Р Е Ш Е Н И
Е
№261220
гр. П., 20.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, Х – ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При
секретаря Божура Антонова, като разгледа
гражданско дело № 02042 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на Е.Д.Д. и В.П.Д. против А.К.Т., с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че Е.Д.Д. е
собственик на 3/8 ид. части, а В.П.Д. на 1/8 ид. част от следния имот: поземлен имот /дворно място/, находящо се в село Г. Б., общ. П., с площ 422 кв.метра,
който съгласно ПРЗ на село Г. Б., одобрен със заповед № ****г. е включен и
попада в площта на УПИ ***-***в квартал 20 по плана на село Г. Б., целият с площ
от 1546 кв.м., при граници на имота: улица, ***, *** и останалата площ от УПИ ***-***в кв. 20
по ПРЗ и граници на целия имот: от северозапад –улица, от юг ***, от
изток УПИ **-*** и УПИ
**-***и от север УПИ ***., а при условията на евентуалност на
посочените идеални части от *** ид. части от площта на урегулирания поземлен
имот.
В съдебно заседание от 19.11.2021г. e направено изменение по реда на чл. 214 ГПК
относно площта на имота, която вместо 422 кв.метра да се счита 466 кв. м.
В исковата молба се сочи придобивно
основание наследствено правоприемство и давност.
Излагат се твърдения, че наследодателят на ищците П.Д.Д.,
заедно с Н.Д.Д. с нотариален акт № ***том *дело № *** г. на нотариус при ПРС са признати
за собственици на основание давностно владение върху
описания недвижим имот-празно дворно място от 422 кв.м., представляващо имот с
пл. № 43, за който е отреден парцел III –трети, в кв. 9 по плана на с. Г. Б.. Сочи се, че
собствеността върху ½ ид. част от имота е
придобита заедно от П.Д. и ищцата Е.Д. при режим на СИО и така ¼ ид. част
ищцата е придобила по силата на закона, а останалата притежавана от
наследодателя ¼ ид. част е наследена от двете ищци,
след смъртта на П.Д. през **** г. Така ищцата Е.Д. е придобила 3/8 ид. части от имота, а В.Д. 1/8 ид.
част. Твърди се, че до смъртта на общия наследодател описаният имот е бил във
владение на него и ищцата Е.Д., а след това и до предявяване на иска
фактическата власт се осъществявала
непрекъснато и необезпокоявано от ищците. Със заповед № ****г. е утвърден нов
план за регулация и застрояване на с. Г.Б.. С този план описаният имот попада в
площта на УПИ ***-***с площ 1 546 кв.м., като не е взето предвид
правото на собственост на ищците. Излагат се съображения, че ако процесният имот е бил придаден по регулация в площта на УПИ
или последният е образуван от отделни имоти, не се променя извода, че ищците са
собственици общо на 4/8 ид. части от имота. Сочи се,
че не са били уредени сметките по регулация и на основание пар.
8 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на
плана. Сочи се, че с договор за покупко-продажба, обективиран
в нот. акт № 12, рег. № ***дело № ***/*** г. от 1209.***
г. ответницата е закупила от В.С.Н.и К.С.К. УПИ ***-***в кв. 20 по ПРЗ на с. Г. Б.. Чрез това
разпореждане са засегнати правата на ищците. Релевира
се довод за противоречие на този договор със закона – пар.
6, ал. 5 от ПР на ЗУТ, евентуално, че същият е нищожен поради липса на предмет,
тъй като от гражданския оборот са изключени УПИ, за които сметките по регулация
не били уредени преди влизане в сила на ЗУТ и в срока по пар.
6 от ПР на ЗУТ.
Ответницата е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. На първо място счита, исковете за недопустими
поради липса на правен интерес и допустим предмет. Недопустимо съобразно
правилата, действали към 04.11.1993 г., когато е одобрен последният ПРЗ план на
с.Г. Б., а и след това било придобиване на реална част от поземлен имот по
давност, чрез сделка или по друг придобивен способ,
без тази част да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел. Дори при
отпаднало отчуждително действие на
дворищно-регулационния план, правата на съсобствениците на придаваемите
места, не се възстановяват, ако има приложена регулация. Твърди се, че в случая
дворищната регулация е приложена. От представените скици и документите,
съдържащи се в нот. дело № ***/*** г. за процесния УПИ няма неуредени сметки по регулация. Твърди
се, че е налице друг ред за защита, още от момента на одобряване на ПРЗ, който
изключва предявяване на установителен иск. Искът бил
погасен по давност, тъй като от влизане в сила на последната дворищна регулация
до предявяването му са изминали повече от 5 години. В този смисъл се иска
прекратяване на производството за установяване право на собственост върху
реална част от процесния УПИ, евентуално се иска
отхвърляне на иска като неоснователен. Сочи се, че няма отреждане по силата на
последната дворищна регулация на съсобствен
дворищно-регулационен парцел от претендирания имот и
имота на праводателите на ответницита.
От друга страна регулацията била приложена чрез завземане на мястото -
упражняване на владение повече от 10 години. Обосновава се, че ответницата е
придобила имота на основание сочения договор от 12.09.*** г. Продавачите се
легитимирали като собственици с нот. акт от 2002г., с
който наследодателите им С.К.С. и Р.С.С. са признати
за собственици на основание придобива давност и съдебна делба върху УПИ. Преди
това с нот. акт № **дело **** от **** г- на нотариус
при ПРС наследодателят на прехвърлителите на
ответницата- С.К.С., Е.Г.Н. и Н.К.С. били признати за собственици на основание давностно владение и наследство върху празно дворно място,
представляващо имот с пл. № 51, за който е отреден парцел I*цялото с площ 2 500 кв. м. по плана на
с. Г. Б.. Въз основа на образувано гр. д.№ *** г., страни по което са С.К. и Р.С.,
същите са получили в дял процесния УПИ. Заявява се,
че наследодателите и съделите на прехвърлителите
С.К. и Р.С., а след тях и продавачите са владели изцяло описаното УПИ, като
владението е започнало много преди 1993 г. и продължило до момента на сключване
на договора през *** г.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Видно
от представен препис от нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № ***том *дело № ***
г. на нотариус при ПРС въз основа на обстоятелствена проверка нотариусът е
признал на Н.Д.Д. и П.Д.Д. правото
на собственост въз основа на придобивна давност върху
празно дворно урегулирано място от 422 кв.м., находящо
се в землището на с. Г. Б. - Пернишко, представляващо имот пл.№ 43 при граници:
улица, н-ци на К.С. и н-ци
на И.Н. и собствениците, за който имот е отреден парцел III- трети, в кв. 9
(девети) по плана на с. Г. Б. - Пернишко.
Съгласно
представеното удостоверение за наследници от 23.10.*** г. на П.Д.Д., същият е починал на 25.03.**** г. и оставил за свои
наследници ищците- Е.Д.Д. – съпруга и В.П.Д.-дъщеря.
С нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № **том V, дело № ****/****
г. Е.Г.А., Н.К.С. и С.К.С. са признати за собственици на: празно дворно място,
съставляваща имот пл.№ 51, за който е отреден парцел II по плана на с. Г. Б.,
Пернишки окръг, цялото с пространство от 2500 кв.м. при съседи: улица, Ф.М., н-ци на Д.Н. и дере.
С
констативен нот. акт № *** от 13.12.2002 г. С.К.С. и Р.С.С. са признати за собственици въз основа на давност и
съдебна делба на поземлен имот с площ 1525 км.м., за който по регулационния
план на с. Г. Б., одобрен със заповед № **** г. на кмета е отреден парцел VII-570, в квартал 20, при посочени
граници.
Видно
от съдържащото се в приобщеното гр.д. № *** г. по описана РС-П. удостоверение,
издадено от кметство с. Г. Б./ л. 99/ поземлен имот с **-***и част от имот
VII-570, в квартал 20 по действащия план на с. Г. Б. са идентични са п.II 51, кв. 0 от отменения план на селото,
описан в нот. акт № 96 от **** г. Видно от протокола
от с.з. на 13.11.2001г.съделителите в производството
по делба Н.К.С. и В.П.С., С.К.С. и Р.С.С. се споразумели последните двама да получат имотите в дял
втори от допълнителното заключение на
вещото лице, част от който е парцел ***-***в кв.
20 от ЗРП на с. Г.Б., а съделителите Н.К.С. и В.П.
имотите в дял първи, сред които парцел **-***в кв. 20 от ЗРП на с. г.Б..
С
договор за покупко-продажба, обективиран с нот. акт № *** том *рег. № ***дело № ***/*** г. В.С.Н.и К.С.К.
продали на ответницата А.К.Т., придобитият по наследство от Р.С.С. и С.К.С. поземлен имот, за който е отреден УПИ ***-***в
кв. 20 от ЗРП на с. Г.Б.. Приобщени са по делото документите, съдържащи се в
нотариалното дело, послужили за издаване на сочения нот.
акт. От представените удостоверения за наследници се установява, че В.С.Н.и К.С.К. са единствени наследници на Р.С.С. и С.К.С..
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано, действащият план на с. Г. Б. е одобрен
със заповед № **** г. Отменения план на с. Г. Б. е утвърден с указ № *** от
18.VIII. 1931 г. за уличната регулация и със заповед № 2470 от 29.VIII. 1931 г.
за дворищната регулация. Имоти пл.№ 42 (с площ от 3617 кв.м.), пл.№ 43 (с площ
от 2324 кв.м.) и пл.№ 51 (с площ от 3012 кв.м.) по отменения план от 1931 г. попадат в кв. 9, в улица и в кв. 7. За имоти пл. №
42 и пл.№ 43 в кв. 9 е отреден парцел III-42и43
(с площ от 1077 кв.м.). За имот пл.№ 51 в кв. 9 е отреден парцел II -51 (с площ от 1385 кв.м.).
За
имот пл.№ 570 (с площ от 2700 кв.м.) по действащия план от 1993 г. са отредени
УПИ **-***(с площ от 715 кв.м.) и УПИ ***-***(с площ от 1546 кв.м.). По
отменения план частта от имот пл.№ 43 попадаща в кв. 9 е 491 кв.м. Парцел III-42и43 в кв. 9 е с площ от 1077 кв.м., а
частта от имот пл.№ 43 попадаща в парцел III-42и43 е 457 кв.м..
