РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Исперих, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20243310100786 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.
49 ал. 4 и ал. 5 от СК.
Постъпила е искова вх.№ 4292/19.11.2024 г. от Н. С. А. от гр. Исперих,
чрез адв. Е. К. от АК - Силистра, против А. М. А. от с. К., обл. Разград, като
моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака й с
ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина. Желае да
възстанови предбрачното си фамилно име ОС.. Претендира и за сторените в
производството разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак на 06.06.1999
г., от който имат родено едно дете Е. А. М. – пълнолетен, роден на 01.01.2001 г.
През първите пет години от брака отношенията между съпрузите били много
добри. След това ответникът започнал да употребява системно алкохол, след
което ставал агресивен, заплашвал съпругата си и упражнявал психически
тормоз спрямо нея. Заради детето, а и понеже обичала съпруга си, ищцата
търпяла това положение. През годините двамата ходили да работят в Турция,
след което се прибрали в България. Ищцата твърди, че през цялото време само
тя издържала семейството финансово, а съпругът й не работел и не внасял
никакви средства. Стараела се да създаде всички условия за да расте детето им
щастливо, да се чувства добре съпруга й, да задоволява техните потребности.
През 2021 г. заминали да работят в Белгия, тъй като им трябвали пари за
сватбата на сина им. Там обаче поведението на ответника продължило по
същия начин – той не влагал никакви средства за издръжка на семейството,
вечер започвал да пие алкохол, след което ставал заядлив, заплашвал
съпругата си. Тъй като ищцата не желаела да търпи повече, поискала развод,
но той не се съгласил, започнал още повече да я тормози и заплашва, че ще я
убие. Твърди, че се страхувала за живота и здравето си, имала и здравословни
проблеми.
1
От 06.05.2024 г. съпрузите били във фактическа раздяла – ищцата
живеела при роднини в Белгия, а ответникът живеел на квартира, не
поддържали връзка помежду си, поради което ищцата счита, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, с което
обосновава и правния си интерес от водене на настоящото дело.
Исковата молба за прекратяване на гражданския брак между страните при
посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание в
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК. Заедно с този иск задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите ще
могат да носят за в бъдеще /чл.322, ал.2 от ГПК/.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. А., действащ чрез адв. С. Д. от
АК – Разград, депозира писмен отговор, като счита иска за допустим и
основателен, но оспорва изцяло твърденията на ищцата относно вината.
Съпругът счита, че вина за разстройството на брака има ищцата. Твърди, че
никога не са имали проблеми в отношенията. Възразява срещу твърденията на
ищцата, че не работел и само тя осигурявала финансовата издръжка на
семейството. Заявява, че цял живот е работел, включително и на по-вече от
едно място. Отрича да е ставал агресивен след употреба на алкохол, да е
заплашвал и да се е държал лошо.
Твърди, че след като синът им сключил брак на 11.12.2023 г., няколко дена
след това всички заедно заминали за Белгия. Именно там отношенията в
семейството се променили. Ищцата започнала да се дължи лошо със
съпругата на сина си, искала двамата да се разделят. Отделила се в отделна
стая и не спяла при съпруга си. През месец април 2024 г. вдигнала голям
скандал на ответника пред свидетели, след което се върнала в България и му
заявила, че го напуска. Изнесла всичките си вещи от семейното жилище в с. К.
и напуснала дома им. След връщането й в Белгия, ответникът вече живеел в
друга квартира сам. От тогава не поддържали никакви връзки помежду си.
Твърди че съпругата му сама, без конкретен повод и причина е взела решение
да прекрати брака им, поради което счита че вина за разстройството на
брачните отношения има изцяло тя.
Предлага производството да приключи като развод по взаимно съгласие
или със споразумение по чл. 49, ал. 4 СК.
В с.з. ищцата се явява лично и с адв. Е. К., като поддържа исковата молба.
Изразява съгласие с предложението на ответника за приключване на делото с
подписване на споразумение.
Ответникът не се явява в с.з., но се представлява от адв. С. Д., която
поддържа писмения отговор и заявява готовност за сключване на
споразумение по чл. 49, ал. 4 СК.
Страните са постигнали в с.з. споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, с което се
съгласяват брака им да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за
вината, уреждат отношенията помежду си, както и въпросите с фамилното
име на ищцата, издръжката помежду им и семейното жилище.
Споразумението се подписа лично от ищцата, а за ответника подпис положи
повереника му адв. Д., за което е изрично упълномощена с приложеното по
делото пълномощно.
Предвид постигнатото споразумение, съдът на основание чл. 321 ал. 5 от
ГПК промени редът на съдебното производство от развод по общия ред в
производство по развод по взаимно съгласие.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
такъв с Акт № 24/06.06.1999 г. на Община Исперих (л. 8 от делото). Същото
удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи
фамилното име А.. От общото си съжителство страните имат едно дете Е. А.
М. – пълнолетен, роден на 01.01.2001 г.
Страните първоначално имали добри семейни отношения, но в
последствие възникнали неразбирателства. От м. май 2024 г. съпрузите са във
фактическа раздяла. И двамата считат, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. В тази връзка подписват
споразумение по чл.49 ал. 4 СК, с което уреждат по-голямата част от
въпросите, свързани с развода.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Исковата молбата за развод следва да бъде уважена.
Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните при условията на чл. 49 ал. 5 от СК.
Страните са се споразумели, че не желаят съдът да се произнася по въпроса за
вината, поради което не се дължи произнасяне по този въпрос.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че
съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг,
отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като
семейство. По този начин необратимо са се разрушили доверието между
съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на
личността, грижа и подкрепа между съпрузите, още повече че същите са
разделени от една година и не са правили опит да се съберат отново. При тези
обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл
следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да
живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен
от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява
ненужен както за страните, така и за обществото. Тъй като страните са
постигнали споразумение по повечето от последиците на развода, съдът
следва да го включи в крайния си акт, така както е подписано и одобрено от
тях, тъй като с него са защитени изцяло правата на двамата съпрузи.
При горния изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК
разноските по делото остават за страните така както са ги направили, като
същите следва да бъдат осъдени да заплатят и окончателна държавна такса в
размер на 40.00 лева или по 20.00 лева за всеки един от тях поотделно.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 49, ал. 5 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 24/06.06.1999 г. на Община Исперих
ГРАЖДАНСКИ БРАК между Н. С. А., ЕГН: **********, от гр. Исперих,
обл.Разград и А. М. А., ЕГН: **********, от с. К., обл. Разград, обл.Разград,
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се
произнася по въпроса за вината.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.
49, ал. 4 от СК, в следния смисъл:
1. Страните се съгласяват бракът им да бъде прекратен, без съдът да се
3
произнася по въпроса за вината.
2. След прекратяване на барака съпругата ще възстанови предбрачното си
фамилно име ОС. и за в бъдеще ще се именува Н. С. ОС..
3. Страните нямат претенции за издръжка помежду си, както и за ползване
на семейно жилище.
4. Разноските остават за страните така, както са ги направили до момента.
ОСЪЖДА Н. С. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - Исперих сумата от 20.00 (двадесет) лева окончателна ДТ,
дължима по производството.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - Исперих сумата от 20.00 (двадесет) лева, представляваща -
окончателна ДТ, дължима по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4