Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно
гражданско дело № 1280
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 1520 от 19.03.2020 г., постановено по
гр.д.№ 19165 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С.А.М., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, сумата от 1893.83лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 09.10.2017г. до 08.10.2018г. за обект с кл. №
********** и аб. № ********** и адрес на потребление гр. Варна, бул.“Цар
Освободител“,№79, вх.А, ап. 3, като въззивното дружество е осъдено да заплати
на С.М., сумата от 475,76 лв, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик,
а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 и чл.183 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия,
различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните.
Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена
електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост
на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да
се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Насрещната страна е депозирала отговор на жалбата в срока по чл.263,
ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски.
За да се
произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, предявен от С.А.М., с претенция да бъде прието за установено, че не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
сумата от 1893.83лв., представляваща допълнително начислена стойност на
електроенергия за периода от 09.10.2017г.
до 08.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул.“Цар Освободител“,№79, вх.А, ап. 3.
В исковата молба се
излага, че ищецътг е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в
посочения обект. Узнал, че е била извършена проверка на електромера отчитащ
потребяваната в обекта ел.енергия, при която е съставен констативен протокол. В
резултат на проверката е начислено допълнително количество електроенергия за
минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура.
Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице
основание за плащане на неговата цена. Оспорва процедурата, по която е
извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката
протокол. Твърди, че не са налице основания за извършване на корекцията на
сметката, поради отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. Искането отправено до съда е
за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор
от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения
иск. Твърди, че процесната сума
в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по
отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни
отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата
е дължима. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият
съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да
коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е
начислената, след корекция електроенергия за периода от 09.10.2017г. до
08.10.2018г. и дали
отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за
процесния период.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има
качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
От
представения по делото констативен протокол от 08.10.2018г. се
установява, че служители на „Електроразпределение-Север“
АД са извършили техническа
проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. Констатирано
е натрупване на ел.енергия в тарифа 1.8.3. В резултат на проверката СТИ е
демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване от 09.09.2019г. при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 9883 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроческа енергия.
Въз
основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище за начисление на електрическа енергия в размер на 9883 кВтч за
периода от 09.10.2017г. до
08.10.2018г. В становището е посочено,
че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.
За
стойността на това количество е издадена фактура на стойност 1893,83лв.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
което към момента на проверката, електромерът е в метрологична
годност и в клас на точност. Вещото лице посочва, че съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и
по-конкретно в тарифната схема. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променяна;.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната
сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на
начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена процесната сума, като количество електроенергия е реално доставено на
ищеца в периода от 09.10.2017г. до
08.10.2018г .
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
за описания в исковата молба обект на потребление.
Приложими
към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях
са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване
на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ
са неприложими към настоящия спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване
на електромера, е извършена след тяхната отмяна. С решение №13691/08.1.2018г.
на ВАС, 5 –чл. състав е оставено в сила Решение № 2315/21.02.2018г.,
постановено по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което по реда на чл.185-196 АПК
са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ.
С оглед действието занапред на
решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от
ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на
предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки
за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното
дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура
и начина на извършване на проверка на СТИ.
Дори
и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен
протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от
метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните
месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното
преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка,
установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези
хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези
две разпоредби методологии. Към тях
препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай
не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от
проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата.
В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.
При липса на предпоставките по чл.48 от
ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и
претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е
и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена
електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно
поведение от абоната.
Съдът
намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното
дружество и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се установи
от събраните доказателства точният момент, от който
електромерът, е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3 Допълнително
начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно
поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се
разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно
която натрупването на ел.енергия в регистър 1.8.3 означава неправомерно
софтуерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе
категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно
определен период от време. Следва да се
отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в
пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, която задължава
дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува електроенергия,
възможност да контролира показанията на СТИ.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното дружество не е
провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната
електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен
установителен иск се преценява като основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1520 от 19.03.2020г., постановено по гр.д. №
19165/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на С.А.М. ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски за въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване по аргум. На чл. чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.