№ 14933
гр. С., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110152317 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева /след допуснато
изменение на иска/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на инцидент, настъпил на 16.12.2018 г. при пресичане на пътното платно на ул.
...., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането до
окончателно изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 16.12.2018 г. при пресичане на пътното платно на ул. ...., за да
премине на отсрещния тротоар, е претърпяла инцидент, в резултат на който е преживяла
силни болки и страдания. Сочи, че този участък на улицата е павиран и свързва двора на 91
..... със сградата на К.Н.С.Б.. Излага, че през нощта на 15.12.2018 г. срещу 16.12.2018 г. е
навалял сняг, който не е бил почистен, а платното не било опесъчено и обработено, в
резултат на което се подхлъзнала и паднала. Сочи, че при падането се подпряла на дясната
си ръка, след което посетила УМБАЛСМ „Н.И.П.“, където й направили рентгенова снимка и
поставили мека имобилизираща превръзка на лакътя на дясната ръка. Било установено, че
лакътната става е счупена и е била поставена диагноза „счупване на други части на
предмишницата“. Изписани й били обезболяващи лекарства, а на 17.12.2018 г. посетила
личния си лекар, който й издал болничен лист за временна неработоспособност в рамките на
12 календарни дни. Сочи, че на 19.12.2018 г. е била направена компютърна томография в
клиника по образна диагностика към ДКЦ „.... АД, за да се установи дали има разместване и
необходима ли е операция на счупената лакътна става, за което изследване заплатила 120
лева. Скенерът установил разместване на костите, но лекарите взели решение да не я
оперират. Твърди, че е носила имобилизираща превръзка около месец – до 17.01.2019 г. На
1
17.01.2019 г. била насочена към М.И. на С., където пролежала в клиниката по физикална
терапия за период от 8 дни с оглед провеждане на физиотерапия и рехабилитация на ставата.
След болничния престой й бил издаден болничен лист за 38 дни за периода от 17.01.2019 г.
до 23.02.2019 г., през който период трябвало да прави упражнения за раздвижване.
Поддържа, че вследствие на инцидента е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени продължителни физически и психически болки и страдания. Счупването на
десния лакът създало значителни затруднения в ежедневието, невъзможност да се обслужва
сама, да извършва обичайните си дейности, да поддържа нужната хигиена, да изпълнява
домакинските си задължения, както и да работи. Психиката й също пострадала в резултат на
инцидента, т.к. през периода на лечението се чувствала безполезна и в тежест на близките
си. Излага, че независимо от продължителната физиотерапия и до днес ставата не била
разгъната изцяло и изпитвала спорадични болки при носене на тежко, при промяна на
времето и при преумора. Развива съображения в насока, че общината е длъжна да управлява
предоставената й собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на
населението и с грижата на добрия стопанин, която грижа включвала както изграждане,
ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистота, в т.ч.
снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходци и возила. Сочи, че
когато общинският съвет е възложил задълженията си за поддържане на чистотата на
територията на съответната община на трети лица, то за вреди от техни противоправни
действия или бездействия, отговаря общината. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. В отговора се излагат твърдения, че
мястото на настъпване на инцидента е неизяснено, поради което се сочи и че не може да се
направи безспорно заключение относно механизма на получаване на травмата. Изтъква, че
подхлъзване при зимни условия е възможно да бъде предизвикано от неподходяща обувка,
както и че травма с подобен характер може да се получи при битов инцидент. Излага, че не е
ясно дали инцидентът е станал в светлата или тъмната част от деня, както и дали е имало
странични фактори, препятстващи видимостта й, а също и че не е ясно каква е била
температурата на въздуха към момента на настъпване на инцидента. В условията на
евентуалност, сочи, че намира обезщетението за завишено, както и че същото следва да се
определи „по справедливост“, като се съобразят конкретни обстоятелства, в случая – размер
и характер на претърпените вреди, възрастта на пострадалия, както и наличието на
съпричиняване, в това число и стандарта на живот в страната. В заключение излага, че
лечението на ищцата не е протекло по-продължително от обичайното, а относно
твърденията за остатъчен дефицит в движението на дясната й ръка – счита, че същите не са
подкрепени от представените доказателства. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С уточнителна молба и в изпълнение на указанията на съда, ищцата е конкретизирала,
че точното място на настъпване на произшествието е пътното платно с паважна настилка на
улицата, която свързва К.Н.С.Б. и 91 Н.Г., която улица нямала самостоятелно име. Сочи, че
2
административният адрес, на който е настъпил инцидента е гр. С.. Излага, че инцидентът е
настъпил при пресичане на пътното платно от административния адрес гр. С. от десния
/попътен/ към левия /насрещен/ тротоар при посока на движение от К.Н.С.Б. към 91 Н.Г., а
посоката на движение преди настъпване на инцидента е: излизане от входа на сграда с
административен адрес гр. С. към 91 Н.Г..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства чрез представени писмени документи и гласни
доказателствени средства - свидетелски показания на свидетеля П.С., се установява, че на
16.12.2018 г., в гр. С., при пресичане на пътното платно с паважна настилка на улицата,
свързваща К.Н.С.Б. и 91 – ва Н.Г., ищцата се подхлъзнала и паднала върху дясната си ръка.
След инцидента ищцата незабавно посетила УМБАЛСМ „Н.И.П.“ , където след извършен
медицински преглед и направени рентгенови снимки било установено счуване на лакътната
става и била поставена обективна диагноза „счупване на други части на костите на
предмишницата“. Ищцата посетила и специалист в болница „...“ с оглед евентуална
необходимост от извършване на операцията, но ѝ било назначено само рехабилитационно
лечение, което се провело в МВР болница.
Видно от приобщеното по делото писмо от Н.И.М.Х., според данни от
метеорологичната станция, около 10:30 ч. на 16.12.2018 г. в района на процесния инцидент
започнал валеж от слаб дъжд, който с понижение на температурата бързо преминал в сняг, в
резултат на което към 14:00 ч. е била образувана снежна покривка около 5 см.
По данни на свидетеля след като се прибрала вкъщи, ищцата споделила, че изпитва
болки и неразположение. Ръката е била напълно обездвижена, поради което пострадалата не
можела да си служи с нея. Наложило се да използва чужда помощ за удовлетворяване на
битовите си потребности и е била силно затруднена в професионалната си дейност.
Прието е по делото заключение на СМЕ. Вещото лице, след запознаване с
медицинската документация по делото, е констатирало, че на ищцата е поставена диагнозата
счупване на главичката на лъчевата кост на дясната предмишница. Такова увреждане се
получава най – често индиректно при падане и подпиране с план на изпъната или леко свита
ръка в лакътя. Вещото лице отбелязва, че установените травми отговорят добре на описания
в исковата молба механизъм на падане. Същите водят до трайно затруднение движението на
крайника за срок, не по – малък от 2-3 месеца при обичаен ход на възстановяване. Според
заключението първите 30-40 дни след счупването пострадалата е била затруднена и е имала
нужда от чужда помощ при ежедневните си обслужвания. В този период пострадалата е
изпитвала силни болки и страдания, които постепенно отшумяват. При преглед, извършен
от вещото лице за нуждите на експертизата е установено, че ищцата се оплаква от болка в
лакътя при натоварване и при промяна на времето, както и, че разгъването на дясната ръка е
15-20 градуса по – малко от лявата. Експертът дава заключение, че тези оплаквания и
усложнения практически не се очаква да преминат.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
3
страна следното:
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия
от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата
му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.
49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане
на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
След съвкупен анализ на събраните по делото гласни, писмени доказателства и
заключение на вещо лице, съдът приема, че ищцата е претърпяла вреди в резултат от
подхлъзване върху непочистен от сняг участък на пътното платно, в резултат от което е
паднала и претърпяла травматични увреждания – счупване на главичката на лъчевата кост
на дясната предмишница. Участъкът, в който се установява, че е станало произшествието, а
именно на пътното платно на ул. ...., където е постоянният адрес и офис на ищцата, е
публична общинска собственост. В § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата е посочено, че
"Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Според
текста на чл. 30, ал. 3 ЗП А. И. О. осъществяват съвместно по взаимна договореност
дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника
за прилагането на закона. Чл. 48, т.2, б."а" ППЗП вменява в задължение на съответните
общини организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища. Посочените
дейности по отношение общинската пътна инфраструктура на територията на С.О.
ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е
възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа.
Вменените на ответната община правомощия за стопанисване на общинската пътна
мрежа несъмнено включват и зимно поддържане и снегопочистване, доколкото чл. 75 ППЗП
предвижда, че със закона за държавния бюджет за съответната година се предвиждат
средства за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища. Натрупаният сняг и
заледяването създават опасност от увреждане на пътните превозни средства, както и на
4
пешеходците, като зимното поддържане и снегопочистване на общински пътища е част от
общото задължение на общината за поддържането им в необходимото за гарантиране на
безопасен трафик състояние. Затова и в процесния случай наличието на непочистен от
натрупалия сняг участък от пътя, който е станал причина за настъпилата злополука, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил
изпълнението на указаните по-горе дейности по поддръжка на общинската инфраструктура.
Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите действия по привеждане на
проблемния участък в обезопасено състояние, като това тяхно бездействие, по арг. от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е виновно.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата е останало недоказано, тъй като липсват доказателства последната да не е
оказала необходимото внимание при преминаването през посочения участък. Няма данни
придвижването на ищцата да се е случило в разрез с правилата за движение на пешеходци,
установени в ЗДвП, или подхлъзването да е било предизвикано от други нейни действия и
обстоятелства, различни от естествените физични процеси на загуба на равновесие и падане
от собствен ръст.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля С., които са последователни,
логични, безпротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства и заключението на
вещото лице. Свидетелката описва състоянието на ищцата след падането, че изпитвала
силни болки и е била с ограничени движения на ръката. Впечатленията на свидетелката са
непосредствени, тъй като в този период твърди да е живяла заедно с ищцата. Това състояние
на ищцата продължило около два – три месеца, като същата продължава да изпитва
спорадични болки и неразположения и към настоящия момент.
Съдът като съобрази характера на причинените на ищцата травматични увреждания,
интензитетът на болките и страданията, времето на тяхното отшумяване,
продължителността на лечението, неудобствата, които ищцата е понесла при придвижването
и обслужването на ежедневните си нужди, както и съпътстващия емоционален дискомфорт,
намира, че за справедливо обезщетяване на ищцата за претърпените от инцидента на
16.12.2018 г. неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение в размер на
сумата от 7 000 лева, което не следва да бъде намалявано по направеното от ответника
възражение за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Ищецът не е доказал да е
претърпял вреди обуславящи определянето на по-висок размер на обезщетението съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с оглед липсата на допълнително извършени медицински
интервенции. По тези съображения, предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 7 000 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20
000 лева като неоснователен.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди се следва ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 16.12.2018г. до окончателното изплащане на основание
чл.84, ал.3 ЗЗД.
5
По отговорността на страните за разноски:
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Претендира и представя доказателства за извършени разноски общо в
размер на 3 160 лева (810 лв. – д.такса, 2 000 лв. – адв. възнаграждение и 350 лв. – депозит
за експертиза). По тези съображения, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от
1106 лева – съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът не претендира разноски в настоящото производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД С.О., гр. С., ул. ..., да заплати
на Г. И. П. - С., с ЕГН: **********, сумата от 7 000 лева (седем хиляди), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на инцидент, настъпил на
16.12.2018 г. при пресичане на пътното платно на ул. ...., ведно със законната лихва считано
от 16.12.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 7 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.О., гр. С., ул. ... да заплати на Г. И. П. -
С., с ЕГН: **********, сумата от 1106 лева – съдебни разноски съразмерно с уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6