След ***2
г. до ПЗР, одобрен със заповед № **** г. няма одобрени други
дворищно-регулационни планове или кадастрални планове за с. Г.Б., община П.. Съгласно ПЗР, одобрен със заповед № ****
г., частта от имот пл.№ 43, попадаща в кв. 9 по отменения план от 1931 г. и
част от парцел III-42и43
в кв. 9 по отменения план от 1931 г. описани в нотариален акт № ***том *дело № ***
г. са включени в площта на УПИ ***-***в кв. 20 по плана на село Г.Б., общ. П.,
одобрен със заповед № **** г. Частта от имот пл.№ 43, попадаща в кв. 9 по
отменения план от 1931 г. попада в площта на УПИ ***-***в кв. 20 по действащия
план с 466 кв.м. Част от парцел Ш-42 и43 в
кв. 9 по отменения план от 1931 г., отговаряща на имот пл.№ 43, попада в площта
на УПИ ***-***в кв. 20 по действащия план с 500 кв.м. Съгласно ПЗР, одобрен със заповед № ****
г., имотът, описан в нотариален акт № ***том *дело № *** г., не е взет като отделен имот при урегулирането на УПИ ***-***в кв. 20 по
плана на с. Г.Б., общ. П.. По действащия план УПИ ***-***в кв. 20 е образуван
изцяло от имот пл. № 570. За УПИ ***-***в
квартал 20 по плана на село Г.Б., община П. - до изтичане на срока по параграф
6 от ПР на ЗУТ няма данни да са уредени сметки по регулация.
Действащият
последен ПРЗ на с. Г. Б. е одобрен със заповед № **** г. На него е нанесен УПИ ***-***в
кв. 20 и към същия няма отредени придаваеми места по
регулация. На отменения план за регулация и
застрояване от 1931 г., недвижимият имот, описан в нотариален акт № **том V,
дело № ****/**** г., като празно дворно място, съставляващо имот пл.№ 51 е
нанесен в кв. 9, в улица и в кв.7. За този имот е отреден парцел II-51 в кв. 9 с площ от 1385 кв.м. Площта
на имот пл.№ 51 е 3012 кв.м. Част от имот пл.№ 51 и част от парцел II-51 по отменения план
от 1931 г. попадат в УПИ ***-***в кв. 20 по сега действащия план от
04.11.1993 г. Няма друг предходен план за имот пл.№ 51.
Според
вещото лице площта на процесния УПИ ***-***в кв. 20
към момента на извършването на делбата, приключила с одобряването на съдебна
спогодба в съдебно заседание на 13.11.2001 г., към момента на издаването на
констативния нотариален акт № ***, том *рег.№ 2956, дело 188/2002 г. и към
извършването на покупко-продажбата от 12.09.*** г. е 1546 кв.м. Площта на парцел III-42,43 в кв. 9 по отменения план от 1931
г. е 1077 кв.м., а частта от имот пл.№ 43 който попада в него е 457 кв.м. Този имот за
първи път е нанесен в отменения план на селото от 1931 г. По сега действащия ПРЗ от 04.11.1993 г., парцел III-42,43 в кв. 9 по
отменения план от 1931 г. попада в имот пл.№ 572 и имот пл.№ 570.
На
приложената към заключението Комбинирана скица - План приет с указ № ***/1931
г. Кадастър и регулация на с. Г. Б., който е бил в действие към ***2 г. и към
25.12.**** г. вещото лице e
обозначило имотите по описаните нотариални актове, като частта от имот пл.№ 43,
попадаща в кв. 9 с площ 491 кв.м. е между цифрите 8-9-3-5-6-7-8, оцветена в
зелено и червено, частта от имот пл.№ 43, попадаща в парцел Ш-42,43 в кв. 9 с
площ 457 кв.м. е между цифрите 8-9-3-5-7-8, оцветена в зелено, частта от имот
пл.№ 43, попадаща в парцел II-51 в
кв. 9 с площ 34 кв.м. е между цифрите 5-6-7-5, оцветена в червено, парцел III-42,43 в кв. 9 с площ 1077 кв.м. е между
цифрите 1-2-3-4-5-7-8-1, оцветен в зелено, лилаво, жълто и синьо, частта от имот
пл.№ 51, попадаща в парцел III-42,43
в кв. 9 с площ 54 кв.м. е между цифрите 3-4-5-3 оцветена в синьо, частта от
имот пл.№ 51, попадаща в кв. 9 с площ 1684 кв.м. е между цифрите
6-5-3-13-14-15-16-17-11-18-19-20-21-22-6, оцветена в синьо, кафяво, сини щрихи
и бяло, частта от имот пл.№ 51, попадаща в парцел II-51 в кв. 9 с площ 1174 кв.м. е между
цифрите 6-5-4-10-11-18-19-20-21-22-6, оцветена в бяло, парцел II-51 в кв. 9 с площ 1385 кв.м. е между
цифрите 7-5-4-10-11-12- 22-6-7, оцветен в червено, бяло и оранжево, частта от
имот пл.№ 51, попадаща в парцел 1-53,55 в кв. 9 с площ 227 кв.м. е между
цифрите 11-10-15-16-17-11, в сини щрихи
На
приложената към заключението комбинирана скица - План одобрен със заповед №
2242/1993 г. и План приет с указ № ***/1931 г. е обозначено съгласно ПЗР,
одобрен със заповед № **** г. къде попада имотът, описан в нотариален акт № ***том
*дело № *** г., а именно частта от имот пл.№ 43, попадаща в кв. 9 по отменения
план от 1931 г.q
попадаща в площта на УПИ ***-***в кв. 20 по действащия план е с площ от 466
кв.м. между буквите А-Б-Г-Е-Ж-З-А, означени с кафяви точки, частта от парцел
Ш-42,43 в кв. 9 по отменения план от 1931 г. попадаща в площта на УПИ ***-***в
кв. 20 по действащия план е с площ от 500 кв.м. между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-З-А.
В съдебно заседание от 28.07.2021 г. вещо лице Р.Н. потвърждава, че частта от
имот 43 по стария план, находяща се между букви
А-Б-Г-Е-Ж-З-А по втората скица от заключението, съдържаща се в УПИ-570 по сега
действащия план не е нанесен като самостоятелен имот, а като част от площта на
имот 570 по новия план. Не е нанесен,
защото няма граница. Според вещото лице частта от имот 51, която попада в
парцел втори е 1174 кв.м., 1386 км.м. е площта на целия парцел 2, само че в
него освен имот 51 попада и част от имот 43, част от имот 51,52,53,54 и 55.
