Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
15.10.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 14
септември 2020 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия ТАНЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 6846, по описа за 2019 година
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 245, ал.1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ.
Ищецът Ж.Ж.В., чрез
пълномощника си, твърди в исковата си молба, че с ЕТ „Пламен Петков - Бултранс”,
гр. Стара Загора, на 06.09.2017 г. сключил трудов договор, като ищецът бил
назначен на длъжност „Шофьор на автобус”, със задължения, утвърдени от
работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от
трудовия договор. Договорът бил сключен
при условия на 8-часово работно време, с основно месечно възнаграждение в
размер на 463лв., с периодичност на изплащане всеки месец и с допълнително
заплащане на възнаграждение за придобит общ трудов стаж и професионален опит,
със сходен със същия характер работа, длъжност и професия. Съобразно трудовия договор,
работодателят бил длъжен да заплаща ежемесечно трудово възнаграждение, да
извършва здравни и социални осигуровки за всички рискове, съобразно КСО и ЗЗО,
да запознае работника с установената технология и работа във фирмата, да
създаде безопасни условия на труд. От своя страна работникът бил длъжен за
изпълнява трудовите си задължения в съответствие с трудовата и технологичната
дисциплина, тези произтичащи от длъжностната му характеристика, както и да не
разпространява информация, компрометираща доброто име на работодателя. Ищецът имал
право на 20 дни платен годишен отпуск. Договорът бил със срок на изпитване от 6
месеца в полза на работодателя, считано от 06.09.2017г., като след изтичането на този срок,
договорът се считал за безсрочен.
Страните
уговорили в договора 30 дневен срок за предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение, като за неуредени условия да се прилагат разпоредбите
на Кодекса на труда. Ищецът следвало да постъпи на работа на 06.09.2017г.
Заявява, че от 10.IX.2019 год. работодателят
спрял да го ангажира да извършва превози. Твърди, че до момента на депозиране на исковата молба не е получил
предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът не му е
платил трудово възнаграждение, както следва: за периода от 01.09.2019г. до
30.09.2019г., в размер на 345 лв., за месец октомври 2019г. - 690лв., за месец
ноември 2019г.- 690лв., за периода 01.12.2019г. до 18.12.2019г. - 345лв. На
ищеца не било платено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2018г. и 2019г., в размер на 200 лв.
Моли,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
345 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. септември
2019г., сумата от 690лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
месец октомври 2019г., сумата от 690лв,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2019г., сумата
от 345лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември
2019г., сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента
на образуване на производството по делото до окончателното плащане на сумата.
Претендира разноските по делото.
Ответникът
ЕТ „Пламен Петков – Бултранс” гр. Стара Загора в законоопределения срок е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита предявените искове за
неоснователни. Действително с трудов договор от 04.09.2017 г. ищецът бил
назначен в предприятието на ответника на длъжността „шофьор на автобус” при
условията на чл. 67, ал. 1 от КТ. Категорично оспорва твърдението на ищцовата
страна, че не му е изплатено трудово възнаграждение, считано от 01.09.2019 г.,
че не му е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018
г. и 2019 г., както и, че трудовото му правоотношение не е прекратено.
Ищецът
работил като шофьор на автобус, извършващ редовен превоз на работници по линия
Свиленград - Хасково по договор, сключен между работодателя и „Язаки България”
ЕООД, клон Крепост, село Крепост, община Димитровград. В началото на септември
2019 г. заявил на ищеца, че има оплаквания от работниците, които той извозвал,
че шофира много рисковано. По тази причина му заявил, че повече няма да
управлява този автобус, а ще му възложи да шофира друго превозно средство.
Ищецът останал видимо недоволен от казаното и му заявил нежелание да управлява
друго превозно средство. Въпреки това, следващите няколко дни управлявал друг
автобус, но след 10.09.2019 г. престанал да идва на работа. На няколко пъти
лично управителят Пламен Петков разговарял с него и му казал, че е задължен да
идва на работа, независимо дали му харесва или не. На 01.10.2019 г. ищецът се
явил в офиса на ответника в град Димитровград, ул. „Д. Благоев" № 8 /
Автогара /. В разговор с него управителят Пламен Петков му заявил, че може да
му наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, за неявяването му на работа без
уважителни причини, но не желаел да се стига до такъв изход. Двамата постигнали
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, на
основание чл. 325, т. 1 от КТ. Веднага била изготвена заповед за прекратяване
на трудовия договор, но след нейното изготвяне и връчването й от управителя,
ищецът В. заявил, че нищо няма да подписва и си тръгнал от офиса. По време на
връчването на заповедта в офиса на дружеството присъствали и други лица - Г.Ю.Т.,
шофьор при ответника, и външно за работодателя лице - Д.В.Д.. Тези две лица
удостоверили с подписа си върху заповедта, че същата е връчена на ищеца, но той
е отказал да я подпише и получи. Независимо от отказа да получи заповедта, все
пак такава е била изпратена на В. по пощата.
След
прекратяване на трудовото правоотношение на Ж.В. било изплатено трудово
възнаграждение за положения от него труд през месец септември 2019 г., както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. /2 дни/, и за 2019
г. /15 дни /. Това станало с два банкови превода, както следва:
- На 07.10.2019 г. на ищеца бил извършен
банков превод на сумата от 465,60 лева, включваща трудовото му възнаграждение
за отработените дни през месец септември 2019 г. и част от обезщетението му за
неизползван платен годишен отпуск;
- На 23.12.2019 г. на ищеца бил извършен
банков превод на сумата от 239,50 лв., представляваща доплащане към
обезщетението му за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.
Съдът, на осн. Чл. 214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение на предявената от Ж.Ж.В.
против ЕТ „Пламен Петков - Бултранс“ гр. Стара Загора претенция за заплащане на
трудово възнаграждение, като е приел, че ищецът претендира следните суми: за м.
09.2019г.- 409.05 лв.; за м. 10.2019г.-
627.21лв.; за м. 11.2019г. - 572.67 лв., и за м. 12.2019г.- 327.24 лв.,
както и изменение на предявената претенция за заплащане обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, като е приел, че ищецът претендира 47.14 лв.- обезщетение
за неползван отпуск за 2018г. – за два
работни дни, 385.71 лв.- обезщетение за
неползван отпуск за периода от 01.01.2019г. до 10.09.2019г., 109.08 лв. -
обезщетение за неползван отпуск за периода 10.09. до 18.12.2019г.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично, заедно с пълномощника си, като моли съдът да уважи предявените
искове. Ответникът се представлява от пълномощника си, който пледира за
отхвърляне на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно
по делото, че по сключен на 04.09.2017г. между страните трудов договор, ищецът е
заемал длъжността „Шофьор на автобус”, при условията на 8 часово работно време,
с основно месечно възнаграждение от 436 лв. Договорът е сключен със срок на
изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, считано от
06.09.2017г. Не е спорно, че след изтичането на срока за изпитване, договорът е
бил продължен за неопределено време.
Ответникът
твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 01.10.2019г.
по взаимно съгласие, като представя Заповед от 01.10.2019г. Видно от заповедта,
в същата се посочва, че е издадена въз основа на молба на работника от
10.09.2019г., като е разпоредено да се изплатят обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2018г. – 47.14 лв., и за 15
дни за 2019г. – 385.71 лв.Същата заповед е връчена на ищеца на „01.01.2019г.“,
при отказ за получаването й, удостоверен с подписите на управителя на ЕТ „Пламен
Петков -Бултранс“ гр. Стара Загора, и двама свидетели, с посочени имена – Г.Т.
и Д.Д..
Ответникът
представя справка от НАП за уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, от която е
видно, че работодателят е депозирал заявление за прекратено трудово
правоотношение с ищеца В..
По
делото е изслушано заключение по назначена съдебно икономическа експертиза,
възприето от съда изцяло като компетентно и добросъвестно. Вещото лице посочва,
че за периода м. юли – м. септември 2019г. брутното трудово възнаграждение на
ищеца е 600 лв., а нетното 465.59 лв. Полагащото се на ден нетно трудово
възнаграждение възлиза на 21.16 лв. В таблица вещото лице поотделно посочва броя
на работните дни за м. юли, за м.август, за м.септември, за м.октомври 2019г.,
със съответното възнаграждение. Изчислен е размерът на полагащото се трудово възнаграждение на ищеца,
след 10.09.2019г. до 18.12.2019г., както следва: за м. септември 2019г. – 15
дни, в размер на 409.05 лв.; за м. октомври 2019г.– 23 дни, в размер на 627.21
лв.; за м. ноември 2019г. – 21 дни, в размер на 572.67 лв.; за м. декември 2019г.
– 12 дни, в размер на 327.24 лв. Относно дължимото обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, вещото лице посочва, че за 2018г. същото е в размер на
47.14 лв., а за 2019г. – 385.71 лв.
Спорен
по делото е въпросът, към датата на депозиране на исковата молба, било ли е
прекратено трудовото правоотношение между страните. Ищецът оспорва, че
процесната заповед за прекратяване на трудовия му договор, му е била предявена
за връчване на 01.10.2019г., като твърди, че такава заповед не му е връчвана,
нито е отказал да я получи.
На основание чл. 325,ал.1,т. 1
от КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие,
чрез изявление на всяка от страните, отправено до другата страна. Фактическият състав
изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване
на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7 - дневен срок от получаването
му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента
на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаване на отговора,
договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на
трудовия договор има само констативно действие.
Трайната практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал.1, т.
1 КТ е в смисъл, че, прекратяването настъпва в момента на съвпадане
на двете волеизявления на страните. Под "съвпадане" се има предвид
волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. Съгласно решение №
183 от 21.12.11 г. по гр. д. № 565/10 г. на ІІІ ГО ВКС, решение № 400 от
13.05.10 г. по гр. д. № 1109/09 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1333/19.01.2009
г. по гр. дело № 704/2005 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и т. н., постановени по чл. 290 ГПК,
взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато напълно и точно
съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. При
разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на
съгласие под условие или друго разминаване на волеизявленията, не е налице
взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение. (в
този смисъл решение № 346 от 14.12.2013 г. по гр. д. № 3625/2013 г., Г. К., ІІІ
Г. О. на ВКС, решение № 146 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., Г. К., ІV
ГО на ВКС и т. н., постановени по реда на чл. 290 ГПК.)
В случая, твърдението на ответника е, че трудовият
договор на ищеца е прекратен с издадена
от работодателя Заповед от 01.10.2019г. Заповедта за
прекратяване на трудов договор е частен документ и няма обвързваща материална
доказателствена сила. Достоверността на този документ се преценява с оглед събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение на съда.
Поради направено оспорване автентичостта на положените за свидетелите подписи,
присъствали на отказа на ищеца при връчването й, съдът на осн. чл. 193 от ГПК е
открил производство по оспорване авторството на подписалите я свидетели. В тази
насока, по делото са събрани гласни доказателства от лицата Г.Т. и Д.Д., които са
присъствали на заявения отказ на ищеца да получи заповедта, респ. подписали
същата заповед като такива свидетели. На всеки от свидетелите е предявена
заповедта за прекратяване на трудово правоотношение. Св. Т. твърди, че
връчването, респ. отказът от получаването на заповедта, е станало в офиса на
фирмата в гр. Димитровград. Твърди още, че с подписа си е удостоверил, „че
колегата отказва да подпише този документ“. Св. Д. заявява, че с подписа си е удостоверил
„това, че ищецът отказва да подпише тази „молба“, като впоследствие пояснява,
че става въпрос за заповед за освобождаване от работа.
Относно
обстоятелството, дали връчването е станало в гр. Димитровград, и относно
точната дата, съдът е допуснал очна ставка между ищеца и всеки от свидетелите.
От събирането на това доказателство, и с оглед направените констатации в
проведеното съдебно заседание, съобразно отговорите и поведението на всеки от
свидетелите, съдът стига до извода, че показанията на никой от тях не следва да се
кредитират с доверие. Същите показания са съвсем формални, кратки, като ясно проличава, че никой от свидетелите
на знае точно за какъв документ в случая става въпрос.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128а, ал.3 ГПК
работодателят е длъжен при прекратяване на трудовото правоотношение със свой
служител да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, ответникът е този, който трябва
да установи, че е поканил ищеца да му бъде връчена заповедта и същият е отказал
да я получи. Ответникът не доказа при пълно и главно доказване,
че е предявил за връчване процесната заповед на ищеца и последният да е отказал
да я получи, доколкото отразеното в заповедта в тази връзка е изцяло
опровергано. Следва да се посочи, че при удостоверяване връчването на заповедта
при отказ, е посочена дата – 01.01.2019г., която е много по- ранна от
издаването на заповедта. Неизпълнението
на задължението на ответника по чл. 128а, ал.3 ГПК
не се опровергава и от факта, че за прекратяването на трудовия договор на
ищеца, ответникът своевременно е подал уведомление в НАП, доколкото това не
удостоверява факта на предявяване за получаване на процесната заповед.
