№ 14841
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110126954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Искът е предявен от непълнолетните ищци А. И. И. И. и К. И. И., действащи лично
със съгласието на тяхната майка В. В. Х. срещу И. П. И. за издръжка както за в бъдеще,
така и за минал период. В искавота молба се твърди, че ищците са родени по време на
фактическото съпружеско съжителство на техните родители в периода 2004г. до 2016г.
Твърдят, че през 2016г. техният баща – ответникът И. ги напуснал като пътувал и живеел в
определени периоди в страната или в чужбина, без да се е устроил някъде, както и без да
контактува с тях. Към настоящия момент ищците заедно с тяхната майка живеят в гр. София
в жилище под наем. Ищците посещават училище, като А. е ученик в 19 СУ „Елин Пелин”
гр. София, а детето К. е ученик в 112 ОУ „Стоян Заимов” гр. София. От раздялата на
техните родители до настоящия момент за тяхното съществуване и издръжка се грижи само
майка им. От баща си не получават никаква финансова или друга помощ. По посочената
причина претендират издръжка по 200 лв. за всеки един от тях, както за период от една
година преди завеждане на иска така и занапред като считат, че тази сума би могла да им
осигури заедно с финансовата и реалната грижа на тяхната майка подходящ стандарт на
живот, задоволяване на елементарните им нужди както и да предостави възможност на К. и
А. да се развиват в нормални за възрастта си ссоциални и духовни рамки. Молят за
осъждане на ответника И. да им заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
17.05.2020г.- една година, преди подаване на исковата молба в съда (последната подадена на
17.05.2021г.) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за забава. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. С.
пледират за уважаване на исковата претенция така, както е заявена. Претендират разноски,
представят списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК Илия П. И. чрез назначания му особен представител е
оспорил исковете. В отговора се твърди, че по делото липсват доказателства за това, че
родителите дса разделени и че издръжка се продоставя само от майката. Оспорва и иска за
издръжка за минал период като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
1
Ищецът А. И. И. е непълнолетен, роден е на 12.10.2005г. с родители В. В. Х. и
ответникът И. П. И., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 1039/24.10.2005г. на Столична община – Район „Красна поляна“. Същите
родители има и ищецът К. И. И., видно от видно от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 309/15.09.2007г. на Община Лом.
По делото е представен социален доклад от ДСП Оборище. Констатациите на
социалните работници след извършената проверка са, че ищците – непълнолетните А. и К.
И.и се отглеждат изцяло от тяхната майка. Тя ги издържа и финансово. Детето А. разказало,
че от 2020г. нямал контакт с баща си. По време на онлайн обучението му осигурили лаптоп
от училище, който ползвал заедно с брат си. Имал желание да спортува, но майка му нямала
финансова възможност да му осигури такива занимания. Думите на брат му са потвърдени
пред социалните работници от непълнолетния К.. Детето също изразява желание да се
занимава с волейбол, но поради липса на финансови средства не може да си го позволи.
Децата с майка си живеят на квартира.Това се установява от представен по делото
договор за наем на недвижим имот от 06.11.2022г. От него е видно, че месечният им наем е
в размер на 300 евро.
От приложено по делото писмо от НАП София се установява, че ответникът И. И. през
последните дванадесет месеца е работил на различни места с доходи около минималната
работна заплата. По делото не се установи ответникът да страда от заболяване или ад има
друга причина, поради която не може да полага труд, за да издържа непълнолетните си деца.
Други доказателства за доходите и имуществото на ответника по делото не са събрани.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (710лв. г.) – 177.50 лева.
Предвид възрастта на ищците и техните нужди (обичайни за деца на петнадесет и
седемнадесет години - от една страна, а от друга – неустановените материалните
възможности на бащата, за когото единствено по делото се установи, че е реализиран средно
месечен облагаем доход за период от една година назад в размер,близък до минималната
работна заплата за страната, но след като съобрази, че последния е в работоспособна възраст
и е трудоспособен (липсват данни за обратното), съдът приема, че във възможностите му е
да заплаща издръжка на сина си в размер близък до установения в закона минимален такъв,
а именно издръжка в размер на 200 лева месечно. Или, съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплаща издръжка на двамата ищци в размер на 200 лева месечно, считано
от 17.05.2020г. – една година, преди подаване на исковата молба в съда (последната
подадена на 17.05.2021г.) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката. Издръжката се дължи, ведно със законната лихва за забава, съгласно
разпоредбата на чл.146, ал. 1, изр. 2 от СК. За яснота на страните следва да бъде отбелязано,
че ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не доказа да е изпълнявал
алиментните си задължения за издръжка на ищеца в периода от една година преди подаване
на исковата молба в съда (едногодишния срок преди завеждане на исковата молба в съда),
поради което и последният следва да бъда осъден да заплати на ищеца издръжка за този
минал период по чл.149 от СК.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
576 лева (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т.7 от ГПК). Същият следва да бъде осъден
да заплати и платените от бюджета на съда 400 лв. , представляващи заплатен хонорар на
особен представител.
При този изход на спора на страните се дължат разноски съобразно правилата на чл.78,
2
ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Ищецът е доказал действително сторени разноски в размер
на 600 лева .заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, от които при този изход на спора му се следва цялата претендирана сума.
Ответникът не претендира разноски, а и не е доказал да е сторил такива по делото, поради
което и на последния не му се следват разноски.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК И. П. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „Чаталджа” № 38, ап. 8, ет. 2, да заплаща на непълнолетното си дете А.
И. И., ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител В. В. Х., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година
преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се
превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД с iban
- BG86FINV91501017370759.
ОСЪЖДА, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК И. П. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „Чаталджа” № 38, ап. 8, ет. 2 , да заплаща на непълнолетното си дете К.
И. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. В. Х., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година
преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се
превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД с iban
- BG86FINV91501017370759.
ОСЪЖДА СК И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Чаталджа” № 38,
ап. 8, ет. 2, да заплати на непълнолетните си деца дете К. И. И., ЕГН ********** и А. И. И.,
ЕГН ********** , чрез тяхната майка и законен представител В. В. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. София на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сторени съдебни разноски в размер на 600
лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар
ОСЪЖДА СК И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Чаталджа” № 38,
ап. 8, ет. 2, да заплати по сметка на СРС сумата от 576 лв., представляваща държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и сумата от 400 лв. представляваща заплатен
адвокатски хонорар на особен представител на основание чл. 77 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3