Според
приетото заключение на назначената допълнителна експертиза имот планоснимачен № 51 по отменения план от 1931 г.
участва в УПИ ***-***по сега действащия план от 1993 г. в частта заключена
между буквите А-Б-В-Г-Д-А с площ от 1045 кв.м, оцветена на приложената към
заключението комбинирана скица 1 в зелено. Парцел II-51 по отменения план от 1931 г. участва
в УПИ ***-***по сега действащия план от 1993 г. в частта заключена между
цифрите 1-2-3-4-1 с площ от 1010 кв.м, оцветена на приложената към заключението
комбинирана скица 2 в червено.
По
делото са приети молба от Д.Н. Д. /син на Н.Д.Д.,
съгласно удостоверение за наследници л. 125/ от 31.10.1995 г., адресирана до
кмета на с. Г. Б., с която се моли в регулационния план на селото да бъде
нанесен имот № 43 в квартал 9. Приложен е разписен лист в който за имот 570
като собственици са посочени Н. и С.К.и, а за имот 725 наследници на Н. и П. Д.и
/ лицата, на които е признато право на собственост с НА от ***2 г./ Приложен е
акт за непълноти и грешки от 07.06.1994г., издаден във връзка с подадената
молба, в който е посочен нот. акт за собственост № 165 от ***2 г. Посочени
са заинтересовани съседи – Н. и С.К.и, които са подписали същия. Предвидено e заснемане на имот с номер 725, находящ се между имоти 570 и 572, като е отбелязано, че на
място има материализирани граници. С протокол от 16.08.1996 г. на
Архитектурно-градоустройствена комисия е прието попълване на кадастралния план
с нов имот № 725 и разделянето на парцел
VII – 570 на два парцела VII – 570 и Х – 725 по имотна граница, но
липсва заповед на кмета за изменение и допълване на плана, като фактическия
състав на процедурата по изменение на плана не е завършена. Съгласно удостоверение, издадено от
Община П./ л. 187 /имот с пл. № 725 в кв. 20 не съществува в действащия реагулационен план на с. Г.Б., одобрен със заповед от 1993
г. на кмета на общината.
По
делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на две групи
свидетели. Свидетелят М.М., който живее
на триста метра от имота, сочи, че му е известен имотът, за
който се води делото. Същият се намира в село Г. Б., на изток от центъра.
Споделя, че от малък е бил приятел с О.Н. Д., който е син на Н., на П. е
племенник. Като деца се пързаляли там зимата, лятото колички сме карали, защото
е стръмен имотът. Като поотраснали участвал в коситбата на сеното. Сочи, че
имотът е бил ограден с дървени пармаци. Мисли, че
имотът е около половин декар стръмната част. Свидетелят разказва, че когато
починал П., имотът се стопанисвал от жена му и дъщеря му. В. – дъщеря му и жена
му Е.. Напоследък синът й Дани се занимавал с имота. През последните 7-8 години не му е известно кой го стопанисва. Не
е чул да е имало спорове за този имот. Откакто бил 13-14 годишен, първо от П.
се стопанисвал и след това имотът се стопанисвал само от тях. Не е имало
период, в който имотът да е ползван от други. От дясната страна имот имал Д. К..
Свидетелят сочи, че преди няколко месеца е минал с един джип и видял, че има
някаква мрежа в имота, с колове, циментови колове. Видял е само от долната
страна, фактически от запад мрежа. Свидетелят сочи, че живее в Г.Б., откакто се
е родил, познавал е С.К., който имал имот в съседство, отгоре, може би. При
имота, за който свидетелят говори имало дървената ограда навремето, която
деляла имотите, но не сигурен. Според свидетеля имотът на Спас бил обраснал в тръни преди време, преди 10-ина
години. Имотът, за който се води делото, се чистел, последно от Дани- синът на В.
до поне преди 5-6 години. Свидетелят уточнява, че дървената ограда, за която
говори се състояла от обли, небичени, колове, с обли прътове и имало сливи,
плодни сливи. Оградата била от двете страни и от горната страна. Тази ограда
впоследствие е била обрасла покрай сливите. Слагали са се и камъни, като
свидетелят, баща му и дядо му слагали камъни и пармаци.
Свидетелят
Зафир З. споделя, че също живее в Б., на три-четири парцела през това процесното место, откакто се родил, там живял. Познато му е
мястото от дете. Посочва, че на Н. Д. и П. Д., това място им било „гувното“, където вършели навремето с коне и плевнята им
била отдолу, под него. През парцела те минавали и през него се качвали нагоре в
другите парцели. Имотът бил обработван от синовете на Н., а след това на П.
внука, сина на В.. Баба му имала крава. Сочи, че не е имало случай този имот да
се стопанисва от друг. В имота странично, от южната страна имало самораслици сливи и там било заградено с лески, от дървета,
„пармаци“, на 20-30 см разстояние наковани колове
един от друг. Никой друг освен наследниците на Н. и П. не знае да е стопанисвал
имота. Последните 1-2 години свидетелят не бил добре и не минавал натам, но
знае, че имотът го коси момчето на В.. Сочи, че оградата се намира между Н. К.
и С.К., и Д. и Н., между двата имота. Процесният имот
бил около 500 метра или 550 кв. м. Свидетелят точно не може да определи, защото
той бил цял имот - от горе до долу, с долния им парцел, но улицата ги пресякла
и той остана така. Това, пресичане с улицата, сигурно е било преди петнадесет
–шестнадесет години. През всичките години нищо не е променяло по имота. Огради
има от северната страна, която се поставила от други хора – И.Н., негов
племенник там си направил къща. Свидетелят познава Н.К.С. и С.К.С.. Сочи, че до
имота, за който говори, те имали също имот. Техният имот бил малко по-голям.
Техният имот не го чистили много години, бил ураснал
с храсти, със сливи-самораслици. Разбрал е, че хората, които са го купили, са
го изчистили. Децата на С.К., В. и К., свидетелят познава. Техният баща е живял
в долния имот. Къщата им била долу, у ниското и техният имот продължава така
нагоре, от улицата. Имотът на Спас, празният имот най-много го работел Д.,
защото Д. гледал крава и го косял. До този имот, който се обработва от Д., има
други парцели до тях. Той си го работел до сливите и до дървената ограда.
След оградата, останалата част, на В. последно го работел синът й.
Свидетелката
В. Н., праводател на ответницата, заявава,
че продаденото дворно място било около декар и половина и малко отгоре. Имотът
се обработвал от нейните дядо и баба,
докато бяха живи, след това от баща й. Имотът
преди много години е заграждан, със стара ограда. Не е местена оградата.
Тя била от дървени колове с телове. До
този момент никой никога не е имал претенции към имота. През всичките години от
детството на свидетелката до сега нищо не се е променяло по оградата и
границите на имота. Там имало дръвчета. Сега е заграден само от едната страна, от хората, които го
купили. От горния край на имота е поставена ограда. Има път и съседи.
Свидетелката посочва, че П. Д. и Н. Д. ги познава. Познава В. също и знае, че
от едната страна има имот до техния имот. От горната част, която всъщност е
по-дългата част, там знае, че гранични с тях. До дървената ограда има дървета и
сливи. През целия имот има много сливи, има огромен орех и джанки. Дървената
ограда не знае дали е отделяла имота на баща й и имота на В.. Няма представа
колко е голям имота на В.. На другата страна пак имала някакви имоти. Между
бащата на свидетелката, брат му, и В. не е имало спор за имоти.
Свидетелят
К. К. – праводател на ответницата, сочи, че имотът,
предмет на продажбата е 1546 кв. м. Първо
е бил на баба му и дядо му, след това е на майка му му и татко му. След смъртта
на баба и дядо, баща му и брат му правили делба през 2001 г. и тогава този имот
станал собственост на родителите му, впоследствие на него и сестра му. Имотът
се ползвал от бабата и дядото на свидетеля.
Баба му садяла там картофи, косяла се тревата. През годините не е имало промяна
в границите и огради. Не се е намалявал или увеличавал имотът. Винаги е бил в
тези граници. Имало дървени колове с опъната тел по тях. От горната страна също
имало тЕ. ограда с бетонни колове, която разделяла имота
от съседния. Като дете, и след това, свидетелят познавал П. и Н. Д.и. С тях не
е имало спорове за имота през годините. Последно свидетелят е посетил имота в
началото на септември месец и е видял нова ограда, поставена от хората, на
които продал имота. Поставена е от две страни - откъм тях и от към пътя.
Имотът, преди продажбата, бил ограден, с дървени колове, хванати с телове. Съседен
имот имали Е., В. и П.. Между имота на свидетеля и техния имот имало ограда
– дървени колове, хванати с тел. Имало и сливи и орех. Свидетелят сочи, че
се грижели с роднините му за собствения имот, като техният не са стопанисвали.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен
е иск за установяване правото на собственост на ищците върху реална част от
имот, представляващи част от 466 кв.м. от УПИ ***-***в кв. 20 по плана на село Г.Б.,
общ. П., одобрен със заповед № **** г., а именно имот пл.№ 43, попадаща в кв. 9
по отменения план от 1931 г., описана в нотариален акт № ***том *дело № *** г.,
разположена между буквите А-Б-Г-Е-Ж-З-А, означени с кафяви точки от втората
скица към заключението на основната СТЕ, която не е заснета като самостоятелен
имот в плана. При условията на евентуалност е предявен иск за признаване
правото на собственост в идеални части, при извод за наличие на формирана по
силата на дворищно-регулационен план съсобственост.
Предявеният
главен иск съдът намира за допустим, като в тази връзка съобразява,
разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 8 от 2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно
правната квалификация, съдът приема, че предявените искове са с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК с наведено основание грешка в кадастралната основа
към действащия регулационен план.
След
приемане на ЗКИР и ЗУТ, и ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2014 г., ОСГК, съдебната практика приема, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
е иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която
поради непълнота или грешка в плана, е заснета като част от съседен имот, по
който са наведени и обстоятелства за допусната грешка в кадастралната основа.
Поради отпадане отчуждителното действие на плановете
по ЗУТ и това, че той не предвижда възможност по силата на
дворищно-регулационен план да се придава по регулация / след отмяната на ЗТСУ/
и факта, че и кадастрален план, а не само кадастралната карта, е основа за
изготвяне на ПУП, кадастралният план също следва да отразява вярно имотите.
Затова исковете за собственост, основани на грешка и непълнота могат да се
отнасят и за имоти от кадастралния план преди да е изготвена кадастралната
карта. Това се налага и с оглед правилното заснемане на имотите в процеса на създаване
на кадастралната карта. Този иск може да бъде предявен както като установителен иск, така и като осъдителен, тъй като след
отмяната на ЗТСУ не е необходимо първо да се изменя кадастралния план,
респективно КК и ПУП. Грешното заснемане в кадастралния план не е довело до
промяна на правото на собственост. Поради това и предвид изясняване характера
на иска за установяване на грешка или непълнота като иск за собственост към
настоящия момент, в мотивите към т. 5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема,
че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54,
ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за
собственост на същия имот. Предметът на положителен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /предишен
чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР/. И в трите хипотези се установява правото на
собственост към настоящия момент. / в този смисъл е Решение № 60120 от
26.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 77/2021 г., I г. о./.
Съдът
намира, че предявените искове за установяване правото на собственост към
настоящия момент върху незаснетата реална част - имот пл.№ 43, попадаща в кв. 9
по отменения план от 1931 г, попадаща в УПИ ***-***в кв. 20 в действащия план
са допустими, без да е необходимо провеждане на административната процедура за
поправяне на непълноти и грешки, като в производството по иска за собственост
съдът изследва наличието на такива, съобразявайки т. 4 от соченото ТР. В тази
връзка са неоснователни възраженията на ответницата.
Неоснователни
са и възраженията за недопустимост на иска поради погасяване по давност.
Вещните
права не се погасяват по давност, а се изгубват съгласно чл.99 ЗС само ако друг
ги придобие или собственикът се откаже от тях. Това принципно положение е
отразено и в мотивите на ТР № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г.,
ОСГК. Безспорно правно положение е и това, че исковете за собственост не се
погасяват по давност. Същият принцип се прилага и за правото на принудително
изпълнение. Това право се погасява само за вземания, които произтичат от
облигационни правоотношения между страните, но не и за вземания, произтичащи от
вещни права. В този смисъл са изразените мотиви в определение № 325 от
18.06.2018 г. по гр.д. № 4959/2017 г. на ВКС, Първо г.о. и определение №
763/02.07.2010 г. по гр. д. № 306/2010 г. на ВКС, IV ГО.
Относно
следващото възражение на ответната страна за недопустимост да се придобива
реална част от поземлен имот по давност или чрез друг придобивен
способ следва да се посочи, че действително при действието на ЗТСУ /отм./,
съгласно чл. 59 ЗТСУ /отм./, която разпоредба е в сила от 01.06.***3 год., не е
допустимо придобиването както на реално определени, така и на идеални части от
дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение
на части от такива парцели. След изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 34 от 2000 г. се предвижда, че реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията
за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на
закона. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а
оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице
или също се присъединява към съседен имот съгласно ал. 2. В последващата
нормативна уредба реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност
по чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като
предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено при
присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията. Следователно реална част от поземлен имот, която не
отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен
чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по
реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на
реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не
отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.
15 от същия закон. /Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на
ВКС, I г. о; Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 35ЗЗ/2016 г., II
г. о., ГК и др./.
Относно
правата на ищци изложеното не намира приложение. В случая, както се установи от
приетото заключение на
съдебно-техническа експертиза процесната
реална част, за която ищците се легитимират с нотариален акт № ***том *дело № ***
г. е била заснета още в регулационни план за село Г.Б., община П.
от 1931 г. като имот пл.№ 43 попадаща в кв. 9 и частта от имот пл.№ 43 попада в
парцел Ш-42и43. Съгласно ПЗР, одобрен със заповед № **** г., частта от имот
пл.№ 43, попадаща в кв. 9 по отменения план от 1931 г. и част от парцел Ш-42и43
в кв. 9 по отменения план от 1931 г. е включена в площта на УПИ ***-***в кв. 20
по плана на село Г.Б., общ. П., с 466 кв.м. Съгласно ПЗР, одобрен със заповед №
**** г., имотът, описан в нотариален акт № ***том *дело № *** г., не е взет
като отделен имот при урегулирането на УПИ ***-***в кв. 20 по плана на с. Г.Б.,
общ. П.. По действащия план УПИ ***-***в кв. 20 е образуван изцяло от имот пл.
№ 570. Въпросът дали реална част от имот може да се придобие, ако отговаря на
изискванията за площ и лице се поставя когато се касае за придобиване на част
от чужд имот, а в случая ищците претендират права, признати им върху имот,
който е бил отделен като самостоятелен и е бил нанесен в предходния ПЗР, но
същият не е в последващия, а не твърдят да са
завладели реална част от имота на ответниците.
Във
връзка с доводите за приложение на дворищно-регулациония
план от 1993 г.. Дворищно-регулационните планове/ДРП/, приети при действието на
ЗТСУ / отм./ имат отчуждително действие в две
хипотези-когато по силата на плана част от един имот се придава към съседен
имот и когато от два или повече съседни имота се образува съсобствен
парцел. При създаване на последващ регулационен план
възниква необходимост да се установи вярната имотна граница между имотите. Когато
е имало придаваеми площи по предходния регулационен
план, вярната имотна граница зависи от това дали този план е приложен. Кога е приложен
дворищно- регулационния план се разяснява в ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. №
2/93 г. на ОСГК на ВС, като са посочени конкретните хипотезите- 1./чрез
доброволно отстъпване по реда на чл. 111ЗТСУ, 2./чрез въвод
във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за
собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за
обезщетение на правоимащия, бивш собственик по
давност съгласно чл. 134, ал.3 ЗТСУ и 3./ чрез заплащане на парично обезщетение
за придаваемите места. Във втората хипотеза е налице
и допълнително изискване по чл. 33, ал.1 ЗТСУ / отм./ владението върху придаваемите площи да е продължило повече от 10 години.
