О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260832
23.12.2020г,
гр.Пловдив
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на
двадесет и трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
К.Иванов
като разгледа докладваното от съдията
Рабчева
в.ч.гр.д.№ 2965/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.413,
ал.2 във вр. с чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по частна жалба от Ай Тръст ЕООД-гр.София, представлявано от управителя
И. Ш., действащ чрез пълномощника си юриск. В.Г. против Разпореждане от
03.11.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 1884/ 2020г. по описа на Районен съд
–Асеновград, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на жалбоподателя против И. С. С. в частта му, с която се иска да бъде
издадена заповед за изпълнение за сумата от 29,31 лв – административни
разноски, сумата от 28,96 лева – възнаграждение по договор от подаване на заявлението в съда 27.10.2020г
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 7,01 лв законна лихва за
забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.09.2019г.
до 09.10.2020г., дължими на основание Договор за кредит № 2079163 от
23.08.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника И. С., обезпечен с
Договор за предоставяне на поръчителство от 23.08.2019г., сключен между
кредитора „Ай тръст“ ЕООД и длъжника. С
частната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното разпореждане, като се иска неговата отмяна и
постановяване присъждане на
претендираните от жалбоподателя суми в пълен размер, както и се претендира
присъждане на направените за настоящото производство разноски за държавна
такса.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите по частната жалба, намери следното:
Частната жалба
изхожда от надлежна страна и е в
законния по 275, ал.1 във връзка с чл.413,
ал.2 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното разпореждане е
отхвърлено частично заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК , с
която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 29,31 лв –
административни разноски, сумата от 28,96 лева – възнаграждение по договор от подаване на заявлението в съда 27.10.2020г
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 7,01 лв законна лихва за
забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.09.2019г. до
09.10.2020г., дължими на основание Договор за кредит № 2079163 от 23.08.2019г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника И. С., обезпечен с Договор за
предоставяне на поръчителство от 23.08.2019г., сключен между кредитора „Ай
тръст“ ЕООД и длъжника.
При
отхвърляне на заявлението за издаване на ЗИ в частта относно претендираните
суми е извършена проверка от заповедния съд относно наличието на отрицателните
предпоставки по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК , при преценката за което е
извършена при прилагане на нормата на чл.143 ЗЗП и констатацията относно
качеството на длъжника на потребител въз основа на представения договор за
кредит и договор за поръчителство, както и проверката и преценката относно това
дали съответното задължение не произтича от неравноправна по своя характер
клауза, вкл. изхождайки от разпоредбата на чл.145, ал.1 ЗЗП. Въз основа на тези
критерии е обоснован извода за неравноправност на клаузата за заплащане на
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, тъй като размерът
на възнаграждението по договора за поръчителство е дължим на вноски на падеж на
задължението по договор за кредит , платимо е ведно с тях на кредитора по
договора за кредит, задължението е възникнало въз основа на разпоредба в
договор за кредит, с посочени условия за обезпечението в общите условия към
договора за кредит. При направено изчисление въз основа на месечното
възнаграждение на поръчителя / 39,66 лв/ за целия период на договора е
обоснован извода за това, че общият размер на това възнаграждение от 118,98
лева , е в близо до половината от размера на кредита, което сочи извод на
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя
по смисъла на чл.143 ЗЗП, също водещо до извод за неравноправност на така
уговорената клауза.
Направената
констатация въз основа на приложенията към заявлението за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК / договор за кредит, договор за поръчителство и Общи условия/ се
споделя от въззивния съд. Видно от чл.4 от процесния договор за потребителски кредит във връзка с
раздел ІІІ, т.12 от представените Общи условия за предоставяне на кредити се
налага извод, че са предвидени договорни условия за диференцирано разглеждане
чрез предвиждане на допълнителна предпоставка при клиентите, реализирали избора
за предоставяне на кредит при обезпечение / чл.4, ал.1 от договора/ и тези
клиенти, при заявен кредит без обезпечение / чл.4, ал.3 от договора/. При
първите е предвидено привилегировано разглеждане на заявлението за кредит и по
– висока степен на гарантираност за неговото
одобрение, което с оглед осигуряване на допълнително обезпечение в полза на
кредитора чрез конкретен вид обезпечение / с поръчителство на ЮЛ/ сочи на изготвени от кредитора с договора
предварителни условия както за
неравноправно третиране на потенциалните клиенти на кредитора, така и за
прехвърляне на риска върху потребителя. Последното е в нарушение на изискването
на чл. 16 ЗПК относно задължението на кредитодателя за самостоятелна оценка на
платежоспособността на клиента и определянето на цената на услугата във връзка
с предоставената финансова услуга. Следователно предвидената клауза налага обоснована
вероятност както за заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, така и
за неравноправност на основание чл.143, ал.2, т.5 и т.2 ЗПК. Това е достатъчно
основание за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК на основание чл.411, ал.2
, т.2 и т.3 ГПК.
На
следващо място изцяло се споделя от въззивния съд и изводът на заповедния съд
относно претенцията на заявителя за заплащане на административни разноски
поради нейната неравноправност. Касае
се за определени с договора за кредит допълнителни разноски в полза на
кредитора, чието събиране се обезпечава предварително с договора без яснота
относно техния размер, което е несъответно на изискването за определяемост на
ГПР по смисъла на пар.1, т.1 ДР на ЗПК. Процесната претенция е в нарушение и на
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като е с характер на определена такса по управление на
кредита, което същевременно води до оскъпяване цената на предоставената услуга,
доколкото последната следва да се определя от размера на договорената между
страните възнаградителна лихва.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя относно неспазване изискването на чл.16 ЗПК за оценка
платежоспособността на потребителя, основавайки се на процедурите, които
кредиторът извършвал в процеса по проверка кредитоспособността на
кредитополучателя и с довода, че договорът за кредит се сключвал преди
сключването на договора за поръчителство. Видно от приложените към заявлението
по чл.410 ГПК договор за потребителски кредит № 2079163 от 23.08.2019г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от 23.08.2019г., и двата договора са
сключени на една и съща дата, поради което доводът, че фактическият състав по
сключването на договора за потребителски кредит се явява завършен преди
сключването на договора за поръчителство е недоказан и неоснователен.
Не
се споделя и възражението на жалбоподателя в насока неправилност на извода, че вземането на
жалбоподателя за предоставяне на поръчителство заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК и
следва да бъде включено в ГПР.
Изложението на съда по-горе в насока необходимост от определяемост на
вида и размера на разходите по договора за кредит, към които съобразно Общите условия към договора за кредит следва да се прибавят и тези по договора за
поръчителство, води до извода както за значително оскъпяване цената на кредита,
така и за неопределеност на размера на
разходите по кредита, извън изискването на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и
заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ЗПК.
Последното именно предопределя неравноправния характер на клаузата
относно заплащане на възнаграждение по сключен договор за поръчителство,
независимо от формално предвидената в Общите условия по договора за кредит
възможност /за избор/ за сключване на договор за поръчителство. Неоснователен е
и довода относно разхода на длъжника по Договора за предоставяне на поръчителство,
който не бил известен на Кредисимо ЕАД, тъй като към момента на сключване на
договора за кредит, в който следва да се посочи ГПР, Кредисимо няма знание за
този разход, той ставал известен едва след по-късното сключване на договора за
предоставяне на поръчителство и по сключен впоследствие и въз основа на този
договор за поръчителство между Кредисимо ЕАД и Ай тръст. Както се посочи
по-горе и двата договора се явяват сключени на една и съща дата, а дружеството
и кредитодателя се явяват „свързани лица“ в икономическия смисъл на понятието,
извод наложен от Справка в Търговския регистър.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя относно претендираните административни разноски,
независимо от липса на изискуемост на тези разходи към датата на сключване на
Договора. Касае се за определени с
договора за кредит допълнителни разноски в полза на кредитора, чието събиране
се обезпечава предварително с договора без яснота относно техния размер, което
е несъответно на изискването за определяемост на ГПР по смисъла на пар.1, т.1
ДР на ЗПК. Процесната претенция е в нарушение и на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като е
с характер на определена такса по управление на кредита, което същевременно
води до оскъпяване цената на предоставената услуга, доколкото последната следва
да се определя от размера на договорената между страните възнаградителна лихва.
Следователно и в тази част искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК в тази част
на заявлението е също неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения, които
съответстват и на направените от заповедния съд правни изводи, частната жалба
се явява неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1,
пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.11.2020г.
постановено по ч.гр.д.№ 1884/ 2020г. по описа на Районен съд –Асеновград –ІІІ
гр.с.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: