Решение по дело №1814/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 32
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20222120101814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Бургас, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120101814 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ”Юробанк България” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от П. Н.Д. и Д. Б.
Ш. против Р. Т. П., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 3376.83 лева главница, на основание
договор за потребителски кредит от 08.03.2017г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащането, сумата от 82.34 лева възнаградителна лихва
за периода от 08.05.2020г. до 07.08.2020г., сумата от 78.54 лева мораторна лихва за
периода от 08.05.2020г. до 20.10.2020г.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили посочения договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата
кредит от 4741 лева за пълно предсрочно погасяване на задължения по друг договор за
кредит. Ответницата е усвоила кредита, при ГПР от 8.84% и договорна лихва, която се
определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка
в размер на 6.177%. Крайният срок на погасяване на кредита е 08.06.2025г.
Ответницата не е била изправна страна по договора и не е заплащала в срок дължимите
вноски. Поради неплащане на шеста вноска с падеж 08.01.2020г. банката е обявила
целия кредит за предсрочно изискуем, като на длъжницата е изпратено писмо. Моли се
за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК, чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е подала отговор, в който оспорва
иска. Не е ясно на какви счетоводни сметки се основава предявената претенция, както
и по какъв начин са определени датите, на които сумите се дължат или начисляват. Не
е ясно и общият размер на главницата вноските за кои месеци представлява. Не е
1
изяснено и датата 20.10.2020г., към която е изчислен общия дълг, на базата на какво е
посочена. Вноска 6 е всъщност с падеж 08.09.2017г. Мораторните лихви за периода от
08.05.2020г. до 07.08.2020г. не се дължат, защото анатоцизмът е забранен от закона.
Моли се искът да бъде отхвърлен.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “Юробанк България“ АД и Р. Т. Ж. /понастоящем П./
договор за потребителски кредит № ***/08.03.2017г., според който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит от 4741 лева за пълно предсрочно
погасяване на задълженията му по договор за потребителски кредит от 05.05.2015г.
Уговорено е, че кредитът се отпуска по конкретно посочена сметка на името на
ответницата, като банката превежда сумата от тази сметка по друга сметка, също
конкретно посочена и по този начин ще се погаси предсрочно другия кредит. Според
договора, се дължи през първите 18 месеца променлива годишна лихва в размер на
6.177%, а след това се дължи променлива годишна лихва, която е сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8.177%. ГРП по
отпуснатия кредит е 8.84%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 6460.55
лева. Видно от погасителния план, сумата е следвало да се изплати от
кредитополучателя на 99 месечни вноски, включващи главница и лихва. Падежът на
последната вноска е на 08.06.2025г.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира,
че в случая договорът отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се
направи извод, че е налице нищожност. Ето защо страните са валидно обвързани в
облигационна връзка, породена от договора за кредит.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, сумата от 4741 лева е
била преведена по сметката на ответницата на 08.03.2017г. с посочено основание
“усвояване на кредит 4644432“. Това е видно от банково бордеро и извлечение от
сметка с титуляр Р. Т. Ж.. По този начин банката е изпълнила договорните си
задължения по договора, а от своя страна ответницата е трябвало да върне взетия
кредит. По кредита са платени суми в общ размер на 2301.20 лева, с които са погасени
1364.17 лева главница, 923.34 лева възнаградителни лихви и 13.69 лева лихви върху
просрочена главница. Според вещото лице, при обявена предсрочна изискуемост до
07.08.2020г. се дължат 3376.83 лева главница и 82.34 лева възнаградителна лихва за
периода от 08.05.2020г. до 07.08.2020г. Тези суми са останали неплатени, като се
приспаднат платените вноски.
При това положение банката е имала правото да направи целия кредит
предсрочно изискуем. Според чл.14 от договора, при непогасяване в уговорения срок
на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло
или частично предсрочно изискуем. Видно от погасителния план, вноските по кредита
се дължат на всяко 8-мо число от месеца. Експертизата в табличната си част е записала,
че ответницата е платила вноска на 30.04.2020г., като следващото плащане е едва на
31.07.2020г. Следователно, пропуснати са плащанията с падежи на 08.05., 08.06. и
08.07.2020г. Налице са условията на чл.14, тъй като в уговорения срок не са погасени
2
няколко вноски, поради което банката е имала правото да направи цялото задължение
на ответницата предсрочно изискуемо.
БРС счита, че преди завеждане на заповедното дело банката надлежно и
валидно е обявила предсрочната изискуемост. Видно от данните по делото, кредиторът
е пратил до длъжницата писмо, в която тя е уведомена, че поради забавата в
плащанията цялото задължение по договора се обявява за незабавно изискуемо и
дължимо. От приложената обратна разписка се установява, че писмото е връчено на
свекъра на лицето, на посочения по договора адрес, т.е. на пълнолетен от домашните
му и по този начин връчването е надлежно и е произвело търсения правен ефект. С
връчване на писмото, извършено на 07.08.2020г., волята на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем е достигнала до длъжника и така договорът е бил едностранно
променен досежно падежа на задълженията. Следователно кредитът е приведен в
състояние на предсрочна изискуемост.
Според експертизата, при обявена предсрочна изискуемост остава неизплатена
главница от 3376.83 лева по вноски с дати на падеж от 08.04.2020г. до края на срока на
договора, както и остава неизплатена възнаградителна лихва от 82.34 лева за периода
от 08.05.2020г. до 07.08.2020г. /датата на връчване на уведомлението за предсрочната
изискуемост/. Доколкото ответницата е изпаднала в забава в плащанията, тя дължи и
мораторно обезщетение, което е в размер на 78.54 лева за периода от 08.05.2020г. до
20.10.2020г. Следователно предявените искове по чл.422 ГПК за главницата,
договорната и мораторната лихви са основателни и доказани изцяло по размер.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на
ищеца главница от 3376.83 лева, договорна лихва от 82.34 лева, мораторна лихва от
78.54 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски в исковото производство от 1277.49 лева и разноски по заповедното
дело от 495.33 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Т. П., ЕГН ********** от
***, че дължи на ”Юробанк България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от П. Н.Д. и Д. Б. Ш. сумата от 3376.83 лева /три
хиляди триста седемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №
***/08.03.2017г., сумата от 82.34 лева /осемдесет и два лева и тридесет и четири
стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 08.05.2020г. до 07.08.2020г., сумата от
78.54 лева /седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ мораторна лихва за
периода от 08.05.2020г. до 20.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 27.10.2020г. до изплащане на
3
сумата, които вземания са предмет на заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС
по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА Р. Т. П., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Юробанк България”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от П. Н.Д. и Д.
Б. Ш. сумата от 1277.49 лева /хиляда двеста седемдесет и седем лева и четиридесет и
девет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 495.33 лева
/четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4