Номер 36616.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500258 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба с входящ № 2450 от 14.10.2020г. по
описа на РС – Кубрат, подадена от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт
И.К.Т., срещу разпореждане № 720 от 03.09.2020г., постановено по ч.гр.д. №
405/2020г. на РС Кубрат, в ЧАСТТА му, с която е ОТХВЪРЛЕНО подадено
заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу длъжника Г. Ч. Д. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр. Кубрат, ул. Стара планина № 59, за парични вземания, произтичащи от
договор за паричен заем № 3584247 от 22.07.2019г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“АД и горепосочения длъжник, както следва:
81,36 лв. - договорна лихва за периода от 23.08.2019г. до
20.03.2020г.,
354,16 лв – неустойка за неизпълнение на задължение,
45,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на изводите на съда
относно неравноправния характер на клаузите за възнаградителна лихва,
неустойка за неизпълнение на задължението и разходите за извънсъдебно
събиране на задължението. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
разпореждане и да разпореди издаване на заповед за изпълнение за
предявените от него вземания.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок, поради което същата се явява
1
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 405/2020г. на Районен съд Кубрат е
образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
горепосочения длъжник за парични вземания, произтичащи от договор за
паричен заем № 3584247 от 22.07.2019г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и горецитирания длъжник, както следва: 600,00 лв -
главница, 81,36 лв. - договорна лихва за периода от 23.08.2019г. до
20.03.2020г., 354,16 лв – неустойка за неизпълнение на задължение, 45,00 лв.
– разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 20,41 лв. –
законна лихва за периода от 21.03.2020г. до 27.08.2020 г. и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането.
В т.12 от заявлението е посочено, че вземанията са придобити от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по силата на
Приложение № 1 от 3.02.2020г. към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“АД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД в качеството му на цесионер.
В изпълнение на изискванията на чл. 410 ал.3 ГПК, към заявлението е
приложен горецитираният договор за паричен заем сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“АД в качеството му на заемодател и горецопосечния длъжник в
качеството му на заемател, за отпускане на заем в размер 600,00 лв.
Първоинстанционният съд приел че са налице предпоставките по чл.
411 ГПК за издаване в полза на заявителя - заемател, на исканата заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК само по отношение на:
600,00 лв. – главница ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата,
20,41 лв. – законна лихва за периода 21.03.2020г. – 27.08.2020г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение относно сумите:
81,36 лв. - договорна лихва за периода от 23.08.2019г. до
20.03.2020г.,
354,16 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение,
45,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението,
районният съд е приел, че договорът е нищожен, защото на първо
2
място не съдържа погасителен план, такъв липсва и като приложение към
него и съгл. чл.22 ЗПК договорът е недействителен и на второ място защото
уговорената между страните неустойка няма типичните обезпечителни
функции, а цели скрито оскъпяване до размер, надхвърлящ законовия лимит
по чл.19 ал.4 ЗПК. Относно разходите и таксите за извънсъдебно събиране на
задължението, приел че е са с неустоечен характер характер, и са
несъвместими с потребителската защита.
Въззивният съд намира, че Разпореждането в обжалваната му част е
правилно, като краен резултат.
Относно неустойката.
Новата редакция на чл.411 ал.2 т.3 ГПК задължава заповедния съд да
следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. От
обстоятелствената част на заявлението е видно, че неустойката се дължи от
кредитополучателя по договора за кредит при неизпълнение на задължението
в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията си по договора чрез поръчителство на две
физически лица, които да отговарят на подробно описаните в чл.4 ал.1 от
договора изисквания и които да подпишат със заемодателя договор за
поръчителство. При неизпълнение на това задължение ал.2 от същия член на
договора предвижда плащане на неустойка от длъжника в размер 394.16 лв.
Необосновано високият размер на уговорената неустойка, сравнена с
размера на кредита, е определен в нарушение на чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, което
придава на договорната клауза неравноправен характер и на осн.чл.411 ал.2
т.3 ГПК не следва да се издава заповед за тази сума.
По-нататък следва да се разгледат и въпросите за нейните характер и
цел. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009
г., ОСTK е посочено, че неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. В конкретния случай клаузата стои изцяло
извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи
характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от
неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника. Уговорената
неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното
задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от
заемателя. По този начин се прекъсва връзката между неустойката и главния
дълг. От тук следва също, че не служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за
поведението на длъжника. Освен всичко изложено, предвиденият тридневен
срок за намиране на двама поръчители, които да отговарят на всички
изброени условия и да се съгласят да подпишат договор за поръчителство,
3
прави самото задължение вероятно неизпълнимо. Налага се изводът, че
кредитодателят използва обсъдената договорна клауза единствено като
средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на
присъщите й цели. Ето защо неустойката се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 ЗЗД. Налице е и
основанието на чл.411 ал.2 т.2 ГПК за отказ от издаване на заповед за
претендираната неустойка.
Що се отнася до липсата на погасителен план като част от
съдържанието договора или приложен такъв план към него, въззивният съд
намира следното: В чл.11 ал.1 т.11 ЗПК е въведено изискване договорът за
потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Чл.22 ЗПК санкционира липсата на това изискване с
обявяването на недействителността на подобен договор, при което
потребителят следва да върне само получената от него главница – чл.23 от
с.з.
Законът за потребителския кредит е приет с цел въвеждане на
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити - §2
от ДР на същия закон. Директивата в чл.10 § 2 б.з) и б.и) въвежда изискването
договорът за кредит да посочва по кратък и ясен начин размера, броя и
периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, правото на потребителя да получи
при поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие
на договора за кредит извлечение под формата на погасителен план.
Горните разпоредби са предмет на тълкуване от Съда на Европейския
съюз в решение от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15 (Home Credit
Slovakia a.s. срещу Klára Bíróová). Съдът е приел, че член 10 § 2 буква з) от
директивата предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само
размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато
е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Видно от член 10, параграф 2, буква и) и параграф 3 от посочената директива,
само при наличие на искане от потребителя — което може да бъде направено
през целия срок на действие на договора — кредитодателят е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план.
Предвид ясния текст на тези разпоредби СЕС е приел, че Директива 2008/48
не предвижда изискване договорът за кредит да съдържа подобно извлечение
4
под формата на погасителен план.
Относно възможността на държавите членки да предвидят такова
изискване в националната си правна уредба, СЕС отбелязва, че по отношение
на договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48,
държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива
задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани
разпоредби в съответната област (по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC
Volksbank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64).
Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 извършва такава
хармонизация, що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат
включени в договора за кредит. Съгласно член 10, параграф 2, буква ф) от
тази директива в договора за кредит трябва ясно и кратко да се излагат
евентуално и другите условия по договора. Целта на тази разпоредба обаче е
да се предвиди изискване договорът, изготвен на хартиен или друг траен
носител, да включва всички клаузи или условия, договорени от страните в
рамките на съществуващите между тях договорни отношения по кредита.
Същевременно въпросната разпоредба не бива да бъде тълкувана като
допускаща държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба
изискване договорът за кредит да включва данни, различни от изброените в
член 10, параграф 2 от посочената директива.
Като е изложил горните съображения, Съдът на ЕС е достигнал до
заключението, че член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани
във връзка с член 22, параграф 1 от директивата, не допускат държавата
членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.
От горното следва, че в случая на липса на погасителен план чл.22
ЗПК не следва да се прилага, съотв. тази липса в договора за потребителски
кредит не води до неговата недействителност. Още повече, че съгл. чл.11 ал.1
т.12 ЗПК във всеки един момент от изпълнението на договора потребителят
може безвъзмездно да поиска извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания; да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Липсата на погасителен план не води до недействителност на договора
и по този въпрос мотивите на районния съд не съвпадат с тези на въззивния
съд. В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград
5
по сходни и/или идентични казуси – Определение № 351 от 04.11.2020 г. на
ОС - Разград по в. ч. гр. д. № 247/2020 г.
Относно договорната лихва.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK: Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Настоящият състав, с оглед събраните
по делото доказателства намира, че уговорената договорна лихва за нищожна
като противоречаща на добрите нрави. В този смисъл вж. Решение № 29 от
24.02.2020 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 363/2019 г., и Решение № 86 от
19.04.2020 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 67/2019 г.
Относно разходите и такси за извънсъдебно събиране на
задължението.
В случая се установява, че така наречените "разходи и такси за
извънсъдебно събиране" от 45 лв. е в противоречие с нормата на чл. 33, ал.1
от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
освен това от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът,
размерът и действието, за което се събира таксата да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е
характера на тази такса, доколкото не са изброени извършените дейности или
допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са
в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това
води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в заявлението-
дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора
във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат
характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с
6
извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в
изброените в чл. 10а ал.1 от ЗПК услуги. Така и Определение № 716 от
9.10.2018 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 427/2018 г., Определение № 401 от
5.06.2018 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 209/2018 г. и Определение № 624
от 12.09.2018 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 358/2018 г.
Макар че аргументите на районния съд частично се различават от
изложените по-горе правни изводи, обжалваното разпореждане е правилно
като краен резултат и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ № 2450 от
14.10.2020г. по описа на РС – Кубрат, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, срещу разпореждане № 720
от 03.09.2020г., постановено по ч.гр.д. № 405/2020г. по описа на РС Кубрат, в
ЧАСТТА му, с която е ОТХВЪРЛЕНО подадено заявление на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. Ч. Д.
, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Кубрат, ул. Стара планина
№ 59, за парични вземания, произтичащи от договор за паричен заем №
3584247 от 22.07.2019г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и
горепосочения длъжник, както следва:
81,36 лв. - договорна лихва за периода от 23.08.2019г. до
20.03.2020г.,
354,16 лв – неустойка за неизпълнение на задължение,
45,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7