Това владение не представлява придобиване по давност. Придаваема
по регулация част, която не е завзета по установения ред, не може да се
придобие по давност от собственика на имота, към който се придава. В случая
нямаме придаване на части от един имот към друг, няма и обединяване на два
имота в съсобствен парцел, тъй като спорната реална
част не е заснета като самостоятелен имот. В случая се касае за непълнота на
плана и не може да става дума за прилагане на регулация по смисъла на чл. 33,
ал.1 ЗТСУ / отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС.
На
следващо място във връзка с оспорването на правата на ищците.
Констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. / ТР 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая ищците се легитимират с нотариален акт № ***том *дело № *** г. на нотариус при ПРС.
Праводателите на ответницата се легитимират с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № **том V, дело № ****/**** г. на празно дворно място, съставляваща имот пл.№ 51, за който е отреден парцел II по плана на с. Г. Б., Пернишки окръг, цялото с пространство от 2500 кв.м. при съседи: улица, Ф.М., н-ци на Д.Н. и дере. Видно от описанието на имотите и заключението на вещото лице към момента на издаване на тези нотариални актове не е налице идентичност между имотите. Същите се намират в различни квартали и няма припокриване помежду им, поради което представеният от ищците нотариален акт има легитимиращо действие относно правата им им този момент.
С констативен нот. акт № *** от 13.12.2002 г. С.К.С. и Р.С.С. са признати за собственици въз основа на давност и съдебна делба на поземлен имот с площ 1525 км.м., за който по регулационния план на с. Г. Б., одобрен със заповед № **** г. на кмета е отреден парцел VII-570, в квартал 20, при посочени граници. Извършената съдебна делба е непротивопоставима на ищците. Това, че със СПН е установено между трети лица наличието на съсобственост върху спорната площ не ги обвързва.
Следва да се извърши проверка относно констатацията на нотариуса, обективирана в издаденият контативен нот. акт № *** от 13.12.2002 г., с която се признава правото на собственост върху образувания с плана от 1993 г. УПИ, в който се включва и имота претендиран от ищците и вече е налице идентичност относно същия в титулите за собственост.
Следва да се установи дали праводателите на ответниците са осъществили фактическа власт върху спорната част с намерение за своене, след 1993 г. каквото изрично възражение е релевирано с отговора на исковата молба.
Показанията
на свидетелите З. и М. са последователни, логични и житейски правдоподобни.
Двамата свидетели живеят в съседство на имота, претендиран
от ищците и имат наблюдения през годините относно ползването му. В детайли
разказват как и от кого същият е ползван. Не може да бъде споделено виждането
на процесуалния представител на ответника, че тези свидетели не
индивидуализират имота. Същите са допуснати при режим на довеждане, като им е
било предварително известно за кой имот ще дават показания. Много детайлно
описват същия. Показанията им се припокриват в частта относно съществуващата
стара дървена ограда, също и с показанията на св. Н. и К., както и относно
това, че праводателите на ищците имали имоти и на
другата страна. Заявеното от тях съответства и на приложените по делото скици и
изготвените от вещото лице, както на заключението му, а именно относно
обстоятелството, че процесният имот е бил част от
друг по-голям, през който е прекарана улица, както и че праводателите
на ищците имали права върху по-горен имот –старият парцел III 42,43. Съдът
изцяло кредитира тези показания. Те не си противоречат с показанията на
свидетелите К. и Н. относно всички съществени факти за местоположението на
имота, съществуващата дървена ограда, наличието на овощни дървета, обстоятелството,
че праводателите на страните са съседи. От показанията
на свидетелите М. и З. се установява, че праводателите
на ищците и самите те, са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, съответно праводателите
на ответницата не са и няма как при липсата на тази обективна предпоставка - да
се формира извод, че същия е придобит по давност от тях. Единствено
свидетелите, праводатели на ответницата заявяват
различна площ на имота, който същият според тях е имал винаги. Съдът отчита
тяхната евентуална заинтересованост от предмета на спора, тъй като те са праводатели на ответницата. При постановяване на
неблагоприятно за нея решение, същите биха претърпели евикция.
Съдът кредитира показанията им изцяло в останалата част, извън посочената площ
на имота на наследодателите им.
По
изложените съображения съдът намира за установено правото на ищците върху
спорната реална част от процесния УПИ, която не е
нанесена при изготвянето на ЗРП от 1993 г. за с. Г. Б.. Съдът намира, че
правата им в собствеността са различни от претендираните.
Наследодателят
им е признат за собственик на ½ ид. част от процесния имот през ***2 г. Същият към смъртта си през ****
г. е бил в брак с ищцата Е.Д.Д., видно от
представеното удостоверение за наследници. Дори да се приеме, че и към момента
на издаване на констативния нотариален акт е бил в брак, за което няма
ангажирани доказателства, то приложение намира СК от 1963 г., тъй като П.Д. е починал преди
влизане в сила на СК от 1985 г..
С влизане
в сила на СК от 1968 г. – отм. за пръв път се въвежда институтът на
съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 13 от този кодекс всички
недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са
придобити. От обхвата на имуществената общност по силата на чл.13 ал.2 СК от
1968г./отм./ са изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити
преди брака, или през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл.
389а - 389д от ГПК/отм./ . Тези имоти са лична собственост на съпруга, на чието
име са придобити. По приложението на тези разпоредби има последователна и
непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и задължителна. Според ППВС
5/***2г. т. 2 недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат
общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът.
Моментът на придобиването се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен
способ.
Според
чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. / отм./ при прекратяване на имуществената общност
поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно
наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с
деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от
общото имущество. В случая ищцата Е.Д.Д. е собственик на ½
от общо придобитата ½ ид част от имота
или ¼ ид. част, представляваща 2/ 8 ид. части, поради прекратена чрез смъртта на съпруга й СИО,
но същата не наследява от неговата 1/ 2 ид. част от
общността. Тя преминава по наследяване на другия му наследник – дъщеря му В.Д.,
която се легитимира като собственик на ¼ ид.
част или 2/ 8 ид. части. Дори Е. и П. да не са били в
брак към този момент и да не са придобили общо тази ½ ид. част, то по правилата на чл. 5 ЗН по наследяване ищцата
ще получи същия дял- ¼ ид. част, при
наследяване с дъщеря им. В този смисъл искът на Е.Д.Д.
се явява неоснователен за разликата над 2/8 ид. част
до претендираните 3/8 ид.
части.. С оглед принципа на диспозитивното начало –
чл. 6 ГПК, съдът не може да признае права в обем над претендираните
за В.П.Д. и следва да я признае за
собственик на 1/ 8 ид. част., вместо на реално
притежаваните 2/ 8 ид. части.
При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната непълнота в плана следва да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната основа. Когато имотът се намира в урегулирана територия, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.
Уважаването на главния иск изключва произнасянето по предявения при условията на евентуалност такъв за идеални части.
За пълнота,
макар да няма отношение към решаващите изводи на съда, доколкото по делото се
установи, че няма придаваеми части по регулация,
следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на ищците, че процесният договор, с който се легитимира ответницата е
нищожен поради противоречие със закона и липса на предмет. Не всяко нарушение
на закона има за последица нищожност на
сделката. Смисълът на уредената в пар. 6, ал. 5 ПР
ЗУТ забрана за извършване на разпоредителни сделки с дворищно-регулационен
парцел, за който регулацията не е приложена в сроковете по ал. 2 и ал. 4 не е
да извади тези поземлени имоти от гражданския оборот, а да обърне внимание на приобретателя, че след като регулацията вече не може да
бъде приложена принудително, е настъпило прекратителното
условие на вещнопрехвърлителното действие на влезлия
в сила дворищно-регулационен план, приет при действието на ЗТСУ, поради което
ще бъде придобит неурегулиран поземлен имот, който, за да бъде застроен, ще
трябва да бъде урегулиран с подробен устройствен план
по ЗУТ. Затова съдебната практика приема, че не е въведена забрана за
разпореждане с парцели с неприложена регулация, но в този случай с
разпоредителната сделка се прехвърля не парцелът, а имотът, за който е отреден
парцелът.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат
право на разноски, като ищцата Е.Д.Д. съобразно
уважената част на иска.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответницата има направо на разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска, предявен от Е.Д.Д..
В.Д. е
сторила разноски за адв. възнаграждение в размер на
560, 40 лв., заплатено по банков път, видно от представените доказателства,
разноски за ДТ в размер на 40 лв. и разноски за вещо лице в размер на 243,75
лв., определени от съда като половината от сторените общо за двете ищци,
доколкото начисляването им не е обусловено от съотношението на дяловете им в
съсобствеността. Сторените разноски в размер на 883,75 лева следва да се
възложат на ответницата.
На
ищцата Е.Д. се дължат разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на
589,16 лв.
Ответницата
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 248,50
лева, определени при умножение между получения от съда коефициент и половината
от сторените разноски от ответницата, доколкото същите са ангажирани за защита
по предявените от две лица искове.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.Т., с ЕГН **********, че Е.Д.Д., с ЕГН **********, е собственик на основание придобивна давност на 2/8 ид.част от имот пл.№ 43, попадаща в кв. 9 по отменения план от 1931 г., на с. Г. Б., описани в нотариален акт № ***том *дело № *** г., с площ 466 кв.м., включени в площта на УПИ ***-***в кв. 20 по плана на село Г.Б., общ. П., одобрен със заповед № **** г. на кмета, който не е заснет като самостоятелен имот в кадастралния план и е нанесен в очертанията по дворищно регулационния план от 1993 г. като част от УПИ ***-***в кв. 20 по плана на село Г.Б., общ. П., одобрен със заповед № **** г., разположен между буквите А-Б-Г-Е-Ж-З-А, означени с кафяви точки от скица към заключението на СТЕ на лист 154 от делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2/8 ид. част до претендираните 3/8 ид. части, придобити на основание наследствено правоприемство от П.Д.Д., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.Т., с ЕГН **********, че В.П.Д., ЕГН ********** е собственик на основание наследствено правоприемство от П.Д.Д. на 1/8 ид.част от имот пл.№ 43, попадаща в кв. 9 по отменения план от 1931 г., описани в нотариален акт № ***том *дело № *** г., с площ 466 кв.м., включени в площта на УПИ ***-***в кв. 20 по плана на село Г.Б., общ. П., одобрен със заповед № **** г., който не е заснет като самостоятелен имот в кадастралния план и е нанесен в очертанията по дворищно регулационния план от 1993 г. като част от УПИ ***-***в кв. 20 по плана на село Г.Б., общ. П., одобрен със заповед № **** г. на кмета.
Скицата
на л. 154 от гр. д. №
2042/2020 г. на Районен съд - П. е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А.К.Т., с ЕГН **********,
да заплати на В.П.Д., ЕГН **********, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК деловодни
разноски в размер на 883,75 лева.
ОСЪЖДА А.К.Т., с ЕГН **********,
да заплати на Е.Д.Д., с ЕГН ********** на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК деловодни
разноски в размер на 589,16 лева.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., с ЕГН ********* на осн. чл. 78, ал.3 ГПК да заплати А.К.Т., с ЕГН **********, на деловодни разноски в размер на 248,50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок о връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
Съдия: