Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В., 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10494 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът П.Т.А.
твърди, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 1397/2019 г. по описа на ВРС
е прието за установено, че ответникът Г.С.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, за това, че
на 08.05.2017 г. в гр. В. причинил на П.Т.А. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лява фибула /малък пищял/ с разместване на фрагментите,
обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от
около 3 – 3.5 месеца, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложено наказание „пробация“, изразяващо се
в следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК „задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с първоначална периодичност два пъти
седмично; на основание чл. 42а, ал. 2,
т. 2 НК „задължителни периодични срещи пробационен
служител“ за срок от шест месеца.
Ищецът
поддържа, че от извършеното престъпление е претърпял болки и страдания,
изразяващи се както от самата болка от травмата, така и в посттравматичен
стрес, а също така и дискомфорт от обездвижването на крака и принудителната
промяна начина му на живот за периода на възстановяване. Заявява, че през целия
възстановителен период изпитвал болка, дълго време бил обездвижен и трябвало да
се придвижва с патерици, като дори понастоящем накуцва и има проблеми при
шофиране. Посочва, че цялостното му възстановяванe продължило в период от
четири до шест месеца. Дълго време изпитвал силни болки и приемал обезболяващи,
не спял спокойно, сънувал кошмари и се страхувал да излиза сам, особено през
тъмната част от денонощието. Наред с това не можел да се грижи сам за
домакинството си, да се облича и къпе, което го натоварвало психически. Твърди,
че периодично се обострят оплакванията от болка на счупеното място, особено при
студено време.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява фибула
/малък пищял/ с разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за период от около 3 – 3.5 месеца – престъпление
по чл. 129, ал. 1 НК, установено с влязло в сила споразумение по НОХД №
1397/2019 г. по описа на ВРС.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Твърди, че на 08.05.2017 г. около 00.00
часа, докато спял в дома си заедно със своята съпруга и детето си, ищецът и още
едно лице нахълтали. Излага, че решил да ги избута от входната врата, при което
те го извлекли навън, като ищецът усукал крака си и паднал. Заявява, че самият
той получил множество ожулвания по лявото коляно. Поддържа, че ищецът сам е
счупил крака си, а повод за възникване на конфликта са именно неговите
действия.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски. В условията на
евентуалност моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Намира същия за завишен и прави възражение за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
протокол от проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1397/2019 г. по описа
на ВРС, приобщено в цялост към писмените доказателства по делото, на 18.04.2019
г. е одобрено споразумение, по силата на което е прието за установено, че Г.С.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК за това, че на
08.05.2017г. в гр. В. причинил на П.Т.А. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на лява фибула /малък пищял/ с разместване на фрагментите,
обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около
3-3,5 месеца, поради което на ответника е наложено наказание „пробация“.
Ищецът
е представил лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния
блок/спешно отделение на МБАЛ „С.А.– В.“ АД от 08.05.2017г. От същия става
ясно, че П.А. е приет в Спешно отделение на посочената дата около 1:30 часа,
като е насочен към болнично лечение.
Към
исковата молба е приложено медицинско удостоверение № 486/15.06.2017г., от
съдържанието на което се установява, че на посочената дата е извършен преглед
на ищеца, при който е констатирано счупване на лява фибула /малък пищял/ с
разместване на фрагменти. Отразено е, че описаното травматично увреждане е
обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от
около 3 – 3.5 месеца.
От
ответника е представено медицинско удостоверение № 361/08.05.2017 г., съгласно
което при извършен преглед са констатирани ожулвания по предната повърхност на
лявото коляно и по гърба на лявото ходило на Г.Г..
Съдебният лекар е посочил, че описаните травматични увреждания биха могли да се
получат по указания от ответника механизъм, а именно – от събаряне на земята.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства и от
двете страни.
Съдът, след извършване на преценка по реда на чл. 172 ГПК,
изцяло кредитира показанията на св. И.И./във
фактическо съжителство с ответника/ като подробни и последователни. Същата е
очевидец на инцидента и има непосредствени възприятия относно случилото се. От
показанията ѝ става ясно, че около полунощ на процесната дата ищецът и
още едно лице влезли в помещението, където в това време тя, Г.Г. и тригодишната им дъщеря спели. Въпросното помещение
свидетелката посочва, че се намира на партерен етаж и в него се влиза директно
през гаражна врата. Св. И.заявява, че и двамата мъже миришели на алкохол и по
говора им личало, че са пияни. Тъй като не ги познавали, ответникът станал и ги
избутал от помещението. И тя, и детето много се уплашили, поради което подала
сигнал на телефон 112 и на място пристигнали полицейски служители.
От показанията на св. Ц.П.се изяснява какво е било
състоянието на П.А. след процесния инцидент, както и
понастоящем. Досежно обстоятелствата, свързани с настъпването на инцидента, съдът
не кредитира изложеното от тази свидетелка, доколкото тя единствено
възпроизвежда твърденията на ищеца. Св. П.посочва, че вследствие на счупването
на П.А. се наложило да бъде поставен гипс на крака за период от 45 дни. Дори и
след премахването му обаче ищецът не се възстановил напълно. Според
свидетелката възстановителният период продължил около половин година, като в
този период ищецът не можел да се справя сам със задълженията си. Уточнява, че
той има автосервиз. Тъй като се грижел сам за баща си, който бил на легло след
претърпян инсулт, се наложило да плаща на жена, която да му помага. Св. П.посочва,
че и понастоящем П.А. накуцва, изпитва болки при застудяване на времето и при
продължително шофиране. Излага, че след инцидента той станал по-затворен, не
излизал и ограничил контактите си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, следва да се установи
наличието на следните юридически факти: 1) извършено от ответника противоправно
деяние; 2) настъпила вреда; 3) причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат; 4) вина на делинквента.
В случая наличието на горните
материалноправни предпоставки е установено със споразумение, одобрено по НОХД № 1397/2019 г. по описа на ВРС. Същото има силата на
влязла в сила присъда и по силата на чл. 300 ГПК обвързва граждански съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, както и за включените в състава на престъплението съставомерни последици от деянието. Следователно настоящият
съдебен състав е обвързан от констатациите на наказателния съд досежно
наличието на горепосочените материалноправни предпоставки.
При
безспорното наличие на фактическия състав, обуславящ възникване на вземане в
полза на ищеца за обезщетение за вредите, причинени му вследствие на
непозволеното увреждане, спорен по делото е въпросът относно неговия размер.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и
тежестта на претърпяното физическо увреждане, продължителността на
възстановителния период, а от друга страна – интензитета и продължителността на
преживените психически страдания.
Причиненото на ищеца телесно увреждане по естеството си съставлява
средна телесна повреда. От приложеното към исковата молба медицинско
удостоверение е видно, че същото е обусловило трайно затруднение в движенията
на левия крак за период от около три – три и половина месеца. Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на св. П.в частта досежно
продължителността на възстановителния период при ищеца. Изложеното от нея, а
именно – че са били необходими шест месеца за възстановяването му, се
опровергават от коментираното удостоверение. Същевременно по делото не е
представена каквато и да било друга медицинска документация, касаеща лечението на П.А., поради което съдът приема за
достоверни обстоятелствата, отразени в медицинското удостоверение. Не могат да
бъдат споделени доводите на ответника, че тъй като П.А. не се е подложил на
оперативно лечение, той сам е допринесъл за задълбочаване на увреждането.
Подобни доказателства по делото не са налични, като не може да се направи
обоснован извод, че евентуална оперативна интервенция би се отразила
благоприятно на лечението и би намалила възстановителния период.
През горепосочения период безспорно ищецът е изпитвал затруднения в
ежедневието си. Тъй като му е бил поставен гипс, той е бил с ограничени
движения. Това несъмнено е било пречка да изпълнява пълноценно работните си
задължения, особено предвид естеството на работата му – в автосервиз. От
показанията на св. П.става ясно, че в процесния
период П.А. сам се е грижел за болния си баща и травмата е наложила да потърси
помощ. И понастоящем не са отшумели напълно последиците от причиненото
увреждане, доколкото при промяна във времето и по-голямо натоварване ищецът
продължава да изпитва болки. Наред с изложеното св. П.посочва, че П.А.
ограничил контактите си след инцидента. Не се установява обаче ищецът да е
претърпял страдания по-интензивни от обичайните при счупване на крак. Липсват
данни за оперативно лечение или болничен престой. Не се установява и ищецът да
се е нуждаел от чужда помощ за обслужване на основните си ежедневни битови потребности.
Недоказани останаха също твърденията, изложени в исковата молба, че е било
необходимо провеждането на рехабилитация след премахването на гипса. Не са
ангажирани доказателства и за психически страдания, надвишаващи обичайните след
такава травма. Действително от свидетелските показания става ясно, че през
възстановителния период ищецът не е излизал често с приятели и познати. При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателство обаче съдът намира, че
това е свързано по-скоро с физическите ограничения, които ищецът е изпитвал
през възстановителния период, отколкото с претърпяна психическа травма. Не се
събраха каквито и да било доказателства в подкрепа на наведените твърдения, че
ищецът не можел да спи спокойно и се страхувал да излиза сам.
При съобразяване на всичко
изложено настоящият съдебен състав счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 8000 лева.
Своевременно ответникът е релевирал възражение за съпричиняване. Последното следва да
бъде разгледано, доколкото наличието на влязла в сила присъда /респ. одобрено от наказателния съд
споразумение/ не изключва възможността гражданският съд да преценява дали с
поведението си пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо
единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, а именно –
деянието, неговата противоправност, съставомерните му последици и вината на дееца. Поведението
на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението. Във всички останали случаи
то подлежи на установяване в рамките на гражданския процес. В този смисъл е
установената съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 16.06.2017
г. по т. д. № 2662 / 2015 г. на II Т. О., Решение
№ 168 от 23.11.2012 г. по т. д. № 509/2009 г. на ВКС, II T.O., Решение №
163 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г., II Т. О., ТК Решение № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II Т. О. и др.
От показанията на
свидетеля-очевидец на процесния инцидент – И.И.по категоричен начин се установява, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Късно вечерта на 08.05.2017 г. той, заедно с още един мъж, е влязъл без
разрешение в чужд имот. От показанията на св. И.стана ясно, че П.А. е бил във
видимо нетрезво състояние и се е държал агресивно. Именно опитвайки се да го
избута от помещението ответникът му е причинил телесно увреждане. Двамата са се
сборичкали, като по делото са представени доказателства и за причинени на Г.Г. телесни увреждания, макар и с по-нисък интензитет от
тези на ищеца. При така установената фактическа обстановка категорично следва
да се приеме, че с действията си ищецът е създал предпоставки за настъпване на
вредата.
Неоснователни са доводите на
ищеца, наведени в съдебно заседание и доразвити в представената писмена защита,
че възраженията на ответника касаят не наличието на съпричиняване, а имат за
цел да изключат предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на
ответника, което при действието на чл. 300 ГПК е недопустимо. Действително при
наличието на одобрено от наказателния съд споразумение е изключена преценката
за противоправността на извършеното деяние, но на
базата на установените по делото факти, при наведените с отговора на исковата
молба възражения, съдът следва да извърши преценка относно наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен
резултат.
Предвид гореизложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че приносът на ищеца за
настъпване на увреждането е в размер на 50 %, поради което и размерът на
дължимото обезщетение следва да бъде намалено до 4000 лева. До този размер
искът следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 10 000 лева същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане от ищеца на
последния се дължат разноски по исковото производство съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за
правна защита, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по
реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. В този случай дължимото
адвокатско възнаграждение се определя от съда, като размерът му следва да е не
по-нисък от минималния по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. В случая предявеният иск
е за сума в размер на 10 000 лева. Доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен към минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4, а
именно – 830 лева. Следователно съобразно уважената част от иска ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 332 лева.
Съгласно задължителните
указания, дадени с т. 5 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноски за производството по ч. гр. д. № 9062/2019 г.
на ВРС. В рамките на последното също е представен договор за безплатна правна
защита по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА .
За него следва да бъде определено адвокатско възнаграждение съобразно правилото
на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. – на
базата на половината от стойността на претендираната сума. Доколкото предмет на
обезпечителното производство е вземането до сумата от 5000 лева, именно тя
следва да бъде взета предвид в случая. При съобразяване на изложеното съдът
намира, че за производството по обезпечаване на бъдещия иск следва да бъде
определено възнаграждение за оказаното процесуална представителство в размер на
405 лева. Съразмерно на уважената част от иска в полза на процесуалния
представител следва да бъде присъдена сумата от 324 лева.
Наред с гореописаните
разноски ищецът претендира разноски по изпълнителното дело по налагане на
допуснатото обезпечение на предявения иск. Такива в настоящото производство не
следва да бъдат присъждани. Тълкуването, дадено с цитираното по-горе
тълкувателно решение визира разноските, извършени в съдебното производство по
обезпечаване на бъдещ или предявен иск. Що се отнася до разноските, извършени
във връзка с налагане на допуснатите обезпечителни мерки, те подлежат на
възмездяване в рамките на изпълнителното дело и следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – виж
напр. Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.
о., ТК Определение № 876 от 02.12.2014
г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 845 от 05.12.2011
г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника извършените от него разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в размер на 720 лева.
Предвид
частичното уважаване на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - В. държавна такса в размер на 160 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на П.Т.А., ЕГН
**********,***, СУМАТА ОТ 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява фибула /малък пищял/ с
разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период от около 3 – 3.5 месеца – престъпление по чл. 129, ал.
1 НК, установено с влязло в сила споразумение по НОХД № 1397/2019 г. по описа
на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 4000 /четири хиляди/ лева до пълния предявен размер от 10000 /десет
хиляди/ лева, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. К.Д.Т.,
ЕГН **********, със служебен адрес: *** /партер – вътрешен двор/, СУМАТА
ОТ 332 /триста тридесет и два/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.Д.Т., ЕГН **********, със служебен адрес: *** /партер –
вътрешен двор/, СУМАТА ОТ 324 /триста двадесет и четири/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за производството по ч. гр. д. № 9062/2019 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Г., ЕГН **********,***, СУМАТА
ОТ 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски, извършени в
настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В. сумата
от 160 /сто и шестдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: