Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.02.2015 г. гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд
гражданско
отделение
На втори февруари две хиляди и петнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Г.Д.
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2375 по описа за 2014 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава „ХVІІІ”- та вр. глава „ХІІІ” - та от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „***” ЕООД против „***” ООД, с която се претендира да бъде прието за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 1100 лева, която е предмет
на принудително изпълнение по изп. д. № 20147940400338 на ЧСИ *** с район на действие Окръжен съд София.
В исковата молба се сочи, че с нотариална покана от
29.11.2012г. *** уведомила ищеца, че прехвърля вземането си за присъдените по
гр.д.№ 133/2013г. на ВКС съдебни разноски в размер на 1100лв. на „***” ООД. С
нотариална покана от 22.07.2014г. *** уведомила ищеца, че прехвърля същото
вземане на ответното дружество. На 04.08.2014г. ищеца получил от ЧСИ ***, с
район на действие Окръжен съд София, покана за доброволно изпълнение на
задължението си по изпълнителен лист издаден по гр.д. № 9206/2011г. на СРС за
сумите от 1100 лева разноски по гр. д. № 133/2013г. на ВКС, 2000 лв.
юрискосултско възнаграждение по изпълнителното дело, 300 лв. разноски по изп.
дело, 321,30 лева такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ. Като взискател бил посочен
ответника. На 06.08.2014г. „***” ЕООД превело сумата от 3721,60 лв. по сметката на съдебния изпълнител. Сочи се,
че към момента на извършената втора цесия, вземането на *** за присъдените й по
гр.д.№ 133/2013г. на ВКС съдебни разноски в размер на 1100лв., вече не е било в
нейния патримониум поради прехвърлянето му на третото за производството лице -
„***” ООД. На това основание и предвид липсата на уведомяване от приобретателя
на вземането „***” ООД до длъжника за последващо прехвърляне, ищеца счита, че
ответното дружество не е придобило вземането за присъдените по гр.д.№
133/2013г. на ВКС съдебни разноски в размер на 1100лв. и не е годен взискател
по изп. дело изп. д. № 20147940400338 на ЧСИ *** с район на действие Окръжен съд София.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява становище за
неоснователност на иска. Сочи се, че договора за цесия от 29.11.2012г. между ***
и „***” ООД не е произвел действие, тъй като е бил сключен под отлагателно
условие за заплащане на цената по т. 4 от него, което не се е сбъднало. В т. 3
от договора било изрично уговорено, че цесионера придобива вземането при
плащане на цената. Поради това последващото прехвърляне от 21.07.2014г. е годно
да го легитимира като титуляр на вземането. Претендират се разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
От писмените доказателства – Покана за доброволно изпълнение по ИД №
20147940400338 на ЧСИ *** и Изпълнителен лист; Нотариална покана № 1534, том І, акт №88 от
29.11.2012г. на нотариус *** с рег. № 329 на НК София; Договор за цесия между ***
и „***”ООД от 27.11.2012г. /в оригинал/ и допълнително споразумение № 1/
10.01.2013г. към договора, сключено между *** и „***” ООД, договор за цесия от
21.07.2014г. между *** и „***” ООД /в оригинал/, пълномощно на Л.Ч., пълномощно
на ****, Нотариална покана № 3358, том І, № 107 от 22.07.2014г. на нотариус ***
– район СРС, рег. № 187 на НК, ведно с разписка за получаването й; преводно
нареждане за преведени суми по сметка на ЧСИ ***; удостоверение от ЧСИ ***, издадено на
23.01.2015г. с изх. № 341 се установява, че: на 27.11.2012г. ***, чрез
пълномощника й Л.К.Ч. прехвърляне на „***” ООД вземането си от длъжник „***”
ЕООД на стойност 1100 лв., представляваща присъдени в полза на цедента съдебни
разноски по гр.д.№133/2013г. на ВКС за сумата от 1000лв., платима в едномесечен
срок. Страните уговорили с чл.3 от договора той да породи действие и вземането
да премине в собственост на купувача, когато той плати цената удостоверено в
писмена форма. *** уведомила „***” ЕООД за извършеното прехвърляне с нотариална
покана от 29.11.2012г. На 10.01.2013г. между *** и „***” ООД е сключено
допълнително споразумение към договор за прехвърляне на вземане от
27.11.2012г., с което страните по него приемат, че същият не е породил правни
последици поради неплащане на уговорената цена от цесионера, както и че при
извършено от длъжникът плащане на вземането към цесионера, същият ще го предаде
на цедента в едномесечен срок от получаването. Въз основа на изпълнителен лист
от 30.07.2013г., издаден по гр.д. № 9206/2011г. на СРС, „***” ЕООД е осъдено да
заплати на *** сумата от 1100 лв. – съдебни разноски по гр.д.№133/2013г. на
ВКС. На 21.07.2014г. между *** и „***” ООД е сключен договор за прехвърляне на
вземане на стойност 1100 лв. от длъжник „***” ЕООД за сумата от 1000лв. платима в двумесечен срок, което преминава в патримониума на
купувача в момента на подписване на договора. С нотариална покана от
21.07.2014г. *** уведомил „***” ЕООД, че с договор от 21.07.2014г. е прехвърлил
свое вземане в размер на 1100 лв. -
разноски по гр.д.№133/2013г. на ВКС на „***” ООД. На ищцовото дружество е
връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20147940400338 на
ЧСИ *** с рег.№ 794 на КЧСИ с взискател „***” ООД. В поканата е посочено, че
въз основа на издаден по гр.д.№ 5499/2012г. на СГС ищецът е осъден да заплати
на взискателя „***” ООД сумата от 1100 лв., като задължението по изпълнителното
дело включва и следните суми: 2000 лв. допълнителни разноски за юрисконсулско
възнаграждение по изпълнителното дело, 300 лв. разноски по ИД, 321,60 лв. такса
по т.26 от ТТР по ЗЧСИ. С преводно нареждане от 06.08.2014г. „***” ЕООД платил по
сметката на ЧСИ *** с рег.№ 794 на КЧСИ сумата от 3721,60 лв. Всички дължими
суми по изп.д. № 338 на ЧСИ *** с рег.№ 794 на КЧСИ били платени на
13.08.2014г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен отрицателен усановителен иск с посочената
правна квалификация, ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното
право, а ответникът - наличието на материално- и процесуалноправна
законосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. № 20147940400338 на ЧСИ ***,
с район на действие Окръжен съд София, вкл. като докаже съществуването на
изпълняемото право в патримониума на „***” ООД, наличие на годно изпълнително
основание и издаден въз основа на него изпълнителен лист, в който той или негов
праводател е посочен като взискател.
Ответника
по делото твърди, че е придобил вземането по издадения по гр.д. № 9206/2013г.
на СРС изп. лист от 30.10.2013г. за сумата от 1100 лв. съобразно договор за
цесия от 21.07.2014г. по който той е цесионер, а *** – цедент.
Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение – занапред кредитор става приобретателя - цесионер,
на когото стария кредитор - цедент е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Договорът за цесия по
своята същност е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. От
това следва, че законът не предвижда като предпоставка за действителността му изискване
за специална форма, в която да бъде облечено съгласието на страните по
договора, или установяването на извършени престации по него /за разлика от
реалните договори/, не е задължително да бъде и възмезден – арг. чл. 100 ЗЗД. За
валидността му е достатъчно наличието на основание и съгласие. Съобазно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, след като цедента съобщи за цесията на длъжника,
той също е обвързан от нея и за него възниква задължението да изпълни в полза
на цесионера. След този момент, цедентът не може да прекратява или разваля,
нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия, тъй като той е
загубил вземането си и вече не е носител на правата, които е прехвърлил на
цесионера.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено, че вземането предмет на договора за цесия от
21.07.2014г., към момента на сключването му не е било в патримониума на цедента
по него. Този извод е обусловен от валидното разпореждане с това вземане извършено
от *** на 27.11.2012г. когато с друг договор за прехвърляне на вземане – цесия го
прехвърлила на „***” ООД. В тази насока съдът не възприема твърдението на
ответника, че договора от 2012г. не е произвел правно действие, тъй като не е изпълнено
изрично уговореното с т. 3 от него отлагателно условие по см. на чл. 25 ЗЗД за
плащане на уговорената цената. Нормата на чл. 25 ЗЗД регламентира възможността
на страните по договор да поставят правното действие или прекратяването му в
зависимост от едно бъдещо и несигурно несигурно събитие - отлагателно условие,
което обаче не следва да съвпада с поето по договора задължение зависещо от
субективната воля на страните. В случая отлагателното условие касае плащането
на цената, т.е. задължението на купувача посочено в чл.
200 ал. 1 ЗЗД към
продавача, който факт зависи изцяло от волята на втория. Това задължение е
абсолютно и освен от субективния елемент – волята на длъжинка да изпълни, съобразно
чл. 81 ал.2 от ЗЗД не зависи от обективната липсата на парични
средства, която не го освобождава от отговорността за неизпълнение. Неизпълнението на
задължението за плащане на цената е допустимо да доведе единствено до изрично
лимитативно предвидените в закона последци (изброени в общите норми на чл. 79 –
чл. 90 ЗЗД и специалните в раздел І от
Общата част на ЗЗД) - право за
прехвърлителя да претендира плащане на цената или да развали договора и т.н. Приемането
на тезата на ответника би довело до колизия и с нормата на чл. 25 ал. 1 пр. 2 ЗЗД, тъй като купувача по договор за продажба при субективно нежелание да изпълни
задължението си да плати цената, винаги би имал интерес от несбъдването на
евентуално уговореното прекратително (перемпторно) положително условие по см.
на чл. 25 ЗЗД за заплащане на цената по него (ако се приеме за допустимо), тъй
като по този начин ще възстанови правното положение отпреди сключване на
договора и ще отпаднат с обратна сила всички негови задължения по него (вкл.
законоустановените в цитираните по-горе общи и специални норми от ЗЗД).
От гореизложените
доводи следва извода, че съобразно с принципа в облигационното право, според
който никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, договорът
за цесия от 21.07.2014г. не е произвел прехвърлително действие и „***” ООД не е придобила посоченото в него
вземане от ***, тъй като тя към 21.07.2014г. не е била негов собственик.
При това положение
следва да се приеме, че изпълнително дело № 20147940400338 по описа на ЧСИ с
рег.№794 на КЧСИ *** е образувано въз
основа на искане от взискател, който не е притежавал посоченото в
изпълнителното основание вземане, т. е в неговия патримониум не е било налице
изпълняемо материално право.
Съобразно така изложените
правни изводи, ДРС намира, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
изхода на делото, нормата на чл. 78 ал.1 ГПК и направеното от правоимащото лице
– ищец искане, следва да му се присъдят направените разноски в производството
на стойност 50 лв. за държавна такса.
Мотивиран от изложеното Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 ГПК по отношение на „***” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ул.”25-ти септември” № 62 ет.7 ап.27, че „***” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115Л,
сграда С, ет.5 не му дължи сумата от 1100 лв. -
задължение по изпълнително дело № 20147940400338 по описа на ЧСИ *** с
рег. №794 на КЧСИ, представляващо присъдените в полза на *** с изпълнителен
лист от 30.10.2013г. издаден по гр.д.№ 9206/2011г. на СРС разноски направени по
гр.д. № 133/2013г. на ВКС, прехвърлено на ответника с договор за прехвърляне на
вземания от 21.07.2014г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „***” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”25-ти
септември” № 62 ет.7 ап.27 да заплати на „***” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115Л, сграда
С, ет.5 сторените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: