№ 11276
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110167864 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от д-р И. Г. П.
срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна– гр. София “ АД за отмяна
на Заповед № 155/12.10.22г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ като незаконосъобразна; за
възстановяване на заеманата преди уволнението с процесната заповед длъжност- „Лекар-
специализант по анестезиология и интензивно лечение в КАИЛ Второ отделение в МБАЛ
„Света Анна „София АД ; както и за присъждане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради незаконното уволнение - 12.10.22г.- 02.11.22г.- 1979,13 лева
ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
Ищцата твърди, че процесната уволнителна заповед е напълно немотивирана и
бланкетна, както и че не е извършила описаните в същата нарушения на трудовата
дисциплина. Поради това моли за нейната отмяна, за възстановяване на заеманата до преди
уволнението длъжност при ответника, както и за присъждане на обезщетение за времето,
през което е останала без работа в резултат на уволнението.
Ответникът МБАЛ „Света Анна „София АД в срока по чл. 131 ГПК признава, че
извършеното със Заповед № 155/12.10.2022г. уволнение следва да се отмени, като сочи,
че със същата е прекратен Трудов договор за допълнителен труд № 73/24.04.2019г. Навежда
още, че след прекратяване на основното трудово правоотношение със Заповед №
487/12.10.2022г. е било образувано гр.д. 60185/2023г. на СРС, 69 състав, по което също
било депозирано признание на иска. Моли да не бъдат допускани поисканите доказателства.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата
е работила като „лекар“ по трудов договор № 73/24.04.2019г. – на л. 5 гръб и 6 от делото
срещу основно възнаграждение от 280 лева месечно.
От приложения Трудов договор № 186/27.09.2018г. е видно, че ищцата е работила
като „лекар“ при същата болница срещу основно месечно възнаграждение 800,00 лева и
допълнително възнаграждение 16,00 лева за прослужено време. Същият договор е изменен с
Допълнително споразумение № 28/24.04.2019г. като основното възнаграждение вече е
980,00 лева и допълнителното е 19,60 лева за клас прослужено време.
Със Заповед № 487/12.10.2022г. изпълнителният директор на УМБАЛ „Света
Анна“ – София, е прекратил трудовото правоотношение с ищцата като е изложил подробни
мотиви за извършени нарушения на трудовата дисциплина, както и е описана процедурата
по искане и недаване на обяснения от страна на служителя. Със същата е определено на
служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен отпуск 4 дни за 2021 година и
20 дни за 2022 година.
Видно от справката за регистрирани трудови договори от НАП – л. 50 от делото,
ищцата е имала два отделни трудови договора, сключени с ответната болница: и двата
прекратени на 12.10.2022г., но единият сключен на 24.04.2019г. със заплата 280 лева, а
другият – сключен на 27.09.2018г. със заплата 980 лева. От същата справка се установява и
че И. П. е започнала работа при УМБАЛ „Александровска“ на 01.11.2022г. срещу основно
възнаграждение от 2000 лева.
Приетата по делото ССЕ заключава след проверка на досието на ищцата, че същата
е имала основно и допълнително трудово правоотношение и основното е прекратено със
Заповед № 487/12.10.2022г., а допълнителното – със Заповед № 155/12.10.2022г., която не
фигурира по делото. По последния договор на ищцата е начислявано основно
възнаграждение 280 лева месечно и допълнителни такИ. за нощен труд, храна и извънреден
труд. Нетното възнаграждение за последните отработени месеци възлиза средно на 413,35
лева, а общо за 11-те месеца от 2022г. ищцата е получила 4546,88 лева.
По направената в открито съдебно заседание на 18.05.2023г. констатация на
Трудовата книжка на ищцата съдът установи, че в същата се съдържат записите: прекратено
трудово правоотношение с МБАЛ „Света Анна“ на 12.10.2022г. и регистрирано такова с
УМБАЛ „Александровска“ считано от 02.11.2022г., което е последният по хронология
запис.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Ответникът е направил признание на иска за отмяна на уволнението, извършено
със Заповед № 155/12.10.2022г., с която е прекратено възникналото с Трудов договор №
73/24.04.2019г. трудово правоотношение.
2
По делото такава няма, както е констатирало и вещото лице в ССЕ. Направеното
признание не може да се свърже с твърдяните от ищцовата страна факти. Напротив, няма
никакви доказателства как е прекратен процесния Трудов договор № 73/24.04.2019г. Има
приложена заповед № 487/12.10.2022г., която е била предмет на оспорване по друго дело –
служебно известно и на настоящия състав, а именно: гр.д. 60185/2022г. на СРС, 69 състав,
по което е постановено Решение № 6666/28.04.2023г., с което исковете са уважени с оглед
направеното признание на иска от ответника. Безспорно е обаче, че се отменя извършеното
със Заповед № 487/12.10.2022г. уволнение и ищцата се възстановява на заеманата преди това
длъжност.
Ето защо направеното признание касае съвсем различни от твърдяните факти, а
при липса на оспорваната заповед съдът намира, че е налице пречка за постановяване на
решение при признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК – има противоречие
и на закона, и на добрите нрави. Признава се нещо, доказателства за възникването на което
няма по делото. Още повече, при констатацията на вещото лице, изчислявала евентуалното
обезщетение за оставане без работа, че процесното трудово правоотношение е прекратено
въз основа на нефигурираща по делото заповед, съдът е убеден в мотивите си за отхвърляне
на претенциите.
Ищцата, бидейки с ответника в трудови правоотношения по два отделни трудови
договора, следва да е наясно, че всяко едно от тях е самостоятелно както по регистрация,
сключване, заплащане, така и по условия за прекратяване. В действителност, образувайки
две отделни искови дела – без данни за искане да се гледат съвместно, което би било в най-
добър интерес и на ищцата, и на правосъдието – ищцовата страна и нейният процесуален
представител демонстрират поведение, граничещо с недобросъвестност. Това е така, защото
единственото съображение делата да са две отделни е, че така ще има двата отделни
хонорара на адвоката, за изплащане на които в цялост дори няма доказателства.
От друга страна, макар и всички данни за явното несъответствие на твърдяното и
приложеното да са по делото още с насрочването, с оглед на диспозитивното начало съдът
не може да се превръща във валидатор и коректор на техническите пропуски на страните,
защото съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните.
По горните изводи за неоснователност на иска за отмяна на уволнението,
неоснователни и недоказани се явят и другите два иска – за възстановяване на заеманата
преди това длъжност и за осъждане ответникът да заплати обезщетение в размер на 1979,13
лева, като реално периодът, в който И. П. е била без работа е по-малко от месец: от
12.10.22г. до 02.11.22г.
По разноските
3
Ответникът не претендира разноски.
По изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищцата дължи разноски както следва:
по 80,00 лева /определена по чл. 3 от Тарифата по ГПК/ за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, или 160 лева, и 79,16 лева /определена по чл. 1 от Тарифата по
ГПК/ държавна такса по иска по чл. 644, ал. 1, т. 3 от КТ, както и за платената от бюджета на
съда ССЕ от 280,00 лева. Общата сума е 519,16 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Г. П. с ЕГН **********, и адрес: ....... Софийски“ № 1,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, срещу МБАЛ „ ...........“ ЕАД, гр. София, ул. „...........,
за отмяна на прекратяването на трудовото й правоотношение, извършено със Заповед №
155/12.10.2022г. като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Г. П. с ЕГН **********, срещу МБАЛ „ ...........“ ЕАД, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност по
силата на Трудов договор № 73/24.04.2019г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Г. П. с ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ, МБАЛ „ ...........“ ЕАД, да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода
12.10.2022г. – 02.11.2022г. в размер на 1979,13 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. Г. П. с ЕГН **********, и адрес: .......
Софийски“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 519,16
/петстотин и деветнадесет лв. и 16 стотинки/ лева дължими държавни такси и разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4