Определение по дело №3307/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 172
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 23 януари 2023 г.)
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20225300503307
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503307 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против Разпореждане, постановено
на 05,12,2022 г. по ч. гр. д. № 17402/2022 г. на РС Пловдив, I бр. състав, с което е
отхвърлено заявление с вх. № 96631/29,11,2022 г. от дружеството – жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник
И. М. А., ЕГН **********; за вземания по договор за потребителски кредит № EМLN-
16538183/14,11,2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България“, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени с Приложение 1 от
09,03,2020 г. към Рамков договор от 19,08,2019 г., както следва: сумата от 1379,11 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20,11,2019 г. до 10,11,2022 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и
иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на
исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
96631/29,11,2022 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.
София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу И. М. А., ЕГН **********; за вземания по договор за потребителски кредит №
EМLN-16538183/14,11,2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
1
България“, ЕИК *********, които дружеството-заявител е придобило въз основа на
договор за цесия.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като частично
неоснователно – досежно посочената по-горе сума, като е приел, че е налице
обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.
Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен
от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това
заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
В договора за потребителски кредит се предвижда предоставяне на кредит в
размер на 5000 лв., който кредитополучателят се задължава да върне на 60 месечни
вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер 20,83 %, и ГПР в размер на
25,03 %; като дължими в него се предвиждат и сумите 175 лв. – такси ангажимент; и
933 лв. – застрахователна премия. Като „обща стойност на плащанията“ се предвижда
9048,60 лв., без да е ясно по какъв начин е формирана същата, както и без да се
конкретизира по какъв начин е формиран ГПР и какво се включва в същия.
Наред с това, при липса на данни относно риска за заемодателя вземането му
да остане неудовлетворено и при липса на възможност за съб5иране на доказателства в
настоящото производство, не би могло да се формира преценка дали размерът на така
определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е
в съответствие с добросъвестността и добрите нрави.
С оглед изложеното и предвид нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, въззивният съд приема, че съществува вероятност уговорката
за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.
Следователно като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на посочените по-горе суми РС е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, постановено на 05,12,2022 г. по ч. гр. д. №
17402/2022 г. на РС Пловдив, I бр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх. №
96631/29,11,2022 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.
София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по
2
чл. 410 ГПК срещу длъжник И. М. А., ЕГН **********; за вземания по договор за
потребителски кредит № EМLN-16538183/14,11,2018 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени с Приложение 1 от 09,03,2020 г. към Рамков договор от 19,08,2019 г.,
както следва: сумата от 1379,11 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20,11,2019 г. до 10,11,2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3