Р Е Ш Е Н И Е
№ 750/7.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осми септември, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СТАНКА ДИМИТРОВА |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 783 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ
и е образувано по искова молба, подадена от Й.Б.Г. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. Ф. *** против ОД на МВР гр. Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, с адрес
гр. Пазарджик, пл. ***“ № *, представлявана от директора – ст. комисар Т., с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление
№ 19-1006-002198 от 02.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението
по НАХД № 1674/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик до окончателното изплащане
на сумата.
В
исковата молба е посочено, че тези суми са дължими, тъй като ищецът по дело от
административнонаказателен характер пред РС – Пазарджик е ползвал адвокатска
защита, за която е заплатил съответния хонорар. Моли съда да бъде присъдена
посочената сума по делото като обезщетение за имуществени вреди, както и да
бъдат заплатени направените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се
представлява от адвокат Ф., който поддържа предявения иск, счита същия за
доказан както по основание, така и по размер. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът –
Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, редовно призована, не се представлява
по делото. По делото е постъпил писмен отговор с вх. № 5960/04.09.2020 г. от
гл. юрисконсулт П., която по изложени съображения моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск като недопустим. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик, редовно призован, изразява становище, че предявеният
иск е основателен. Налице са предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки.
Моли съда да уважи исковата молба и да
присъди искания адвокатски хонорар.
Административен съд -
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Твърди се, че са настъпили вреди за ищеца в
резултат на административен акт - наказателно постановление
№ № 19-1006-002198 от 02.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР гр. Пазарджик, с което на Й.Б.Г. ***
на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 140, ал. 1 от същия закон
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Ищецът е обжалвал НП № 19-1006-002198 от 02.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР гр. Пазарджик, за което било
образувано АНД № 1674/2019 г. по описа
на РС - Пазарджик, като за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адв. Бангеев АК гр. Пазарджик и е заплатил сума от
300 /триста/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие № 000825/10.10.2019
г. /приложен по делото/. С Решение № 750 от 18.12.2019г., влязло в сила на
03.01.2020 г., PC – Пазарджик е отменил наказателното постановление.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и е
допустим за разглеждане в производството пред Административен съд- Пазарджик по
реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е
основателен, с изключение на претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лв.
за периода от датата на влизане в сила на решението по НАХД № 1674/2019 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик - 03.01.2020г. до датата на подаване на исковата
молба - 15.07.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона
материални предпоставки. Налице е
издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и
отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че
именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял
имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното
наказателно постановление в размер на 300 лева за процесуално представителство. Издаването
на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в
настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно
това не би представлявало вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно
наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените
незаконосъобразни актове - наказателните постановления. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателните постановления, с
които са наложени глоби, които той е счел за незаконосъобразно наложени.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В
съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато
деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за
реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е
трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
В конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие
с адв. Бангеев АК гр. Пазарджик да го представлява по АНД № 1674/2019 г. по
жалба против наказателно постановление № 19-1006-002198 от 02.07.2019 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пазарджик до приключване във всички
инстанции, както и са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, която сума е отбелязано, че е изплатена изцяло.
Производството по обжалване на посоченото наказателно постановление е обявено
за решаване на 02.12.2019 г. или преди 03.12.2019 г, когато е влязла в сила разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 03.12.2019 г.), поради
което жалбоподателят не е разполагал с процесуална възможност да направи искане
за присъждане на платеното от него адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство. За него единствената възможност за възстановяване на направените
разноски за процесуално представителство е исковият ред по ЗОДОВ. В тази насока
е и практиката на ВАС (Определение № 11585 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6300/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова, Определение №
10758 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2020 г., III о., докладчик съдията
Румяна Лилова).
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени
имуществени вреди сумата от 300 лева. Основателно е и искането и за присъждане на
законна лихва върху сумата от 300 лева – обезщетение за имуществени вреди. Настоящият
съдебен състав счита, че същата следва да се присъди обаче, не от датата на влизане
в сила на съдебното решение за отмяна на НП, а от датата на подаване на исковата
молба в Административен съд – Пазарджик – 15.07.2020г. За периода от 03.01.2020г.
до 15.07.2020г. искът за присъждане на законна лихва ще следва да се отхвърли като
неоснователен. Това е така тъй като вредата не е причинена от непозволено увреждане.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Не са налице данни по делото
такава покана да е отправена преди датата на подаване на исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да заплати направените по делото разноски от ищеца,
а именно сумата от 310 /триста и десет/ лева, от които 10 лв. платена държавна
такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минимален
размер от 300 лева.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр.
Пазарджик, ПК 4400, площад ****№ * да заплати на Й.Б.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно
постановление № 19-1006-002198 от 02.07.2019 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр. Пазарджик, по което е образувано НАХД № 1674/2019 г.
по описа на Районен съд гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лв. за
периода от датата на влизане в сила на решението по НАХД № 1674/2019 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик - 03.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба
- 15.07.2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр.
Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3 да заплати на Й.Б.Г. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.