№ 9295
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110103376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, срещу ИВ.
ИВ. ИВ., ЕГН **********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК,
обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 от СК за заплащане на
месечна издръжка на учащо се пълнолетно дете от родител в размер на 450,00
лв. месечно, считано от 07.06.2021 г. /датата на навършване на пълнолетието
от ищцата/ до завършване на обучението й в средно учебно заведение.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, която към
момента на нейното подаване – на 20.01.2022 г., е навършила пълнолетие и е
редовен ученик в 12 клас на учебната 2021/2022 г. в Професионална гимназия
за изобразителни изкуства „Професор Николай Райнов“ гр. София. Сочи се,
че след навършването на 18 г. от ищцата /а и преди това/, ответникът е спряла
да й дава каквито и да било пари за нейната издръжка /с изключение на 100
лева за Нова година/, като последната изцяло е била поета от майка й, която
изпитва затруднения. Излага се, че ищцата няма други източници на доходи.
Поради което се отправя искане за осъждане на ответника да заплаща на
ищцата като пълнолетна, учаща се редовно в средно учебно заведение,
издръжка в размер на сумата от 450 лева, считано от 07.06.2021 г., до
завършване на обучението й средното учебно заведение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му по делото
особен представител, е подала отговор на исковата молба, в който оспорва
исковата претенция.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за
1
родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице –
трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете.
Ищецът Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършила
пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, а именно на 07.06.2021
г., като не е навършила двадесет години /л. 5 от делото/. С навършването на
пълнолетие от ищцата на 07.06.2021 г. се е преустановило задължението на
ответника да й заплаща издръжка, за което същият е бил обвързан с решение
от 21.10.2014 г., постановено по гр. дело № 6109/2014 г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 89 с-в /л. 6-7 от делото/. От представена по делото служебна бележка от
24.01.2022 г., издадена от Професионална гимназия за изобразителни
изкуства „Професор Николай Райнов“ гр. София, се установява, че ищцата е
била редовна ученичка в същото през учебната 2021/2022 г. и се е обучавала в
12а клас /л. 12 от делото/.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. По отношение на същите
страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно
доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да
създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния
случай обаче, въпреки указаната доказателствена тежест на страните с
определение на съда от 10.06.2022 г. и изрично дадените с него указания за
кои от твърдените факти ищецът не е посочил доказателства, Н. ИВ. ИВ. не е
ангажирала доказателства относно нуждите си от издръжка, както и относно
материалните възможности на ответника да дава такава в претендирания
размер за релевантния период. В тази връзка следва да бъде посочено, че от
показанията на разпитания по делото св. Стоил Стефанов Владимиров /брат
на ищцата/ не се установява ответникът да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволят без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо се
дете. В действителност, от показанията на посочения свидетел по никакъв
начин не се установяват материалните възможности на И.И., доколкото при
разпита си св. Владимиров заявява, че последно е контактувал с ответника
преди 3-4 години и от тогава не го е виждал и чувал, като единственото нещо,
което знае за доходите на последния, е това, което са му споделяли негови
роднини и в частност неговата майка и ищцата, които се явяват лица,
заинтересовани от изхода на настоящото дело. Същевременно, с оглед
изявленията на страните и представените от същите в проведеното по делото
на 03.08.2022 г. открито съдебно заседание писмени доказателства, съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между тях
обстоятелството, че за процесния период от 07.06.2021 г. до месец юни 2022
г. /когато Н.И. е завършила средното си образованието/ И.И. е заплащал на
последната средно месечен размер на издръжка в размер на сумата от 170
лева. Поради което и предвид така извършваните от ответника плащания
съдът намира, че по делото се установява възможност на същия да заплаща
издръжка на ищцата за исковия период в размер на сумата от 170 лева, до
която и предявеният иск се явява основателен.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на
решението си съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, съответно да
съобрази извършените от ответника в хода на делото плащания. В настоящия
случай, както вече беше посочено, съдът намира исковата претенция за
основателна до сумата от 170 лева единствено въз основа на отделеното за
безспорно между страните обстоятелство, че за процесния период от
07.06.2021 г. до месец юни 2022 г. /когато Н.И. е завършила средното си
образованието/ И.И. е заплащал на последната средно месечен размер на
издръжка в размер на сумата от 170 лева, от което следва извод на
възможност на ответника да заплаща издръжка до този размер. Или,
доколкото в процесния казус е безспорно /а и това се установява и от
представените от страните писмени доказателства/, че към момента на
приключване на устните състезания по настоящото дело ответникът
доброволно е заплатил на ищцата целия размер на установената от съда с
настоящото съдебно решение за дължима от него месечна издръжка за
релевирания период, то поради извършеното погасяване на задълженията в
хода на процеса исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, доколкото
извършените от ответника плащания са направени след завеждане исковата
молба в съда, с оглед на което и последният следва да бъде осъден да заплати
на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК, в полза
на съда и сумата от 81,60 лева – държавна такса. Съответно, в полза на ищеца
се следват разноски в размер на сумата от 113,33 лева, а в полза на ответника
– в размер на сумата от 186,67 лева, като съдът намира за основателно
направеното от процесуалния представител на ищцата възражения за
прекомерност на претендираното от И.И. адвокатско възнаграждение,
доколкото делото не се отличава с фактически и правна сложност, а
извършените от адвоката действия са се ограничили до явяването му в едно
съдебно заседание по делото, поради което и претендираното от последния
възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредбата № 1/2004 г. минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, срещу ИВ. ИВ.
ИВ., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 144 от СК, обективно
кумулативно съединен с иск по чл. 149 от СК, за присъждане на издръжка на
пълнолетен редовно учащ се в средно учебно заведение в размер на 450,00 лв.
месечно, считано от 07.06.2021 г. /датата на навършване на пълнолетието от
ищцата/ до завършване на обучението й в средно учебно заведение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, да
заплати на Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, сумата 113,33 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********,
да заплати на ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, сумата 186,67 лева,
3
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 81,60 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от 17.08.2022 г. /чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4