Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
град Велико
Търново, 14.12.2018 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева и в присъствието на прокурора ………, разгледа
докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 2741 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт К.К. твърди в исковата си молба,
че на 09.12.2015 г. между „Провидент
Файненшъл България" ООД с ЕИК ********* (Кредитодател) и А.М.Б. с ЕГН **********,
в качеството на Клиент (Кредитополучател), е сключен Договор за потребителски
кредит № *********. Подписвайки договорните разпоредби, Клиентът е удостоверил,
че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски
формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на
договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Клиентът е
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля (чл. 24 от Договора).
При условията на горепосочения Договор за
потребителски кредит, Кредитодателят (Провидент) се е задължил да предостави на
Кредитополучателя (Клиента) потребителски кредит за лични нужди в размер на
1000,00 лв. /хиляда лева/, като сумата е предоставена от страна на кредитен
консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно чл. 27
от Договора за потребителски кредит: „С подписването на този Договор за кредит,
Клиентът потвърждава, че е получил от Провидент пълния размер на Кредита, както
е посочено на първата страница на този Договор за кредит, в буква „А".
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер,
на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на
197,25 лв. /сто деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
1197,25 лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
19,95 лв. Първата погасителна вноска е платима на 16.12.2015 г., а последната
погасителна вноска е с падеж: 03.02.2017 г. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 50,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор (чл. 3 от същия), таксата за оценка на
досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие
таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя
равни вноски, всяка в размер на 0,83 лв., които са платими на падежните дати на
погасителните вноски. По избор на
Кредитополучателя (Клиента), Кредитодателят (Провидент) се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето
на Кредитополучателя, наречена в договора - услуга „Кредит у дома". За
предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да заплати на
Кредитодателя такса, която е в размер на 852,97 лв /осемстотин петдесет и два
лева и деветдесет и седем стотинки/. Подписвайки договора (и съгл. чл. 25 от
същия), Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само
по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на Кредитодателя
направени за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома"
е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да
бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
Кредитополучателя. Така, таксата за услуга „Кредит у дома" е разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 14,22 лв., които са платими на
падежните дати на погасителните вноски. Така,
общата сума, която Кредитополучателят (Клиентът) се е задължил да върне на
Кредитодателя (Провидент) при сключване на договора за кредит е в размер на
2100,22 лв. /две хиляди и сто лева и двадесет и две стотинки/, която включва:
главница в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/, договорна лихва в размер на
197,25 лв. /сто деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, такса за
оценка на досие в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ и такса за услуга „Кредит
у дома" в размер на 852,97 лв. /осемстотин петдесет и два лева и деветдесет
и седем стотинки/. Съгласно клаузите на договора за кредит, общата дължима сума
е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 35,01
лева, при първо седмично плащане, дължимо на 16.12.2015 г., като в размера на
вноската са включени: вноска по кредита в размер на 19,95 лв., вноска по такса
за оценка на досие в размер на 0,83 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у
дома" в размер на 14,22 лв. Предвидено е само размерът на последната
вноска да е 34,63 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 03.02.2017 г. /дата на последна
погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за
кредит, не са обявявани за предсрочно изискуеми. На 19.05.2017 г. е сключен
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК *********, по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл
България" ООД срещу А.М.Б., произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ *********/09.12.2015 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за
потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Вземанията, предмет на прехвърляне, са подробно изброени и
индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1, което е неразделна
част от цитирания Договор за прехвърляне на вземания. Към настоящата искова
молба представяме извлечение от Приложение № 1/19.05.2017 г. към Договора за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., което се представя само с
данните на длъжника А.М.Б., тъй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни. В
качеството си на пълномощник на „Провидент Файненшъл България" ООД -
цедент по процесния договор за цесия, и в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратило уведомително писмо,
адресирано до кредитополучателя А.М.Б., в което изрично е отразено
обстоятелството по сключването на договора за прехвърляне на вземанията, както
и размера на задължението. Писмото, съдържащо въпросното уведомление, е
изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора за потребителски кредит,
като същото е получено лично от длъжника А.Б., видно от известие за доставяне,
препис, от което е приложен към настоящата искова молба. Освен това,
уведомяването за прехвърляне на вземания чрез цесия може да бъде извършено и в
хода на исковия процес, като следва да се вземе предвид от съда на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. е. длъжникът да се счита уведомен за извършената
цесия с получаването на исковата молба и приложените документи към нея. В тази
връзка дружеството се позовава на Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/09 г., II т.о., съгласно което: „доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърлено вземане не може да бъде игнориран". В този смисъл са и:
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. и
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. На кредитополучателя А.Б., от страна на „Агенция за
събиране на вземания", в качеството на кредитор, е начислено обезщетение
за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за
периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на заявлението в съда, общият размер на
което е 70,74 лв. /седемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/. Кредитополучателят (Клиентът) не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на
610,00 лв. /шестстотин и десет лева/, с която са погасени, както следва: такса
за услуга „Кредит у дома": 191,20 лв., такса за оценка на досие: 15,17
лв., договорна лихва: 175,08 лв., главница: 228,55 лв. Ищецът предявява иск с
правно основание чл.415 от ГПК за установяването на вземането си против
ответника за сумата 1560.96 лв., включваща главница, лихва, такси и неустойка
по договор за потребителски кредит от 09.12.2015г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1235/2018г. на ВТРС.
Ответницата А.М.Б., чрез упълномощения
си процесуален представител адвокат И.М. оспорва предявения иск. Безспорно
между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
*********/09.12.2015 г. на стойност 1000.00 лв. / хиляда лева /, който обаче
процесен договор за потребителски кредит се явявал по същество нищожен, тъй
като е сключен в нарушение на Закона за потребителския кредит, регламентиращ
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно:
договорите за потребителски кредити трябва да са написани с размер на шрифта не
по-малък от 12, което изискване не е спазено в предоставеното заверено копие на
процесния договор, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК; няма посочен
срок на договора, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, което се изразява в
посочване на точна фиксирана дата за начало и край на породилата се
облигационна връзка; не е посочена методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК; липсва
погасителен план или поне такъв не е връчван на ответницата, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до невъзможност да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка
вноска. Съвършено неясно остава от къде черпи процесуалния представител на
ищеца информация за размера на отделните суми, включени във всяка една
погасителна седмична вноска, както се сочи в сезиралата съда искова молба. Договорът
в частта за лихвите и таксите не е сключен съгласно изискванията им за
съдържание според Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл.5, ал.2 от ЗПК /ДВ
бр.18 от 2010г. в сила от 12.05.2010г./ и най - вече част III -разходи по
кредита /1.Лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му и ако е
приложимо за съответния вид кредит, различните лихвени проценти, които са
относими за кредита/ и въпреки, че към документацията, предоставена наклиента,
е приложен информативен пример: Потребителски кредит от Провидент от 1 750,00
лева за период от 45 седмици. Остава неясен начина на формулиране на лихвата -
фиксираната лихва по Договора в размер на 197,25 лева с оглед седмичните
падежни вноски, която се е включвала безспорно с други пера в ГПР, което се
потвърждава и от двата вида претендирала лихва по исковата молба - договорна
възнаградителна лихва , считано от 23.12.2016 г. до 03.02.2017 г. и лихва за
забава за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда
/ лихва, начислена и след прехвърляне на кредита с цесията на 19.05.2017 г.,
съгласно договора за прехвърляне на вземания. / Не е ясно какви са отделните
размери на двата вида лихви, които са начислени като вземане. Независимо от
оспореното уведомяване от страна на ответника за извършената цесия, сторено с
подаденото възражение по ЧГД № 1235/2018 г. по описа на ВТРС, безспорно,
съгласно трайната съдебна практика, за уведомяването на длъжника за извършена
цесия не е необходима особена форма, като съгласно Решение № 123/24.6.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, то може да се извърши и чрез връчване на длъжника
на исковата молба, към която са приложени документи, удостоверяващи
прехвърлянето на вземането. В цитираното решение съставът на Върховния
касационен съд е разгледал получаването на уведомлението като факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и който следва да бъде
съобразен при решаването на делото - арг. отчл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), чл. 235,
ал. 3 от сега действащия ГПК. Върховният съд е съобразил въпросното
уведомяване, възприемайки и тезата, че релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, а не от цесионера. В
тази връзка следва да се отбележи, че в закона липсва забрана цедентът да
делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, както е
сторено в процесния случай. Тук следва обаче да се има в предвид, че
представеното Приложение № 1/19.05.2017 г. към Договор за прехвърляне на
вземания, сключен между между „Провидънт Файненшъл България" ООД / цедент
/ и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД / цесионер представлява препис,
на който, видно е, са положени подписи за купувач и продавач, но на кои лица
принадлежат те не става ясно нито от първа стр. на приложението, нито от
последната представена такава. Обстоятелството, че Приложение № 1/19.05.2017 г.
