Р Е Ш Е Н И Е
№ 260233/19.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет седми състав
На тринадесети януари година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар :
Петя Великова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4518 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 20 – 0819 - 003329 от 24.09.2020 год. на
Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание
чл. 175, ал.2, вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП ; 2/
административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А. от ЗДвП, 3/ административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, 4/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорват се нарушенията
описани в НП. С тези аргументи се иска отмяна на НП
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от
адв. Ц. Т., ВАК, която поддържа жалбата. В пренията по съществото на делото
моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено
становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който
счита, че АНП е проведено правилно и законосъобразно. В становището се моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Цв. Кр. В. е правоспособен водач на
МПС за категории: „С“, „В”, „М“, „АМ“,
„ТКТ“ от 1997 год..
На 12.08.2020 год. жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с peг. № В 32-69 РР, собственост на Събка Т.
Дякова, ЕГН **********. Около 12.50 ч. той се движел с горепосочения автомобил
в с.Тополи, област Варна, по ул.“Овчага“ в посока с.Казашко, област Варна, като
до дом № 59, поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия и
интензитета на движение, блъска пресичащият от ляво на дясно пешеходец – И.Г.К.,
ЕГН **********, който от удара се блъска в р.а. „Форд“ с рег. № В 30-67 РР. ПТП
с материални щети и контузия на дясната ръка на К..След ПТП водача го напуска
без да уведоми компетентната служба на МВР.Установен е в последствие. Х.Х. л.а. след като СУМПС му е било отнето по
административен ред с влязло в сила на 29.07.2020 г. НП № 20-0819-001042/26.03.2020
г. с лишаване от право да управлява МПС за срок от – 1 месец – 03.08.2020 год.
МПС е спряно по надлежния ред на 29.03.2016 год.
За възникналия пътен инцидент бил подаден
сигнал в Сектор „ПП“-Варна от граждани. На място били изпратени свидетелят Д.Д. и негов колега - П.М., които работели като автоконтрольори в
Сектор ПП - Варна. Те извършили оглед на местопроизшествието.
На същия ден – 12.08.2020 г. срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него,
според актосъставителя нарушения на - чл.123, ал.1, т.3, чл.150А., ал.1, чл.5,
ал.3, т.2, чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника,
който го подписал без възражения.
От възз. не били депозирани възражения в
срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло възприел фактическите и правни
констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП,
с което му били наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.2, вр. чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП ; 2/ административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв. на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А. от ЗДвП, 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл.
177, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, 4/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя
на 20.10.2020 год.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.Д.Д.,
св.П.М., св.И.К. който е очевидец на
настъпилото ПТП.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срок /на 29.10.2020 г. видно от входящия номер поставен в Сектор „ПП“ - Варна/
от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения
от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава
правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение
в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в
жалбата съдът прие за неоснователно.
При горните констатации, съдът изведе следните
правни изводи:
По пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 м. на основание
чл.175, ал.2, вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП въвежда
задължение за участниците в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди,
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, като ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие, а ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая безспорно се
установи, че на 12.08.2020 г. около 12. 50 часа, в с.Тополи, област Варна, по
ул. "Овчага" посока с.Казашко, област Варна е настъпило
пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6, тъй като става въпрос за
събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство при което
са настъпили имуществени вреди. Като участник в това ПТП, при което са
настъпили имуществени вреди, жалбоподателят е бил длъжен да остане на мястото
на произшествието и да окаже съдействие за установяване на вредите, като дори
да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Това свое задължение
обаче той не е изпълнил и следва да носи администратинонаказателна отговорност.
Правилно нарушението на посочената норма е подведено под състава на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и с "глоба" от
50 до 200 лева водач, който наруши задълженията си, като участник в
пътнотранспортно произшествие.
От
субективна страна, по делото не е спорно, че жалбоподателя е правоспособен
водач на МПС и като такъв, е бил запознат с правилата за движение по пътищата
преди процесната дата, в това число и с процесното правило по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, което в
случая виновно и съзнателно е нарушил. При индивидуализацията на наказанието
административнонаказващият орган е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН и е наложил санкция на жалбоподателя в среден на предвидения размер, а
именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, съобразявайки дисциплинарното му минало, респ. наличието на други
наложени наказания по ЗДвП. Ето защо, наказателното постановление в тази част
също следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А., ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 150а., ал. 1 от ЗДвП създава задължение
за водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да
управляват моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както
и свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а. от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай видно от справката за
нарушител водач се установява, че жалбоподателя е имал издадено СУМПС, което е
било отнето с НП № 20-0819-001042/26.03.2020г., връчено на Х. на 21.07.2020 г.
и влязло в сила на 29.07.2020 г. за срок от 1 месец.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка състава на съда намира, че безспорно е
установено жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 150А. ЗДвП, а именно, че е управлявал моторно превозно средство, след като СУМПС му е
било отнето по административен ред.
Разпоредбата
на чл. 150а., ал. 1 от ЗДвП предполага
изначално придобита правоспособност, от която водачите не са лишени, но е
налице управление на МПС, в конкретния случай с отнето СУМПС по административен
ред.
В конкретния
случай в АУАН и НП нарушението е пълно и точно описано с думи, което изключва
неяснотата относно вмененото нарушение, което да обуславя невъзможност на
засегнатия субект да организира защитата си, така както се твърди в жалбата.
В АУАН и в
НП са описани достатъчно конкретно извършеното противоправно деяние от
обективна страна, механизмът му на осъществяване, времето и мястото на
извършването му и неговото авторство. Ясно е посочен в НП административния акт,
въз основа на който водачът е бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС, тъй като това е съществен елемент от обективната страна на
състава на нарушението.
Обстоятелството
дали и кога на жалбоподателят е било отнето СУМПС, не е част от фактическия
състав по лишаване от право да се управлява МПС, доколкото след като жалбоподателят
е бил уведомен още на 21.07. за лишаването си от право е следвало да предаде
доброволно същото, а не да чака налагането на ЗППАМ, още по-малко да шофира в
срока на наложеното си и влязло в сила административно наказание.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая правилно и законосъобразно АНО е наложил
административно наказание глоба към минималния предвиден за извършеното
нарушение размер от 300. 00 лева, като при индивидуализиране на вида и размера
на наказанието съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, е отчел степента на
обществена опасност на нарушителя към момента на извършване на нарушението,
която следва да бъде определена като достатъчно висока предвид факта, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си като водач на МПС с отнетото му с
предходно съставен АУАН и НП СУМПС и съставените му предходни актове за
административни нарушения и фишове по ЗДвП.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, поради което не са налице основанията за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По
пункт трети от НП: административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП.
Деянието, което въззивника е осъществил, като е управлявал спряно от
движение моторно превозно средство, безспорно съставлява нарушение по смисъла
на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната му отговорност. Към момента на извършената проверка се установи, че въззивника е била
връчена ЗППАМ 27.03.2016 г., с която управлявания от него автомобил е бил спрян от движение. Нарушението на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП е умишлено, като връчването на заповедта, с която автомобила е спрян от движение, доказва знанието му за този
факт и определя възможността да бъде ангажирана неговата лична виновна отговорност.
По делото са представени доказателства, че
въззвника е бил наказван до този момент множество пъти за нарушения по чл.177,
ал.1 от ЗДвП. Поради това наложеното наказания в максимален размер е адекватно
на нарушението.
Деянието, което е осъществил, като е
управлявал спряно от движение моторно превозно средство, безспорно съставлява
нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.2 Закона за движение по пътищата, каквато
квалификация е дадена както в акта, така и в постановлението, и е основание за
реализиране на административно наказателната му отговорност. При определяне
размера на санкцията за това нарушение, предвидена в чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП,
наказващият орган е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелството, че той
е наказван многократно за нарушения по този закон, включително и по чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП и правилно е определил размера на санкцията в средния размер, а
именно „Глоба” в размер на 300 лева, поради което съдът намира, че в тази му
част наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Поради това и НП и в този му пункт следва да
бъде потвърдено.
По пункт четвърти от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
При цялостната проверка на атакуваното НП в
тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на
обстоятелствата, при които са извършени,
на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Налице е пълно единство
между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо
поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни
форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
По отношение скоростта на движение на
автомобила следва да бъде отчетено, че възз. се е движел в границите
на населеното място и разрешената
скорост за движение на автомобила е 50 км.ч, но тя не е абсолютна величина, а
следва да бъде съобразена с множество фактори, като например в конкретния
случай - с характера и интензивността на движение. Скоростта следва да
позволи на водача да спре пред всяко едно препятствие. Именно
затова, дори и в случая да не е надвишена максимално-допустимата скорост,
правилно АНО е приел, че същата не е била съобразена с
интензивността на движение и конкретната
пътна обстановка като цяло при завиване вдясно.
Отделно от горното следва да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно по
този пункт, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП.
Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН. Напротив същият е признал, че е
допуснал нарушението, като не оспорва същото и в съдебната фаза на процеса.
Жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който текст който поради движение с
несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба
в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Легална дефиниция
на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6,
т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция,
за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил
противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Х.Д.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията
на свидетеля К., които съдът кредитира изцяло. Обстоятелството, че по превозното средство
управлявано от въззивника са причинени материални щети, освен от показанията на
двамата полицейски служители, е видно и от изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за
настъпило ПТП се съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4 от Наредбата, при ПТП с
материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай
и в който са описани конкретните материални щети.
С оглед горните разсъждения за съда е
несъмнено доказано, че в резултат на допуснатото от страна на възз. нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП при управление на МПС са причинени материални щети.
Горното обстоятелство не се оспорва от въззивника.
От
приобщените по делото гласни и писмени доказателства е видно, че въззивникът е
управлявал процесния автомобил, което не се оспорва от него и в жалбата му и
пред съда. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е
управляван от въззивника.
С
оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице
е осъществило състава на чл.20, ал.2 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му
белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП, както и
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното
лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание,
съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от
200 лева. За съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и да
наложи наказание под законоустановения минимум, защото би нарушил разпоредбата
на чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна на
предвидените за нарушението наказания с по-леки, освен в случаите по чл.15,
ал.2 от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по
отношение на непълнолетни лица, какъвто не настоящия случая, тъй като въззивникът отдавна е
отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна
възможност да редуцира наложеното наказание по този пункт от НП.
Съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Възз. Х.Х. е водач, който притежава СУМПС от 19.09.1997 г.
, т.е. повече от 20 години, като видно
от справката за нарушител/ водач, не веднъж е бил санкциониран за нарушения на
ЗДвП. Налице са общо 3 влезли в сила НП
за различни нарушения на ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира
извършеното от водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва
да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към
спазване на законоустановения ред. Само така, според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и
не допуска за в бъдеще такива нарушения.
С оглед направеното искане от страните
за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване
на наложената административна санкция. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1
от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото в посока отмяна
само на част от санкциите, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В
нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска.
В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с потвърдената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО,
като дори юрисконсулт не се е явил по делото, а само е депозирал писмено
становище, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-0819-003329 от 24.09.2020 г. на
Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, с което на Х.Д.Х., ЕГН **********, адрес
*** са му наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.2, вр. чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП ; 2/ административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв. на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А. от ЗДвП, 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл.
177, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, 4/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати
на Областна дирекция на МВР - Варна
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 4518/2020 год. по
описа на ВРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :