Решение по дело №653/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260023
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110200653
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На осемнадесети юни                                                                  две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 653 по описа за 2020 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на „ Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище ***, представлявано от Д.М.Кр., чрез адв.А., ВАК против НП № 23-0000320/17.06.2019 год. на Началник Областен отдел  АА Варна, с което  за  нарушение на чл. 10,пар.2, изр.2,предл. 2 от Регламент 561/06,вр.чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвтПр на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

           В жалбата се излагат подробни мотиви, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че не е изяснено от фактическа страна  извършеното нарушение.Твърди се, че към датата на постановяване на НП Регламент (ЕИО) № 3821/85 е отменен с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Предвид горното се посочва, че сочената за нарушена разпоредба не съществува в правния мир, поради което и привръзката с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП е невалидна. На следващо място, навеждат се доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че в НП фигурира единствено правния извод, че на 12.07.2018г. транспортното предприятие е извършило нарушение, тъй като не е извършило редовни проверки на водача Г.З. за осигуряване спазването на глава II от Регламент (ЕО) 561/06 и е визирана като нарушена нормата на чл.10 §.2, изр.2, предл.2 от Реглам.561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Твърди се, че доколкото е била ангажирана отговорността на транспортното предприятие за нарушение по чл.10 §2, изр.2, предл.2 от Регламент № 561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, то е следвало да бъде установено какви проверки са извършвани на водача, през какъв период от време, за да се стигне до допускане на нарушението. Не са били събрани доказателства и за това дали са били извършвани редовни проверки. Нито в АУАН,нито в НП е било направено описание на проверките, които е имало задължение да извърши транспортното предприятие, с което се твърди, че е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна. Твърди се и че в случая изобщо не е изследвано и няма доказателства за това, дали транспортното предприятие за посочения период е извършвало проверки на водача Георги Зафиров, което също се явява допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което се явява съществено, поради нарушеното право на защита на наказаното лице, което не е могло да разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви доказателства и съответно му е отнета възможността да организира правилно и адекватно защитата си.

На последно място се излага твърдението, че АНО неправилно е квалифицирал констатираното нарушение под санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвПр, предвиждаща налагането на глоба или имуществена санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него. Твърди се, че тази норма не предвижда санкциониране на лицата за нарушаване на Регламент (ЕО) № 561/06, каквото нарушение е установено в случая, съгласно отбелязването в процесното НП, а самият регламент не е подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗАвПр, поради което чл.105, ал.1 от ЗАвП е неприложим за нарушения по този регламент.

Навеждат се и доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН, като в крайна сметка се пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.А., ВАК, който поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира да му се присъдят и сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от мл експерт Вълчева, която моли НП да бъде потвърдено изцяло, като на АНО се присъдят сторените разноски.

Съдът намери от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение от 15.04.2019 год. е констатирано, че на 12.07.2018 г. около 12:48 ч. (UTC) в обл.Варна, гр.Аксаково, ул. „Странджата“ № 4, дружеството притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 12164/24.06.2014г., не е извършвало редовни проверки за осигуряване на спазването на глава II от Регламент (ЕО) 561/2006г., в резултат на което водачът Г.Я.З. с ЕГН: **********, при извършване на обществен превоз на товари, видно от пътен лист № 0014226/12.07.2018г. и товарителници с № 0011437 и 0011438 от 12.07.2018г., с влекач марка „Волво“ от кат. N3, с рег.№ В6952КТ, с монтиран дигитален тахограф марка „Siemens АС“, тип 1381.101200, № **********, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г., за периода от 06:51ч. (UTC) до 14:35ч. (UTC) е управлявал превозно средство над 4,5 часа без да ползва непрекъсната почивка по време на работа от 45 минути или две почивки, първата от които от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, с което е превишил времето за управление с 1 час и 43 минути, установено от представената информация от дигиталната карта на водача, като нарушението не представлявало изолиран случай.

            Деянието  е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 10,пар.2, изр.2,предл. 2 от Регламент 561/06,вр.чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвтПр .

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който не направил възражения, като в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН  не са депозирани и допълнителни възражения  пред административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения акт, АНО издал  НП № 23-0000320/17.06.2019 год., с което  за  нарушение на чл. 10,пар.2, изр.2,предл. 2 от Регламент 561/06,вр.чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвтПр на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр наложил на дружеството  имуществена санкция в размер на 200 лв..

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя св. К.К., който посочва, че на 15.04.2019 год. той и колегата му Георгиев извършили комплексна проверка на дружеството, при която били констатирани множество нарушения, сред които било и това, че дружеството не е извършвало редовни проверки за спазване на работното време и почивки на водачите, като един от водачите е надвишил допустимото време с час и четиридесет минути, за което нарушение и съставил АУАН.

Съдът кредитира показанията на св. К., като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени от административно-наказателната преписка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН, като както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП изхождат от компетентен орган –   съгласно приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на  Министъра на транспорта и информационните технологии.

          Дружеството в качеството му на превозвач е санкционирано за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, съгласно която разпоредба транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Съгласно чл.7 от Регламент 561/2006 след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.

Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени.

Видно от редакцията на разпоредбата на чл. 78. ЗАвтП при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на:

1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR".

Според настоящия съдебен състав, в хода на проведеното въззивно производство по делото бе категорично установено, че не са спазени изискванията от страна на дружеството – превозвач да бъдат осигурени такива организациони механизми по силата на които са бъде осигурено и обезпечено изискването за времето на управление,прекъсванията и почивките в резултат на което именно е допуснато отклонение от тези изисквания, намерило конкретно проявление при действията на водача, като в случая и ако имаше създадена такава организация в тежест на санкционираното дружество е да докаже съществуването й, като такива доводи не само не са доказани, но и не са релевирани в настоящото производство. По своята природа нарушението се изразява в бездействие въпреки съществуващото съгласно цитираните Регламенти задължение за създаване на организация (в това число чрез извършване на системни проверки) – в т.см. е и решение № 145/05.02.2020г. по кнахд № 3404/2019г. на Административен съд – гр. Варна.

Възраженията, че в случая е визирано нарушение по отменен Регламент не се споделят от съда, тъй като нарушението е за това, че дружеството не е извършвало редовни проверки за спазване изискванията на действащия Регламент 561/2006 на ЕПС в неговата глава 2, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му.

При цялостната проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения, като счете,че предвид констатирания характер на нарушението същото е описано в максимална степен, като не може да се квалифицира като „маловажно“ такова, доколкото извършването му е рефлектирало пряко върху безопасността на движението, тъй като неспазването на почивките на водача е обстоятелство годно да постави под сериозна опасност както неговата безопасност, така и тази на останалите участници в движението и в този смисъл именно превозвачът посредством изискуемите проверки носи отговорност по осигуряване на условия за обезпечаване на правилното и отговорно поведение на водачите.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН  Варненски районен съд,

                                               

  Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0000320 от 17.06.2019 г., издадено от Началник Областен отдел  АА Варна, с което  за  нарушение на чл. 10,пар.2, изр.2,предл. 2 от Регламент 561/06,вр.чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвтПр на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр на „ Д.Т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

            ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ОО „Автомобилна администрациягр. Варна, парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: