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с Разпореждане на съда от 20,12,2020 г. е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
2
Видно от представеното копие от застрахователна полица №93001510021945,
сключена на 08,04,2015 г. е, че за МПС***, е сключен валиден
застрахователен договор със ЗД „Лев инс“ АД за застраховка ”Каско“ на
МПС, със срок на покритие от 09,04,2015 г. до 08,04,2016 г.
Видно от приложения в заверено копие на л.59 от делото протокол за ПТП с
бланков №1540324/04,09,2015 г., съставен в 01,15 ч., че на 03,09,2015 г. в
22,10 ч. в гр.София, на кръстовището на *** и ***, ответникът, управлявайки
велосипед, движейки се по *** към „***“, на кръстовището на *** навлиза и
преминава на светофарната уредба, работеща в режим, и реализира ПТП в
преминаващо на зелен сигнал на светофарната уредба МПС Опел Астра с ДК
№***, собственост на Т. ВЛ. М., удря го, причинявайки материални щети – по
предна броня, предни десни светлини, преден десен калник, преден капак,
дясно огледало за задно виждане и челно стъкло. Протоколът е подписан без
възражения от ответника.
От представеното копие от уведомление за настъпило застрахователно
събитие се установява, че Т.М. е уведомил ЗК „Лев инс“ АД за настъпило
застрахователно събитие на 03,09,2015 г. в 22,15 ч.
От представеното копие от Доклад по щета №000-1261-15-253220/1 се
установява, че щетите по МПС Опел Астра с ДК №***, собственост на Т. ВЛ.
М., възлизат на 1033,50 лева, от които 965,50 лева за обезщетение на МПС,
48,00 лева за репатриране и 20,00 лева ликвидационни разходи. Видно от
отбелязването в долния край на листа, собственика на МПС се е съгласил с
определеното обезщетение и същото му е изплатено с РКО от 23,09,2015 г.
От изпратената в цялост от СДВР адм.нак.преписка, образувана във връзка с
настъпилото ПТП, се установява, че на лицето, управлявало велосипеда – Д.
Г. ИВ., е съставен АУАН, подписан без възражения, а в последствие е
издадено и НП за извършено нарушение по чл.114, т.1 от ЗДвП, връчено на
16,11,2018 г. и влязло в сила на 27,11,2018 г. Към преписката се съдържа и
Декларация от Д.И., в която той саморъчно е описал случилото се на
03,09,2015 г. в 22,30 ч. ПТП.
От показанията на св.Т.М., разпитан по делегация от СРС по ч.гр.д.
№161650/2021 г., се установява, че ПТП се е случило на 03,09,2015 г.; при ляв
завой на *** на зелен светофар, колоездачът, който бил без светлини, карал по
релсите с голяма скорост и връхлетял върху колата му. Свидетелят сочи, че
3
органите на КАТ дошли след 2-3 минути, тъй като наблизо имало патрулка.
При предявяване на протокола за ПТП свидетелят декларира, че той се е
подписал на него, като описва и щетите по автомобила си.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от
правна:
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ - която следва да намери
приложение в случая на основание §22 от ДР на КЗ и с оглед данните, че
застрахователния договор е бил сключен на 08,04,2015 г., с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя да ги иска от третото лице, причинило вреди, след
плащане на застрахования, е регресно, а встъпването във всички права, които
застрахованият има срещу третото лице – суброгационно.
В хода на производството по иск по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
втория в полза на първия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователния договор. От друга страна, следва да бъдат доказани
елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното – съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Това е
така, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от
него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по
отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от
фактическия състав на деликта. Съдът намира, че в хода на настоящото
производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че
ответникът е виновен за увреждането на застрахования л.а.Опел Астра с
ДК№***, собственост на Т.М., при ПТП на 03,09,2015 г., и в резултат на
противоправното си поведение е причинил имуществени вреди в размер на
1013,50 лева на неговия собственик. Последният е имал валидна застраховка
”Каско“ на МПС в ЗК „Лев инс“ АД, което го е обезщетило за причинените от
делинквента вреди, заплащайки му сумата от 1013,50 лева с РКО на
4
23,09,2015 г. Ето защо и на основание чл.213 от КЗ /отм./, ищецът има право
да търси връщане на изплатеното обезщетение.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства
да е заплатил горната сума на ищцовото дружество, поради което искът се
явява основателен и доказан, включително и за ликвидационните разноски в
размер на 20,00 лева.
Предвид това, искът по чл.422, ал.1 вр.чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, следва да
бъде уважен изцяло.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на
особения представител на ответника, че не е ясна датата на настъпване на
ПТП. От всички събрани доказателства – писмени и гласни, е видно, че ПТП
е настъпило в късните часове на 03,09,2015 г. – около 22,10 ч., а самият
Протокол за ПТП е съставен на 04,09,2015 г. в 01,15 ч., което най-вероятно е
довело до допускане на техническа грешка в ИМ при изписване на датата на
ПТП.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил следните разноски - 25,00 лева за държавна такса, 300,00
лева за депозит за особен представител и 30,00 лева депозит за свидетел.
Същият претендира и юрк.възнаграждение, като съдът приема, че ищецът има
право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от
2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в общ размер на 455,00 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските от заповедното производство /за държавна такса и
юрк.възнаграждение/, така както са присъдени там, а именно разноски в общ
размер на 75,00 лева.
По изложените съображения, Съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2
от ГПК вр.чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, че Д. Г. ИВ., ЕГН ***, ДЪЛЖИ на ЗК
„Лев инс“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
*** сумата от 1033,50 лева главница /1013,50 лева застр.обезщетение и
20,00 лева ликвидационни разноски/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №0000-1261-15-
253220 и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27,07,2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№3439/2020 г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Г. ИВ., ЕГН ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев инс“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** деловодни разноски в исковото производство в общ
размер на 455,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Г. ИВ., ЕГН ***,, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев инс“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** деловодни разноски в заповедното производство както
следва - 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6