По
делото не са представени доказателства за наличието на писмено волеизявление на
някоя от страните преди издаване на заповедта за прекратяване на договора. Не е
налице нито предложение на работника за прекратяване, прието от работодателя в
7 - дневен срок от отправянето му, нито обратното - предложение на работодателя,
прието чрез насрещно писмено изявление на служителя по чл. 325, т. 1 от КТ, представляващо съгласие за прекратяване на договора отново в 7
дневен срок от отправянето му. Поради това, съдът приема, че трудовото
правоотношение на ищеца не е било прекратено с издадената, на осн. чл. 325,
ал.1, т.1 от КТ от работодателя Заповед от 01.10.2019г. за прекратяване на
трудовия договор на ищеца.
ПО ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВИ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ:
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника
или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на
сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната. Полаганият от работника труд по съществувалото с
работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го
изплаща ежемесечно и в пълен размер, съобразно договореностите между тях. Това
е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на
работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение.
Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е за изплащане на трудовото
възнаграждение за извършената работа.
По делото безспорно се установява, че до 10.09.2019г. ищецът добросъ***естно
е изпълнявал трудовите си задължения, като след тази дата е преустановил
изпълнението им. Това обстоятелство се твърди и в дадения от ищеца отговор по реда
на чл. 176 от ГПК. Именно до тази дата на ищеца се дължи заплащане на трудово
възнаграждение. Като взе предвид заключението на съдебно икономическата
експертиза, ведно с допълнителното такова, съдът при направено изчисление,
стига до извода, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода 01.- 10.09.2019г.
е 84.64 лв. / 4 дни по 21.16 лв./ Именно в този размер е дължимото на ищеца
възнаграждение за положения от него труд за посочения период. За останалите
претендирани месеци за неплатено трудово възнаграждение, ищецът няма основание
да получи същото, тъй като не е изпълнявал задълженията си по трудовия договор.
Видно
от представеното от ответника извлечение от банкова сметка в „Юробанк България“
АД, последният на 07.10.2019г. е извършил превод в полза на ищеца на сумата от
465.60 лв. с посочено основание „заплата
м. септември 2019г.“ С това плащане, всъщност ответникът е изпълнил
задължението си спрямо ищеца за полагащо се трудово възнаграждение за м.
09.2019г.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема,
че ответникът няма дължими плащания за трудово възнаграждение към ищеца за
исковия период. Поради това, претенцията на ищеца по чл. 245, ал.1 от КТ за
претендираните месеци подлежи на отхвърляне, като неоснователна.
ПО ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Предвид изложените по- горе мотиви, съдът стига до
извода, че трудовото правоотношение на ищеца не е прекратено, поради което няма
основание да се претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
За пълнота, следва да се посочи:
В случая се претендира обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ
за 2018г. и за 2019г. Видно от заключението на СИЕ, за 2018г. ищецът е ползвал
целия си платен годишен отпуск, поради което за 2018г. няма дължимо обезщетение
по чл. 224, ал.1 от КТ. Що се отнася до иска за 2019г., то видно от заключението,
дължимото обезщетение е в размер на 385.71 лв. Вещото лице посочва, че тази
сума е изплатена на ищеца по банков път – една част с изплащането на заплатата
за м. септември 2019г., а останалата част е изплатена през м. октомври 2019г.
Поради изложеното, предявеният иск с правно осн. чл. 224,
ал.1 от КТ, се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, следва
да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски, в
размер на 500 лв. за адвокатски хонорар.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ж.Ж.В., ЕГН **********,*** Петков - Бултранс”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
Ст.Михайловски № 4, искове с правно осн. чл. 245, ал.1 от КТ, за неплатено
трудово възнаграждение: за м. 09.2019г., в размер на 409.05
лв.; за м. 10.2019г., в размер на 627.21лв.;
за м. 11.2019г., в размер на
572.67 лв., за м. 12.2019г., в размер на 327.24 лв., както и иск с правно осн.чл. 224, ал.1 от КТ за
заплащане обезщетение за неползван платен отпуск: за 2018г. , в размер на 47.14
лв., за периода 01.01.2019г. до 10.09.2019г.,
в размер на 385.71 лв., за
периода 10.09.2019г. - 18.12.2019г., в размер на 109.08 лв., ведно с искането
за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ж.Ж.В., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Пламен
Петков - Бултранс”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. Ст.Михайловски № 4, сумата 500 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: