№ 7885
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110119033 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А. В. В. в качеството ѝ на наследник на В. В. В., както следва:
- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1338.16
лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден
имот – апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.118, вх.Б, ет.7, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022г., до окончателното
плащане, както и сумата от 34.61 лева – главница за извършено дялово разпределение за
периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г.;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
сумата 264.97 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода
15.09.2019г. – 22.03.2022г., както и сумата от 7.81 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 22.03.2022 г.
Ищецът твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот като негов собственик, поради което е задължен да заплати стойността
й, което нe е сторил. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания, както и се иска привличането на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответника в срока по чл. 131 писмен отговор, в който заявява, че задължението е
платено и моли да не се допускат исканите доказателства. Прилага платежни документи и
споразумение. Моли да се присъдят минимални разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът, запознат с отговора на ответника, заявява, че задълженията към него са
1
платени изцяло, но моли производството да продължи, като се присъдят минимални
разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед процесуалното поведение на
ответника.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, изразява становище по
спора за основателност на исковете. Представя доказателства.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 28.11.2001г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Техем Сървисиз“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на
решението договор от 04.12.2001г., който урежда отношенията между страните по повод
отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този
отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е
също договор между ищеца и това дружество от 02.07.2007г., който от своя страна урежда
отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово
разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на
вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното,
съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било
спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
По делото е приет списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда блок
118, вх. Е, сред които е посочено лицето В. В. Станимиров, за който е отразено, че живее в
ап. 48, ет. 7. От извършените служебно справки по Наредба 14/18.11.2009г. се установява, че
В. В. Станимиров е починал на 16.07.1991г. и е оставил за свой наследник А. В. В.. Именно
в качеството си на собственик на имота ответницата се явява страна по облигационно
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Това обстоятелство също не е било спорно между страните.
Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото е представен
един брой фискален бон от 18.11.2022г., видно от който ответникът в хода на процеса е
заплатил на ищеца сумата от 550.76 лева с посочено основание – главница, мораторна лихва,
съдебни разноски и законна лихва. Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от
11.01.2023г. и е заявено в проведеното открито съдебно заседание.
2
Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на
търсените вземания, съдът следва да отхвърли исковата претенция.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в размер на 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу А. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. „Люлин“ бл. 118, вх. Б, ет. 7, ап. 48, искове
с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
1338.16 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., за
топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.118,
вх.Б, ет.7, както и сумата от 34.61 лева – главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.04.2022г., до окончателното плащане;
с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 264.97 лева – лихва за забава върху главницата за доставена
топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 22.03.2022г., както и сумата от 7.81 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. –
22.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. В. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 100.00 лева – разноски по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4