е неразделна част от договора за цесия не може да обоснове правновалиден извод
за липсата на необходимост от индивидуализиране на подписващите го лица,
доколкото това дава възможност и трети, различни от страните по Договора за
цесия, да подпишат въпросното приложение, без да имат учредена представителна
власт за това. Според чл.143, т.14 вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и
следователно нищожна е тази клауза в потребителския договор, която налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът
не изпълни своите. По тази причина следва, че чл. 25 и чл. 26 от договорните
разпоредби (с характер на общи условия), чието тълкуване налага извода, че
таксата за услугата „Кредит у дома" се дължи дори и когато тя не е била
предоставена на клиента, съставляват неравноправни и следователно нищожни
клаузи. Няма спор, че кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и
предвидените в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка за естеството на
конкретното вземане - то е именно такса, т,е. възнаграждение за извършена от
кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата,
възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на таксата обаче
е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши
дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължи тя. Таксата, за
разлика от възнаградителната лихва, не съставлява възнаграждение за кредитора и
не следва да се превръща в основен източник на печалба за него. При положение,
че ответницата не е заплащала дължимите месечни вноски, то очевидно е, че и
услугата по тяхното събиране от дома на последната не е била извършвана.
Таксата за услугата „Кредит у дома" следва да се намира във връзка на
пропорционалност със сумата по кредита, за чието обслужване тя се дължи, като
се отчита и естеството на действията, в които тази услуга се изразява
фактически. В случая не се касае до дейност, която генерира особено големи
разходи за ищеца, като кредитор. Разходите за седмичните домашни посещения от
служители на ищеца в дома на ответницата за целия период на кредита не биха
могли да са на стойност, доближаваща се по размер до главницата на
задължението. Отсъствието на такава връзка на съразмерност, на пропорционалност
би превърнало тази такса в едно средство за неоснователно обогатяване на
кредитора за метка на длъжника, в превръщането й на практика във втора, скрита
възнаградителна лихва. Отсъствието на пропорционалност било видно и от самия
текст на клаузата на чл.25 от общите условия (договорните разпоредби). Такива
посещения по същество липсват и реално не са извършвани нито веднъж,
включително и за предаване на уговорената сума от 1000.00 лв. паричен заем по
договора. Смисълът на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от договора за кредит,
е служител на кредитора да предаде на ответницата на посочения в договора адрес
сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира
вноските по кредита, т.е. ако задълженията по договора не са обявени за
предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответницата, за
кредиторът е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на
негов служител на адреса, включително, ако при тези посещения
кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска.
Доказателства за предаване на сумата по кредита на адреса на ответницата, както
и такива за ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на
последната за събиране на вноските, не са представени. Доказателства за
предоставяне на услугата „оценка на досие" от страна на първоначалния
кредитор също не са ангажирани по делото - в какво конкретно се изразява тази
услуга, от кого и кога е предоставена, поради което и претенцията за нейното
заплащане също е неоснователна. В случай, че бъде прието, че е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по Договора за потребителски кредит,
че по отношение на реда на погасяване на вземанията, то приложение намира
уговорената между страните в чл. 9 от същия поредност при погасяване на
задълженията - първо възнаградителна лихва и след това и главницата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за
установено от фактическа страна и достига до следните правни изводи:
Обективно съединените установителни искове са
процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 99, от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, вр.
чл. 286 от Търговския закон ТЗ/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от
защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Не се спори между страните по делото, че на 09.12.2015 г., след
получаването на стандартен европейски формуляр, ответницата в качеството на кредитополучател, е сключила договор за потребителски
паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в размер на 1000.00
лева. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне по договора е в размер на 2100.22 лева, включваща: главница
от 1000 лева, договорна лихва от 197.25 лева, такса „оценка на досие“ от 50.00
лева и такса за услуга „кредит у дома“, в размер на 852.97 лева, на 60 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка от 35.01 лева, с начално плащане на 16.12.2015
г. От тези задължения до момента е внесена сумата от 610 лева, отнесена от
кредитора, както следва: такса за услуга „кредит у дома“ – 191.20 лева, такса
„оценка на досие“ – 15.17 лева, договорна лихва – 175.08 лева, главница –
228.55 лева.
Ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е приобретател на вземането, на основание сключен на
19.05.2017 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ с „Провидент Файненшъл България“ ООД
по силата на който е придобил вземането по договора за кредит изцяло, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Цесионният
договор е приет като доказателство по делото, редовен от външна страна и от
него съдът установява, че по чл. 1, ал. 2 от него страните са постигнали
съгласие вземанията, предмет на прехвърляне, да бъдат подробно изброени и
индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна
част от договора, което приложение се изготвя на хартиен носител, за да бъде
приложено към договора, както и под формата на електронен файл, съхраняван на
траен носител, който трябва да бъде предоставен на упълномощен представител на цесионера, на базата на протокол, подписан от двете страни
за удостоверяване на доставката. Страните са предвидили в същата алинея от
договора, че Приложение № 1 трябва да съдържа информация за прехвърлените
вземания, генерирана автоматично от счетоводната система на цедента
към датата на сключването на договора. Такова годно от външна страна приложение
към цесионния договор от 19.05.2017 г. има
представено по делото /листи 20-22 от делото/, двустранно подписано, като
вземането от ответницата А.М.Б. е вписано под номер 2310.
Съдът не споделя възраженията на ответницата, че не е уведомена за цесията,
тъй като исковата молба има характер на покана за плащане и като част от
първоначалните съдебни книжа е връчено уведомлението от стария кредитор за
извършената цесия.
Основателно е възражението на ответника, че сключеният договор за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не
съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11 на ЗПК - липсва
предвидената с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9а
методика за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а от ЗПК; липсва предвидената с чл. 11, ал. 1, т. 12
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, липсва конкретен лихвения процент,
по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; липсва предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК при
правото на отказ на потребителя от договора, в 14-дневния срок от подписването
на договора в конкретния случай, за другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и да заплати лихвата до момента, със съответното обезщетение за
кредитора, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент
на ден; липсва по чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК при правото на предсрочно
погасяване на кредита, предвиждане за редът за неговото осъществяване и
информация за намаляването на общите разходи по кредита, касаещи лихвата и
разходите за оставащата част от срока на договора, изцяло липсва предвиждане по
чл. 11, ал. 1, по т. 23 от ЗПК за реда за прекратяване на договора за кредит;
липсва по чл. 11, ал. 1, по т. 24 от ЗПК вписване за наличието на извънсъдебни способи за решаването на споровете по договора
и за обезщетяване на потребителя във връзка с предоставянето на потребителски
кредит в нарушение на закона; липсва вписването в договора на предвидения по
чл. 11, ал. 1, по т. 26 от ЗПК адреса на Комисията за защита на потребителите,
като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК. От външна страна, по
отношение на процесния договор за кредит не е спазено
изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК в
писмената форма, на хартиен носител размерът на шрифта на договора да е не
по-малък от 12, което съдът установява от приетото като доказателство по делото
заверено копие. Ето защо съдът приема, на основание чл. 22 от ЗПК, че процесният договор за потребителски паричен кредит № *********
от 09.12.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е недействителен, което има за
правна последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази
хипотеза, той не дължи лихва или други разходи по кредита, по предвиждането на
чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за него са и процесните
две такси - „оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът извлича с
граматическо тълкуване от употребата на
законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „са̀мо“, което изключва всички други плащания по договора за
кредит, независимо от техния характер.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна, без да бъдат разглеждани
другите възражения на ответната страна за нищожност и неизпълнение на договора,
предявените по делото установителни искове следва да
бъдат уважени само относно неоспорения размер на
главното вземане от 771.45 лева, а в останалата част отхвърлени, като
неоснователни.
С оглед уважената част от исковете, събраните доказателства и разясненията
с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника по делото страна следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски по делото, в размер на 256.80 лева
включваща юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и 65.30 лева разноски за заповедното производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважените
искове.
На основане чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответницата разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 151.74
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.Б. с ЕГН ********** ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, гр.София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, сумата от 771.45 лв. (седемстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки) -
главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № ********* от
09.12.2015 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1235/2018 г. по описа на Великотърновския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, гр.София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25 против А.М.Б. с ЕГН ********** *** искове, да
се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата сумата от 22.17
лв. (двадесет и два лева и 17 ст.) лева - договорна лихва за периода от
23.12.2016г. до 03.02.2017г., сумата от 34.83 лв. (тридесет и четири лева и
осемдесет и три ст.) - такса за оценка на досие за периода от 18.03.2016г. до
03.02.2017г., сумата от 661.77 (шестстотин шестдесет и един лева и 77 ст.) -
такса за услуга "Кредит у дома" за периода от 18.03.2017г. до
03.02.2017г., сумата от 70.74лв. (седемдесет лева и 74 ст.) - обезщетение за
забава за периода от 19.05.2017 г. до 30.04.2018г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1235/2018
г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА А.М.Б. с
ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, сумата от 256.80 лв. (двеста
петдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща направените в
исковото производство разноски, както и сумата
от 65.30 лв. (шестдесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща
направените разноски по ч.гр.д. № 1235/2018 г. по описа на Великотърновския
районен съд.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, да
заплати на А.М.Б. с ЕГН ********** ***, сумата
от 151.74 лв. (сто петдесет и
един лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща направените разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: