Определение по дело №40898/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43525
Дата: 5 декември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20231110140898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43525
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110140898 по
описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице „***********************” ЕООД
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот, поради което и искането за задължаване на третото лице
помагач да представи посочените документи следва да бъде уважено.
Исканията на страните по чл. 190 ГПК, с които се иска ищецът да бъде
задължен да представи липсващите приложения към ИМ са неоснователни,
доколкото приложения под № 3 и 6 се намират в кориците на делото (л.8 и
л.13-24.).
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач „***********************” ЕООД, като обосновава правния си
интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото
разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 27.03.2023г. от 09:30 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на ответника.
1
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „***********************” ЕООД с посочен в
исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач
„***********************” ЕООД в срок до съдебното заседание да
представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на
ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори на въпросите, посочени в исковата молба, при
депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *******************
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице
„***********************” ЕООД, касаещи отчитането и разпределението
на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ
за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Й. Д. за сумата 5250,09лв., от
които 4374,80лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.11.2020г., 852,14лв. -
законна лихва за забава от 01.07.2019г. до 25.02.2022г., както и 19,12лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.06.2020г. и 4,03лв. - законна лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до 25.02.2022г., ведно със законната лихва от 14.01.2023г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК вх. №48494 до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че с ответника е подписан е договор №27944/375505 от
18.12.2015г., за продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имот- офис-
магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. София, общ. “Красно село”,
ул.“Хан Паган“ №7, вх.А, с аб.№ 375505/ инсталация **********. Сочи, че за
2
процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди
от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г.
на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР. Твърди се, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена
от продавача данъчна фактура.
Излага се, че ищецът доставил на ответника топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за
процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Й. Д., чрез назначения му особен
представител оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Оспорва количеството и качеството на доставяната от ищеца топлинна
енергия, както и размера на претендиратана мораторна лихва. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК,вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3